МОТИВИ: В
Габровски окръжен съд е внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура –Габрово
с който на подсъдимия В.В.Г. е повдигнато обвинение по чл.115 във вр. с чл.18,
ал.1 от НК за това, че на 26.07.2019г., около 3.30 часа в стая в апартамент,
находящ се на бул.”Могильов***е направил опит умишлено да умъртви лицето Я.В.Г.
***, чрез удар с нож, причинявайки му прободно-порезна рана на лявата странична
област на шията, довело до значително нарушение на анатомичната цялост на
кожата с прорязване на мускул и прилежащи тъкани, довело до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, което е можело да доведе до бърза
смърт на пострадалия.
Подсъдимият В.Г. се явява лично в
съдебно заседание и с упълномощените от него защитници адв.Й.Й. и адв.Л.В. от
ВТАК. Подсъдимият заявява, че е получил препис от обвинителния акт и
разпореждането на съдията докладчик по делото. Счита, че обвинителния акт е
неясен.
Представителя на Габровска
окръжна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като приема за установена
следната фактическа обстановка: Според държавното обвинение между подсъдимия и
неговия брат Я. от години има конфликт с който родителите им не са успели да се
справят. На 25.07.2019г. около 17.30 часа отново възникнал конфликт между
двамата, като момчетата били разтървани от майка им. През същия ден В. Г.
няколко пъти се обадил на баща си и го упрекнал, че не се е справил със
ситуацията между него и брат му. Този разговор сочел на натрупано напрежение в
подсъдимия от системния тормоз на който бил подложен от страна на Я.. Прокурорът
констатира, че са налице противоречиви доказателства за това дали същата вечер В.
Г. е спал в дома си, но смята за безспорно установено ,че около 3.30 часа на 26.07.2019г.подсъдимият влязъл в стаята на
брат си. Използвайки това ,че брат му спи и е по-силен физически В.Г. го
ударил, като прокурора предполага, че това е било за да отмъсти за неговото
поведение и тормоз от предния ден. Прокурорът смята, че когато Я. се разсънил, подсъдимият взел
намиращия се наблизо нож и му нанесъл „нанесъл порезна рана” в лявата част на
врата. При самозащита от страна на Я. същият порязал първи, трети, четвърти и
пети пръст на лявата си ръка. След това според прокурора подсъдимия напуснал
жилището бос и покрил ножа. Прокурорът прави анализ на част от събраните
доказателства по делото. Достига до извода, че нанесеното увреждане на шията на
пострадалия е животозастрашаващо. Държавното обвинение анализира отговорността
на институциите и близките на подсъдимия и пострадалия довели до престъпното
деяние. Счита, че обвинението е доказано по безспорен начин и, че деянието е
извършено от В.Г. при пряк умисъл. Като смекчаващо вината обстоятелство
прокурорът отчита чистото съдебно минало на подсъдимия, а като отегчаващи
–механизма на осъществяване и родствените връзки между подсъдим и пострадал и прави искане, В.Г. да
бъде признат за виновен, че е извършил престъплението по чл.115 във вр. с
чл.18, ал.1 от НК, като му се наложи наказание лишаване от свобода над
минималния размер предвиден в закона.
Адв.Й. в качеството му на
защитник на подсъдимия Г. моли съда да признае същия за невинен и да го
оправдае по повдигнатото му обвинение. Защитникът анализира събраните по делото
доказателства и достига до извода, че при определени обстоятелства пострадалия Я.
е склонен да се самонаранява и това се е случило в процесната нощ. Адв.Й. сочи
пропуски при разследването и оспорва годността на голяма част от събраните доказателства.
Адв.В. поддържа становището на
адв.Й. и в голямата си част преповтаря неговите тези. Тя също прави искане
подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият В.Г. поддържа
казаното от защитниците, заявява, че не е извършил това в което е обвинен и
моли да бъде оправдан.
Въз основа на
обясненията на подсъдимия В.Г. дадени пред настоящия съд и тези дадени на
досъдебното производство и приобщени чрез прочитане по реда на чл.279, ал.2 във
вр. с ал.1 от НПК, преценени в съвкупност с показанията на родителите на
подсъдимия и на пострадалия – Х.Г. и В.Г. дадени в съдебно заседание и тези на
св.Хр.Г. дадени на досъдебното производство пред съдия, както и със свидетелските показания на медицинските лица, които имат пряко
впечатление от травмата на пострадалия Я.Г.- д-р В.В. / невролог в МБАЛ/, д-р Х.В.
/лекар в Спешно отделение на МБАЛ/, д-р М.М.- лекар в Спешна помощ/, на
полицейските служители пристигнали на местопроизшествието и участвали при
извършените процесуално следствени действия- П.Д., А.П., Й.Р., Н.К., И.И., Х.И.,
К.Т., както и с показанията на поемните
лица присъствали при проведените процесуални следствени действия – Х.П., А.Г., Х.Ц.,
Р. Т., както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза изготвена от
вещото лице д-р Р. и допълнена в съдебно заседание и от заключенията на двете съдебно-психиатрични
експертизи, съдът намира за установена следната фактическа обстановка.
Подсъдимият В.Г. заедно с
по-малкия си брат Я.Г. и родителите си В.Г. и Х.Г. живеели в апартамент * на
бул.”Могильов***в гр.Габрово. В.Г. завършил гимназия и през 2019г. бил студент
в Техническия университет в гр.Габрово, като междувременно работел , като
чертожник в „ИНЖЕНЕЕРС4Ю ИНТЕРНЕШЪНЪЛС ХНИК И РАННАХЕР”СД-Габрово. Пострадалият
Я.Г. през 2019г. бил на 18 години, не работел и не учел. Преди години момчето
тренирало бокс, но започнал да употребява наркотици и се отказало от спорта. Я.Г.
бил здрав физически. Системната употреба на наркотици /предимно марихуана/ създавала
проблеми в семейството, като често била повод за конфликт между двамата братя и
от години отношенията им били обтегнати. Я.Г. нямал трудови доходи и обичайно
искал пари както от брат си, така и от родителите си, за да покрива ежедневните
си нужди и да се снабдява с наркотици. Родителите на подсъдимия и пострадалия
се опитвали да се справят с междуличностните проблеми в семейството. В
семейното жилище същите обособили
отделна стая в която живеел В.Г.. Я.Г.
от своя страна бил настанен във всекидневната, където спял на разтегателен
диван. Родителите имали собствена спална. Цялото семейство използвало кухнята
на апартамента. Подсъдимият имал компютър и други скъпи вещи и поради това
заключвал стаята си. Семейството имало куче, което лаело само външни хора.
На 25.07.2019г. около 8.30 часа
пострадалия Я.Г. поискал отново пари на брат си. Двамата се скарали и Я.Г.
нанесъл удар в лицето на В.. Потекла му кръв от носа. Подсъдимият се обадил, че
няма да ходи на работа, защото травмата на лицето го притеснявала. В 17.30
когато св.Х.Г. се прибрала от работа подсъдимият тъкмо си сипвал храна за
вечеря. В този момент се прибрал и Я.Г.. Братята се скарали за пореден път,
като Я. се опитал да души В.. Свидетелката Хр.Г. ги разтървала и подсъдимият
отишъл в стаята си. През този ден същият неколкократно се обаждал по телефона
на баща си –В.Г. с молба и упрек, че не се е справил с проблемите с брат му.
Същата вечер св.В.Г. след като се прибрал и разбрал, какво се е случило през
деня, разговарял по отделно със синовете си и ги предупредил, че при следващ
инцидент ще ги изгони и двамата. Същата вечер към 21.00-21.30 часа подсъдимият
излязъл, баща му също отишъл на работа, а в дома останали Я.Г. и майка му,
която към 23.00 часа си легнала.
През нощта на 26.07.2019г., около
3.30 часа, подсъдимият отишъл в стаята обитавана от брат му и му направил
забележка за силната музика. Двамата се скарали. В.Г. взел намиращия се на
масата кухненски нож и замахнал с него към Я.Г.. Пострадалият хванал с лявата
си ръка острието на ножа и при издърпването на същия, порязал шията си.
Подсъдимият уплашен издърпал ножа от ръката на брат си и без обувки избягал от апартамента, като
оставил входната врата отворена. В градинката
в близост до жилищната сграда в която живеел забил ножа в земята и
тръгнал към Автогарата на гр.Габрово. През това време Я.Г., уплашен от обилното
кръвотечение от раните на шията и ръката му, събудил майка си. Тя също силно се
изплашила, измила раните му в банята и се обадила на съпруга си по телефона, за
да се прибере. Свидетелката Х.Г. видяла, че дивана на който спи сина и, както и
завивките му са целите в кръв и се обадила на тел.112, където съобщила, че Я.Г.
си е прерязал гърлото. На място за кратко време пристигнали полицейски служители
и екип на Спешна помощ. Прибрал се и св.В.Г.. Същият след като разбрал за случилото се, излязъл да търси сина
си В..
Пристигналият екип на Спешна
помощ откарал незабавно Я.Г. ***, където постъпил в хирургическо отделение. Оказана
му била спешна хирургическа помощ от д-р П..
Скоро след като пострадалия бил
отведен в болнично заведение св.В.Г. *** близост до Автогара-Габрово и двамата
се прибрали в апартамента.
На досъдебното производство е
извършен оглед на местопроизшествие на 26.07.2019г., който започнал в 7.00 часа
и за което процесуално-следствено действие е съставен протокол и фотоалбум към
него / стр.2-11/. В протокола е отразено, че огледа са извършва в присъствието
на Х. и В. Г.. При огледа е установено,
че в хола на апартамента, пригоден за спалня на Я.Г. по възглавницата и
завивката има множество тъмночервени петна наподобяващи кръв. Завивката е
иззета като веществено доказателство. Зад късата част на дивана до прозореца
била открита саксия с пет стръка зелена листна маса, която била тествана и
реагирала на марихуана. От приложените фотоснимки се установява, че на
масичката намираща се до дивана има чиния.
Подсъдимият бил отведен в
сградата на ОД на МВР-Габрово и в
7.00часа на 26.07.2019г. със Заповед за задържане №1752-285 , на осн.
чл.72, ал.1 от ЗМВР бил задържан за 24 часа.
На 26.07.2019г. в 12.30 часа е извършен оглед
на местопроизшествие за което е съставен протокол и фотоалбум към него / стр.12-17
от ДП/. Огледа е извършен в парка зад блок”Сони” на ул.”Могильов”*в гр.Габрово.
На 25,7 метра от намиращата се там беседка е открит нож забит в земята. Същият
нож е изваден, установено е, че е кухненски нож с бяло-черна ръкохватка и бяло
острие, с покритие наподобяващо керамично. Ножът е с обща дължина 32см. И
дължина на острието 20 см. Ножът е иззет като веществено доказателство. В
протокола е вписано, че при огледа освен поемни лица е присъствал и В.Г., който вписал в протокола следното: „Към
3.30-4.00 часа на 26.07.2019г. се скарах с брат ми и тогава взех нож от масата
в стаята му за да го сплаша в следствие на което го порязах по врата той успя да хване ножа с ръце. Исках само да го сплаша тогава се
уплаших и побягнах с ножа в близкия парк където го забих в храстите.”.
На досъдебното производство е
изготвена съдебно-медицинска експертиза от вещото лице д-р Р./ стр.53-59 от
ДП/. Вещото лице след като се е запознало с всички медицински документи касаещи
лечението на Я.Г. *** и след личен преглед е дало заключение, че при инцидента
на 26.07.2019г. на същия са причинени следните увреждания: Прободно-порезна
рана по лявата странична област на шията с прерязване на мускул на шията с
дължина на раната около 6 см., като същата е разширена за по-добра ревизия при
хирургическата интервенция. В горната си част раната има косо-хоризонтално
повърхностно линейно охлузване, което вещото лице счита, че най-вероятно е от
върха или режещия ръб на ножа, като същото е с дължина 4 см. И ширина 0,1 см .с
червеникав цвят. Експертът е установил значително нарушаване на анатомичната
цялост на кожата с прерязване на мускул и подлежащи тъкани. Няма данни за
значителна кръвозагуба, която да застрашава живота на пострадалия. Вещото лице
счита, че прободно-порезната рана в областта на шията на пострадалия Я.Г. е довела до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота за срок от около 3-4 седмици. Раната е нанесена в
жизнено важна област, където преминават големи артериални и венозни съдове,
чието нараняване може да доведе до бърза
смърт на пострадалия. Това нараняване според д-р Р. може да бъде причинено при
един удар с нож нанесен както с режещата част на ножа, така и с участието на
върха на ножа. Експертът е достигнал до заключение, че не е изключено
пострадалия сам да си е причинил прободно-порезното нараняване в областта на
шията при издърпване на ножа, но това е малко вероятно. Вещото лице е
установило също и порезни наранявания на 1-ви, 3-ти, 4-ти и 5-ти пръст на
лявата ръка на Я.Г., които представляват временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Нарушена е също и целостта на сухожилието на мускула
участващ в сгъването на четвърти пръст. Тези наранявания на пръстите според вещото
лице могат да бъдат причинени при опит за хващане на ножа при самозащита и
могат да се причинят едномоментно.
В съдебно заседание д-р Р. поддържа заключението си, като уточнява, че
раната е по-скоро порезна, а не прободна. На въпроси на съда вещото лице даде
категоричен отговор, че нанесените рани на пострадалия не са били живото
застрашаващи, въпреки, че раната в шията се намира в жизненоважна област. На поставените въпроси вещото
лице отговори, че пострадалия не е изследван за това дали е употребил
наркотични вещества и в делото не е имало данни за предходни суицидни опити. По
делото бе допуснат преразпит на вещото лице д-р Р. след предявяване на
изготвените от него снимки при прегледа на пострадалия направен с оглед
възложената съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице обясни ,че вертикалния
разрез направен по шията на пострадалия
е направен при извършената ревизия за дълбочина на раната по време на
хирургическата интервенция. Първоначално направения разрез с ножа е
хоризонтален. Д-р Р. счита, че хоризонталния разрез е бил не по-малък от 4 см,
а в дълбочина поне 2 см. Леко под наклон към брадичка има
охлузване/одраскване/. На поставени от съда въпроси вещото лице уточни, че нараняването в областта на шията на Я.Г.
не е живото застрашаващо и няма да доведе до смърт, но може да доведе до
увреждане изразяващо се в затруднение на движението на шията. Характера на
раните отговаря на това да са порезни рани.
На досъдебното производство е
назначена съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза/ стр.63-69 от
ДП/ изготвена от вещите лица д-р Ц.С. и клиничния психолог Н. Дончев. Експертите
след преглед на Я.Г. са дали заключение, че същия не страда от психично
заболяване, умствена недоразвитост или физически недостатъци , водещи до
изопачаване на възприемането на явленията от реалната действителност. В съдебно
заседание вещите лица поддържат даденото заключение. На поставени от защитата
въпроси вещото лице Д. категорично отговоря, че при Я.Г. не са констатирани данни за суицидна ангажираност и за
сериозно психично заболяване. Експертът обаче сочи, че е възможно като
демонстрация и поради различни
психологични мотиви пострадалия да се самонарани. Вещите лица обясниха, че
употребата на марихуана има успокояващ
ефект, който подобрява настроението, а липсата и води до дискомфорт. От своя
страна, употребата на енергийни напитки засилва въздействието на марихуаната, а
употребата на „пико” действа възбуждащо.
На досъдебното производство е
изготвена тройна съдебна психолого-психиатрична експертиза / стр.82-101/ от
вещите лица : д-р П.Г., д-р Л.Т. и Б.Б.-психолог. След преглед на подсъдимия и
анализ на събраните по делото доказателства същите са дали заключение, че В.Г. не страда от психично заболяване и
същият е клинично и психично здрав. Вещите лица дават заключение, че след
инкриминираното деяние, действията на подсъдимия са във връзка с външен повод и
са избирателно насочени, не са психотично мотивирани. Същият е бил със
съхранена способност да долавя особеностите на ситуацията и промените
настъпващи с нея. Не е била прекъсната връзката с действителността. От
медицинска гледна точка не е налице основание да се приеме, че след деликта В.Г.
е бил в състояние на психична дезорганизация, която може да бъде приравнена към
„краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието” по смисъла на чл.33
от НК. Експертите поддържат изготвеното от тях заключение. Вещото лице Б. обяснява, че след анализ на подсъдимия по дадени от него
отговори на личностен въпросник се установява, че същия не проявява кой знае
каква емоционалност и по-скоро трупа в себе си, спазва дисциплинираност и не
изразява чувствата си. Вещото лице Т. описва подсъдимия като личност склонна да
обмисля, да се съобразява с правилата и
нормите и не може от натрупаните враждебни тенденции да отреагира, склонен е да
насочи агресията към себе си, навътре, счита се неразбран и нещастен.
Съдът счита описаните по-горе
заключения на двете съдебно-психиатрични и на медицинската експертиза за
задълбочени, логични и мотивирани и ги кредитира като такива.
Подсъдимия В.Г., пред настоящия съд, дава частично
обяснения и отказва да отговаря на въпроси. Същият отрича някога да е
нападал брат си или да е искал да го нарани. За случилото се казва буквално
следното: ”В даден момент издърпах ножа от ръцете на брат си, за да не се
самонарани и да не нарани и мен, защото Я. не беше на себе си”. Счита, че
обясненията дадени от него на досъдебното производство, най-вероятно са казани
по съвет на полицаите или поради това, че се е подвел.
Съдът приобщи чрез прочитане
обясненията на подсъдимия дадени в
присъствие на адв.П.Б.-служебен защитник, на 27.07.2019г. на стр.23 от ДП. В
тях Г. обяснява, че от дълго време не е в добри отношения с брат си. На 25.07.2019г. сутринта около 8.30 часа Я.Г.
влязъл в стаята му и му поискал пари. Подсъдимият отказал да му даде и двамата
се сбили. Подсъдимият твърди, че се обадил на работното си място, че няма
да отиде на работа, защото бил насинен, а и много кръв загубил от травмата на
носа. Разказва, че вечерта към 17.30
часа бил вкъщи заедно с майка си и тъкмо си сипвал вечеря, когато брат му се
прибрал и отново се нахвърлил да го
души. Майка му успяла да ги разтърве. През нощта подсъдимият твърди, че станал към 3.00-3.30 часа на 26.07.2019г.,
защото не успял да се навечеря нормално. След
това от гняв и ярост отишъл в стаята на брат си и го ударил с юмрук в лицето,
за да му покаже, че така няма да стават нещата занапред. Брат му се събудил,
станал и подсъдимия взел намиращия се наблизо кухненски нож, бял на цвят с
керамично покритие и успял да го пореже по врата. Брат му успял да хване ножа с
ръка. Подсъдимият твърди, че тогава се уплашил и избягал с ножа. Бил бос,
без документи и телефон. Достигнал парка зад блока и скрил ножа в едни храсти. Поседял
известно време и тръгнал по ул.”Брянска”, където баща му го срещнал и го върнал
вкъщи. В обясненията си подсъдимият
твърди, че нямал намерение да умъртвява брат си, а само да му върне за ударите,
които му нанасял.
След прочитане на обясненията
подсъдимия заявява, че не е правилно записано казаното от него.
Съдът приобщи чрез прочитане и
обясненията на подсъдимия дадени в
присъствието на адв.Л.Ц.- упълномощен защитник, на 11.09.2019г. на стр.26 от
ДП. В тях същият заявява, че желае да
допълни предишните си обяснения. Признава отново, че въпросната нощ влязъл ядосан в стаята на брат си, който станал рязко от
леглото и погледнал към масата, където имало кухненски нож. Подсъдимият се
опасявал, че брат му може да вземе ножа, знаел, че е крайно агресивен и взел
ножа. Тогава Я. хванал ножа за острието и го дръпнал към себе си и така се
самонаранил в областта на шията. Подсъдимият издърпал ножа от ръката му, уплашил
се много и избягал. Бил в шоково състояние и не можел да разсъждава
нормално.
За тези обяснения в съдебно
заседание, подсъдимия потвърди, че е
вярно казаното при този разпит.
Обясненията на подсъдимия дадени
на досъдебното производство са основния доказателствен източник, който
обосновава установената фактическа обстановка. Сами по себе си тези обяснения
не са взаимноизключващите се, а тъкмо обратното. В обясненията си на 11.09.2019г.
подсъдимият сочи, че допълва тези от предишния разпит. Единственото
различие между обясненията на подсъдимия при двата разпита е механизма по който
е причинена порезната рана на врата на пострадалия. При първия разпит В.Г.
сочи, че е нанесъл порязването той, а при втория, че при издърпване на ножа,
брат му се е самонаранил. Още при тези
първи обяснения на подсъдимия, дадени в присъствието на служебен и на
упълномощен защитник, същият е категоричен, че не е имал намерение да умъртвява
брат си, а само да го накаже за причиненото му предишния ден и да му покаже, че
така не може. С обясненията си подсъдимия фактически не оспорва така
установената фактическа обстановка.
На досъдебното производство Я.Г.
е разпитан пред съдия в качеството му на свидетел. Пред съда същият се
възползва от правото си, като брат на
подсъдимия да откаже да свидетелства и е заличен от списъка на свидетелите.
Показанията на св.Я.Г., като пострадал са от изключителна важност за изясняване
на обективната истина по делото, за това какво се е случило между него и
подсъдимия в процесната нощ около 3.00 часа. Отказът на Я.Г. да съдейства за изясняване на тези факти и
обстоятелства прави практически невъзможно да се установи по категоричен начин,
как е нанесена порезната рана на шията на пострадалия.
Като свидетели по делото са
посочени от държавното обвинение родителите на подсъдимия и пострадалия. Същите
както на досъдебното производство, така и пред съда дават подробни показания.
В показанията си пред настоящия
съдебен състав, св.Х.Г. твърди, че към три четири часа сутринта, синът и Я. я събудил, като се
усмихвал и тя видяла, че по шията му се стича лекичко кръв и помислила, че си е
разчоплил пъпка. Станала, измила го в банята и видяла, че на врата му има
леко разрез, като направен със самобръсначка. Уплашила се и се обадила на
тел.112.Дала му кърпа да си затиска врата и видяла, че и на ръката му има нещо.
Според свидетелката, през цялото време Я. бил адекватен, усмихвал се и нищо не
говорел. На поставени въпроси от прокурора свидетелката обяснява, че братята били много близки,
поскарвали се понякога и от малък Я. искал пари от В.. Заявява, че никога не е
имала сериозни проблеми с децата си. Според свидетелката В. заключвал стаята си
през деня, когато го нямало, защото имал скъпи вещи, а брат му водел момчета,
които не познава. Случвало се било да изчезват неща. Свидетелката забелязала, че в процесната нощ имало много кръв по
възглавницата и леглото на Я., а по него нямало. На въпроси на прокурора, Х.Г.
обяснява, че при разговорите и с Я. след инцидента, той бил много объркан. Когато
прочел какво пише за случая в интернет бил много възмутен. И казал:”Аз сам си го направих, аз скочих и аз си го направих”. Казал,
че не бил адекватен, в началото не познал брат си и искал да покаже, че е мъж.
Според свидетелката Я. и друг път бил казвал, че ще се заколи. Казал също, че
пил таблетки и енергийни напитки и не бил спал 24 часа. Г. обяснява, че Я.
преди две години започнал да пуши „трева” и да не ходи на училище и от тогава
започнали проблемите с него. Свидетелката описва Я.Г. като сприхав, но не
краен. Не се държал агресивно. Случвало се да се кара с баща си и с нея, но не
им бил посягал да ги удря. На въпроси на защитата свидетелката обяснява, че
освен заканите на Я., че ще се заколи същият
преди време си правел белези с ножче на самобръсначка. Обяснява, че при
разговори с него след процесния инцидент имало случаи в които нервничел или
плачел и казвал:”Не съм искал да го
направя”. Свидетелката описва В.Г., като човек, които добре говори, не му е
присъщо да се бие, а само се затваря и мълчи, като дори не повишава тон. На
въпроси на съда св.Г. обяснява, че преди две години забелязали, че Ясен
употребява наркотици, защото изпадал в истерия и започвал да буйства, започнал
да крещи на баща си и да хвърля възглавници. Започнал да рита вратата и дори я
пробил с юмрук. Повода за скандала бил отказа на баща му да му даде пари.
Когато Я.Г. се успокоил разбрали, че агресията му се дължи на това, че нямал
пари и не е пушил марихуана. Според свидетелката през 2016г. Я. започнал да
мълчи, да не общува с родителите си и да не ходи на училище. Г. е категорична,
че никога не е имало физически сблъсък между двамата братя, въпреки, че В. съветвал
Я., че трябва да прави нещо, а не да чака на родителите си. Когато подсъдимият
споделил с майка си, че сутринта на 25.07. се скарали отново с Я. и той го
ударил в лицето, В. бил ядосан и обиден, че брат му го е ударил. Вечерта св.Г.
разказала за случилото се между синовете им на съпруга си и той тогава казал,
че ако продължава така ще изгони Я. от къщи. Според св.Г., вечерта на 25.07. тя
си легнала към 23.00 часа и в апартамента бил само Я.Г.. Седял с качулка пред
компютъра и не говорел. Свидетелката
обяснява ,че не е питала сина си какво се е случило нито в момента в който го
видяла ,че има кръв по шията, нито след това. Твърди ,че и с подсъдимия не е разговаряла за случилото се. На
поставени въпроси свидетелката Х.Г. отговаря ,че се е обаждала и друг път на
тел.112.Това е било еднократно, две години преди процесния инцидент и повода
бил, че Я. буйствал. На въпрос на вещото
лице Т., св.Г. отговори, че не е имало случай при който подсъдимия да е имал
неадекватно поведение.
Съдът в съдебно заседание предяви
на св.Х.Г. иззетия при огледа нож и същата категорично заяви, че това е нож,
който е от комплект и обичайно стои на поставка в кухнята. Обяснява, че е разбрала, че В. е взел този нож от стаята на Я. и го е
изнесъл в градинка.
Съдът в съдебно заседание предяви
на св.Х. Христова иззетия при огледа в дома и чаршаф и същата потвърди, че това
е чаршафа с който се е завивал сина и Я. и ,че същия е с петна от кръв.
В последното по делото заседание
бе допуснат преразпит на св.Х.Г. по искане на защитата. На поставени въпроси
свидетелката уточни, че след събуждането и в процесната нощ през цялото време е
била с Я.Г. и той изобщо не говорел и не бил казвал на никого кой му е причинил
раната. Според нея по време на извършения преглед от д-р Р., Я. му казал, че
сам си е причинил раната. Свидетелката твърди, че на полицейските служители
обяснила, че предния ден двамата и сина се сбили, Я. разбил носа на В. и
капките кръв по матрака на леглото на подсъдимия били от разбития му нос. Според нея, В. си бил вдигнал вечерта
матрака и чаршафа, защото искал да изпере капките кръв и тази нощ не бил спал в
дома си.
След констатирани съществени
противоречия в показанията на свидетелката Х.Г., съдът приобщи чрез прочитане
показанията на същата дадени на досъдебното производство пред
съдия/стр.34-35/.В показанията си свидетелката подробно обяснява за
дългогодишните конфликти между синовете и, както и за проблемите на Я. с
употребата на наркотици още от 13
годишна възраст. Разказва, че на 25.07.2019г., когато се прибрала от работа
заварила в дома си двамата си сина и един приятел на Я.. Тогава подсъдимият
обяснил, че не е ходил на работа, защото имал синина на лицето. Разказал, че
сутринта Я. му поискал пари и той отказал да му даде. Тогава Я. влязъл в стаята
на В. да вземе левчето, което се намирало на неговия шкаф и двамата се сбили. След
това се прибрал бащата на момчетата, разговарял с всеки от тях и ги
предупредил, че ако отново се повтори случилото се ще изгони и двамата. Вечерта
В. излязъл към 21-21.30 часа, а Я. останал вкъщи. Свидетелката твърди ,че не
знае кога се е прибрал В.. Към 3-3.30
часа през нощта на вратата на спалнята застанал Я., който бил по боксерки и
целия в кръв. Попитала го какво се е случило, а той отговарял единствено:”Не
знам, не знам”.Свидетелката твърди, че го измила в банята, видяла, че от шията
му блика много кръв и се обадила на тел.112., после видяла, че цялото му легло
е в кръв, имало по възглавницата, чаршафите и дори било преминало на дивана. В
този момент смятала, че В. спи в стаята си и му чукала на вратата. След като съпругът
и намерил В., той разказал на полицаите,
че направил забележка на брат си за високата музика, Я. реагирал, В. се уплашил
и избягал от апартамента. Свидетелката твърди, че не е чула нищо. След разказа
на В. тя го попитала, защо не и се е обадил, а той отговорил:”Ти какво щеше да
направиш?”.
По делото бяха изискани от РЦ 112
записи от телефонни съобщения от св.Г., приобщени по делото като веществени
доказателствени средства и предявени на
страните чрез изслушване. От същите става ясно, че св.Х.Г. на 13.04.2016г. и на
29.07.2016г. е подавала сигнал, че синът и Я.Г. пуши трева и е агресивен към
баща си. На 26.07.2019г. в 4.54 ч.св.Х.Г. е съобщила, че синът и Я.Г. е
наркоман и си е прерязал гърлото.
От подробно изложените показания
на свидетелката Х.Г. и от записите предоставени от РЦ 112 безспорно се установява, че показанията на
свидетелката са вътрешно противоречиви относно това какви са били проблемите в
семейството, от колко време Я.Г. употребява наркотици и как се е променило
поведението му вследствие на това, имало ли е конфликти между децата и как е
възприела пострадалия Я. в процесната нощ, какво количество кръв е имало върху
него. С тези показания обаче безспорно се потвърждава казаното от подсъдимия В.Г.
в обясненията му на досъдебното производство за възникналия конфликт между него
и брат му на 25.07.2019г. и за последвалото сбиването между тях. Свидетелката Г.
гради своя собствена защитна теза на сина си В.Г., а именно, че брат му Я. е
склонен към самонараняване и, че сам си е порязал шията и пръстите в процесната
нощ, за да покаже, че е мъж. Стремежа на свидетелката Г. да защити В.Г. личи още при първоначалното и обаждане на
тел.112, когато съобщава, че синът и Я. се е самонаранил, това казва и на
лекарите от пристигналия медицински екип. В последствие нейната теза за
самонараняване преминава и във всички други изготвени медицински документи. От
друга страна в показанията си, свидетелката Г. твърди ,че непосредствено след
инцидента между двамата братя, пострадалият мълчал и, че тя не го е питала
какво се е случило. Ако това е вярно, няма как в този момент да е знаела дали Я.
се е самонаранил. Прави впечатление, че според всички свидетелски показания Я.Г.
е събудил майка си към 3.00-3.30 часа. От справката от тел.112 става ясно ,че
същата се е обадила на този телефон в 4.45 часа. Очевидно това е времето в
което св.Г. е обмисляла как да защити децата си и го е направила по своите
критерии за справедливост. Тезата на свидетелката Г. за склонност на
пострадалия към самонараняване и предходни опити за такива действия се
опровергават категорично от заключението на съдебно-психиатричната експертиза
изготвена от вещите лица Д. и Ц., както и от показанията на всички медицински
лица имали пряк досег в МБАЛ с пострадалия. Никой от лекарите няма преки
впечатления от изказване на пострадалия в тази насока. Медицинските лица не
могат да обяснят защо са вписали в документите и от кого им е съобщено, че
пациента е направил опит за самоубийство. Тезата за склонност на пострадалия
към самонараняване се подкрепя частично единствено от св.В.Г..
В показанията си пред съда,
бащата на пострадалия твърди ,че когато се прибрал в деня на инцидента, В. го
нямало и той тръгнал да го търси и след
15-20 минути го намерил. После отишъл в болницата да види Я. и там д-р П. му
казал, че няма нищо опасно и ,че момчето се било самонаранило. На въпроси на
прокурора св.Г. обяснява, че когато се прибрал вкъщи, помислил, че Я. е
направил нещо, защото и друг път се бил самонаранявал. Твърди, че няколко
месеца преди този инцидент се самонаранил в банята. Обяснява, че открил сина си
В. около 4.00 часа без обувки да върви по тротоара намиращ се между „Дома на
хумора и сатирата” и Автогарата. Подсъдимият веднага попитал как е Я.. Свидетелят
потвърждава, че предния ден преди инцидента имало конфликт между двамата братя.
Твърди, че през 2019г. разбрал, че Я. употребява марихуана, а в деня на
инцидента бил употребил две хапчета пико. В.Г. обяснява, че когато Я. пушел
марихуана ставал много нервен, когато нямал такава и един път се наложило дори
да извика полиция, защото му „скочил” и на него. Свидетелят твърди, че пред него Я. казал, че се е самонаранил и впоследствие
разбрал, че В. искал да го защити , за да не го съдят за наркотиците. В.
обяснил, че като видял кръвта по Я. изпаднал в шок. Свидетелят признава, че
вечерта преди инцидента видял синина по лицето на В., разбрал, че Я. я е
причинил. Тогава В. му казал: ”Само
казваш, че ще предприемеш по-големи мерки спрямо него пък нищо не правиш”. В.Г.
описва сина си В. като кротко момче, неагресивен и неконфликтен. На въпроси на
съда св.Г. обяснява, че Я. преди година си рязал с нож ръката в банята. Имало
подобен случай и преди това. Обяснява, че Я. имал мания към ножове. Не лягал
без нож. На масата му и на бюрото винаги имало ножове.
При предявяване на
ножа-веществено доказателство по делото
свидетелят Г. посочи, че ножа е кухненски и прилича на един от техните
ножове. Свидетелят обяснява, че и двамата му сина разказали следното за
случилото се в процесната нощ:”В. влязъл
да прави забележка на Я., това става посред нощ и Я. станал, В. видял, че гледа
ножа на масата и Я. скочил и В. хванал ножа, пък малкия хванал от него ножа и
се пробол в областта на шията. Я. казал, че не се страхува и не може да го
уплаши въобще нож.”. Свидетелят знае, че е имало още два случая, при които
двете момчета си разменили удари. В.Г. призна, че Я. се е опитвал да му посяга,
но той понеже бил тренирал джудо и борба се справял с него. Случвало се и майка
си да блъска. Свидетелят също потвърди ,че след прибирането си е имало кръв в
леглото и по чаршафа на Я..
Съдът след констатирани
противоречия в показанията на свидетеля В.Г., на осн. чл.281, ал.4 във вр. с
ал.1 т.1 от НПК приобщи чрез прочитане показанията му дадени на досъдебното
производство на стр.37-38. В тях свидетелят твърди, че двамата му сина от
години се карат постоянно, като според него причината е, че Я. завижда на брат си. Твърди, че на 25.07.2019г.
около 18.00 часа му се обадил В. и го помолил да се видят и да говорят преди да
се прибере. Свидетелят обещал, но забравил за уговорката и когато се прибрал
разбрал от съпругата си, че през деня синовете му са се карали и били. Разговарял
с двамата и ги предупредил да преустановят конфликтите. Около 5.15 часа /на
26.07.2019г./ му се обадила съпругата му и казала да се прибере защото има
проблем. От съпругата си и от полицаите разбрал, че Я. е в болницата с прободна
рана в шията и, че В. го няма. Свидетелят тръгнал да търси сина си В.. Страхувал се, че ако той е направил нещо на
брат си, може да се самоубие. Срещнал го на тротоара към Автогарата. В. се
качил в колата. Обяснил му, че около
4.00 часа Я. пуснал силна музика, В. му направил забележка, че не може да се
наспи. В. започнал да му обяснява за някакъв нож, но свидетелят го предупредил
да внимава какво ще каже на полицията. Посетил веднага в болницата Я., но
не се видял с него. От лекарите разбрал,
че има прободна рана в шията, но не е засегнат важен орган и няма опасност за
живота му. След прочитане на показанията св.В.Г. потвърди, че казаното в
тях е истина.
След анализ на показанията на св.Х.Г.
и В.Г. дадени в съдебно заседание съдът намира, че същите са ориентирани към
защита и оправдаване на поведението на подсъдимия. От показанията им става
ясно, че синът на който симпатизират е В.Г., който учи, работи и не им създава
проблеми. В показанията двамата свидетели тенденциозно се развива тезата, че Я.Г.
е имал склонност да се самонаранява и това е направил в процесната нощ, като
изцяло изключват евентуална съпричастност на подсъдимия към нараняването.
Съдът положи усилия да събере всички възможни косвени доказателства касаещи
процесното деяние с оглед разкриване обективната истина по делото.
Първата група от тях включва
свидетелски показания на медицинските лица преглеждали и лекували Я.Г..*** и
всички медицински документи касаещи лечението на пострадалия.
Свидетелката д-р М. С.М.- лекар в Спешна помощ, пристигнала в дома на сем.Г.
след подаден сигнал на тел.112 и си спомня случая, като по-фрапантен. Спомня
си, че сигналът е подаден от полицията и бил за порезна рана в областта на
врата, третиран като опит за
самоубийство след скандал. Установила на място, че Я.Г. бил седнал на стол
и притискал раната си със зелена хавлиена кърпа. Според свидетелката в стаята имало страшно много кръв по
леглото и стените. Кръвта била яркочервена, което за свидетелката говорело, че
е изминал около половин час от нараняването. Пациентът в момента на посещението
нямал признаци на замаяност и обърканост. При преглед установила, че кръвта от
раната бликнала. Свидетелката обясни, че
в попълнения от нея фиш е вписала:”прерязал си гърлото”, тъй като така бил
подаден сигнала на тел.112. На латински обаче вписала диагнозата :”Порязна рана
на врата”.
Свидетелката Р. предала Я.Г. на
дежурния лекар в Спешно отделение на МБАЛ-Габрово - доктор Х.В.. Свидетелката В. не си спомня нищо от състоянието на
пострадалия въпреки, че го е приела в болницата. Спомня си само, че е имало
момче с прерязано гърло. Тази свидетелка от своя страна насочила Я.Г. към
хирург.
От показанията на д-р П. –началник на отделението по
хирургия при МБАЛ се установи, че същият е приел в отделението пострадалия Я.Г.,
който бил с превръзка на врата и кървяща рана и го оперирал. Д-р П. не си
спомня почти нищо свързано с лечението на пострадалия. Свидетелят обяснява, че
е снел анамнезата на база на това което е чул и е описал статуса на база на
това което е видял. Свидетелят не си
спомня от къде е чул написаното в анамнезата:”При опит за самоубийство, получил
порезна рана на шията и на лява длан”.
След оперативната интервенци,я Я.Г.
е консултиран с д-р В. ***. Свидетелят обясни, че лицето е консултирано с невролог,
защото в епикризата е вписано, че има мозъчно сътресение. Твърди, че към
момента на прегледа, пациента е бил адекватен и спокоен и му е изписал
успокояващо лекарство, което обаче да му се дава ако има нужда. Свидетелят
при прегледа не е установил Я.Г. да е правил опит за самоубийство.
От анализа на всички описани
доказателства в тази група се достига до направения по-горе в мотивите извод,
че никой от медиците лекували Я.Г. не е узнал от него и не е установил при прегледа, момчето
да се е самонаранило или да е правило
опит да се самоубие. Тази теза произхожда от семейството на пострадалия и преди
всичко от майка му и в последствие се доразвива от защитата на подсъдимия в
настоящия процес.
Съдът издири, допусна и изслуша като свидетели всички полицейски служители
съпричастни служебно с деянието предмет на настоящото дело. Приобщени бяха и
изготвените от тях докладни записки по случая, както и писмени доказателства
касаещи задържането на В.Г..
Веднага след подадения сигнал от
св.Г. на тел.112 в апартамента на семейството пристигнал полицейски екип от
свидетелите П.Д. и А.П.. Свидетелят Д.
към оня момент бил командир на отделение
„Охрана на обществения ред” към РУ-Габрово, а към момента на съдебното
заседание - служител на ОЗ”Охрана”-Габрово. В показанията си Д. си спомня, че
на адреса ги посрещнала св.Х.Г., която съобщила, че между синовете и имало
скандал и малкия от тях- Я. се събудил с течаща рана. В апартамента
полицейските служители заварили Я.Г., който
държал чаршаф върху раната си и
им съобщил, че брат му го е наръгал, както си спял. Момчето било спокойно и
адекватно. Търсейки нож, полицейските служители открили саксия с коноп в стаята
на Я.. Попитали майката къде е другия и син и тя започнала да чука на вратата
на стаята му. Обадила се по телефона на съпруга си и казала: ”Тук двамата сътвориха поредната глупост”.
Св.Г. отворила стаята на В., но него го нямало там. Леглото му било цялото
обърнато и с пръски кръв. В този момент пристигнал св.Г., които отишъл да търси
сина си В. и след малко го довел. Пред св.Д. подсъдимия казал, че се скарали с
брат си заради силна музика. Свидетелят А.П.
не си спомня голяма част от събитията свързани с посещението му в апартамента
сем.Г.. Спомня си, че майката на
пострадалото момче му съобщила, че е била събудена от Я., който бил с прободна
рана във врата. Свидетелят си спомня също, че подсъдимия обяснил, че е напуснал
дома си след като се скарал с брат си за пари и силна музика. Свидетелят
запомнил, че в една от стаите, около ключа на лампата имало следи от кръв.
В 7.00 часа сутринта, след
задържане на подсъдимия по ЗМВР, същият бил отведен в сградата на МВР и с него
разговаряли полицейските служители :И.И. и Х.И..
В показанията си, св.Х.И. - разузнавач в сектор
Криминална полиция, твърди, че пред него В.Г. обяснил, че след сбиване с брат
си, замахнал с ножа към него и после избягал и скрил ножа в градинката.
В показанията си, св.И.И.- оперативен работник в сектор
Криминална полиция при РУ-Габрово твърди, че след беседа, подсъдимият ги завел
в градинката, показал им ножа и те го взели с протокол за оглед.
Св.К.Т. в
качеството му на разузнавач към сектор Криминална полиция на РУ на МВР-Габрово
се срещнал с пострадалия в болницата. Пред него Я.Г. заявил ,че няма спомен
какво се е случило.
Полицейските служители и
свидетели по делото - Й.Р., Ц.Ц., Н.К. и
Р.К., охранявали пострадалия в
болницата. Същите не са разговаряли с пострадалия и неговото семейство.
От анализа на показанията на
полицейските служители става ясно ,че както подсъдимия и пострадалия, така и
тяхната майка в първите часове след инцидента са твърдяли различни и някой от
тях коренно противоречиви факти и обстоятелства. Безспорно се установява обаче,
че между двете момчета е възникнал конфликт при който е порязана шията и ръката
на Я.Г..
На 26.07.2019г. от 7.00 до 8.00 часа е извършен оглед на местопроизшествие, при който в дома на сем.Г. е
огледана единствено стаята, пригодена за спалня на Я.Г.. При огледа са
установени множество тъмно-червени петна течност, които наподобяват кръв и е
иззета бяла завивка със същите петна. Иззета е и саксия със зелена листна маса,
която реагира на канабис. Тъмно-червените
петна не са изследвани, не е изследвана и завивката, но от свидетелските
показания на родителите на подсъдимия, на полицейските служители и на св. Р. безспорно
се установява ,че петната са от кръв, която е от порязванията на Я.Г.. При огледа са присъствали поемните лица
: Х.П. и Р. Т.. Същите бяха допуснати като свидетели от съда. От показанията им
се установи, че са присъствали по време на огледа, като св.П./съсед/ считал, че
огледа е заради намерената саксия с растение, а св.Т. разбрал, че причината е,
че „едно момче наръгало друго момче”. При огледа са присъствали св.Х. и В. Г.. Протоколът за оглед в дома на сем.Г.
не е представен за одобрение от съда. При огледа е иззет чаршаф, който е представен като
веществено доказателство по делото. Съдът счита, че при изземването на чаршафа
не е спазена законовата процедура по чл.161, ал.2 от НПК , тъй като при огледа
са извършени действия по изземване и същите е следвало да бъдат одобрени от
съда по реда за одобрение на протокола за претърсване и изземване съставен при
неотложност на това процесуално-слествено действие. Поради което, съдът
изключва чаршафа иззет от дома на сем.Г. като веществено доказателство по
делото. Този факт обаче не опровергава безспорно установено при огледа и със
свидетелски показания наличие на обилно количество кръв по този чаршаф. Прави
впечатление, че не е извършен оглед в стаята на подсъдимия в дома на сем.Г.,
което би дало допълнителна информация за разкриване на обективната истина по
делото. От показанията на св.Д. се установява, че стаята на В.Г. е била
разхвърляна, матрака вдигнат и имало по леглото пръски с кръв. При извършения
преразпит на св.Х.Г. същата обяснява, че стаята била в този вид след сбиването
предната сутрин на момчетата, а кръвта била от носа на В.Г.. Тези факти и
обстоятелства налагат извода, че подсъдимия не е спал в дома си на 25 срещу
26.07.2019г. Частично извършения оглед в дома на сем.Г. изключително много
затруднява изясняването на всички
детайли свързани с процесното деяние. Този пропуск обаче не бе възможно да се
отстрани на фазата на съдебното следствие.
В 7.00часа на 26.07.2019г. със
Заповед за задържане №1752-285 , на осн. чл.72, ал.1 от ЗМР бил задържан за 24
часа В.Г. ***.
На 26.07.2019г. в 12.30 часа е извършен оглед
на местопроизшествие за което е съставен протокол и фотоалбум към него /
стр.12-17 от ДП/.Огледа е извършен в парка зад блок”Сони” на ул.”Могильов”*в
гр.Габрово. В протокола е вписано, че при огледа освен поемни лица е присъствал
и В.Г., който вписал следното: „Към
3.30-4.00 часа на 26.07.2019г. се скарах с брат ми и тогава взех нож от масата
в стаята му за да го сплаша в следствие на което го порязах по врата той успя да хване ножа с ръце. Исках само да го сплаша тогава се
уплаших и побягнах с ножа в близкия парк където го забих в храстите.”.
При огледа са присъствали поемните лица А.Г. и
Х.Ц.. Същите бяха допуснати и изслушани като свидетели по делото. От
показанията им се установи, че свидетелките са извикани от сладкарницата в
която работят от полицейски служител, който им показал забит в земята нож. И
двете свидетелки са категорични, че подсъдимият не е присъствал по време на
огледа. По време на огледа В.Г. е бил задържан по ЗМВР.
При това положение съдът приема
,че при огледа извършен в парка зад блок „Сони” в гр.Габрово са спазени
изискванията на чл.155 и 156 от НПК, като същият е извършен в присъствието на
поемни лица и при него е установен забит в земята нож, иззет по делото като
веществено доказателство. Съдът обаче счита, че вписваното в протокола
изявление от подсъдимия Г. не следва да се кредитира, тъй като същото е направено след изготвяне на протокола. Двете
поемни лица и свидетелки по делото са категорични ,че при огледа В.Г. не е
присъствал. Съдът обаче счита по делото за категорично установено ,че именно
иззетия при този оглед нож е послужил за причиняване на порезните рани на Я.Г..
Ножът е разпознат от св.Г. и за него говори в обясненията си дадени на
досъдебното производство подсъдимия. От заключението на изготвената на
досъдебното производство и приобщена по делото дактилоскопна експертиза се
установява ,че иззетите от ножа дактилоскопни следи не са годни за
идентификация.
След анализ
на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност съдът намира ,че по делото не се доказа по безспорен и
положителен начин, че подсъдимият В.Г. както от обективна така и от субективна
страна при пряк умисъл на
26.07.2019г., около 3.30 часа в стая в апартамент, находящ се на бул.”Могильов***да е направил опит умишлено да умъртви
лицето Я.В.Г. ***, чрез удар с нож, причинявайки му прободно-порезна рана на
лявата странична област на шията, довело до значително нарушение на
анатомичната цялост на кожата с прорязване на мускул и прилежащи тъкани, довело
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което е можело да
доведе до бърза смърт на пострадалия- престъпление по чл.115 във вр. с чл.18,
ал.1 от НК.
На първо място от обективна страна
не се доказа по безспорен начин подсъдимият В.Г. да е причинил порезната рана
на шията на брат си Я.. Действително, установи се, че между двамата е имало
скарване, установи се ,че около 3.00-3.30 часа подсъдимият е влязъл в стаята на
Я. и двамата отново са се скарали. Няма
спор, че В.Г. е изпитвал гняв, заради поведението на брат си предходния ден,
съзнавал е ,че Я. е по-силен физически и това го е накарало да грабне ножа,
който се намирал в близост до леглото на пострадалия. Подсъдимият не оспорва
факта, че взел ножа от масата и замахнал с него към брат си. От там насетне
обаче по делото не се установи дали при замахване с ножа подсъдимият е наранил
пострадалия, причинявайки му порезна рана на шията или Я. хващайки острието на
ножа от което са наличните порязвания по пръстите на лявата му ръка, неволно се
е самонаранил. Това, че подсъдимият е грабнал ножа, избягал е без обувки и е забил ножа в градинката зад блока не може
да се приеме за категоричен довод, че именно той е наранил брат си. От
заключението на съдебно-психиатричнаа експертиза се установява ,че В.Г. е
спокоен човек, не е склонен към агресия, а по-скоро насочва към себе си вината
за неуспехите си, което напълно кореспондира с показанията на родителите му,
потвърждава и казаното от него на досъдебното производство, че се уплашил от
случващото се и е избягал. На следващо място, анализирайки механизма на
нараняването, вещото лице от изготвената съдебно медицинска експертиза допуска
възможността пострадалия да се е самонаранил.
От заключението на същата съдебно-медицинската
експертиза, допълнена в съдебно заседание от д-р Р. безспорно се установява, че
травмата в шията на пострадалия е
насочена към жизнено важен орган, но не е живото застрашаваща и от нея не е
можела да настъпи смърт, както прокурора сочи в диспозитива на обвинителния
акт. Това говори, че порязването не е извършено със сила и обективния резултат
е причиняване на временно разстройство на здравето , неопасно за живота за срок
от 3-4 седмици. Д-р Р. уточни, че е допуснал грешка при изготвяне на
заключението вписвайки, че раната е прободно-порезна. Експертът е категоричен,
че раната е само порезна.
Съдът намира, че по делото няма
нито едно доказателство за това, че вземайки ножа в ръка подсъдимият се е
опитал да умъртви брат си. Самият той, още на досъдебното производство в
обясненията си в присъствие на назначения му служебен защитник, допуска, че
може да е порязал брат си, но е
категоричен, че не е имал намерение да го умъртви. Искал само да го сплаши и да му върне за ударите
през деня и затова го ударил с юмрук. За това говори и факта, че подсъдимият,
разбирайки че брат му е наранен, избягал от дома си, което говори за липса на
намерение да нарани или умъртви пострадалия. Няма нито едно доказателство по
делото подсъдимият да се е заканвал на брат си с убийство или с действията си
да се е опитал да му причини травма несъвместима с живота. Съгласно чл.18, ал.1 от НК опитът е наказуем само когато субекта на
деянието е действал с пряк умисъл, т.е. когато той е искал настъпването на
предвидените в закона общественоопасни последици на престъплението.
Въз основа на гореизложеното и
съобразявайки разпоредбата на чл.303 ал.1 от НПК, че присъдата не може да
почива на предположения и на основание
чл.304 от НПК съдът призна подсъдимия В.Г. за невинен в това на 26.07.2019г.,
около 3.30 часа в стая в апартамент, находящ се на бул.”Могильов***да е
направил опит умишлено да умъртви лицето Я.В.Г. ***, чрез удар с нож,
причинявайки му прободно-порезна рана на лявата странична област на шията,
довело до значително нарушение на анатомичната цялост на кожата с прорязване на
мускул и прилежащи тъкани, довело до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, което е можело да доведе до бърза смърт на пострадалия,
поради което го оправда по така
предявеното му обвинение по чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 от НК.
Съдът постанови направените по
делото разноски да останат за сметка на
държавата, на осн.чл.190 ал.1 от НПК.
В този смисъл е и произнесената
присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: