№ 26
гр. Варна, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Гинка Т. Иванова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20243100502153 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 70454/03.09.2024г. /вх. No на ВРС/, подадена
от Агенция „Пътна инфраструктура”, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Македония” № 3, чрез Областно пътно управление – Варна, чрез процесуален представител
юрк. Л. Ч.-Т., срещу решение № 2964/05.08.2024г., постановено по гр.д.№ 763/2024г. по
описа на ВРС, с което е прието за установено по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415 ГПК, че
Агенция „Пътна инфраструктура”, гр. София, бул. „Македония” № 3, чрез Областно пътно
управление – Варна, ДЪЛЖИ на „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” №68,
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК №15908/04.06.2023г. по ч.гр.д. №28301/2023 г. описа на СРС, а именно: сумата от
616,49 лева, представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение, в размер на
601,49 лева, изплатено на правоимащото лице във връзка с настъпило ПТП на 29.10.2021 г.
на републикански път 9004 в посока гр. Белослав, в района на Хидробазата, с л.а. „БМВ 5
ЕР“, рег. № *****, застрахован при заявителя, поради попадане в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, както и обичайни ликвидационни разноски в
размер на 15 лева, ведно със законната лихва за периода от 25.05.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 81,17 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за
периода от 06.02.2022 г. до 25.05.2023 г.
1
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва изводите, че АПИ е
материалноправно легитимирана да носи отговорност по предявения иск. Твърди се, че
пътният участък, на който е настъпило ПТП-то, попада в урбанизираната територия на град
Варна, поради което и съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за пътищата отговорност не носи
Агенция „Пътна инфраструктура“. Сочи се, че съгласно чл. 48, т. 2, б „в“ от Правилника за
прилагане на Закона за пътищата, организирането на дейностите по пътищата е задължение
на съответните общини за републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии за населените места с население над 100 000 души, като Агенция „Пътна
инфраструктура“ участва във финансирането със средства в размер на средногодишните
разходи за поддържане на 1 км от съответния клас път, предвидени в бюджета на агенцията
за текущата година. Поради което счита, че задължение на Община Варна е да поддържа
пътното платно на път III-9004 в чертите на града. Отделно това, се посочва, че
разпоредбата чл. 167, ал. 1 от ЗДвП вменява на лицата, които стопанисват пътя, да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. Моли съда да отмени решението, като
постанови ново, с което да отхвърли исковете и да присъди разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В открито съдебно заседание, страните не се явяват и представляват, като са
депозирали писмени становища, с които съответно жалбоподателят поддържа въззивната си
жалба, а въззиваемата страна я оспорва. Страните претендират и разноски по списъци,
обективирани в писмените им становища. Въззиваемата страна – застраховател е направил и
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по искова молба,
депозирана от „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” №68, с която против Агенция
„Пътна инфраструктура”, гр. София, бул. „Македония” № 3, чрез Областно пътно
управление – Варна, са предявени искове по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №15908/04.06.2023 г. по ч.гр.д. №28301/2023 г. описа на
СРС, а именно: сумата от 616,49 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение във връзка с настъпило ПТП на 29.10.2021 г., на
републикански път 9004, в посока гр. Белослав, в района на Хидробазата, с л.а. „БМВ 5 ЕР“,
рег. № *****, застрахован при заявителя, поради попадане в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва за периода от
25.05.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 81,17 лева, представляваща
мораторна лихва, начислена за периода от 06.02.2022г. до 25.05.2023г.
Ищецът твърди, че въз основа заявление на ищеца по чл.410 ГПК, пред СРС е
2
образувано ч.гр.д № 28301/2023г. по описа на съда. Издадена е заповед за изпълнение на
парично задължение. Заповедта е връчена на длъжника, който с възражение в
законоустановения срок, оспорва същата. На заявителя е указана възможността да предяви
иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК, като в изпълнение
разпореждането на заповедния съд, ищецът представя искова молба, с която предявява иск за
установяване на вземането си по издадената заповед. Същият сочи, че на 29.10.2021г., на
републикански път 9004, в посока гр. Белослав, в района на Хидробазата, възниква ПТП с
л.а. „БМВ 5 ЕР“, рег. № *****, вследствие преминаването на превозното средство през
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. В резултат на произшествието
настъпват имуществени вреди за собственика на автомобила. Съставен е протокол за ПТП №
1823621/29.10.2021г. от служител при ОДМВР – Варна. Твърди се, че между ищеца и
собственика на превозното средство е сключен застрахователен договор за застраховка
„Автогрижа“, валидна за периода от 04.03.2021 г. до 03.03.2022 г., с покритие Пълно каско на
рисковете, съгласно приложимите Общи условия. След настъпване на ПТП е подадено
искане за оценка на вреди, като въз основа на същото, ищецът образува преписка по щета №
******, по която е намерено, че имуществените вреди са в размер на 601,49 лева, поради
което същите подлежат на обезвреда. С преводно нареждане от 05.11.2021г. застрахователят
изплаща застрахователно обезщетение, в посочения размер. Извършени са обичайни
ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Според ищеца, причината за настъпване на
ПТП е наличието на необозначена дупка на пътното платно. Тъй като работници и
служители на ответника не са изпълнили задълженията си за поддръжка на пътното платно,
то АПИ следва да носи отговорността за вредоносния резултат, пред собственика на
превозното средство, на основание чл.49 ЗЗД. Твърди се, че до ответника е изпратена покана
за доброволно изпълнение, като възстанови на застрахователя изплатеното обезщетение,
както и сторените ликвидационни разноски, в размер на 15 лева. До подаване на
заявлението в съда, образувано в ч.гр.д № 28301/2023г. по описа на СРС, ответникът не е
заплатил претендираните суми.
В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който
оспорва основателността на ищцовата претенция и моли за нейното отхвърляне. Въвежда
възражението, че пътят, на който е осъществено ПТП, се намира в чертите на гр. Варна,
поради което не следва да носи отговорност за поддържане на този път, респективно, не е
надлежна страна по предявените искове. Оспорва механизма на настъпване на ПТП като
сочи, че няма каквито и да е данни за приблизителните размери на дупката, за
метеорологичните условия по време на инцидента, както и скоростта, с която е бил
управляван процесният автомобил. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка
между преминаването на превозното средство през препятствието на пътя и вредоносния
резултат. Настоява за отхвърляне на предявените искове.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана
3
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на
изводите на съда относно материално-правната легитимация на ответника.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна, при прието за
установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
Видно е от приобщеното ч. гр. д. № 28301 /2023г. по описа на СРС, че в полза на
ищеца е издадена заповед No 15908 / 04.06.2023г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата, предмет на установителния иск, като заповедта е
връчена на длъжника на 08.06.2023г. и същият е депозирал възражение на 28.06.2023г.
Съответно на заявителя са дадени указания за предявяване на установителен иск, като
съобщението с указанията е получено от заявителя на 11.07.2023г. Исковата молба е
входирана в деловодството на съда на 25.07.2023г. или в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Между страните няма спор, а и от приобщените по делото писмени доказателства се
установява, че между собственика на л.а. „БМВ 5 ЕР“, рег. № ***** - „Ампроект“ ЕООД
ЕИК ********* и ищеца е сключен застрахователен договор „КАСКО на МПС“,
обективиран в полица №******* от 01.03.2021г., валидна за периода от 00,00ч. на
04.03.2021г. до 23,59ч. на 03.03.2022г.
На 29.10.2021 г., на път 9004, в посока гр. Белослав, в района на Хидробазата,
настъпва ПТП със застрахования автомобил, вследствие попадането му в необозначено и
необезопасено препятствие на пътното платно, при което са увредени две от гумите на
превозното средство – едната е спукана, а другата е значително деформирана.
Местопроизшествието е посетено от полицейски служители, които съставят протокол за
ПТП №1823621 от 29.10.2021г.
От приобщеното по делото искане за оценка на вреди по МПС по застраховка
„КАСКО на МПС“ от 01.11.2021г., опис-заключение по щета № ********* от 01.11.2021г. и
от 03.11.2021г., се установява, че по искане на собственика на увредения автомобил, при
ищеца е образувана преписка по щета, по която е установено, че предна лява и задна лява
гуми са увредени, като същите подлежат на подмяна. Стойността на необходимия ремонт е в
размер на 601,49 лева.
С ликвидационен акт №1019743/03.11.2021 г. е разпоредено изплащането на сумата
от 601,49 лева, в полза на собственика на увреденото превозно средство, като с преводно
нареждане от 05.11.2021 г., сумата е изплатена на „Ампроект“ ЕООД.
4
С регресна покана, изх.№*********/26.01.2022 г., ищецът определя на ответника –
причинител на вредата, седмодневен срок от получаване на поканата, в течение на който да
му възстанови сумата от 601,49 лева - застрахователното обезщетение, изплатено на
правоимащото лице. Отправено е искане и за заплащане на извършените обичайни
ликвидационни разноски, в размер на 15 лева. Поканата е изпратена чрез куриерска служба –
„Европът - 2000“ АД на дата 26.01.2022 г. и е доставена на следващия ден – 27.01.2022 г. –
обстоятелства, които се установяват от приобщените писмени доказателства и от справка в
сайта на „Европът - 2000“ АД по създадената за пратката товарителница № **********.
От удостоверение за техническа изправност на ППС, се установява, че процесният
автомобил е преминал преглед за техническа изправност на 07.09.2021г., като в същия
документ е определена дата за следващ преглед – 07.09.2022г. От този документ се
установява, че към процесната дата - 29.10.2021г., автомобилът на ищеца е технически
изправно превозно средство.
По делото е допуснато изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/, от
приетото заключение на която се установява механизмът на настъпване на ПТП, нанесените
увреждания по автомобила на ищеца, както и стойността на ремонтните дейности,
необходими за възстановяване на автомобила до състоянието му преди произшествието.
Експертното заключение сочи механизъм на настъпване на ПТП, съвпадащ със сочения от
ищеца, а именно - на 29.10.2021г., около 19.45 часа, в района на „Хидробаза“ /ул.
„Академична“, по път от гр. Варна към гр. Белослав настъпва ПТП с участието на лек
автомобил „БМВ 5 ЕР“, с рег.№*****, управляван от Б. М. Л.. Вредите по автомобила
вследствие на настъпилото произшествие са спрямо предно и задно леви колела, настъпили
поради преминаване през несигнализирана пътна неравност/дупка. За случая е съставен
констативен протокол за ПТП №1823621 от 29.10.2021 г. в 19.45 часа, по описа на Четвърто
РУ – ОДМВР - Варна. При установения механизъм на ПТП, вещото лице е намерило, че
между настъпилото застрахователно събитие и всички вреди по процесния автомобил е
налице причинно-следствена връзка. Експертът изчислява стойността на щетите по
процесния автомобил по средни пазарни цени, като намира, че същата възлиза на сумата от
1033 лева. Обичайните ликвидационни разходи за дейността на застрахователя са в размер
на 20 лв., равняващи се на два работни часа. Вещото лице не дава категоричен отговор на
въпроса дали участъкът, на който е реализирано ПТП, се намира в границите на гр. Варна,
като сочи, че табелата за край на гр.Варна се намира на ул.„Академична”, на около 120 метра
след разклона за „Хидробаза Варна“, а по делото няма достатъчно данни, за да се определи с
точност зоната, в която е била разположена дупката - преди или след отбивката за
„Хидробаза Варна“ и на какво разстояние.
В качеството на свидетел, по делото е разпитан водачът на процесния автомобил,
управлявал превозното средство при настъпване на пътното произшествие – Б. М. Л.. В
показанията си св. Л. сочи, че през есента на 2021г. претърпял ПТП с управлявания от него
л.а. „БМВ“, модел „Серия 5“, с рег.№ В 9499 ВН, на пътя от гр. Варна към гр. Белослав. На
разстояние от около 10 – 20 м преди завоя към Хидробазата, управляваният от него
5
автомобил попаднал в дупка, вследствие на което едната от гумите на превозното средство
се спукала, а друга се деформирала. Заявява, че се движел с изключително ниска скорост,
тъй като било тъмно, а времето било лошо – валял дъжд, поради което не успял да види
препятствието. Определя дупката, в която попаднал автомобилът му, като огромна – около
35 х 35 см и дълбока поне 20 см. Препятствието на пътя не било сигнализирано или
обозначено по какъвто и да е начин. Заявява, че цялото пътно платно било в лошо състояние.
Твърди, че полицейският автомобил, който посетил местопроизшествието, спукал гума в
същата дупка. Свидетелят е категоричен в твърдението си, че дупката се намира на пътя
преди пресечката за Хидробазата.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Страните не спорят по отношение на наличие на валидно застрахователно
правоотношение между застрахователя и увреденото лице по договор за застраховка на
МПС, настъпването на застрахователно събитие – ПТП, механизма на настъпване на същото
и причинно-следствената връзка между ПТП и нанесените щети; изпълнението
задълженията на застрахователя по договора за застраховка – плащане на обезщетение на
застрахованото лице за вредите и размера на вредите.
Единственият спорен момент е дали именно ответникът е лицето, което следва да
носи отговорност за поддръжката и обезопасяването на пътя, на който се е намирала
дупката, в която е попаднал автомобилът.
Въззивната инстанция намира, че по делото се установява, че движението на
процесния автомобил се е осъществило по път 9004, който съгласно Решение на МС № 959
от 31 декември 2018г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища за приемане на
списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, на осн. чл.3, ал.4 и чл.10,
ал.3 и ал.4 ЗП /обн. ДВ бр. 3 от 08.01.2019г./, е част от републиканската пътна мрежа. Не се
спори, а и от събраните гласни доказателства се установява, че пътното произшествие е
възникнало преди завоя за Хидробазата, докато застрахованият автомобил се е движел по
път 9004 /Варна - Белослав - Разделна - Падина - Житница - (Провадия - Дългопол)/.
Доколкото вещото лице сочи, че на около 120 метра след разклона за Хидробазата е поставен
знакът за край на населеното място – гр. Варна, то и се прави извод, че участъкът от
републиканския път, в който е настъпило процесното ПТП е в рамките на урбанизираната
територия на гр. Варна.
В чл. 30 ал.3 от Закона по пътищата е предвидено, че Агенция Пътна Инфраструктура
и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането,
поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии при условията и по реда, определени с правилника за прилагането на закона.
В Правилника за прилагането на закона изрично е посочено, че поддържането и
текущият ремонт на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за
населените места с население над 100 000 души / както е в процесния случай/ е задължение
6
на съответната община, като в Агенция "Пътна инфраструктура" участва във финансирането
със средства в размер на средногодишните разходи за поддържане на 1 км от съответния
клас път, предвидени в бюджета на агенцията за текущата година. В този смисъл и
материално- правно легитимирана да носи отговорност за заплащане на процесната сума при
неизпълнение на задължението за осъществяване на дейностите по поддръжката и текущия
ремонт е Община Варна, а не Агенция „Пътна инфраструктура“. / чл. 47 ал.2 и чл. 48 т.2 б.
„в“ от ППЗП/.
В чл.10 ал.2 от Наредба №РД-02-20-19 от 12.1.2012г. за поддържането и текущ ремонт
на пътищата е дадена легална дефиниция на понятието "текущ ремонт", като в чл.10 ал.3 от
Наредба са визирани кои дейности представляват текущ ремонт, сред които съгласно т.9 е
ремонт на отделни разрушения-дупки, пукнатини по пътното платно. В конкретния случай
се установи, че повредата по гумата на автомобила е в резултат от преминаване през
неравност/дупка/ на пътното платно, отстраняването на която предполага извършване на
текущ ремонт, което съобразно посоченото по-горе е задължение именно на Община Варна.
Поради различие в крайните изводи на двете инстанции и решението на ВРС следва
да бъде отменено.
По разноските в производството:
При този изход от делото отговорността за разноски следва да бъде ревизирана, като
решението в тази част бъде изцяло отменено и разноските, сторени от ответника бъдат
възложени в тежест на ищеца, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. За заповедното
производство се претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 50
лв. на основание чл. 25а ал.3 от НЗПП. За първоинстанционното производство му се дължат
разноски в размер на 80 лв. – заплатено възнаграждение за вещо лице и 150 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на тази стойност, съобразно чл. 78
ал.8 от ГПК, или общо разноските за първа инстанция възлизат на 230 лв. В рамките на
въззивното производство следва да се присъдят следните суми, за които се установява да са
заплатени: 50 лв. – заплатена държавна такса за въззивната жалба и 100 лв. -юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на тази стойност, съобразно чл. 78 ал.8 от ГПК.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2964/05.08.2024г., постановено по гр.д.№ 763/2024г. по
описа на Районен съд – Варна и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” №68, срещу
Агенция „Пътна инфраструктура”, гр. София, бул. „Македония” № 3, чрез Областно пътно
7
управление – Варна, иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415 ГПК, за приемане на
установено, че Агенция „Пътна инфраструктура”, гр. София ДЪЛЖИ на „Дженерали
Застраховане” АД, ЕИК *********, вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК №15908/04.06.2023г. по ч.гр.д. №28301/2023г. описа
на СРС, а именно: сумата от 616,49 лева, представляваща регресно вземане за
застрахователно обезщетение, в размер на 601,49 лева, изплатено на правоимащото лице във
връзка с настъпило ПТП на 29.10.2021 г. на републикански път 9004 в посока гр. Белослав, в
района на Хидробазата, с л.а. „БМВ 5 ЕР“, рег. № *****, застрахован при заявителя, поради
попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, както и обичайни
ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва за периода от
25.05.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 81,17 лева, представляваща
мораторна лихва, начислена за периода от 06.02.2022 г. до 25.05.2023г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” №68, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция
„Пътна инфраструктура”, гр. София, бул. „Македония” № 3, сумата от общо 380 лв. /триста
и осемдесет лева/, от които: сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща сторените в
заповедното производство разноски, сумата от 230 лв. /двеста и тридесет лева/,
представляваща сторените пред първоинстанционния съд разноски и сумата от общо 150
лв. /сто и петдесет лева/, представляващи сторените разноски в настоящото - въззивно
производство, съобразно чл. 78 ал.8 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8