РЕШЕНИЕ
№ 1231
гр. Бургас, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120102991 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД против К. Р. Р., с която са предявени три установителни иска за
дължимост от ответника на ищеца на суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. дело номер 793/2021 г. по описа на БРС, както и два осъдителни иска за възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги по договора за кредит и за лихва за забава.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, в който
ответникът твърди, че исковете са недопустими и неоснователни.
В съдебно заседание представител на дружеството ищец не се явява. Преди
съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, дружеството депозира
писмено становище, с което моли съда да уважи исковете и да присъди на страната
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание представител на ответника не се явява. Преди съдебното
заседание, в което е даден ход на делото по същество, процесуалният представител на
ответника депозира писмено становище, с което моли съда да отхвърли исковете и да
присъди на страната сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.01.2019 г. е сключен договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ
Стандарт“ № *** (за краткост Договора), по силата на който дружеството предоставя на Р.
сума в размер на 800 лева за срок от 12 месеца. Размерът на погасителната вноска е 80,37
лева и е платима на петнадесети ден от месеца. Годишният процент на разходите е 41,99, а
1
годишният лихвен процент – 36. Така дължимата сума по кредита е 964,43 лева. Неразделна
част от Договора е и погасителен план, подписан от двете страни. Договорът е сключен при
„Общи условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД към договор за потребителски
кредит“ (за краткост ОУ), като всяка страница от тях е подписана от длъжника и от
кредитора.
Р. сключва и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги (за
краткост Споразумението), по силата на което дружеството се задължава да й предостави
при нейно искане и при изпълнение на посочени в общите условия изисквания, една или
всички от следните услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски
кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж;
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Длъжникът дължи
възнаграждение по Споразумението в размер на 824,88 лева. Неговото погасяване също се
разсрочва на погасителни вноски от по 68,74 лева всяка.
Общото задължение по кредита и по споразумението е 1789,31 лева, което се
погасява на вноски в размер на 149,11 лева всяка.
Предвид факта, че длъжникът не изпълнява точно задълженията по Договора
(заплаща суми по вноски със забавяне), на основание т.12.3 от ОУ, считано от 31.07.2019 г.
кредитът е обявен за предсрочно изискуемост. Уведомление с това съдържание е
адресирано до ответника, но няма доказателства да е получено от нея преди подаване на
исковата молба. Р. го получава с получаване на книжата по делото.
По Договора са платени от ответника общо 428,80 лева.
На 02.02.2021 г. ищцовото дружество подава срещу Р. заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело №
793/2021 г. по описа на БРС. На 08.02.2021 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение
за следните суми: 685,57 лева главница по Договора, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението; 66,48 лева, представляваща договорна лихва за периода
15.04.2019 г. – 31.07.2019 г.; 16,66 лева, представляваща мораторна лихва за периода
16.02.2019 г. – 31.07.2019 г.; 89,62 лева, обезщетение за забавено плащане за периода
31.07.2019 г. – 01.02.2021 г. С разпореждане от същата дата е отхвърлено заявлението в
частта за сумите от 618,66 лева възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и
73,30 лева мораторна лихва за периода 31.07.2019 г. – 01.02.2021 г., като е указано на
дружеството да предяви осъдителни искове за тях. Р. подава възражение против заповедта,
поради което дружеството предявява установителни искове и осъдителени искове по
настоящото дело. Установителен иск за вземането за сумата от 16,66 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 16.02.2019 г. – 31.07.2019 г., не е предявен.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване три установителни
иска с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД
и осъдителни искове по чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Според чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. В този смисъл Договорът попада под уредбата на ЗПК.
Съгласно чл. 10 от ЗПК този вид договор се сключва в писмена форма, на хартиен
2
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра
– по един за всяка от страните по договора.
Според чл.11 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
изчерпателно изброени клаузи, сред които са: т.10 – годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите.
Според Решение по дело С-42/15 от 09.11.16 г. на съда на ЕС в срочния договор за
кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да
се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е
предназначена за погасяването на тази главница. Държавата членка не трябва да предвижда
такова изискване в националната си правна уредба. В погасителния план към Договора ясно
е отразено какви задължения се включват във всяка погасителна вноска и каква част от
вноската е предназначена за погасяването на главницата.
ЗПК не съдържа изискване в Договора да се посочва размерът на уговорената
възнаградителна лихва за кредитора като сума. Според разпоредбата на пар.1, т.4 от ДР на
ЗПК „лихвен процент по кредита“ е лихвеният процент, изразен като фиксиран или като
променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит.
Ето защо лихвеният процент по Договора от 36 % е на годишна основа и представлява
възнаграждение за кредитора. В случая той е уговорен като постоянен, а не като променлив,
поради което е достатъчно да бъде посочен размерът му, което е сторено в Договора. Не
намира приложение и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 9а от ЗПК.
Понятието „погасителен план“ по смисъла на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК не е
равнозначно на погасителен план – неразделна част от Договора при неговото сключване
със съдържание, изискуемо съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, а е форма на едностранно
изявление на кредитора – извлечение по сметка, дължимо от него по искане на
кредитополучателя по време на изпълнението на договора, т. е. след неговото сключване.
Погасителният план е част от Договора и съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, каквото е законовото
изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК при договори за кредит с фиксиран лихвен процент.
Уговорките, които определят основния предмет на Договора и не са индивидуално
договорени, не могат да бъдат преценени като неравноправни, ако са ясни и разбираеми –
чл. 145, ал. 2 ЗЗП. При конкретна преценка на клаузи от договори за кредит, в които
размерът на възнаграждението (лихвата) на търговеца е изразен в абсолютна стойност като
процент към момента на сключване на договора, е прието, че е спазено изискването за
яснота и разбираемост.
Доколкото в Договора размерът на ГПР е посочен като процент по ясен и
недвусмислен начин и не надвишава предвидения в чл.19, ал.4 от ЗПК максимален такъв, а
в ОУ (т.5 от същите) е конкретизиран начинът на формирането му, потребителят може да
прецени обхвата на своето задължение. Не може да се изведе извод за недължимост на
договорната лихва поради противоречие с добрите нрави, тъй като от значение е
обстоятелството дали е надвишен размерът на ГПР с над 50 %, което в настоящия случай не
се установява. В този смисъл, становището, че клауза, с която е договорена възнаградителна
лихва над трикратния размер на законната лихва, е нищожна поради противоречие с добрите
нрави, е неприложимо по договори за потребителски кредити (аргумент и от определение №
260398 от 18.02.2021 г. на ОС – Бургас по в. ч. гр. д. № 109/2021 г).
По възражението за недействителност на Договора поради нарушение на
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК по отношение на шрифта:
3
С оглед гарантирането на пълното действие на разпоредбите на правото на ЕС,
съдилищата на държавите членки при необходимост трябва (и то по собствена инициатива)
да оставят неприложена всяка противоречаща процесуална или материална разпоредба от
вътрешното право, без да е необходимо да изискват или да изчакват отмяната на такава
разпоредба по законодателен или друг конституционен ред.
Българският законодател предвижда допълнително изискване към договора за
потребителски кредит – всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт, не по-малък от 12, като по този начин въвежда изискване, различно
от предвиденото в Директива 2008/48/ЕО, която съдържа хармонизирани разпоредби в тази
област. Ето защо, разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, в частта й относно изискването
всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не
по-малък от 12, не следва да бъде прилагана от националния съд, доколкото не е в
съответствие с Директива 2008/48/ЕО.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че българският законодател предвижда
сериозна санкция за кредитодателя, който не спази изискването всички елементи на
договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12. На
основание чл. 23, вр. чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК, в този случай кредитодателят губи правото
да получи лихви и разноски по кредита. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от Директивата,
предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.
Строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях
нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава
основният принцип на пропорционалност.
Прилагането на подобна санкция, имаща сериозни последствия за кредитодателя, не
би могло да се смята за пропорционално, когато липсващите данни по член 10, параграф 2
от Директива 2008/48 са от такова естество, че не могат да засегнат способността на
потребителя да прецени обхвата на своето задължение.
В този смисъл, установената от националния законодател санкция за неспазване
изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК – всички елементи на договора да се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, не отговаря на изискванията за
пропорционалност. Неспазването на това изискване не би могло да попречи на потребителя
да прецени обхвата на своето задължение, доколкото видът и размерът на шрифта в
процесния Договор позволяват прочитането на съдържанието на документа. Поради това не
е налице годно основание за санкциониране на кредитодателя с най-строгата санкция –
загубване на правото на лихви и разноски по кредита – в този смисъл и Решение № 260025
от 14.01.2021 г. на ОС – Бургас по в. гр. д. № 1517/2020 г.
Ето защо Договорът е действителен и е произвел своето действие.
По настъпването на предсрочна изискуемост на Договора:
Предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление или за
кредит, уредена в нормите на чл. 71 ЗЗД и чл. 432 ТЗ, представлява преобразуващо право на
кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл. 20а, ал. 2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението следва да достигне
до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били
налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или
предвидени в закона – в този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК. При договори за кредит, сключени от небанкова финансова
институция, и съдържащи клауза за предсрочна изискуемост, /какъвто е Договорът/,
предсрочната изискуемост на вземанията не настъпва автоматично, а е необходимо преди
подаване на заявлението по чл.410 ГПК кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, както и това волеизявление да е
4
достигнало до длъжника – аргумент и от решение № 200 от 18.01.2019 г. по т. д. № 665/18 г.
на ВКС, I т. о. и решение № 3 от 17.04.2019 г. по т. д. № 1831/17 г. на ВКС, II т. о.
С доклада по делото съдът указа на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да
докаже настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, за което длъжникът е уведомен
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. По делото няма
доказателства преди подаване на заявлението в съда до длъжника да е достигнало
волеизявление на кредитора, че счита кредитът за изцяло предсрочно изискуем. Такова
уведомяване е направено едва с получаване на препис от исковата молба, но към същия
момент падежът на Договора е настъпил (падежът на последната погасителна вноска е
15.01.2020 г.), поради което не е налице въобще предсрочна изискуемост. В този случай
срокът кани вместо кредитора и въобще липсва „предсрочност“.
По иска за заплащане на възнаграждение по Споразумението:
Че се касае за клаузи от Договора, следва от факта, че те са инкорпорирани в самия
договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“, в частта „Параметри“, а също и
от това, че погасителната вноска, освен главница и възнаградителна лихва, включва и
парична сума по този допълнителен пакет услуги. Освен това, регламентацията на пакета
допълнителни услуги е в Общите условия на дружеството към Договора. За да възникне
задължение за заплащане на цената на тези услуги, те следва да бъдат предоставени реално
на потребителя. Няма доказателства по делото длъжникът да се е възползвал от някоя от
посочените услуги, включително и приоритетно разглеждане на неговото искане за
отпускане на кредит и поради това, че услугата не е предоставена, не се дължи и нейното
заплащане. Нещо повече, дружеството твърди, че възнаграждението не е цена на услугите, а
е дължимо за наличието им, за възможността (опцията) длъжникът да поиска промяна на
Договора, което категорично не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Наличната възможност за предоставяне на тези услуги не е равностойна на реалното им
предоставяне – в този смисъл Решение № 1636 от 3.12.2018 г. на ОС – Бургас по в. гр. д. №
1378/2018 г.
На следващо място, услугата „приоритетно разглеждане“ се изразява в това, че
кредиторът ще разгледа молбата за кредит с предимство пред други, т.е. касае се за
преддоговорно действие. От Споразумението следва, че дори и да не ползва останалите
услуги, само заради това, че кредитът й е „приоритетно разгледан“, Р. ще дължи
възнаграждение (824,88 лева), което надвишава сумата по кредита, т.е. липсва
еквивалентност на престациите. Такава клауза не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, поради което е неравноправна и тъй като не е уговорена
индивидуално, е нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП. Услугата „приоритетно
изплащане на кредита“ е свързана с „усвояване на кредита“, поради което такса за нея (без
значение дали се нарича „възнаграждение“) не се дължи – аргумент чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Останалите „услуги“ представляват по същество възможност за изменение на
параметри от Договора, за което обаче се изисква „изпълнение на изисквания“ и одобрение
от кредитора, т.е. Р. плаща „предварително“ за бъдещо несигурно събитие, чието настъпване
изцяло зависи от волята на кредитора. Няма и санкция за кредитора, ако не се съгласи на
изменение на Договора. Ако събитието не настъпи по време на действие на Договора, няма
възможност длъжникът да получи обратно платеното или част от него, т.е. Споразумението
позволява на кредитора да задържи сумата за възнаграждение, получена за престация, която
не е извършил (една от хипотезите на неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.6 от
ЗЗП). Ето защо Споразумението като цяло не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, поради което клаузите му са неправноправни и тъй като не са уговорени
5
индивидуално, са нищожни по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Предвид изложеното ответникът не дължи суми по Споразумението и осъдителните
искове за сумата от 618,66 лева, неизплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, и за сумата от 73,30 лева, представляваща мораторна лихва за периода
31.07.2019 г. – 01.02.2021 г., следва да бъдат отхвърлени.
Тъй като Дружеството твърди, че част от платената от ответника сума по Договора е
отнесена към погасяване на задължение за такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземане, то съдът следва да съобрази дали такива въобще се дължат. Според чл.10а, ал.2 от
ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита. Всяко действие по събирането на вземане е действие
по управление на кредита, поради което разходът за него, определен във фиксиран размер,
без връзка с и независимо от реално вложените средства, представлява „такса“, поради
което Р. не дължи такси по Тарифа за извънсъдебно събиране.
По установителните искове:
Дружеството признава, че Р. е платила по Договора сума в размер на 428,80 лева.
Според т.6.4 от ОУ при постъпване на сума от длъжника, която не е достатъчна за
погасяване на текущото задължение, се считат за погасени вземания на кредитора към
длъжника в следната последователност – задълженията за разноски и такси, лихви за забава,
неустойки, обезщетения по Договора и ОУ, възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги се погасяват преди главницата. Тъй като такси и възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги не се дължат и не се установи длъжникът да дължи и
неустойки, то първо се погасяват лихвите за забава, след което възнаграждението по
Договора и на последно място главницата.
Според т.12.1 от ОУ в случай, че длъжникът просрочи плащане на месечна вноска
(главница и възнаградителна лихва), кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП
+ 10 % годишно (законна лихва), изчислена за всеки ден забава върху размера на
просроченото плащане.
Според т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2017 г., ОСГТК, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. След като ищецът
претендира присъждане на законна лихва от 31.07.2019 г., когато според него е настъпила
предсрочната изискуемост на кредита, което не се доказа, то следва, че се търси такава
лихва само върху неиздължената главница към същия момент. Дружеството твърди, че има
вземане за възнаградителна лихва в размер на 66,48 лева за периода 15.04.2019 г. –
31.07.2019 г., което обаче е погасено с платената от Р. сума или остава дължима главница в
размер на 53,42 лева. От платената от длъжника сума не следва да се приспада мораторна
лихва за периода от 16.02.2019 г. до 31.07.2019 г., тъй като дружеството посочва в исковата
молба, че няма интерес от претендирането й, т.е. тя не е погасена. Извън горното,
дружеството твърди, че първата неизплатена вноска по Договора е с падеж на 15.04.2019 г.
В този смисъл мораторната лихва върху главница от 53,42 лева за периода 31.07.2019
г. – 12.03.2020 г. и за периода 14.07.2020 г. – 01.02.2021 г. е в размер на 6,36 лева, до който
искът следва да бъде уважен, а над него до пълния претендиран такъв – отхвърлен, като
неоснователен.
Тъй като към момента на подаване на исковата молба падежът на Договора е
настъпил, Р. дължи всички суми по погасителните вноски, отнасящи се до погасяване на
6
главницата, т.е. общо 488,80 лева, в който размер искът за главница следва да бъде уважен и
отхвърлен до пълния претендиран такъв от 685,57 лева.
По разноските:
При този изход на делото ищцовото дружество има право на част от разноските в
заповедното и в исковото производства, съобразно уважената част от претенциите, като се
съобрази и обстоятелството, че за едно от вземанията по заповедта установителен иск не е
предявен. Съдът определя за справедливо юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство в размер на 50 лева, т.е. на ищцовото дружество се дължат разноски в
заповедното производство в размер на 25,87 лева, част от държавната такса и от
юрисконсултското възнаграждение.
В исковото производство дружеството е направило разноски в размер на 168,99 лева
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.78, ал.8
от ГПК съдът определя за справедливо в размер на 200 лева с оглед фактическата и правна
сложност по делото. Съобразно изхода на делото ответникът дължи на ищеца разноски в
настоящото производство в размер на 119,14 лева.
Ответникът също има право на разноски, които се изразяват в изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лева. Ищецът е направил възражение на основание чл.78,
ал.5 от ГПК за прекомерност на изплатеното от Р. адвокатско възнаграждение, поради което
съдът следва да се произнесе по него. С оглед материалния интерес в исковото производство
(1533,63 лева) минималният размер на адвокатското възнаграждение е 337,35 лева на
основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (за краткост Наредбата). Няма доказателства процесуалният
представител на ответника да е регистриран по ДДС, поради което такъв данък не следва да
се добавя. Производството приключи в едно заседание, като възраженията на ответника са
правни, а не по фактите, по които спор няма. Делото не се отличава с правна сложност,
поради което съдът намира за справедливо адвокатско възнаграждение от 400 лева и този
размер следва да бъде взет предвид при изчисляване на дължимите на страната разноски. С
оглед отхвърлената част от претенциите ответникът има право на разноски в размер на
270,85 лева.
Компенсацията на вземания за разноски предпоставя изрично изявление на страна по
делото в този смисъл, каквото по делото липсва.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че К. Р. Р., ЕГН – **********, дължи на
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 488,80 лева
(четиристотин осемдесет и осем лева и осемдесет стотинки), представляваща главница по
договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № ***/11.01.2019 г., ведно
със законната лихва от 02.02.2021 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 793/2021 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 685,57 лева.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че К. Р. Р., ЕГН – **********, дължи на
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 6,36 лева (шест лева и
тридесет и шест стотинки), представляваща мораторна лихва по договор за потребителски
кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № ***/11.01.2019 г. за периода от 31.07.2019 г. до
12.03.2020 г. и за периода от 14.07.2020 г. до 01.02.2021 г., за която сума е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр. дело № 793/2021 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
7
разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 89,62 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК –
*********, против К. Р. Р., ЕГН – **********, иск за приемане за установено, че дължи на
дружеството сумата от 66,48 лева (шестдесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки),
представляваща договорна лихва по договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ
Стандарт“ № ***/11.01.2019 г. за периода 15.04.2019 г. – 31.07.2019 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 793/2021 г. по описа на БРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК –
*********, против К. Р. Р., ЕГН – **********, осъдителни искове за присъждане на
следните суми: 618,66 лева (шестстотин и осемнадесет лева и шестдесет и шест стотинки),
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги към договор за
потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № ***/11.01.2019 г.; 73,30 лева
(седемдесет и три лева и тридесет стотинки), представляваща мораторна лихва върху
дължимото възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги за периода от
31.07.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 14.07.2020 г. до 01.02.2021 г.
ОСЪЖДА К. Р. Р., ЕГН – **********, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 25,87 лева (двадесет и пет лева и осемдесет и седем
стотинки), представляваща разноски по ч. гр. дело № 793/2021 г. по описа на БРС, и сумата
от 119,14 лева (сто и деветнадесет лева и четиринадесет стотинки), представляваща
разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на
К. Р. Р., ЕГН – **********, сумата от 270,85 лева (двеста и седемдесет лева и осемдесет и
пет стотинки), представляваща разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: ______(П)_______
Вярно с оригинала! ММ
8