О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд гражданско отделение
в закрито заседание на 10.12.18 г.
в състав:
Председател:Рената
Мишонова-Хальова
Членове:М. Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
При участието на
прокурора секретар
Като разгледа
докладваното от съдията М. Аджемова
в. ч. гр. дело N`633 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе окръжен съд взе предвид следното:
Производството се развива на основание чл. 274 ал.
1, т. 2 и във вр. с чл. 129, ал. 3 и чл. 130 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 16308/08.11.18 г. на Ц.М.К.
***, чрез адв. М.К. от Софийска адв. колегия, срещу определение на районен съд
гр. Враца № 2483/23.10.18 г. постановено по гр. д. № 3904/18 г. по описа на
същия съд, с което искова молба вх. № 5263/02.07.2018 г. на жалбоподателя К. е
върната поради недопустимост на предявените субективно съединени искове срещу
ответниците В.Г.Й. лично и в качеството му частен съдебен изпълнител и Д.Р.С.
лично и в качеството му на данъчен актосъставител и производството по делото е
прекратено.
Жалбоподателят К. излага оплакванията си срещу
атакувания съдебен акт. Според него, депозираната искова молба е редовна и
следва да бъде разгледана от съда. Той намира, че приемайки обратното, районен
съд е проявил субективизъм. Г-н К. моли за отмяна на обжалваното определение и
връщане на делото на районен съд за продължаване съдопроизводствените действия
по предявените от него искове, от друг съдия.
Окръжен съд намира, че жалбата е процесуално
допустима, разгледана по същество я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
С вх. № 5263/12.07.18 г. в окръжен съд гр. Враца е
постъпила искова молба на Ц.М.К. *** насочена срещу двама ответника - В.Г.Й.
лично и в качеството му частен съдебен изпълнител рег. № 721 и район на
действие окръжен съд гр. Враца и Д.Р.С. лично и в качеството му на данъчен
актосъставител при община гр. Враца. Пред окръжен съд гр. Враца е образувано
гр. дело № 373/18 г. В молбата си ищецът твърди, че на 13.06.18 г. получил от
ответника ЧСИ Й. по негово изп. дело 228/18 г. покана за доброволно изпълнение
за сумата 6 745.02 лв. дължима на община гр. Враца на основание акт за
установяване данъчни задължения по декларация № 310/08.06.17 г. съставен от
ответника Д.С. в качеството му на данъчен инспектор при община гр. Враца.
Ищецът твърди, че не дължи сумата 6 745.02 лв. на няколко посочени от него
основания - акт за установяване данъчни задължения № 310/17 г. не му е връчван, при което не е влязъл в
сила; ищецът твърди, че не притежава МПС, за които се претендира данък от него;
в акт № 310/17 г. е издаден от ответника С. само са сумата 1 227.65 лв. и лихви
220.53 лв., която сума е значително по-малка от посочената в поканата за
доброволно изпълнение. При изложените обстоятелства, ищецът К. моли окръжен съд
да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи исканата от
него сума от 6 745.02 лв. по изп. дело № 228/18 г. по описа на ответника ЧСИ Й., тъй като сумата се основава на нищожен акт и
произтича от виновните действия на ответниците, които извличат облаги в негова
вреда. По правилата на родовата подсъдност, с определение № 466/09.07.18 г.
окръжен съд гр. Враца е прекратил образуваното
при него гр. дело № 373/18 г. и е изпратил делото по подсъдност на
районен съд гр. Враца.
След прекратяване на делото пред ВрОС и преди
образуването му пред ВрРС, е постъпила молба от ищеца К. с вх. № 10961/24.07.18
г., в който той заявява различен от първоначално заявения петитум, а именно:
претендира установяване на факта, че не е бил собственик в данъчния период от
2014-2016 г. и към момента не притежава МПС, за които се твърди, че е
собственик в съставения от ответника С. данъчен акт № 310/17 г.
С разпореждане № 6308/23.08.18 г. районен съд е
оставил производството без движение, указвайки на ищец на посочи правния си
интерес да предяви искове срещу ответниците ЧСИ Й. и данъчен инспектор С., при
положение, че исковата сума предмет на първоначалния установителен иск се дължи
на община гр. Враца, тоест кредитор за тази сума е община Враца.
С молба вх. № 13839/20.08.18 г. ищецът К. е
посочил, че желае да осъди двамата ответници в лично и длъжностно качество, тъй
като превишавайки правата си те го изнудват и искат да заплати недължима сума.
С оглед противоречивите твърдения на ищеца К., с
разпореждане № 7270/21.09.18 г. районен съд отново е оставил производството без
движение, като е указал на ищеца да уточни какъв иск предявява, дали иска
съдебно установяване на факти според молбата му вх. № 10.961/24.07.18 г. или
иска установяване недължимост на сумата 6 745.02 лв., както е посочено в
първоначалната искова молба вх. № 5263/12.07.18 г. и в молбата му вх. № 13839/20.09.18
г.
В изпълнение указанията на съда, с молба вх. №
15223/19.10.18 г. ищецът К. посочва, че е предявява отрицателен установителен
иск, че не е притежавал през процесния период и не притежава моторните превозни
средства, за които е задведено изпълнителното дело инициирано от ответника Д.С..
След последното уточнение петитума на исковата молба,
първостепенният съд постановява атакуваното определение № 2483/23.10.18 г., с
което на осн. чл. 130 от ГПК връща исковата молба като процесуално недопустима
и прекратява производството по делото.
При изложените фактически обстоятелства, от правна страна окръжен съд намира
следното:
Спорното право предмет на съдебна защита се индивидуализира
от ищеца в исковата молба, с посочване на обстоятелствата, на които се основава
иска и с петитума на иска, тоест с посочване в какво се състои искането към съда.
В конкретния случай, с последната си уточняваща молба вх. № 15223/19.10.18 г.,
ищецът К. ясно е заявил, че при първоначално заявените в исковата молба вх. №
5263/12.07.18 г. обстоятелства, предявява отрицателен установителен иск, че не е притежавал в
периода на данъчната проверка /2014-2016 г./ по акт за установяване на данъчни
задължения № 310/08.06.17 г. на община гр. Враца, моторните превозни средства,
за които в акта е посочено, че дължи данък превозни средства /ДПС/, а също че
не притежава тези МПС-та и към момента на предявяване на иска.
Така формулирания от ищеца петитум, налага извод,
че той е предявил отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
4, пр. 2 от ГПК - моли съдът да установи със сила на присъдено нещо несъществуването
на факти с правно значение. Нормата на чл. 124 допуска установителен иск
/положителен или отрицателен/ за факта не общо, а само по изключение в изрично
посочените в закона случаи, като такива факти се сочат преди всичко в чл. 124,
ал. 4 и ал. 5 от ГПК. Други искове за факти, допуснати от нашето право са
исковете за произход по СК, искът на установяване на трудов страж. Установителен
иск за други факти, които законът не е въздигнал изрично в предмет на съдебно установяване са НЕДОУСТИМИ.
Независимо от изложеното, следва да се посочи още,
че и за УИ за факти важи изискването за интерес от установяването, който в
конкретния случай не е налице. Това е така, тъй като страни по спорното
правоотношение за дължимост на вземането по акта за данъчно задължение №
310/08.06.17 г. са задълженото лице Ц.К., което оспорва установеното с акта
данъчно задължение и община Враца, на която следва да се заплати данъка.
Сочените от ищеца К. ответници не са страни по процесното правоотношение, при
което той няма интерес от установяване срещу тях дали МПС-та, за които дължи
данък според акт № 310/17 г. му принадлежат или не.
В заключение, окръжен съд споделя правния извод на
първостепенния съд, че предявените от ищеца К. субективно съединени искове
срещу ответниците ЧСИ В. Й. и данъчен инспектор С. са недопустими, при което исковата
молба следва да се върне, а производството по делото да се прекрати
При така изложените съображения,
обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Мотивиран от изложеното окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение на районен съд гр.
Враца № 2483/23.10.2018 г. постановено по гр. д. № 3904/18 г. по описа на същия
съд, с което исковата молба на Ц.М.К. е върната като недопустима и
производството по делото е прекратено.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС
при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едноседмичен срок от връчването
му на ищеца К..
Председател ....... Членове 1....... 2 .........