№ 1115
гр. София, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110122433 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на А. Ц. А. с ЕГН **********, адрес:
АДРЕС, съдебен адрес: АДРЕС (над партер), ап.2, чрез адв. В. В. М. срещу С. Г. П. с ЕГН
**********, с адрес: АДРЕС с която се иска съда да признае за установено, че ответника
дължи на ищеца сумите както следва:
- 10 000 лева /десет хиляди лева/ - главница, представляваща вземане по договор за
заем съгласно условията по Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №59, том I,
рег. №****, дело **** от 2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК,
до окончателното й плащане;
- сумата от 8 160, 00 /осем хиляди сто и шестдесет/ лева - Договорна лихва за периода
от 28.04.2017г. до 28.04.2019г., съгласно т.1 от НА за учредяване на дог. ипотека, в размер
на 3,4% месечно върху неиздължената главница за срока на заема /24 месеца по 340 лева/;
- сумата от 8 160, 00 /осем хиляди сто и шестдесет/ лева - Договорна неустойка за
периода от 29.04.2019г. до 28.04.2021г. вкл., съгласно т.5 от НА за учредяване на дог.
ипотека, в размер на 3,4% месечно върху забавената сума /за 24 месеца по 340 лева/, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №33190/2021 г. на
СРС
Ищецът твърди, че по силата на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
№59, том I, рег. №****, дело **** от 28.04.2017г. ищецът е предоставил в заем на
ответника/ и двамата действащи като еднолични търговци/ сумата в размер на 10 000 лева за
срок от 2 /две/ години, считано от подписването на акта. Заемът е предоставен при условие,
че длъжникът ще заплаща ежемесечна лихва в размер на 3,4 % върху неиздължената
главница на двадесет и осмо число всеки месец за срока на заема, която лихва е равна на 340
лева на месец /или 24 месеца по 340 лева = 8 160 лева/. Длъжникът се задължил и в случай,
че не изплати заема с договорената лихва до 28.04.2019г., да изплати на кредитора
неустойка в размер на 3,4% месечно върху забавената сума за всеки месец забава за периода
от 28.04.2019г. до 28.04.2021 г., която неустойка е равна на 340 лева на месец /или 24 месеца
1
по 340 лева = 8 160 лева/.
Сочи се, че от датата на получаването на заема до датата на депозиране на исковата
молба длъжникът не е изплатил на кредитора претендираните суми.
Представени са писмени доказателства.
Претендират се разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника. В срока по чл. 131 ГПК е подаден
отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител. Сочи се, че лихвата в
размер на 3.4 % на месец или 40.8 % на година нарушава добрите нрави и е нищожна.
Същите съображения се излагат и за уговорената неустойка. Сочи се, че е налице и
обезпечение с друг правен способ- ипотека. Иска се от съда да намали неустойката поради
прекомерност до размера на законната лихва.
Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намери от фактическа страна следното:
По делото е представен Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №59, том
I, рег. №****, дело **** от 28.04.2017 г. Уговорено е, че А. Ц. А., действащ в качеството си
на ЕТ „А. Ц.“, предоставя под формата на заем на С. Г. П., действащ в качеството си на ЕТ
„ФИРМА“ сумата от 10000 лева за срок от 2 години, считано от 28.04.2017 г., като за срока
на заема заемополучателят заплаща ежемесечна лихва в размер на 3,4 % върху
неиздължената главница на двадесет и осмо число.
Уговорено е, че заемната сума от 10000 лева, ще бъде изплатена от заемодателя на
заемополучателя по банков път, при спазване на следните условия: представяне пред
заемодателя на надлежно вписан в Службата по вписванията - София при Агенция по
вписванията, екземпляр от нотариалния акт и Удостоверение за тежести, издадено от
Агенция по вписванията, с приключена датата на настоящата сделка, от което е видно, че
върху описания в пункт III от нотариалния акт недвижим имот и в полза на заемодателя е
вписана втора по ред договорна ипотека, както и че същият имот не е обременен от каквито
и да било други тежести освен вписаната ипотека в полза на „ФИРМА“ АД.
В т. 5 от нотариалния акт е уговорено, че заемополучателят се задължава да погаси
точно и в установения срок задължението си, като при изпадане в забава по отношение на
дължимата към 28.04.2019 г. сума дължи неустойка в размер 3.4 % върху забавената сума за
всеки месец забава от 28.04.2019 г. до 28.04.2021 г.
Представени по делото са две платежни нареждания за вътрешнобаков превод на
Първа инвестиционна банка с дата 28.04.2017 г., с които А. Ц. А. като наредител е превел по
банковата сметка на С. Г. П. сумите от 8000 и 2000 лева или сума в общ размер на 10 000
лева.
Правната квалификация на предявените искове в настоящото производство е чл. 79, ал.
1, предл. първо във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът следва при условията на
пълно и главно доказване да установи наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните, породено от договор за заем/, по който е изпълнил задълженията си точно/
в частност предаване на сумата в собственост на заемателя и поемане от него на задължение
да я върне на падежа, размера на дадената в заем сума и срока за връщането /, наличието
на валидна неустоечна клауза, както и наличието на възникнало в полза на ищеца
изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на
соченото основание. В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил задължението си
или да установи други настъпили правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи
или правоотлагащи юридически факти
Съдържанието на договора за заем следва да се тълкува според волеизявленията на
2
страните и поетото задължение за връщане на паричната сума, като изявлението за нейното
получаване в текста на договора, подписан от двете страни, има свидетелстващ характер.
Договорът за заем е сключен,когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари
или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от
същия вид,количество и качество./ в т.см. Решение № 291 от 17.12.2018 г. по гр. д. № 2176 /
2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение, Решение № 112 от 10.08.2018 г. по
гр. д. № 1698 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. Отделение/.
Договорът за заем е реален, поради което, за да се приеме, че е сключен и е породил
действие, е необходимо реалното предаване на заместимата вещ (пари) от заемодателя на
заемател.
В процесния случай уговорките на договора за заем – страните, размер на заемната
сума – 10 000 лева, срока – две години, падежа- 28.04.2019 г. и уговорения размер на
месечната лихва 3.4 % се извеждат от представения по делото нотариален акт. Установява се
и реалното предаване на сумата от представените платежни нареждания, т.е. ответникът е
усвоил изцяло сумата.
Доколкото крайният падеж на договора- 28.04.2019 г. е настъпил всички вземания по
договора са изискуеми.
Договорът е сключен между търговци. Макар и да са физически лица, и ищеца и
ответника имат качеството на еднолични търговци. Регистрацията на едно физическо лице
като едноличен търговец не е свързана с възникването на нов правен субект, а само с
разширяването на съществуващата правосубектност на физическото лице, чрез
възможността да упражнява търговска дейност чрез правно-организационната структура на
търговското предприятие. Едноличният търговец е физическо лице, на което е признато
качеството на търговец. Безспорно е, че с признаването на това качество неговата
правоспособност се разширява с възможността да бъде страна по търговски
правоотношения. Така в процесния случай става въпрос за търговска сделка и не намират
приложение критериите на Закона за потребителския кредит касаещи размера на
уговорената възнаградителна лихва. Страните не са били ограничени от императивна
законова разпоредба досежно максималния конкретния размер на уговорената лихва
съгласно чл. 10, ал.2 от ЗЗД, доколкото в действащия подзаконов нормативен акт няма
предвиден такъв размер. В разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК/ неприложим за процесия заем,
но представляващ ориентир за законодателния критерий за противоречие на
възнаградителна лихва с добрите нрави/ е предвидено, че „Годишният процент на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България“.Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на
несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя,
от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното
положение на кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР,
законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне
на средства на потребителя не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат
допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат
кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна
злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален размер на годишния
процент на разходите по кредита и това е пределът, до който може да се зачете като
непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредите. При
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г.
за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на
ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се налага заключение, че договореният
ГПР не надвишава 50%, ето защо е в рамките на допустимата граница.
3
Така настоящият съдебен състав приема, че нищожна поради противоречие с добрите
нрави би била уговорена възнаградителна лихва в годишен размер от 50 %, какъвто не е
процесния случай / 40.8 %/.
Ето защо искът за сумата от 8 160, 00 /осем хиляди сто и шестдесет/ лева - Договорна
лихва за периода от 28.04.2017г. до 28.04.2019г., съгласно т.1 от НА за учредяване на дог.
ипотека, в размер на 3,4% месечно върху неиздължената главница за срока на заема /24
месеца по 340 лева/ се явява доказан по основание и по размер.
По отношение на претенцията на неустойка обаче съдът счита, е тя е нищожна,
съответно искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен. Съгласно т. 3 от
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. ОСТК ВКС, клаузата за
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност на клаузата за неустойка следва да се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора. Даденото примерно изброяване на критерии, които
могат да бъдат използвани при тази преценка (размерът на задълженията, изпълнението на
които се обезпечава; обезпечено ли е изпълнението на задължението с други правни
способи; вида на уговорената неустойка – компенсаторна или мораторна; вида на
неизпълнение на задължението; съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди) не изключва възможността да бъдат
ползвани и други критерии. Обратно – при конкретната преценка за валидността на
неустоечната клауза съдът може да използва критерии извън изброените примерно,
съобразявайки конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.
В процесния случай, макар да става въпрос за търговска сделка съдът счита, че
неустойката не отговаря на присъщите си функции. На първо място договорът е обезпечен с
ипотека, макар и втора и предвидената неустойка води до свръхобезпечение на кредитора.
Клаузата реално би гарантирала на заемодателя и вземане в размер на възнаградителната
лихва за срок 2 години след крайния срок на договора. Това води до неколкократно
превишаване на законната лихва за забава, дадена като легален критерий за обезвреда при
неизпълнение на парични задължения, а в случая - и до изравняване на размера с този на
заемната сума, респ. до неоснователно обогатяване на кредитора. Това, по мнението на
настоящия състав, противоречи на добрите нрави и обуславя невалидността на неустоечната
клауза, затова ответникът не дължи заплащане на неустойка.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на А. Ц. А., съобразно уважената част от исковете се
следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза на 1536.15
лева, от общо дължим размер от 2226.40 лева/ в т.ч. държавна такса- 526.40 лева, депозит за
особен представител -300 лева, и адвокатско възнаграждение – 1400 лева/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски -1001.28 лева от пълен размер от
1451.20 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. първо във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД от А. Ц. А. с ЕГН
4
**********, адрес: АДРЕС, срещу С. Г. П. с ЕГН **********, с адрес: АДРЕС че С. Г. П.
дължи на А. Ц. А. сумата от 10 000 лева /десет хиляди лева/ - главница, представляваща
вземане по договор за заем съгласно условията по Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека №59, том I, рег. №****, дело **** от 2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК/ 10.06.2021г./, до окончателното й плащане,
сумата от 8 160.00 /осем хиляди сто и шестдесет/ лева - Договорна лихва за периода от
28.04.2017г. до 28.04.2019г. , съгласно т.1 от НА за учредяване на дог. ипотека, в размер на
3,4% месечно върху неиздължената главница за срока на заема /24 месеца по 340 лева/, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №33190/2021 г. на
СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 8 160.00 /осем хиляди сто и шестдесет/ лева -
Договорна неустойка за периода от 29.04.2019г. до 28.04.2021г. вкл., съгласно т.5 от НА за
учредяване на дог. ипотека, в размер на 3,4% месечно върху забавената сума /за 24 месеца
по 340 лева/.
ОСЪЖДА С. Г. П. с ЕГН **********, с адрес: град София, ж.к. „Младост 1“, бл. 55,
вх. В, ет. 8, ап. 39 да заплати на А. Ц. А. с ЕГН **********, адрес: АДРЕС, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1536.15 лева- съдебно-деловодни разноски за настоящото
производство и сумата от 1001.28 лева- съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.
№33190/2021 г. на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5