№ 1060
гр. Варна , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500734 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 ГПК. Образувано е по подадена
въззивна жалба № 279625/06.11.2020г. от Г. Цв.. В. с ЕГН **********, с адрес
гр. Варна, ул. „Добри Христов“ № 25, действащ чрез адвокат С.Р., срещу
Решение № 260819 от 22.10.2020 г., постановено по гр. д. № 148/2019 г. по
описа на Районен съд - гр. Варна, 26 с-в, в частта му, в която въззивникът е
осъден да заплати на ЦВ. ЦВ. Т. с ЕГН **********, сумата от 15 675 лева,
представляваща 3/4 от стойността на извършени в сутерена на делбения имот
подобрения, както следва: в дневна с кухня – изливане на бетон, подова
изолация, гипс, цимент и други материали, поставяне на ламинат, теракот,
подмяна на дървена дограма с PVC, стени: изкъртване до тухла – полагане на
нова замазка, шпакловка и латекс; в малка спалня – поставяне на алуминиева
врата, премахване на под /сгурия и балатум/, таван – гипсова шпакловка –
латекс; в коридор – поставяне на теракот, стени-японска мазилка, таван –
гипсова шпакловка –латекс; в перално помещение – под теракот, фаянс до
тавана, PVC врата, PVC прозорец, подмяна на ВиК тръби; в голяма спалня –
премахване на под /сгурия и балатум/, таван – гипсова шпакловка, поставяне
на вътрешна изолация, измазване на стените – латекс, ламинат, PVC врата,
PVC прозорец; при изграждане на преддверие – поставяне на PVC дограма,
теракот, външна облицовка с декоративен камък, изолация и шпакловка;
външна и вътрешна изолация на нивото на терасата, изкопаване до основите
на къщата, поставяне на изолираща мембрана на стените, полагане на бетон
около целия приземен етаж; подмяна на ел. инсталация на целия приземен
1
етаж и поставяне на ново ел. табло, на основание чл. 60 във вр. с чл. 61, ал. 2
от ЗЗД.
Въззивникът твърди, че не дължи присъдените в полза на въззиваемата
суми за подобрения в имота, тъй като същите са погасени по давност. Сочи,
че по делото е направил възражение в този смисъл в законоустановения срок.
Твърди, че освен възражението за погасителна давност, в указания от съда
срок е възразил и срещу твърдението на насрещната страна, че подобренията
са извършени с негово знание и съгласие. Така изложените възражение се
поддържат и в настоящата въззивна жалба, тъй като въззивникът няма
намерение да живее в мазето, поради което намира, че тези подобрения не са
били нужни и полезни разноски, че не представляват „работа предприета
уместно и управлявана в чужд интерес“ по смисъла на чл. 61, ал. 1 от ЗЗД.
Заявява, че няма правна възможност правилата за гестията да бъдат
прилагани при луксозни подобрения, извършени в маза. Сочи, че в случая не
може да става дума за гестия, тъй като процесната маза няма нужда от
луксозна дограма, подова настилка теракот, фаянс до тавана, PVC врата и
дограма, като същите са излишни и напълно неуместни разноски.
Относно възражението си за изтекла погасителна давност за
претенцията за подобренията сочи, че съгласно трайната практика на
съдилищата е прието, че вземанията за подобрения в чужд имот, извършени
без знанието и съгласието на собственика и без намерението на извършителя
на подобренията да придобие имота, чрез владение за своя сметка, са
изискуеми от момента на извършване на същите. Предвид това намира, че
претенцията на насрещната страна е погасена по давност, доколкото е изтекъл
петгодишният давностен срок.
Въззивникът оспорва и твърденията, че насрещната страна е извършила
реално всички подобрения, както и че ги е претендирала с уточняваща молба
с вх. № 94462/17.12.2019г.
Предвид всичко изложено, въззивникът моли за отмяна на обжалваното
решение, като вместо него иска да бъде постановено ново, с което да бъде
отхвърлен изцяло иска за подобренията в процесния имот. Претендира и
присъждането на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба.
Въззиваемата страна заявява, че не споделя изложеното в жалбата, като счита
решението за допустимо, правилно и законосъобразно. Намира, че същото е
обосновано и изцяло съобразено със събраните по делото доказателства.
Сочи, че процесните подобрения не са извършени в маза, а в приземен етаж
от къща, който тя била принудена от брат си да обитава. Твърди, че
въззивникът живее в същата къща от години и няма как да отрече, че е знаел
за извършваните от нея подобрения, още повече че една голяма част от тях са
били извън контура на сградата. Сочи, че по делото не са събрани
2
доказателства брат да е отсъствал от имота в процесния период, напротив,
той дори е участвал в извършването на част от подобренията.
Намира, че подобренията са били нужни, поради лошото състояние на
приземния етаж. Сочи, че макар по делото да не са представени писмени
доказателства за извършване на СМР в имота, тя е доказала тяхното
извършване с други доказателствени средства – свидетели и експертизи.
Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност сочи, че
съгласно нормата на чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Намира, че по общия смисъл на закона
и справедливостта, изискуемостта не съвпада с датата на извършване на
самите подобрения, а следва да се отнесе към по-късен момент, който в
настоящия случай е датата на предявяване на исковата молба. Предвид това
намира възражението за изтекла погасителна давност за неоснователно.
Въззиваемата моли решението на РС Варна да бъде потвърдено, като
моли по делото да бъдат изслушани и двама свидетели, относно знанието на
въззивника, че са се извършвали подобрения, както и за участието на същия в
тяхното извършване.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, въззивникът чрез
процесуалния си представител адвокат Р., поддържа въззивната жалба, като
оспорва присъдените в полза на ответната страна подобрения. Твърди, че той
не е давал съгласието си за тях. Сочи, че подобренията са извършени не от
ответната страна, а от нейния син, поради което намира, че не е правилно да
се разглеждат тези претенции, доколкото те са чужди права. Предвид това
моли за решение в този смисъл, както и за присъждане на сторените разноски
в цялост.
Въззиваемият, чрез писмена молба от адвокат А. сочи, че поддържа
изцяло изложената от него правна аргументация в отговора на въззивната
жалба. Моли за потвърждаване на обжалваното решение, като претендира
присъждане на сторените разноски.
Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и
възраженията на въззиваемия, и съобразно правомощията си по чл. 269 от
ГПК, констатира следното:
Производството по делото е във втора фаза по извършване на делбата на
допуснатия до делба недвижим имот, представляващ жилищна сграда с
идентификатор 10135.2575.52.1 по КК и КР на гр. Варна, с площ от 107 кв.м.,
състояща се от първи етаж, включващ четири стаи, кухня, баня, тоалет и
коридор, както и маза /сутерен/, включваща от четири стаи, кухня, баня,
тоалет и коридор, с административен адрес гр. Варна, кв. „Виница“, ул.
„Добри Христов“ № 25, находяща се в дворно място с идентификатор
10135.2575.52 по КК и КР на гр. Варна с площ от 732 кв.м. с граници /съседи:
ПИ 10135.2575.35, ПИ 10135.2575.34, ПИ 10135.2575.53, ПИ 10135.2575.55 и
3
ПИ 10135.2575.51, при квоти: 3/4 ид.ч. за Г. Цв.. В., ЕГН ********** и 1/4
ид.ч. за ЦВ. ЦВ. Т., ЕГН **********.
В първото по делото съдебно заседание във втора фаза на съдебната
делба е приета за съвместно разглеждане претенция от Г. Цв.. В. за възлагане
на процесния недвижим имот, на основание чл. 349, ал.2 от ГПК, при
твърдения, че същият е живял в имота при откриване на наследството и не
притежава друго жилище
Приета за съвместно разглеждане е и претенция по сметките, заявени от
ЦВ. ЦВ. Т. срещу Г. Цв.. В., на основание чл. 346 от ГПК, а именно претенция
по чл. 30, ал. 3 от ЗС за заплащане сумата от 21 750 лева, представляваща 3/4
от стойността на извършени в процесния имот, представляващ жилищна
сграда с идентификатор 10135.2575.52.1 по КК и КР на гр. Варна, подобрения
в сутеренния етаж. Същите са посочени подробно по вид и цена.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе
предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в
съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК,
приема за установени следните фактически положения:
По настоящото дело е допусната делба на недвижим имот,
представляващ жилищна сграда с идентификатор 10135.2575.52.1 по КК и КР
на гр. Варна, с площ от 107 кв.м., състояща се от първи етаж, включващ
четири стаи, кухня, баня, тоалет и коридор, както и сутеренен етаж,
включващ четири стаи, кухня, баня, тоалет и коридор, с административен
адрес гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Добри Христов“ № 25, находяща се в
дворно място с идентификатор 10135.2575.52 по КК и КР на гр. Варна с площ
от 732 кв.м. с граници /съседи: ПИ 10135.2575.35, ПИ 10135.2575.34, ПИ
10135.2575.53, ПИ 10135.2575.55 и ПИ 10135.2575.51, при квоти: 3/4 ид.ч. за
Г. Цв.. В., ЕГН ********** и 1/4 ид.ч. за ЦВ. ЦВ. Т., ЕГН **********.
По делото е била назначение СТЕ, вещото лице по която да оцени
стойността на извършените подобрения в сутеренния етаж от процесната
сграда. В заключението си, инж. О., като е съобразил годините на извършване
на всяко от подобренията е приел, че общата стойност на СМР към момента
на извършването им е в размер на 20 928,58 лева, остатъчна им стойност към
2020 г. е в размер на 14320,06 лева, а увеличена стойност на имота – в размер
на 14015,64 лева. Предвид изложеното, в заключение вещото лице е
предложило закръглена стойност на ремонтни СМР в сградата в размер на
20900 лева, закръглена остатъчна стойност в размер на 14300 лева и
закръглена увеличена стойност на имота вследствие на направените
подобрения в размер на 24700 лева.
По делото е допуснато събирането на гласни доказателства за
установяване на извършените в приземния етаж от процесната сграда
4
подобрения, както и за знанието и съгласието на насрещната страна за
тяхното извършване.
В полза на ответната страна са били разпитани свидетелите Кр.Б. Б. и
Н.Ст.Д..
В показанията си свидетелят Б. сочи, че познава Цв. от поне 15 години,
като познава и сина . Запознал се с нея след като родителите вече били
починали, като тогава тя живеела в сутерена на сградата, а брат живеел на
първия етаж. Когато го викали, свидетелят извършвал много работи в имота,
подменил цялата ел.инсталация на сутерена, стая по стая, защото Цв. нямала
финансови средства наведнъж. Направила се замазка на подовите настилки,
защото били на сгурия. Сгурията се махнала и се положил бетон. Направил
голямата стая с изолация, но без шпакловка, защото не умеел. След това
боядисал стените. Всички тези дейности били правени в годините, като
започнали може би 2010-2011г. първата стая, а 2016г. последната стая. В
момента в имота били сменени всички дограми и врати, бил положен теракот
в коридора, в кухнята и в пералното помещение и банята и тоалетна. Другите
стаи били с ламинат. Свидетелят сочи, че тръбите в приземния етаж били
сменени от негов познат, който сменил цялата ВиК инсталация. Твърди, че
цялата ел.инсталация е сменена, като е вързана с ново табло и отделен
електромер с отделна партида. Впоследствие друг колега изкопал около
основите на къщата и положил мембрана, представляваща отводнителна
изолация. Свидетелят сочи, че за извършените от него работи е заплащала
Цв.. Всички ремонти били извършвани през месеците от май до есента, като
винаги Цв. си била вкъщи и присъствала.
При разпита си свидетелят Д. сочи, че познава Цв., тъй като е приятел
със сина . В периода от 2010 до 2016г. той извършвал СМР в приземния
етаж на къщата, като е правел шпакловки, ВиК и е поставял ламинат.
Свидетелят сочи, че цялата ел. инсталация е била сменена, всички мазилки по
стените също, стените и таваните били изолирани, а навън била положена
хидроизолация по обиколката на приземния етаж. Била сменена и дограмата
на сутерена, която вече е ПВЦ, а вратите алуминиеви. Бил поставен теракот и
фаянс. За нещата които той е правил в къщата му заплащала Цв.. Свидетелят
сочи, че ремонтите започнали през 2010г., като същите се извършвали
поетапно, а той е ходил през 2016г. за да работи по голямата стая. По време на
ремонтите в сутерена живеела Цв..
В показанията си свидетелят Р. сочи, че познава Г.В. от 1991г., като
знае, че той има къща във Виница. Свидетелят е ходил няколко пъти в
къщата, която била скромна и хубава, като била на Г. и на сестра му. Г.
поканил племенника си да живее при него, защото имал проблеми със
жилището. Той заживял в мазата, като и към момента живеел там. Съборил
носеща стена и направил отделен вход, за да влиза в сутерена, като забранил
на Г. да влиза. Г. не давал съгласие да се правят ремонти, но работел в
5
Слънчев бряг и в Германия и го нямало в къщата. Свидетелят сочи, че Г. не е
живеел в мазето, а в горния етаж, но не е влизал в сутерена и не знае какво е
било състоянието му.
При разпита си свидетелката М.Т. сочи, че познава Г. от 20 години и са
семейни приятели. Къщата му във Виница била с приземен етаж, който се
водел маза. Свидетелката знае, че първоначално Г. живеел на горния етаж, а
майка му в сутерена, който се ползвал като маза, макар че бил пригоден за
живеене. Г. пуснал в сутерена да живее племенникът му от съжаление,
защото той имал проблем с жена си. Впоследствие при него в сутерена
заживяла друга жена. Във времето младежът започнал да прави ремонти и
имали пререкания с Г., защото последният не бил съгласен. Свидетелката не
присъствала при ремонтите, но знаела, че Г. няма достъп до сутерена.
Племенникът си изградил ново остъкление, оттам си направил вход, като от Г.
разбрала, че на мястото на вратата е имало носеща стена.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно. Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми. В настоящия
случай по делото са изложено възражение свързани единствено с
присъдените в полза на ответницата суми за извършени от нея подобрения в
имота, като въззивникът твърди, че своевременно е възразил, че е знаел за
извършваните подобрения в сутеренния етаж на сградата, поради което и
неправилно съдът е приел, че същите се дължат на основание чл. 61, ал. 2 от
ЗЗД. Въззивникът изрично е посочил, че поддържа и въведеното пред РС
Варна възражение за изтекла погасителна давност на вземането за
извършените подобрения.
6
Доколкото спорно по делото е в какви условия са извършени
подобренията в сутеренния етаж, настоящият състав намира, че отношенията
във връзка с подобряването на общата вещ се уреждат по различен начин в
зависимост от конкретните обстоятелства, при които са извършени те и от
условията при които съсобственикът-подобрител е упражнявал фактическата
власт – като държател или владелец на правата на останалите съсобственици.
В този смисъл са и приетите от ВС решения в ТР 85/68 г. ОСГК.
При изрично изложените от ответницата твърдения в уточнителна
молба от 17.12.2019г., че ищецът е знаел за извършваните подобрения и се е
съгласявал с тях, то вероятната квалификация на тази претенция за сметки в
производството във втора фаза на делбата, е по чл. 30, ал. 3 от ЗС, при която
следва да се присъдят действително направените разходи.
Видно от изложеното от ищецът становище от 13.01.2020г., последният
е заявил, че не е знаел за подобренията и не е давал съгласието си за тяхното
извършване. В същото становище страната е възразила срещу дължимостта на
сумите за подобренията, тъй като тази претенция е погасена по давност.
Доколкото ответницата, която твърди да е извършвала подобренията, не
е въвела твърдение да е владеела сутеренния етаж от сградата, а е сочила, че
по взаимно съгласие с брат тя го е ползвала, като го е предоставила и на
сина си, то следва да се приеме, че тя е била държател на собствените на брат
идеални части от сутерена. От събраните по делото доказателства, в това
число заключението по СТЕ, както и свидетелските показания, се установи,
че подобренията в сутеренния етаж са извършени от Ц.Т. е извършила
подобренията в сутеренния етаж на сградата, със знанието, но без съгласието
на брат ѝ Г.В..
При така установеното, предвид разрешението на горепосоченото в
Тълкувателно решение № 85/1968г., отношенията между страните, свързани с
извършени подобрения от държателя, и с оглед задължението на съда да даде
правна квалификация на претенциите, съобразно твърденията на страните,
настоящият състав намира, че отношенията следва да се уредят съобразно
правилата за водене на чужда работа без пълномощие. В този смисъл е и
константната практика на ВКС. /така Решение № 146 от 15.02.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 1238/2020 г., I г. о., ГК и др./
Тъй като по делото не е спорно, че ответницата притежава ¼ идеални
части от подобреното имущество, то същата е водила чуждата работа и в свой
интерес, поради което правната квалификация на претенцията за
подобренията следва да бъде тази по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, респективно
отговорността на ответната страна следва да бъде до размера на
обогатяването, т.е. по-малката стойност между вложените разноски и
увеличената стойност на имота. В този смисъл е и Решение № 339/10.10.2011
г. по гр.д. № 1072/2010 г., І г.о.; Решение № 461/12.05.86г. по гр.д.№570/85г.
7
на ВС, ІІ ГО и др.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира за
неоснователно възражението на въззивната страна, че в конкретния случай
нормата на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД е неприложима, доколкото не е било уместно
да се води и управлява чужда работа.
При така определената правна квалификация на претенцията за
подобрения в сутеренния етаж на сградата, следва да се приеме, че
изискуемостта на вземането за тези подобрения е настъпила към момента на
тяхното извършване, респективно от този момент започва да тече и
погасителната давност по отношение на същите, като срокът е този,
предвиден в чл. 110 от ЗЗД, а именно 5 години.
Видно от твърденията на страните по делото, от показанията на
свидетелите Кр.Б. Б. и Н.Ст.Д., както и от установеното на място от инженер
О., ремонтните СМР в сутерена на сградата са извършени в периода от 2010г.
до 2016г. включително. Съгласно заключението на вещото лице,
подобренията са били извършени поетапно както следва: през 2010г. ремонт
на дневна с кухня, през 2011г. ремонт на малка спалня, през 2012г. ремонт на
коридор и подмяна на ел. инсталация на целия приземен етаж, през 2013г.
ремонт на перално помещение, външна и вътрешна изолация на нивото на
терасата на първи етаж, както и израждане на преддверие, а през 2016г.
ремонт на голяма стая.
Както беше посочено по-горе, тези обстоятелства се установяват и от
събраните по делото гласни доказателства. От показанията на свидетелите на
ответната страна /въззиваема страна в настоящото производство/ се
установява, че Ц.Т. е поръчвала и заплащала за ремонтите поетапно, защото е
нямала средства всички те да бъде извършени наведнъж, като първите
дейности са започнали през 2010г. само с една стая, а последна е била
ремонтирана и „голямата стая“ през 2016г.
При така установеното по отношение на момента на извършване на
СМР, имащи характера на подобрения, и предвид горепосочения момент на
настъпване на изискуемостта на вземането за сметки, настоящият състав на
съда намира, че възражението на изтекла погасителна давност по отношение
на претендираните от ответницата суми е основателно, с изключение на
претенцията за подобрения в „голямата стая“ от сутеренния етаж. Само по
отношение на нея законоустановеният срок от пет години не е изтекъл, тъй
като видно от въведената претенция по реда на чл. 346 от ГПК, същата е
предявена през 2019г., а стаята е ремонтирана през 2016г.
Видно от приетото по делото заключение на вещото лице О.,
действително извършените от Ц.Т. СМР в голямата стая на процесния
сутеренен етаж представляват: тънки изкопи в сбити почви до 0.50м. за рем.,
на стойност към момента на извършване 16,49 лева, остатъчна стойност към
8
2020 г. 16,49 лева и увеличена стойност на имота 16,49 лева; 5.2. ръчно
натоварване, превоз на 50м. и разтоварване на з.п. с р.к., на стойност към
момента на извършване 20,79 лева, остатъчна стойност към 2020 г. 20,79 лева
и увеличена стойност на имота 20,79 лева; изолационно полиетиленово
покритие, на стойност към момента на извършване 79,19 лева, остатъчна
стойност към 2020 г. 53,85 лева и увеличена стойност на имота 53,85 лева;
бетонна подова настилка неармирана 10 см, на стойност към момента на
извършване 336,14 лева, остатъчна стойност към 2020 г. - 282,36 лева и
увеличена стойност на имота - 282,36 лева; редене на ламелен паркет при
ремонти, на стойност към момента на извършване от 406,15лева, остатъчна
стойност към 2020 г. 243,69 лева и увеличена стойност на имота 243,69 лева.
Общата стойност на подобренията към момента на тяхното извършване
е била в размер на 3 959,05 лв. остатъчната стойност на същите към 2020г. е
била в размер на 3 123,16 лв., а увеличената стойност на стаята възлиза на 3
101,30 лв.
Както вече беше посочено, в полза на ответната страна /въззиваема в
настоящия процес/ следва да се присъди по-малката сума измежду
направените от подобрителя разноски и увеличената стойност на имота –
тоест сумата от 3 101,30 лв. Съгласно влязлото в сила решение по допускане
на имота до делба, Ц.Т. притежава квота от ¼ идеални части от цялата сграда,
респективно същата е квотата и в голямата стая от сутерена, а останалите ¾
ид. ч. са собственост на брат Г.В.. Предвид това, в нейна полза следва да се
присъди сума, равна на квотата на другия съделител в процеса, която да се
съотнесе към увеличената стойност на стаята, съответно това е сумата от
2 325.97 лв. /3 101,30 лв. – 775,32 лв./.
Предвид горното, претенцията за сметки по реда на чл. 346 от ГПК,
въведена в процеса от Ц.Т., в качеството на съделител с квота от ¼ ид. ч. от
процесното имущество, следва да се уважи частично само до горепосочения
размер от 2 325.97 лв., представляваща част от извършените подобрения в
голямата стая от сутеренния етаж на къщата, като за разликата до пълния
размер на претендираната сума от 21 750 лева, представляваща 3/4 от
стойността на извършени в процесния имот, представляващ жилищна сграда с
идентификатор 10135.2575.52.1 по КК и КР на гр. Варна, подобрения в
сутеренния етаж, претенцията следва да бъде оставена без уважение, като
погасена по давност.
Поради изложеното, настоящият състав на съда намира, че обжалваното
решение на РС Варна в частта, в която са присъдени в полза на ответницата
претендираните от нея подобрения, следва да бъде частично отменено, като
вместо него бъде постановено ново, с което претенцията да бъде уважена.
Относно съдебно-деловодните разноски:
9
С оглед изхода на спора и всичко гореизложено, въпросът за дължимите
разноски пред първа инстанция следва да се преразгледа.
В списъка по чл. 80 от ГПК, представен своевременно пред РС Варна,
ищецът Г.В. е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение във втора
фаза на делбата в размер на 1200 лв. Доколкото тези разноски не са разбити
по пера, съдът намира, че за всяка от претенциите е заплатена равна сума,
респективно по искането за възлагане на имота в дял на съделителя – 600 лв.
и същата сума по защита по насрещната претенция за сметки. Между
страните не е бил налице спор относно метода на извършване на делбата, като
не е оспорена и претенцията за заплащане на сума за присъединяване на
сградата към електроразпределителната мрежа. Предвид това спорна е
останала само претенцията за подобренията в сутеренния етаж. Същата е била
в размер на 21 750 лв., като както беше посочено по-горе, съдът намира, че тя
е основателна до сумата от 2 325,97 лв. Предвид това, в полза на ищеца в
първоинстанционното производство е следвало да се присъди сума в размер
на 535,84 лв.
В списъка по чл. 80 от ГПК, депозиран от ответната страна, преди
последното по делото заседание е посочено, че страната е сторила разноски
по делото в размер на 2000 лв. за втора фаза на делбата, както и 250 лв. за
депозит за вещо лице за СТЕ за подобренията. Аналогично с приетото по-
горе, тъй като ответницата не е конкретизирала за кои претенции са платени
възнаграждения в общ размер на 2000 лв., съдът намира, че 1000 лв. от тях са
за претенцията по сметки, и то само тези за подобренията. Предвид това и
предвид така пререшения спор между страните, настоящият състав намира, че
в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени 106,94 лв. –
адвокатско възнаграждение, както и 26,74 лв. за разноски за изготвената по
делото СТЕ за оценка за подобренията.
Съобразно уважената част от претенцията по сметки, ищецът следва да
заплати държавна такса в размер на 93.04 лв., а ответницата разликата до
пълния размер от 870, а именно сумата от 776,96 лв.
По разноските пред настоящата инстанция:
При този изход от делото, претенциите на страните във въззивната
инстанция следва да бъдат уважение съобразно уважената част от въззивната
жалба.
Въззивникът претендира разноски в размер на 1 500 лева,
представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно
приложения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна помощ и съдействие
от 28.10.2020г., имащ характер на разписка – арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, както и заплатена от него държавна такса в размер на 313,50
лв., или общо сумата от 1813,50 лв.
В изрична молба от 18.05.2021г. въззиваемата страна е релевирала
възражение срещу така посочените разноски на въззивника. При така
въведените възражения срещу присъдените подобрения в полза на
ответницата, които са в размер на 15 675 лв., съобразно чл. 7, ал. 3 вр. с ал. 2
10
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
нормативно определеният минимум на възнаграждението възлиза на 1000 лв.
Предвид това, настоящият състав на съда намира, че претенция в размер от
1500 лв. е прекомерна, като се съобрази фактическата и правна сложност на
делото, както и обстоятелството, че по делото пред въззивния съд не са
събирани доказателства и не са извършвани допълнителни процесуални
действия, поради което и възражението следва да бъде уважено, а
възнаграждението следва да бъде редуцирано до размер от 1000 лв.
Предвид горното и съобразно частично уважената въззивна претенция,
в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски както следва: 851,61
лв. за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 266.98 лв. за държавна
такса.
Въззиваемата страна претендира разноски в размер на 1000 лв.,
представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно
приложения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна помощ и съдействие
от 16.05.2021г. Въззивната страна е релевирала възражение за прекомерност
на така претендирания размер на възнаграждение, което настоящият състав на
съда намира за неоснователно, доколкото адвокатският хонорар е минимално
предвиденият съгласно Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното, на въззиваемата страна се следват разноски
съобразно отхвърлената част от въззивната жалба, а именно сумата от 148.39
лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260819 от 22.10.2020 г., постановено по гр. д. №
148/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 26 с-в ., в частта, с която Г.
Цв.. В. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Добри Христов“ № 25 е
осъден да заплати на ЦВ. ЦВ. Т. с ЕГН **********, разликата над 2 325,97
лева до 15 675 лева, представляваща 3/4 от стойността на извършени
подобрения в голяма стая на сутеренния етаж на сграда с идентификатор
10135.2575.52.1 по КК и КР на гр. Варна, с площ от 107 кв.м., находяща се в
дворно място с идентификатор 10135.2575.52 по КК и КР на гр. Варна с площ
от 732 кв.м. с граници /съседи: ПИ 10135.2575.35, ПИ 10135.2575.34, ПИ
10135.2575.53, ПИ 10135.2575.55 и ПИ 10135.2575.51, , КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на ЦВ. ЦВ. Т. с ЕГН ********** срещу Г. Цв.. В. с
ЕГН **********, за заплащане на сумата от 13 349,03 лв., представляваща
разликата за горницата над 2 325,97 лв. до 15 675 лв., претендирани като ¾
от стойността на извършени подобрения в голяма стая на сутеренния етаж на
сграда с идентификатор 10135.2575.52.1 по КК и КР на гр. Варна, с площ от
107 кв.м., находяща се в дворно място с идентификатор 10135.2575.52 по КК
и КР на гр. Варна с площ от 732 кв.м. с граници /съседи: ПИ 10135.2575.35,
11
ПИ 10135.2575.34, ПИ 10135.2575.53, ПИ 10135.2575.55 и ПИ 10135.2575.51,
на основание чл. 60 във вр. с чл. 61, ал. 2 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260819 от 22.10.2020 г., постановено по
гр. д. № 148/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 26 с-в, в частта, с
която Г. Цв.. В. с ЕГН ********** е осъден да заплати на ЦВ. ЦВ. Т. с ЕГН
**********, сумата от 2 325,97 лева, представляваща 3/4 от стойността на
извършените подобрения в сутеренния етаж на сграда с идентификатор
10135.2575.52.1 по КК и КР на гр. Варна.
В останалата част Решение № 260819 от 22.10.2020 г., постановено
по гр. д. № 148/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 26 с-в, като
необжалвано, е влязло в сила.
ИЗМЕНЯ Решение № 260819 от 22.10.2020 г., постановено по гр. д. №
148/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 26 с-в , в частта за
разноските по претенциите по сметки като:
ОПРЕДЕЛЯ, че дължимата от Г. Цв.. В. с ЕГН **********, с адрес
гр. Варна, ул. „Добри Христов“ № 25, държавна такса по претенциите по
сметки, възлиза в общ размер на 130.54 лв, от които 93.04 лева по иска за
подобренията и 37,50 лв. по иска за разходи във връзка с присъединяване на
обекта към електроразпределителната мрежа, които да бъдат внесени по
сметка на ОС Варна.
ОПРЕДЕЛЯ, че дължимата от ЦВ. ЦВ. Т. с ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ж.к. „Вл.В., държавна такса по претенциите по сметки, възлиза
в общ размер на 889.46 лв., от които 776,96 лв. по иска за подобренията и
112,50 лв. по исковете във връзка с консумирана ел. енергия , които да бъдат
внесени по сметка на ОС Варна.
ОПРЕДЕЛЯ, че дължимата от Г. Цв.. В. с ЕГН **********, с адрес
гр. Варна, ул. „Добри Христов“ № 25 на ЦВ. ЦВ. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ж.к. „Вл.В. сума за разноски, сторени пред РС Варна по
претенциите по сметки, възлиза в общ размер на 133.68 лв. /сто тридесет
и три лева и шестдесет и осем стотинки/, от които 106,94 лв. за адвокатско
възнаграждение, както и 26,74 лв. за разноски за изготвената по делото СТЕ.
ОПРЕДЕЛЯ, че дължимата от ЦВ. ЦВ. Т., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ж.к. „Вл.В. на Г. Цв.. В., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.
„Добри Христов“ № 25, сума за разноски, сторени пред РС Варна по
претенциите по сметки, възлиза в общ размер на 535,83 лв. /петстотин
тридесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/, за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ЦВ. ЦВ. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Вл.В., ДА ЗАПЛАТИ на Г. Цв.. В. с
ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Добри Христов“ № 25, сумата от
1 118.59 лв. /хиляда сто и осемнадесет лева и петдесет и девет стотинки/,
представляваща сторени пред въззивния съд съдебно-деловодни разноски, от
които 851,61 лв. адвокатски хонорар и 266,98 лв. заплатена от страната
12
държавна такса.
ОСЪЖДА Г. Цв.. В. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Добри
Христов“ № 25 да заплати на ЦВ. ЦВ. Т., ЕГН ********** , с адрес: гр.
Варна, ж.к. „Вл.В. сумата от 148.39 лв. /сто четиридесет и осем лева и
тридесет и девет стотинки/ за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13