№ 464
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а
като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506487 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 26.04.2022 г., постановено по гр. д. № 74979/2019 г. по описа на СРС,
156 състав, ответникът Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ – МВР е осъден да заплати на Д. Г.
П., на основание чл. 179, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1557,72 лв.,
представляваща незаплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд,
преобразуван от положен нощен труд на длъжност „младши инспектор-пожарникар“ в 7-ма
РСПБЗН-София, със статут на държавен служител за периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2019
г., ведно със законната лихва от 23.12.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от
213,05 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.01.2017 г. до 22.12.2019 г.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ – МВР е
осъден да заплати на ищеца сумата от 400 лв. – разноски по делото.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС
разноски в размер на 412,31 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
ответника Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ - МВР. Излага съображения за неправилност на
решението. Поддържа, че ищецът не е положил извънреден труд в процесния период, тъй
като не е намира приложение нормата на чл. 9 НСОРЗ. Поддържа, че отчитането и
заплащането на нощния труд за служителите на МВР е регламентирано в чл. 179, ал. 1 и ал.
2 и чл. 187, ал. 3 и ал. 9 ЗМВР, а неговият размер е определен със заповед на министъра на
вътрешните работи и е с часова норма от 8 часа, а не 7 часа, както е предвидено в чл. 140
КТ. С оглед различната часова норма, установено в ЗМВР, не следва да се прилагат текстове
на КТ и подзаконовата му уредба. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да се
постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Д. Г.
1
П., чрез адв. З. Б., с който я оспорва. Излага съображения, че през исковия период ищецът е
полагал труд на 24 часови дежурства и съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР е със статут на
държавен служител. През периода 26.07.2016 г. - 26.07.2019 г. са действали Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г., издадени от министъра на вътрешните работи, в които е предвидено, че
при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл.
31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е предвидено при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се
умножава с коефициент 0,143. Наредбата е отмененa с § 4 от ЗР на Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г., която е отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. Поддържа,
че в периода от отмяната на 02.06.2015 г. до издаването и обнародването на Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. на 02.08.2016 г., приложение намира първата наредба, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143. Счита, че в периода
02.08.2016 г. – 26.07.2019 г. не е налице нормативна регламентация положения извънреден
труд да бъде възмезден с посочения коефициент. В периода 26.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е
приложима разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Излага
аргументи, че по силата на чл. 142 ЗМВР ищецът е със статут на държавен служител, за
който намира приложение чл. 67, ал. 3 ЗДСл, съгласно която допълнителните
възнаграждения не могат да бъдат в по-нисък размер от определените в трудовото
законодателство. Определеният със заповедта на министъра размер от 0,25 лв. на час е в по-
нисък размер, поради което субсидиарно приложение следва да намери КТ и НСОРЗ. Излага
доводи, че съгласно преамбюла на Директива 2003/88/ЕО човешкото тяло е по-чувствително
през нощта към смущения в околната среда, както и към някои тежки форми на организация
на работата и че дългите периоди на нощен труд могат да са вредни за работниците и да
застрашат безопасността на работното място, поради което е необходимо да се ограничи
продължителността на нощния труд. Поддържа, че такова ограничение представлява
предвиденото в чл. 140, ал. 1 КТ относно продължителността на нощния труд, както и
преобразуването на отработените нощни часове в дневни. Неприлагането на превръщането
на нощния труд на служителите в МВР в дневен противоречи на европейското
законодателство. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде
потвърдено изцяло. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно
следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да
бъдат обсъдени доводите относно правилността му.
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2,
вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1368 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 228 часа за периода от
01.11.2016 г. до 30.11.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен
труд с коефициент 1,143, както и сумата от 150 лв., представляваща мораторна лихва от
2
01.01.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в съда.
С молба от 11.09.2020 г. ищецът е сезирал съда с искане за изменение на исковете,
чрез увеличение на размера, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, като същите да се считат
предявени за сумата от 1557,72 лв. - главница и за сумата от 213,05 лв. - мораторна лихва.
С определение от 17.09.2020 г., постановено в открито съдебно заседание, съдът е
допуснал изменение на предявените искове, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, като искът за
главница се счита предявен за сумата от 1557,72 лв., а искът за мораторна лихва - за сумата
от 213,05 лв.
Пред СРС е представена справка за дадените дежурства от Д. Г. П. - пожарникар в
Седма РСПБЗН към СДПБЗН при ГДПБЗН - МВР, за периода от време от 01.11.2016 г. до
30.11.2019 г.
По делото е безспорно, че в исковия период страните са обвързани по валидно
служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „младши
инспектор – пожарникар“ в Седма районна служба „П.б. и з. на н.“ към Столична дирекция
„П.б. и з. на н.“ при Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ - МВР, в рамките на което е полагал
труд на 24-часови смени.
Съгласно заключението на допуснатата в хода на първоинстанционното
производство на съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият съдебен състав
кредитира изцяло като компетентна и обоснована, в периода 01.11.2016 г. - 30.11.2019 г.
ищецът е отработил 198 смени и е положил 1584 часа нощен труд. Отработените часове
нощен труд след преизчисляването им по методиката в НСОРЗ възлизат в размер на 1811
часа, като разликата в часовете отработен нощен труд след приравняването им по Наредбата
е общо в размер на 227 часа. Размерът на общата сума на неначислени и неизплатени
възнаграждения за положен извънреден труд за исковия период, изчислен по часова ставка с
50% увеличение, съобразно чл. 187, ал. 6 ЗМВР, е в размер на 1557,72 лв. Мораторната
лихва върху дължимите от работодателя суми за периода от датата на дължимост на всяко
едно тримесечие до дата на подаване на исковата молба - 23.12.2019 г. е в размер на 213,05
лв. Съгласно заключението за положения нощен труд от 1584 часа на ищеца е заплатено
основно трудово възнаграждение и допълнително по 0,25 лв.
В исковия период от 01.11.2016 г. до 30.11.2019 г. е действала Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г., отм. с Решение №
16766 на ВАС - бр. 4 от 14.01.2020 г.), с която е отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г., издадена от министъра на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от
19.08.2014 г., изм. и доп., бр. 15 от 24.02.2015 г., в сила от 24.02.2015 г., отм., бр. 40 от
2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г., бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Съгласно чл.
31, ал. 2 на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.) при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 06,00 часа за отчетния
период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. В следващите подзаконови нормативни актове - Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва правило за
преизчисляване на нощния труд в дневен. Така в чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съгласно чл. 188, ал. 2 ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето
между 22,00 и 06,00 часа, се ползват със специалната закрила по КТ. Ето защо при липсата
на специално правило в закона и в наредбите за превръщането на отработените нощни
часове в дневни, при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, която съгласно чл. 46, ал. 2
ЗНА следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на общия закон - ЗДСл, а при
3
празнота в него - КТ. Общият закон намира субсидиарно приложение при липса на изрична
разпоредба в ЗМВР (така ТР № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГК на ВКС).
Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 7 ЗДСл, вр. чл. 20 и чл. 22 от Наредбата за заплатите на
служителите в администрацията предвижда допълнителни възнаграждения за всеки
отработен час нощен труд (след 22,00 до 6,00 часа) в размер на 0,25 лв. Идентично е
предписанието на чл. 8 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата
(обн. - ДВ, бр. 9/2007 г., в сила от 1.07.2007 г.), съгласно която за всеки отработен нощен час
или за част от него между 22,00 и 6,00 часа на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв.,
независимо от начина на отчитане на работното време (подневно или сумирано); системата
на заплащане на труда; вида на работните смени (смесени с дневна и нощна
продължителност или само нощна). Тези правила се прилага едновременно с правилата за
заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща
и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Приложението на чл. 9, ал. 2
НСОРЗ се обуславя от липсата на друго правило в горецитираните нормативни актове и
предвид разпоредбата на чл. 67, ал. 3 ЗДСл, която не допуска размерите на допълнителните
възнаграждения да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Посочената в чл. 9 от наредбата методология е само с оглед установения по законодателен
път начин за отчитане на нормата фактически положен труд (така Решение № 14 от
27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Възприемането на противното би
довело до поставянето на служители в МВР в неравностойно положение спрямо държавните
служители и служителите по трудово правоотношение, които получават допълнителни
възнаграждения съгласно разпоредбите на чл. 67, ал. 1 ЗДСл и чл. 261 и чл. 264 КТ. Горното
тълкуване е в съответствие и с основния правен принцип за равенство, закрепен в чл. 6 КРБ
и чл. 14 ЕКЗПЧОС (така Решение № 311 от 8.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., IV
г. о.).
С въззивната жалба се поддържа, че дневното и нощното време в чл. 187, ал. 1 и 3
ЗМВР са с еднаква продължителност от 8 часа. В тази връзка следва да се посочи, че от
посочената от жалбоподателя норма е видно, че 8-часовото ограничение при полагане на
нощен труд на смени не се отнася за случаите на подневно отчитане на работното време,
която е различна форма на отчитане на труда от сумираното. В ЗМВР липсва правна норма,
която да установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно
отчитане на работното време през процесния период, поради което приложение следва да
намери правилото на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Както се посочи,
нормалната продължителност на дневното работно време, установена при подневно
отчитане на работното време на държавните служители в МВР, е 8 часа дневно или 40 часа
седмично, поради което отношението между така определената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР
продължителност и нормалната продължителност на нощното работно време от 7 часа, е
1,143. Общата разпоредба на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се отнася единствено до изчисляване на
положения труд като стойност в часове при сумирано изчисляване на работно време. Освен
това в чл. 18, ал. 3 НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време
броят на отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след
превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на
работното време, установена за работното място при подневно отчитане на работното време.
Специалната разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР не изключва превръщането на нощните
часове в дневни с коефициент 1,143, а предвижда възможност в нощния труд да е осем часа,
а не седем, както предвижда КТ за работещите по трудово правоотношение. Изключването
на възможността положения от служителите на МВР през нощта труд да не се приравнява в
дневен с коефициент 1,143, както по отношение на работниците, полагащи труд по трудови
4
правоотношения, е в несъответствие с чл. 6, ал. 2 КРБ.
Ето защо възраженията на жалбоподателя за неприложимост на установения в чл. 9,
ал. 2 НСОРЗ коефициент за отчитане на положения от ищеца нощен труд са неоснователни.
С оглед изложените съображения за приложимост на установения в чл. 9, ал. 2
НСОРЗ коефициент за отчитане на положения от ищеца нощен труд и въз основа на
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът намира, че в исковия период
ищецът е положил извънреден труд, за който му се дължи възнаграждение и обезщетението
за забава в размер на законната лихва в претендирания размер.
С оглед изводите за неоснователност на оплакванията, съдържащи се във въззивната
жалба, и липсата на други доводи, с които настоящата инстанция да е сезирана, въззивният
съд намира, че първоинстанционното решение следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по жалбата има
право на направените разноски пред въззивния съд. Претендира се възнаграждение за един
адвокат в размер на 400 лв. съгласно представения договор за правна з. и съдействие, в
който се съдържа отбелязване за плащането му в брой /л. 31/. Съдът като взе предвид
фактическата и правна сложност на делото, както и разпоредбата чл. 7, ал. 2, т. 2 (изм. и
доп. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) от Наредба № 1/2004 г. намира, че възражението за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от жалбоподателя, е неоснователно.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20031862 от 26.04.2020 г., постановено по гр. д. №
74979/2019 г. по описа на СРС, 156 състав.
ОСЪЖДА Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ - МВР, БУЛСТАТ: ****, с адрес: гр.
София, ул. **** да заплати на Д. Г. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. Самоков, ул. ****, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. ****, чрез адв. З. Б., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
направените разноски във въззивното производство в размер на 400 лв. за възнаграждение за
един адвокат.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5