РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Велико Търново, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Колева
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Ирена Колева Търговско дело №
20204100900218 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Постъпила е искова молба от „Б. П.” ЕООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на
управление град С., бул.”А. П.” № ....., ет.1, ап.1, представлявано от управителя С. З. Г., чрез
пълномощник – адвокат В.П., срещу „П. И.“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление град В. Т., ул.”М.” № ...., ет.4. Ищецът твърди, че между него и ответното
дружество бил сключен договор за изработка, по силата на който „П. И.“ ЕООД, в
качеството си на възложител, възложило на „Б. П.” ЕООД, като изпълнител, да изработи,
достави и монтира бетонов център тип WBM 2250 SL, с работен обем 1 500 л и с описаните
в договора технически характеристики. Сочи, че възложителят се задължил да заплати на
изпълнителя възнаграждение в общ размер на левовата еквивалентност на 167 117.58 евро с
вкл. ДДС, което следвало да бъде извършено на четири транша. Твърди, че е изпълнил
изцяло поетите по договора задължения и възложителят е приел изпълнението, без да
направи възражения. Признава, че приемо-предавателен протокол за изпълнената работа не
е съставян и подписван, като твърди, че многократно е канил ответното дружество за
подписването на такъв. Излага, че след приемането на работата възложителят узаконил
бетоновия възел и го ползва по предназначение, но не изпълнил задължението си да му
заплати изцяло и в уговорените срокове дължимото възнаграждение по трети и четвърти
транш – съответно в размер на 10 895.12 лв. и в размер на 44 475.59 лв. Поради това на
24.07.2018г. изпратил покана за доброволно изпълнение да ответника, но не последвало
плащане. Прави искане съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да
1
му заплати посочените суми, представляващи неизпълнена част от възнаграждението по
договора, ведно със законната лихва забава от датата на подаване на ИМ до окончателното
изплащане, както и сумата от 33 142 лв. – неустойка по чл.6.1 от договора поради забава в
плащането по трети и четвърти транш. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца фактически обстоятелства, на които
основава претенциите си и формулирания петитум, квалифицира правно предявените
обективно съединени искове по чл.266 ал.1 от ЗЗД вр. чл.79 ал.1 ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92
ЗЗД.
В срока по чл.367 ГПК ответникът „П. И.“ ЕООД е подал писмен отговор на ИМ, в
който оспорва основателността на предявените искове и техните размери. Не оспорва факта,
че между страните е сключен посочения в ИМ договор за изработка, но оспорва да дължи
плащане на претендираното възнаграждение. Излага, че е изпълнил изцяло задължението си
за заплащане на третия транш от договореното възнаграждение с банкови преводи,
извършени на 16.01.2018г. и на 16.02.2018г., отнесени и осчетоводени за погасяване на
задължението по фактура № 249/29.12.2017г. Твърди, че уговорената сума по четвърти
транш е дължима след предаване на оборудването и подписване от представители на
възложителя и изпълнителя на приемо-предавателен протокол за въвеждане в експлоатация,
какъвто и ищецът признава, че не е подписан от страните. Оспорва твърденията на ищеца,
че многократно е бил канен за подписването на такъв протокол. Сочи, че в чл.7.4. от
договора е предвидено, че оборудването се предава с приемо-предавателен протокол, а
работата се счита за приета, ако в срок от 15 работни дни от писмената покана за предаване
от страна на изпълнителя, възложителят не направи писмени възражения относно годността
и функционирането на бетоновия център. В тази връзка оспорва да е настъпила
изискуемостта на претендираната главница по четвърти транш поради забава на кредитора.
Оспорва твърденията на ищеца, че същият е изпълнил изцяло и в срок задълженията си по
договора, включително да изработи, достави и монтира оборудването съгласно изискванията
на договора и че след приключване на изпълнението възложителят е приел изработката без
възражения. Оспорва въведеният през 2018г. в експлоатация строеж „Разширяване на
бетонов възел“ да включва оборудването, което ищецът твърди, че е доставил. Оспорва
твърденията на ищеца, че през м.март 2018г. бетоновият възел е пуснат в експлоатация след
завършена процедура по узаконяването му и че след изработката, доставка и монтажа,
представители на „Б. П.” ЕООД са обучили служители на „П. И.“ ЕООД да боравят с
оборудването. Поради заплащане изцяло на възнаграждението по третия транш от договора
и неосъществяване на факта, договорен от страните, обуславящ дължимостта на
претендираното плащане по четвърти транш, ответникът твърди, че не дължи заплащане и
на претендираното вземане за неустойка за забавено изпълнение. При евентуалност, оспорва
началната дата, от която ищецът твърди, че възложителят по договора е изпаднал в забава за
претендираните суми по трети и четвърти транш и прави възражение за завишен размер на
претендираната неустойка предвид разпоредбата на чл.6.1. от договора, в която е
предвидена основата, върху която следва тя да се изчислява.
2
В срока за отговор на ИМ ответното дружество е предявило срещу ищеца насрещен
иск с правно основание чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Твърди, че „Б. П.” ЕООД не е изпълнило
задълженията си по чл.2.1., чл.2.5. и чл.7.4. от договора, поради което претендира
заплащането на сумата от 32 685.36 лв. – неустойка за забава, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. В случай на уважаване изцяло
или частично на предявените срещу „П. И.“ ЕООД искове, прави възражение по чл.103 ЗЗД
за прихващане на сумата по насрещния иск до размера на по-малкото от двете съдебно
установени вземания.
В срока по чл.372 ал.1 ГПК ищецът по първоначално предявените искове е подал
допълнителна ИМ, в която оспорва твърдението на ответника за изпълнение изцяло на
задължението по договорения трети транш и представената хронологична оборотна
ведомост. Оспорва възражението на ответника, че не е настъпила изискуемостта на
главницата по четвърти транш от договора поради забава на кредитора. Оспорва предявения
насрещен иск и твърдението, че дружеството-изпълнител не е изпълнило задълженията си
по чл.2.1. и чл.2.5. от договора.
В срока по чл.373 ал.1 ГПК ответникът „П. И.“ ЕООД поддържа становището си за
неоснователност на исковите претенции, както и оспорването на техните размери.
Поддържа предявените насрещни искове.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител по пълномощие,
поддържа предявените искове и моли за уважаването им в претендираните размери,
съответно за отхвърляне на насрещната искова претенция. Излага подробни съображения в
писмена защита, представена в указания от съда срок. Поддържа искането за разноски
съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и моли за намаляването
му.
Ответното дружество, чрез своя пълномощник, поддържа депозираните отговори на
ИМ и направените с тях оспорвания и възражения. Моли за отхвърляне на предявените
искове, като неоснователни и недоказани, като излага фактически и правни доводи в
писмена защита. Поддържа искането си за присъждане на разноски по списък по чл.80 ГПК,
включително и сторените такива за обезпечение на предявения насрещен иск – по налагане
на обезпечителната мярка.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно по делото и е видно от представения договор от 06.10.2017г., че по силата
на същия ответникът „П. И.“ ЕООД, в качеството си на възложител, възложил на ищеца „Б.
П.” ЕООД, като изпълнител, изработване, доставка и монтаж на бетонов център тип WBM
2250 SL с работен обем 1 500л при зададени технически параметри, описани подробно в
чл.1.1. от договора, в посочения в чл.4.6. вр. чл.7.2. срок. Изпълнителят се задължил да
обучи определения от възложителя персонал, който ще експлоатира бетоновия център
3
/чл.2.1./, да изготви и предостави на възложителя идеен технологичен проект за
разположението на оборудването на предварително уговорената територия не по-късно от
13.10.2017г. /чл.2.2./ и да контролира начина на обслужване на оборудването и при
нарушение на инструкцията за експлоатация, да състави констативен протокол, който да
представи на възложителя /чл.2.5./. Възложителят, от своя страна, се задължил да заплати
уговореното възнаграждение на четири транша, съобразно уговореното в чл.4.4. от договора,
като трети транш – в размер на 10% от брутната стойност по договора преди експедиция и
четвърти транш – в размер на 20% от брутната стойност по договора след подписване от
представители на страните на приемо-предавателния протокол за въвеждане в експлоатация
на оборудването. Уговорена била неустойка при забава на плащането от страна на
възложителя, съответно при забава на изпълнението от страна на изпълнителя. В чл.7.4 от
договора страните уговорили предаване на оборудването с приемо-предавателен протокол,
както и че работата се счита приета, ако в срок от 15 работни дни от писмената покана за
предаване от страна на изпълнителя, възложителят не направи писмени възражения относно
годността и функционалността на бетоновия център.
По делото са представени издадени от ищеца фактура № 249/29.12.2017г. за сумата от
32 685.36 лв. с вкл.ДДС с основание - авансов превод 10%, трети транш, и фактура №
250/29.12.2017г. за сумата от 65 370.71 лв. с вкл.ДДС – остатъка от уговореното по
процесния договор възнаграждение след приспадане на сумите по фактури №
239/05.10.2017г., № 242/16.11.2017г. и № 249/29.12.2017г. Приложени са покана за
доброволно изпълнение с дата 24.07.2018г. , адресирана до ответника, гаранционна карта от
01.05.2018г. на възложения за изработване център, декларация за съответствие и документ,
удостоверяващ изпращането от ищеца и съответно получаването от ответника на куриерска
пратка. По делото е представен отговор на тази покана от страна на ответното дружество,
получена от ищеца, в която е посочено, че „Б. П.” ЕООД не е изпълнило надлежно
задължението си за доставка на оборудване с точните технически параметри по чл.1.1. от
договора, че много след изтичане на договорения срок за изпълнение възложителят не е
канен за предаване на възложената работа, както и не е обучен негов персонал за работа с
бетоновия център. Посочено е, че последният транш от плащането следва да се извърши
едва след подписване от страните на приемо-предавателен протокол за въвеждане в
експлоатация на оборудването и тъй като такъв не е съставян и подписван, за възложителя
не е възникнало задължение за плащане на четвърти транш от цената.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието от съда и
неоспорено от страните, на 16.01.2018г. и на 16.02.2018г. ответното дружество е извършило
две плащания на суми в размер на по 16 342.68 лв. В счетоводството на ищеца „Б. П.”
ЕООД с първото плащане счетоводно са покрити ДДС по фактура № 249/29.12.2017г. и ДДС
по фактура № 250/29.12.2017г., а с второто плащане – част от главница по фактура №
249/27.12.2017г. В счетоводството на ответника „П. И.“ ЕООД с извършените две плащания
на 16.01.2018г. и на 16.02.2018г. е покрито изцяло задължението по фактура №
249/29.12.2017г. в размер на 32 685.36 лв. /независимо, че в платежното нареждане от
4
16.01.2018г. е записано като основание „превод по ф.149/250“/, като неплатената сума към
ищеца по счетоводните книги на ответника възлиза на 55 370.71 лв. по фактура №
250/29.12.2017г. Според заключението по отношение на издадените във връзка с процесния
договор фактури, счетоводството на ответника е водено редовно.
По делото е представена и хронологична оборотна ведомост по сметка 401 на
ответното дружество, видно от която извършените на 16.01.2018г. и на 16.02.2018г.
плащания по договора са осчетоводени за погасяване на задължение по фактура №
249/29.12.2017г., издадена от ищеца.
Ищецът е представил по делото Удостоверение № 153/03.10.2018г. за въвеждане в
експлоатация на строеж „Разширение на съществуващ бетонов възел“, издадено от Гл.
архитект на Община В. Т. по искане на „П. И.“ ЕООД и Разрешение за строеж №
1/22.01.2018г. на Разширение на съществуващ бетонов възел“.
По спорните факти се събраха гласни доказателства на страните. Св. Р. Г., съпруг на
управителя на ищцовото дружество и главен консултант на изграждане на оборудването по
процесния договор, посочва, че „Б. П.” ЕООД е предоставило идеен проект на възложителя,
доставило е и е монтирало оборудването и е извършило чрез свои консултанти обучение на
негови служители. Свидетелят посочва, че не е имало писмени възражения от възложителя
досежно функционирането на бетоновия възел, както и че в началото „Б. П.” ЕООД е
извършвало поддръжка на същия, но по-късно достъпа на служители на дружеството бил
забранен от ответника.
Св. А. Д., служител на ответното дружество, установява, че ищецът доставил
процесното съоръжение и няколко месеца по-късно дошли хора да го монтират, което също
продължило около три месеца. Бункерът не отговарял на предварително зададените от
изпълнителя съгласно негов проект основи, върху който да бъде изградено съоръжението –
не съответствали височини, отстояния и се наложило преправянето им. Имало редица
конструктивни недостатъци и некоректно отчитане на теглилките, получавали се вибрации,
които давали отражение на измерването на теглилките, невъзможност сами да настроят
машината, за да произведе бетон с предварително зададени показатели, което довело до
значителни преразходи. Наложила се подмяна на някои от елементите на съоръжението,
подмяна на софтуера от друга фирма, на мотора и редуктора, съответно разходване на
допълнителни средства за закупуването им и за техния монтаж. Свидетелят посочва, че е
присъствал многократно на разговори между управителя на „П. И.“ ЕООД и представител
на изпълнителя с молби и покани последният да довърши работата си. Тъй като не можели
да го чакат безкрайно, сами извършили нужните промени и подобрения, за да може да
функционира по предназначение бетоновия възел.
Св. Н. Щ., оператор на процесния бетонов възел, установява, че през пролетта на
2018г. пристигнали първите части от съоръжението, а около месец след това и останалите,
след което започнало сглобяването им, продължило дълго във времето – около няколко
месеца. Според свидетеля сглобката не била качествена, краката на бункера не съвпадали с
подготвените по проект на изпълнителя основи, започнали да се чупят някои от елементите
5
на съоръжението, софтуерът също не бил добре – бил заключен с код, който не успели да
деактивират, кантарите не отчитали правилно, датчиците на кантара също не
функционирали правилно. Възелът трябвало да произвежда по 80 куб.м на час, а той
произвеждал до около 10 куб.м на ден. Поради ежедневните проблеми във функционирането
на съоръжението, довършвали работата си на друг собствен на дружеството стар бетонов
възел. Свидетелят посочва, че едва след ремонтиране на съоръжението с техни средства,
включително закупуването на напълно нови елементи от него, бетоновият възел започнал да
работи ефективно. Сочи, че обучение не му е провеждано, а единствено му било показано
как се пуска и спира машината.
При така събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо,
съгласно поръчката на другата страна, а последната съгласно чл.266 ЗЗД - да заплати
възнаграждение за приетата работа. С оглед представените по делото писмени
доказателства, а и липсата на спор досежно този факт между страните, съдът приема, че
между същите е било налице валидно облигационно правоотношение, възникнало от
договор за изработка, представляващ двустранен, консенсуален, възмезден договор, сключен
в писмена форма. По силата на този договор изпълнителят „Б. П.” ЕООД е следвало да
изпълни възложения му от „П. И.“ ЕООД трудов резултат, а последният да заплати
уговореното възнаграждение.
Когато претендира чрез иск по чл.266 ал.1 от ЗЗД възнаграждение от възложителя за
извършената по договора работа, изпълнителят следва да докаже точното му изпълнение.
Възнаграждението се дължи от възложителя само за изпълнената и приета работа.
Не е спорно между страните, че възложителят е заплатил на изпълнителя част от
уговореното в чл.4.4. от договора възнаграждение по първи и втори транш. Експертното
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните и прието от съда
по делото, установява по категоричен начин заплащане от страна на възложителя на
уговорената парична сума по трети транш от договора, дължима преди експедицията на
оборудването, с извършените на 16.01.2018г. и на 16.02.2018г. преводи. Видно от
заключението на вещото лице и от представената хронологична оборотна ведомост,
неоспорени от ищеца, плащанията, извършени на посочените две дати, са осчетоводени при
ответника като погасяване изцяло на задължението към ищеца по фактура №
249/29.12.2017г. Съдът няма основание да не кредитира същите и доколкото според вещото
лице по отношение на издадените във връзка с процесния договор фактури счетоводството
на ответното дружество е водено редовно, а това служи като доказателство в негова полза
съгласно нормата на чл.182 ГПК. Ответникът не оспорва, че не е заплатил на ищеца
останалата част от уговореното между тях окончателно възнаграждение по четвърти транш
от договора. Спори се относно неговата дължимост.
С нормата на чл.264 ал.1 ЗЗД е създадено законово задължение за поръчващия да
приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на извършената работа обхваща
6
както фактическото получаване на изработеното от възложителя, така и признанието, че то
напълно съответства на възложеното с договора. Следователно, релевантно за приемането е
или изричното изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия
трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия,
придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва,
че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение.
В чл.7.4. от договора страните са уговорили, че изработеното следва да бъде предадено
с приемо-предавателен протокол, а работата се счита приета, ако в срок от 15 работни дни от
писмената покана за предаване от страна на изпълнителя, възложителят не направи писмени
възражения относно годността и функционирането на бетоновия център. Съгласно чл.4.4. от
договора, изискуемостта на окончателната /последна/ вноска по договора е поставена в
зависимост от предаването на оборудването и подписването от представители на страните
на приемо-предавателен протокол за въвеждане в експлоатация. Безспорно е по делото, че
такъв приемо-предавателен протокол не е съставян между страните по договора. Ищецът не
твърди и не представя доказателства, че е отправял писмена покана до ответника за
предаване на оборудването, както и не доказа твърденията си, че многократно е канил
последния за подписване на приемо-предавателен протокол. Следователно, не е налице
изрично приемане на изработеното. С оглед събраните по делото доказателства не може да
се обоснове извод и за нейното приемане от страна на възложителя по договора с
конклудентни действия, доколкото се установяват активни действия на същия, сочещи на
липса на воля за приемането й. Събраните чрез показанията на свидетелите Д. и Щ. гласни
доказателства установяват, че процесното съоръжение е имало редица конструктивни и
технически недостатъци, поради което освен, че е произвеждало продукция в отклонение от
зададените параметри, но и значително по-малко продукция на ден – вместо 80 куб.м на час
бетон около 10 куб. м на ден. Установените от тези свидетели недостатъци на съоръжението
наложили извършването на поправки, ремонти, подмяна на елементи от него със средства на
възложителя поради проявеното от изпълнителя бездействие и неотзоваване на молбите за
качествено довършване на работата. Съдът намира показанията на посочените двама
свидетели на ответника, макар и негови служители, за достоверни и по отношение на факта,
че изпълнителят не е изпълнил и задължението си да проведе обучение на служители на
възложителя за работа със съоръжението. Показанията на тези свидетели, в тази им част, се
отличават с много конкретика, последователни са, логични и напълно се покриват. Обратно,
показанията на разпитания свидетел на ищцовата страна са общи, неконкретни и не се
потвърждават от останалите доказателства по делото. Освен това, още с отговора на
отправената му от ищеца покана за плащане на остатъка от договореното възнаграждение,
ответникът е възразил за ненадлежно изпълнение на задълженията на изпълнителя да
достави оборудване с точните технически параметри по чл.1.1. от договора, да предаде
оборудването с приемо-предавателен протокол, да го покани писмено за приемане на
работата, да обучи персонал на възложителя, който ще експлоатира съоръжението.
Представените писмени доказателства за въвеждане в експлоатация на бетоновия възел, при
наличието на горепосочените писмени и гласни доказателства, не могат сами по себе си да
7
обосноват извод за пълно и точно изпълнение на договора от страна на изпълнителя.
По съображения от изложеното до тук, изискуемостта на вземането на ищеца за
възнаграждение на основание чл.266 ЗЗД не е настъпила поради забава на кредитора.
Предявеният от него иск с посоченото правно основание се явява неоснователен и
недоказан, поради което подлежи на отхвърляне.
Поради неоснователност на главния иск, то неоснователна се явява и акцесорната
претенция на ищеца за заплащане на законна лихва за забава върху главницата, както и тази
за заплащане на неустойка за забавено изпълнение на същата. Несъмнено, не е налице забава
на ответника за заплащане на уговореното по трети транш възнаграждение поради
доказания в настоящото производство факт на заплащане на сумата в пълен размер с
извършените преводи на 16.01.2018г. и на 16.02.2018г. Забава не е налице и за заплащането
на окончателното възнаграждение по договора, доколкото не са се осъществили фактите,
договорени от страните, в зависимост от които е поставена изискуемостта на това вземане
на ищеца.
По отношение на насрещната искова претенция с правно основание чл.92 ЗЗД:
С разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД е предвидена възможността страните да обезпечат
изпълнението на поетите с договор задължения, като предвидят неустойка, която да послужи
за обезщетяване на претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите
да се доказват. В този смисъл, за успешното провеждане на иск с посоченото основание, в
тежест на ищеца е да установи наличието на задължение, което ответникът виновно не е
изпълнил и валидно сключена клауза за неустойка, като правото на неустойка за
неизпълнение по чл.92 ЗЗД принадлежи само на изправната страна по договора.
Следователно, за да бъде освободен от отговорност ответникът следва да докаже, че е
изправна страна по гарантираното с неустойката задължение или че неизпълнението на
неговото задължение се дължи на обстоятелства, които той не е знаел, не е предизвикал, не е
могъл и не е бил длъжен да предвиди и не е могъл да предотврати.
Както бе посочено по-горе, по отношение на четвъртата вноска по процесния договор,
представляваща остатъка от уговореното възнаграждение, забава не е налице, тъй като
изискуемостта й е обусловена от описаните по-горе задължения на ответника по насрещния
иск по чл.4.4. и чл.7.4. от договора. Поради това ищецът се явява изправна страна по него. В
случая същият претендира вземане за неустойка за забава по чл.6.2. от договора, съгласно
който при забава на изпълнението на договора от страна на изпълнителя, той дължи
неустойка в размер на 0.1 % за всеки просрочен ден от крайната договорена брутна сума, но
не повече от 10%. Вземането му за неустойка произтича от доказаните по делото факти на
неизпълнение на задълженията на ответника по чл.2.1. и чл.7.4. от договора, както и по
чл.2.5. от договора, за изпълнението на което ответникът по насрещния иск не е ангажирал
доказателства. По делото не се установиха обстоятелства, освобождаващи ответника от
отговорност. Следователно, при установеното неизпълнение на задълженията на ответника
по цитираните договорни клаузи, в действие е влязла неустоечната клауза, уговорена в
8
чл. 6.2. от договора. В чл.4.6. страните са уговорили краен срок за изпълнение на всички
проектни и производствени дейности по чл.1.1. от договора - до 66 работни дни, който тече
съгласно чл.7.2. от датата на получаване на сумата по първия транш по договора –
17.10.2017г. Вземането за неустойка ищецът претендира, считано от 31.07.2018г., когато е
бил подаден отговор на поканата за доброволно изпълнение, изхождаща от ответника по
иска и в който се е позовал на неизпълнение на посочените договорни задължения от страна
на изпълнителя. Доколкото към датата на предявяване на насрещния иск – 15.03.2021г., са
изминали повече от две години и половина и максималният уговорен размер на неустойката
по чл.6.2. е 10% от крайната договорена брутна сума /326 853.58 лв./, то искът следва да
бъде уважен в претендирания размер от 32 685.36 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
При този изход на спора, на основание чл.78 ал.1 и ал.3 ГПК, в полза на ответника
/ищец по насрещния иск/ следва да бъдат присъдени сторените от него разноски по делото –
в размер на 3 700 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за защита по първоначално
предявените искове, в размер на 150 лв. за възнаграждение на вещото лице, в размер на
1 307.41 лв. – заплатена държавна такса по насрещния иск, в размер на 1 500 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение за предоставената услуга по насрещния иск, както и в размер на
480 лв. – заплатени от него разноски в производството по налагане на обезпечителната
мярка по насрещния иск. Възражението за прекомерност на претендираните адвокатски
възнаграждения от ответника и ищец по насрещния иск се явява неоснователно, доколкото
същите и по първоначално предявените, и по насрещния иск не надвишават минималния
предвиден в разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. размер.
На насрещната страна не се следват разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б. П.” ЕООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на
управление град С., бул.”А. П.” № ....., ет.1, ап.1 срещу „П. И.“ ЕООД, ЕИК ................., със
седалище и адрес на управление град В. Т., ул.”М.” №....., ет.4, искове с правно основание
чл.266 ал.1 от ЗЗД вр. чл.79 ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД - за сумата от 55 370.71
/петдесет и пет хиляди триста и седемдесет лева и седемдесет и една стотинки/ лв.,
представляваща дължимо възнаграждение по договор от 06.10.2017г. за изработка, доставка
и монтаж на бетонов център тип WBM 2250 SL, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, и за сумата от 33 142
/тридесет и три хиляди сто четиридесет и два/ лв., представляваща неустойка за забавено
изпълнение по чл.6.1. от договора, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „Б. П.” ЕООД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление град С.,
бул.”А. П.” № ...., ет.1, ап.1 ДА ЗАПЛАТИ на „П. И.“ ЕООД, ЕИК ............., със седалище и
адрес на управление град В. Т., ул.”М.” № ...., ет.4, сумата от 32 685.36 /тридесет и две
9
хиляди шестстотин осемдесет и пет лева и тридесет и шест стотинки/ лв., представляваща
неустойка за забава по чл.6.2 от договор от 06.10.2017г. за изработка, доставка и монтаж на
бетонов център тип WBM 2250 SL, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба – 15.03.2021г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Б. П.” ЕООД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление град С.,
бул.”А. П.” № ...., ет.1, ап.1 ДА ЗАПЛАТИ на „П. И.“ ЕООД, ЕИК ............., със седалище и
адрес на управление град В. Т., ул.”М.” №...., ет.4, направените в настоящото производство
разноски - в размер на 3 700 /три хиляди и седемстотин/ лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение за защита по първоначално предявените искове, в размер на 150 /сто и
петдесет/ лв. за възнаграждение на вещото лице, в размер на 1 307.41 /хиляда триста и седем
лева и четиридесет и една стотинки/ лв. – заплатена държавна такса по насрещния иск, в
размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за
предоставената услуга по насрещния иск, както и в размер на 480 /четиристотин и
осемдесет/ лв. – заплатени от него разноски в производството по налагане на
обезпечителната мярка по насрещния иск.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд-В. Т.
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
10