Решение по дело №1213/2022 на Районен съд - Добрич

МОТИВИ
към решение № 401 от 25.11.2022 г. по а.н.д. № 1213 по описа на
Добричкия районен съд за 2022 г.

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 376, ал. 1 от НПК,
по внесено от Районна прокуратура Добрич предложение за освобождаване
от наказателна отговорност на Н. С. К., ЕГН **********, за извършено
престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, с налагане на административно
наказание на основание чл. 78а от НК.
Редовно призована за съдебно заседание, Районна прокуратура Добрич
не се представлява.
Обвиняемият Н. С. К. в съдебно заседание не се явява, представлява се
от упълномощен защитник – адвокат М. Т. от Адвокатска колегия – Добрич,
която заявява, че не възразява срещу нередовното призоваване на обвиняемия
(по делото липсва върнат отрязък от призовка).
Защитникът на обвиняемия Н. С. К. пледира последният да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание глоба на основание чл. 78а от НК.
След преценка на събраните в хода на съдебното дирене доказателства
както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
От 2015 г. обвиняемият Н. С. К. живеел със семейството си в чужбина –
Федерална Република Германия. Същият периодично се връщал за кратко в
България – обикновено за по около месец през лятото, след което отново
заминавал в чужбина. През месец август 2019 г. обвиняемият К. се върнал в
България, за да подаде документи за българско свидетелство за управление
на моторно превозно средство.
На **** обвиняемият К. се явил в сградата на сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР - Добрич и лично подал заявление с вх. № ******** (с
вписан в придружителното писмо № *****), придружено с необходимите
документи, включително и писмена декларация за обичайно пребиваване,
която по силата на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП се подава пред орган на властта –
служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич.
В декларацията обвиняемият Н. С. К. посочил, че обичайното му
пребиваване по смисъла на параграф 6, т. 46 от Допълнителните разпоредби
на ЗДвП е в Република България, на адрес: *****.
В резултат на декларираното от обвиняемия К. обстоятелство, на
23.08.2019 г. от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич му било
издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство с № ****,
което обвиняемият получил на 28.08.2019 г. След като се сдобил със
свидетелството за управление на моторно превозно средство, обвиняемият К.
отново напуснал Република България.
През 2022 г. в Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР било
получено уведомление с вх. № **** г. от Kraftfahrt-Bundesamt (КВА) -
1

компетентен орган по подмяната на свидетелства за управление на моторни
превозни средства (СУМПС) във Федерална Република Германия, относно
издадено българско СУМПС с № **** от ОДМВР - Добрич на името на Н. С.
К., ЕГН **********, в което било посочено, че издаденото на обвиняемия Н.
С. К. на 23.08.2019 г. свидетелство за управление на моторно превозно
средство е в противоречие с изискването за „обичайно пребиваване“ съгласно
Директива 2006/126/ЕО, тъй като от 16.02.2015 г. до момента обвиняемият К.
има „обичайно пребиваване“ във Федерална Република Германия.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената в досъдебното
производство графическа експертиза № 132/07.10.2022 г., подписът в графа
„Подпис” в декларацията от **** е изпълнен от Н. С. К., ЕГН **********.
Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
доказателства – гласните доказателства, обективирани посредством
обясненията на обвиняемия, дадени на досъдебното производство,
показанията на разпитания по досъдебното производство свидетел, както и от
останалите приложени по досъдебно производство № 88/2022 г. по описа на
сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при ОД на МВР -
Добрич писмени доказателства: Справка за лице – АИС „Български
документи за самоличност“; Декларация от Н. С. К. по чл. 313 от НК за
обичайно пребиваване; Справка за липса на регистрирани ПС на името на Н.
С. К.; Протокол за разпит на обвиняемия Н. С. К. от 11.10.2022 г.; Справка за
съдимост на Н. С. К. от 07.09.2022 г.; Справка УИС от 06.09.2022 г.;
Характеристика на Н. С. К.; Декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние на Н. С. К.; Протокол за разпит на свидетеля Р.Д.Т. от
08.09.2022 г.; Протокол за графическа експертиза № 132/07.10.2022 г.;
Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските
документи за самоличност от 21.08.2019 г.; Сравнителни образци от подпис
на Н. С. К.; Копие на документи на чужд език – 4 л., ведно с превод на
български език; Оригинал на заявление за издаване на документ за
самоличност на български гражданин; Оригинал на вносна бележка за платена
такса от ****; Оригинал на Удостоверение за здравословно състояние на
водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС;
Оригинал на карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за
придобиване на правоспособност за управление на МПС; Оригинал на
Декларация по чл. 160 от ЗДв.П от 16.08.2019 г.; Оригинал на НП № ****;
Оригинал на Декларация от Н. С. К. от ****; Оригинал на данни за издаване
на СУМПС от ****; Оригинал на данни за връчване на СУМПС от 28.08.2019
г.; Справка картон на водача; Справка за регистрирани преминавания през
ГКПП на страната на Н. С. К. от 23.09.2022 г., приобщени по приключване на
съдебното следствие и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения
материал по делото, преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които налагат
следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
Обвиняемият Н. С. К., ЕГН **********, е осъществил от обективна и
2

субективна страна състава, предвиден и наказуем по чл. 313, ал. 1 от НК, тъй
като на ****, в гр. Добрич, в писмена декларация, която по силата на закон -
чл. 151, ал. 5 от Закона за движението по пътищата се дава пред орган на
властта – служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич за
удостоверяване истинността на изложените в декларацията обстоятелства,
потвърдил неистина, а именно, че е установил обичайното си пребиваване по
смисъла на параграф 6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на Закона за
движението по пътищата в Република България.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
престъпен състав. Обективираните в писмените и гласни доказателства по
делото данни сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на
процесното деяние. От обективна страна обвиняемият К. в писмена
декларация, която по силата на закон – чл. 151, ал. 5 от ЗДвП се дава пред
орган на властта - служител на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР -
Добрич за удостоверяване истинността на това обстоятелство, потвърдил
неистина, а именно - че обичайното му пребиваване по смисъла на параграф
6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата
е в Република България.
Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, маловажен случай е този,
при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В конкретния казус
се касае до така нареченото в теорията „формално престъпление”. Фактът на
потвърждаване на неистина в писмена декларация, която по силата на закон
се дава пред орган на властта осъществява състава на съответното
престъпление, поради което не е необходимо да има или да няма вредни
последици. В действителност обвиняемият е с чисто съдебно минало, не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII
от Общата част на НК, в пряк и непосредствен резултат от инкриминираното
деяние не са настъпили имуществени вреди. Изхождайки от това
съображение обаче не може да се говори, че се касае до по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
този вид, поради което деянието не може да бъде квалифицирано като
маловажен случай.
От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено при
форма на вината - пряк умисъл, тъй като обвиняемият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им.
Съдът намира, че деянието е извършено при наличие единствено на
смекчаващи отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало, добри
характеристични данни и липса на образувани други наказателни
производства.
В санкцията на правната норма на чл. 313, ал. 1 от НК законодателят е
3

предвидил наказание лишаване от свобода до три години или глоба от сто до
триста лева. Обвиняемият Н. С. К. е с чисто съдебно минало, не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII
от Общата част на НК. В пряк и непосредствен резултат от инкриминираното
деяние не са настъпили имуществени вреди.
С оглед наличието на материалноправните предпоставки, визирани в
чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намери, че следва да освободи обвиняемия К. от
наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание
глоба в минималния, предвиден от законодателя размер, а именно глоба в
размер на 1000 (хиляда) лв., което наказание би изпълнило целите на
административнонаказателната репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН,
вземайки предвид невисоката обществената опасност на деянието, както и не
високата обществена опасност на самия извършител - обвиняемият Н. С. К. не
е осъждан, срещу него не се водят други наказателни производства.
Тия обстоятелства мотивираха съда да приеме, че се касае за
инцидентна противоправна проява и поправяне и превъзпитание на
обвиняемия би се постигнало ефикасно и с налагане на минимално по размер
административно наказание глоба.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на
обвиняемия Н. С. К. за виновен, съдът го осъди да заплати по сметка на ОД на
МВР - Добрич сторените по делото разноски в размер на 266,70 лева (двеста
шестдесет и шест лева и седемдесет стотинки) по сметка на ОД на МВР -
Добрич, представляващи разходи за изготвената в досъдебното производство
графическа експертиза № 132/07.10.2022 г. и превод на документи.
На основание чл. 112, ал. 4 от НПК, с решението си съдът постанови
приложените по делото веществени доказателства (документи за издаване на
свидетелство за управление на моторно превозно средство в оригинал)–
заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин с
вх. № ******** (с вписан в придружителното писмо № *****), вносна
бележка за платена такса - 2 бр., удостоверение за здравословно състояние,
карта за оценка на физическата годност, декларация по чл. 160 от ЗДвП с вх.
№ ****, наказателно постановление № ****, издадено от Началника на РУ на
МВР - Тервел, декларация за обичайно пребиваване и данни за издаване и
връчване на СУМПС № **** - 2 л., след влизане в сила на решението да се
предадат на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Добрич.

Така мотивиран, съдът постанови решението си!

Районен съдия:
(Данчо Димитров)
4

Номер на акта:	401
Дата:	25 ноември 2022 г. (в сила от 13 декември 2022 г.)
Съдия:	Данчо Йорданов Димитров

Дело:	20223230201213
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	4 ноември 2022 г.

Решение по дело №1213/2022 на Районен съд - Добрич

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите