№ 1060
гр. Варна , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500734 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 ГПК. Образувано е по подадена
въззивна жалба № 279625/06.11.2020г. от Г. Цв.. В. с ЕГН **********, с адрес
гр. Варна, ул. „Добри Христов“ № 25, действащ чрез адвокат С.Р., срещу
Решение № 260819 от 22.10.2020 г., постановено по гр. д. № 148/2019 г. по
описа на Районен съд - гр. Варна, 26 с-в, в частта му, в която въззивникът е
осъден да заплати на ЦВ. ЦВ. Т. с ЕГН **********, сумата от 15 675 лева,
представляваща 3/4 от стойността на извършени в сутерена на делбения имот
подобрения, както следва: в дневна с кухня – изливане на бетон, подова
изолация, гипс, цимент и други материали, поставяне на ламинат, теракот,
подмяна на дървена дограма с PVC, стени: изкъртване до тухла – полагане на
нова замазка, шпакловка и латекс; в малка спалня – поставяне на алуминиева
врата, премахване на под /сгурия и балатум/, таван – гипсова шпакловка –
латекс; в коридор – поставяне на теракот, стени-японска мазилка, таван –
гипсова шпакловка –латекс; в перално помещение – под теракот, фаянс до
тавана, PVC врата, PVC прозорец, подмяна на ВиК тръби; в голяма спалня –
премахване на под /сгурия и балатум/, таван – гипсова шпакловка, поставяне
на вътрешна изолация, измазване на стените – латекс, ламинат, PVC врата,
PVC прозорец; при изграждане на преддверие – поставяне на PVC дограма,
теракот, външна облицовка с декоративен камък, изолация и шпакловка;
външна и вътрешна изолация на нивото на терасата, изкопаване до основите
на къщата, поставяне на изолираща мембрана на стените, полагане на бетон
около целия приземен етаж; подмяна на ел. инсталация на целия приземен
1
етаж и поставяне на ново ел. табло, на основание чл. 60 във вр. с чл. 61, ал. 2
от ЗЗД.
Въззивникът твърди, че не дължи присъдените в полза на въззиваемата
суми за подобрения в имота, тъй като същите са погасени по давност. Сочи,
че по делото е направил възражение в този смисъл в законоустановения срок.
Твърди, че освен възражението за погасителна давност, в указания от съда
срок е възразил и срещу твърдението на насрещната страна, че подобренията
са извършени с негово знание и съгласие. Така изложените възражение се
поддържат и в настоящата въззивна жалба, тъй като въззивникът няма
намерение да живее в мазето, поради което намира, че тези подобрения не са
били нужни и полезни разноски, че не представляват „работа предприета
уместно и управлявана в чужд интерес“ по смисъла на чл. 61, ал. 1 от ЗЗД.
Заявява, че няма правна възможност правилата за гестията да бъдат
прилагани при луксозни подобрения, извършени в маза. Сочи, че в случая не
може да става дума за гестия, тъй като процесната маза няма нужда от
луксозна дограма, подова настилка теракот, фаянс до тавана, PVC врата и
дограма, като същите са излишни и напълно неуместни разноски.
Относно възражението си за изтекла погасителна давност за
претенцията за подобренията сочи, че съгласно трайната практика на
съдилищата е прието, че вземанията за подобрения в чужд имот, извършени
без знанието и съгласието на собственика и без намерението на извършителя
на подобренията да придобие имота, чрез владение за своя сметка, са
изискуеми от момента на извършване на същите. Предвид това намира, че
претенцията на насрещната страна е погасена по давност, доколкото е изтекъл
петгодишният давностен срок.
Въззивникът оспорва и твърденията, че насрещната страна е извършила
реално всички подобрения, както и че ги е претендирала с уточняваща молба
с вх. № 94462/17.12.2019г.
Предвид всичко изложено, въззивникът моли за отмяна на обжалваното
решение, като вместо него иска да бъде постановено ново, с което да бъде
отхвърлен изцяло иска за подобренията в процесния имот. Претендира и
присъждането на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба.
Въззиваемата страна заявява, че не споделя изложеното в жалбата, като счита
решението за допустимо, правилно и законосъобразно. Намира, че същото е
обосновано и изцяло съобразено със събраните по делото доказателства.
Сочи, че процесните подобрения не са извършени в маза, а в приземен етаж
от къща, който тя била принудена от брат си да обитава. Твърди, че
въззивникът живее в същата къща от години и няма как да отрече, че е знаел
за извършваните от нея подобрения, още повече че една голяма част от тях са
били извън контура на сградата. Сочи, че по делото не са събрани
2
доказателства брат да е отсъствал от имота в процесния период, напротив,
той дори е участвал в извършването на част от подобренията.
Намира, че подобренията са били нужни, поради лошото състояние на
приземния етаж. Сочи, че макар по делото да не са представени писмени
доказателства за извършване на СМР в имота, тя е доказала тяхното
извършване с други доказателствени средства – свидетели и експертизи.
Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност сочи, че
съгласно нормата на чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Намира, че по общия смисъл на закона
и справедливостта, изискуемостта не съвпада с датата на извършване на
самите подобрения, а следва да се отнесе към по-късен момент, който в
настоящия случай е датата на предявяване на исковата молба. Предвид това
намира възражението за изтекла погасителна давност за неоснователно.
Въззиваемата моли решението на РС Варна да бъде потвърдено, като
моли по делото да бъдат изслушани и двама свидетели, относно знанието на
въззивника, че са се извършвали подобрения, както и за участието на същия в
тяхното извършване.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, въззивникът чрез
процесуалния си представител адвокат Р., поддържа въззивната жалба, като
оспорва присъдените в полза на ответната страна подобрения. Твърди, че той
не е давал съгласието си за тях. Сочи, че подобренията са извършени не от
ответната страна, а от нейния син, поради което намира, че не е правилно да
се разглеждат тези претенции, доколкото те са чужди права. Предвид това
моли за решение в този смисъл, както и за присъждане на сторените разноски
в цялост.
Въззиваемият, чрез писмена молба от адвокат А. сочи, че поддържа
изцяло изложената от него правна аргументация в отговора на въззивната
жалба. Моли за потвърждаване на обжалваното решение, като претендира
присъждане на сторените разноски.
Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и
възраженията на въззиваемия, и съобразно правомощията си по чл. 269 от
ГПК, констатира следното:
Производството по делото е във втора фаза по извършване на делбата на
допуснатия до делба недвижим имот, представляващ жилищна сграда с
идентификатор 10135.2575.52.1 по КК и КР на гр. Варна, с площ от 107 кв.м.,
състояща се от първи етаж, включващ четири стаи, кухня, баня, тоалет и
коридор, както и маза /сутерен/, включваща от четири стаи, кухня, баня,
тоалет и коридор, с административен адрес гр. Варна, кв. „Виница“, ул.
„Добри Христов“ № 25, находяща се в дворно място с идентификатор
10135.2575.52 по КК и КР на гр. Варна с площ от 732 кв.м. с граници /съседи:
ПИ 10135.2575.35, ПИ 10135.2575.34, ПИ 10135.2575.53, ПИ 10135.2575.55 и
3
ПИ 10135.2575.51, при квоти: 3/4 ид.ч. за Г. Цв.. В., ЕГН ********** и 1/4
ид.ч. за ЦВ. ЦВ. Т., ЕГН **********.
В първото по делото съдебно заседание във втора фаза на съдебната
делба е приета за съвместно разглеждане претенция от Г. Цв.. В. за възлагане
на процесния недвижим имот, на основание чл. 349, ал.2 от ГПК, при
твърдения, че същият е живял в имота при откриване на наследството и не
притежава друго жилище
Приета за съвместно разглеждане е и претенция по сметките, заявени от
ЦВ. ЦВ. Т. срещу Г. Цв.. В., на основание чл. 346 от ГПК, а именно претенция
по чл. 30, ал. 3 от ЗС за заплащане сумата от 21 750 лева, представляваща 3/4
от стойността на извършени в процесния имот, представляващ жилищна
сграда с идентификатор 10135.2575.52.1 по КК и КР на гр. Варна, подобрения
в сутеренния етаж. Същите са посочени подробно по вид и цена.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе
предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в
съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК,
приема за установени следните фактически положения:
По настоящото дело е допусната делба на недвижим имот,
представляващ жилищна сграда с идентификатор 10135.2575.52.1 по КК и КР
на гр. Варна, с площ от 107 кв.м., състояща се от първи етаж, включващ
четири стаи, кухня, баня, тоалет и коридор, както и сутеренен етаж,
включващ четири стаи, кухня, баня, тоалет и коридор, с административен
адрес гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Добри Христов“ № 25, находяща се в
дворно място с идентификатор 10135.2575.52 по КК и КР на гр. Варна с площ
от 732 кв.м. с граници /съседи: ПИ 10135.2575.35, ПИ 10135.2575.34, ПИ
10135.2575.53, ПИ 10135.2575.55 и ПИ 10135.2575.51, при квоти: 3/4 ид.ч. за
Г. Цв.. В., ЕГН ********** и 1/4 ид.ч. за ЦВ. ЦВ. Т., ЕГН **********.
По делото е била назначение СТЕ, вещото лице по която да оцени
стойността на извършените подобрения в сутеренния етаж от процесната
сграда. В заключението си, инж. О., като е съобразил годините на извършване
на всяко от подобренията е приел, че общата стойност на СМР към момента
на извършването им е в размер на 20 928,58 лева, остатъчна им стойност към
2020 г. е в размер на 14320,06 лева, а увеличена стойност на имота – в размер
на 14015,64 лева. Предвид изложеното, в заключение вещото лице е
предложило закръглена стойност на ремонтни СМР в сградата в размер на
20900 лева, закръглена остатъчна стойност в размер на 14300 лева и
закръглена увеличена стойност на имота вследствие на направените
подобрения в размер на 24700 лева.
По делото е допуснато събирането на гласни доказателства за
установяване на извършените в приземния етаж от процесната сграда
4
подобрения, както и за знанието и съгласието на насрещната страна за
тяхното извършване.
В полза на ответната страна са били разпитани свидетелите Кр.Б. Б. и
Н.Ст.Д..
В показанията си свидетелят Б. сочи, че познава Цв. от поне 15 години,
като познава и сина . Запознал се с нея след като родителите вече били
починали, като тогава тя живеела в сутерена на сградата, а брат живеел на
първия етаж. Когато го викали, свидетелят извършвал много работи в имота,
подменил цялата ел.инсталация на сутерена, стая по стая, защото Цв. нямала
финансови средства наведнъж. Направила се замазка на подовите настилки,
защото били на сгурия. Сгурията се махнала и се положил бетон. Направил
голямата стая с изолация, но без шпакловка, защото не умеел. След това
боядисал стените. Всички тези дейности били правени в годините, като
започнали може би 2010-2011г. първата стая, а 2016г. последната стая. В
момента в имота били сменени всички дограми и врати, бил положен теракот
в коридора, в кухнята и в пералното помещение и банята и тоалетна. Другите
стаи били с ламинат. Свидетелят сочи, че тръбите в приземния етаж били
сменени от негов познат, който сменил цялата ВиК инсталация. Твърди, че
цялата ел.инсталация е сменена, като е вързана с ново табло и отделен
електромер с отделна партида. Впоследствие друг колега изкопал около
основите на къщата и положил мембрана, представляваща отводнителна
изолация. Свидетелят сочи, че за извършените от него работи е заплащала
Цв.. Всички ремонти били извършвани през месеците от май до есента, като
винаги Цв. си била вкъщи и присъствала.
При разпита си свидетелят Д. сочи, че познава Цв., тъй като е приятел
със сина . В периода от 2010 до 2016г. той извършвал СМР в приземния
етаж на къщата, като е правел шпакловки, ВиК и е поставял ламинат.
Свидетелят сочи, че цялата ел. инсталация е била сменена, всички мазилки по
стените също, стените и таваните били изолирани, а навън била положена
хидроизолация по обиколката на приземния етаж. Била сменена и дограмата
на сутерена, която вече е ПВЦ, а вратите алуминиеви. Бил поставен теракот и
фаянс. За нещата които той е правил в къщата му заплащала Цв.. Свидетелят
сочи, че ремонтите започнали през 2010г., като същите се извършвали
поетапно, а той е ходил през 2016г. за да работи по голямата стая. По време на
ремонтите в сутерена живеела Цв..
В показанията си свидетелят Р. сочи, че познава Г.В. от 1991г., като
знае, че той има къща във Виница. Свидетелят е ходил няколко пъти в
къщата, която била скромна и хубава, като била на Г. и на сестра му. Г.
поканил племенника си да живее при него, защото имал проблеми със
жилището. Той заживял в мазата, като и към момента живеел там. Съборил
носеща стена и направил отделен вход, за да влиза в сутерена, като забранил
на Г. да влиза. Г. не давал съгласие да се правят ремонти, но работел в
5
Слънчев бряг и в Германия и го нямало в къщата. Свидетелят сочи, че Г. не е
живеел в мазето, а в горния етаж, но не е влизал в сутерена и не знае какво е
било състоянието му.
При разпита си свидетелката М.Т. сочи, че познава Г. от 20 години и са
семейни приятели. Къщата му във Виница била с приземен етаж, който се
водел маза. Свидетелката знае, че първоначално Г. живеел на горния етаж, а
майка му в сутерена, който се ползвал като маза, макар че бил пригоден за
живеене. Г. пуснал в сутерена да живее племенникът му от съжаление,
защото той имал проблем с жена си. Впоследствие при него в сутерена
заживяла друга жена. Във времето младежът започнал да прави ремонти и
имали пререкания с Г., защото последният не бил съгласен. Свидетелката не
присъствала при ремонтите, но знаела, че Г. няма достъп до сутерена.
Племенникът си изградил ново остъкление, оттам си направил вход, като от Г.
разбрала, че на мястото на вратата е имало носеща стена.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно. Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми. В настоящия
случай по делото са изложено възражение свързани единствено с
присъдените в полза на ответницата суми за извършени от нея подобрения в
имота, като въззивникът твърди, че своевременно е възразил, че е знаел за
извършваните подобрения в сутеренния етаж на сградата, поради което и
неправилно съдът е приел, че същите се дължат на основание чл. 61, ал. 2 от
ЗЗД. Въззивникът изрично е посочил, че поддържа и въведеното пред РС
Варна възражение за изтекла погасителна давност на вземането за
извършените подобрения.
6
Доколкото спорно по делото е в какви условия са извършени
подобренията в сутеренния етаж, настоящият състав намира, че отношенията
във връзка с подобряването на общата вещ се уреждат по различен начин в
зависимост от конкретните обстоятелства, при които са извършени те и от
условията при които съсобственикът-подобрител е упражнявал фактическата
власт – като държател или владелец на правата на останалите съсобственици.
В този смисъл са и приетите от ВС решения в ТР 85/68 г. ОСГК.
При изрично изложените от ответницата твърдения в уточнителна
молба от 17.12.2019г., че ищецът е знаел за извършваните подобрения и се е
съгласявал с тях, то вероятната квалификация на тази претенция за сметки в
производството във втора фаза на делбата, е по чл. 30, ал. 3 от ЗС, при която
следва да се присъдят действително направените разходи.
Видно от изложеното от ищецът становище от 13.01.2020г., последният
е заявил, че не е знаел за подобренията и не е давал съгласието си за тяхното
извършване. В същото становище страната е възразила срещу дължимостта на
сумите за подобренията, тъй като тази претенция е погасена по давност.
Доколкото ответницата, която твърди да е извършвала подобренията, не
е въвела твърдение да е владеела сутеренния етаж от сградата, а е сочила, че
по взаимно съгласие с брат тя го е ползвала, като го е предоставила и на
сина си, то следва да се приеме, че тя е била държател на собствените на брат