Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 02.06.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, 2-ри състав, в публично заседание на седемнадесети март,
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Юлиана
Шулева, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 2
612 по описа за 2016 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА „ДЗИ–О.З.”
ЕАД да заплати на О.Е.Т. следните суми:
- 82 934,00
лева застрахователно обезщетение на
основание чл. 229 от Кодекса за застраховане (отм). Това обезщетение се дължи
за следните суми, заплатени от О.Т. на: а. В.В.: 50 000,00 лева
обезщетение за неимуществени вреди от ексцес от 19.07.2010 г.; 26 034,94
лева лихва за забава от 19.07.2010 г. до 31.08.2015 г върху тези 50 000,00
лева; 3 900,00 лева съдебни
разноски; б. на Апелативен съд-Варна - 3 000,00 лева държавна такса по
делото на В.В. срещу О.Т.;
- 3 317,40
лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото. О.Т. е с адрес ***, а „ДЗИ-О.З.“ ЕАД е с адрес в гр.
София, ул. „Георги Бенковски” 3.
[2] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред САС в двуседмичен срок от
уведомлението за изготвянето му.
[3] Ако ответникът обжалва решението изцяло, с въззивната
си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на
1 658,68 лева държавна такса по сметка на САС. Ако той обжалва частично
решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на
държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение въззивната жалба
ще бъде върната.
МОТИВИ НА СЪДА
ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа инстанция.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[4] О.Т. заявява в искова молба от 14.10.2013 г., че с решение на ВнОС,
което е влязло в сила, е бил осъден да заплати на В.В.: 1. 50 000,00 лева
обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на увреждане, което О.Т. е
причинил на В.В. вследствие на ПТП; 2. законната лихва върху 50 000,00
лева от датата на ексцеса – 19.07.2010 г. – до окончателното изплащане; 3.
3 900,00 лева разноски по делото. О.Т. е бил осъден да заплати и
3 000,00 лева държавна такса по сметка на ВнОС.
[5] О.Т. е заплатил на В.В. тези суми, като той е заплатил 26 034,90
лева законна лихва за периода 19.07.2010 г.-31.08.2015 г. върху 50 000,00
лева неимуществени вреди. Гражданската отговорност на О.Т. е била застрахована
при ответника „ДЗИ-О.З.“ ЕАД (ДЗИ). ДЗИ не е изплатил на О.Т. сумите, които той
е заплатил на В.В. и на ВнОС за държавна такса. Затова О.Т. моли съда да осъди
ДЗИ да му заплати посочените суми (исковата молба, л. 2-3, и допълнителната
искова молба, л. 74-77 от дело 305/2014 г. на ВнОС).
2.
На ответника
[6] Ответникът ДЗИ е оспорил предявения иск. Той твърди, че:
1. искът е погасен по давност, която е започнала да
тече от датата на увреждането, което е настъпило през 2008 г.;
2. той не носи отговорност за лихвите и разноските,
заплатени от ищеца. Затова ДЗИ моли съда да отхвърли предявения иск (писмения
отговор, л. 48-49, както и допълнителния писмен отговор, л. 100 от делото на
ВнОС).
II.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ
ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
[7] На 15.02.2008 г. ДЗИ и О.Е.Т. са
сключили договор за застраховка ГО за лек автомобил „ХЮНДАЙ СОНИКА” (полицата,
л. 78 от дело 305/2014 г. на ВнОС). На 27.06.2008 г. О.Т. е управлявал този
автомобил и е причинил ПТП. От това ПТП е причинил седем средни и множество
леки телесни повреди на В.В.. На 02.07.2008 г. О.Т. е уведомил ДЗИ за настъпилото
ПТП (уведомлението, л. 79 от дело 305/2014 г. на ВнОС).
[8] На 13.12.2014 г. е влязло в сила
решение на Апелативен съд-Варна (АСВн) по в. гр. д. 541/2014 г. С него АСВн е
осъдил О.Т. да заплати на В.В. следните суми: 50 000,00 лева обезщетение
за неимуществени вреди от ексцес, настъпил на 19.07.2010 г.; законната лихва
върху 50 000,00 лева от 19.07.2010 г. до окончателното изплащане;
3 900,00 лева съдебни разноски. АСВн е осъдил О.Т. да заплати и
3 000,00 лева държавна такса по сметка на АСВн. По това дело ДЗИ е бил
привлечен от О.Т., като трето лице помагач на ответника (решението, л. 68-69 от в. гр. д. 541/2014 г.
на АСВн).
[9] Не се спори, че О.Т. е заплатил на В.В.:
50 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от ексцеса; 26 034,90
лева законна лихва за периода 19.07.2010 г.-31.08.2015 г. върху 50 000,00
лева неимуществени вреди; 3 900,00 лева разноски по в. гр. д. 541/2014 г.
на АСВн (вж. и удостоверението, л. 61 от дело 305/2014 г., както и л. 84
от същото дело). На 20.07.2015 г. той е заплатил и 3 000,00 лева държавна
такса по сметка на АСВн по в. гр. д. 541/2014 г. (л. 89 от дело 305/2014 г. на
ВнОС). На 09.10.2015 г. О.Т. е поискал
от ДЗИ да му заплати посочените суми (поканата, л. 62-65 от дело 305/2014 г. на
ВнОС). Не се спори, че ДЗИ не е заплатил на О.Т. търсените суми.
[10] О.Т. е заплатил 3 317,40 лева
държавна такса (л. 30 от дело 305/2014 г. на ВнОС; л. 28 от настоящото дело). ДЗИ
не е направил разноски, но е бил представляван от юрисконсулт.
III. ПРИЛОЖИМО
КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[11] О.Т. е
предявил срещу ДЗИ иск по чл. 229 от КЗ (отм). Искът е основателен.
1. По иска по чл. 229 от КЗ (отм.)
[12] Съгласно чл. 229 от КЗ (отм), застрахованият по
застраховка гражданска отговорност има право да получи застрахователното
обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице. Следователно предпоставките за
уважаването на иска са: 1. ищецът да е предизвикал ПТП, от което да са
настъпили вреди за трето лице; 2. към този момент ищецът да е имал валидна
застраховка гражданска отговорност с ответника; 3. ищецът да е изплатил
обезщетение на третото лице; 4. ответникът да не е изплатил обезщетение на
ищеца. Застрахователят
отговаря за заплатеното от застрахования обезщетение и лихвата за забава, която
застрахованият е изплатил, от деня на съобщаването на събитието на
застрахователя (чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм). Ако застрахованият е привлякъл в
делото и застрахователя, последният отговаря и за разноските, които
застрахованият е направил по делото (чл. 223, ал. 4 от КЗ (отм).
[13] Съдът установи, че О.Т. е предизвикал ПТП, от което са настъпили
вреди за В.В. вследствие на ексцес, които са установени с влязло в сила решение.
Съдът установи, че към този момент О.Т. е имал валидна застраховка ГО с ДЗИ.
Съдът установи, че О.Т. е уведомил ДЗИ за настъпилото застрахователно събитие и
е привлякъл ДЗИ в делото на пострадалия срещу О.Т. за вредите от ексцеса. О.Т.
е изплатил на В.В.: 50 000,00 лева
обезщетение за неимуществени вреди от ексцес; 26 034,90
лева законна лихва за периода 19.07.2010 г.-31.08.2015 г. върху 50 000,00
лева неимуществени вреди; 3 900,00 лева разноски по делото. Той е заплатил
и 3 000,00 лева държавна такса на съда. ДЗИ не му е изплатил тези суми.
[14] Налице са предпоставките за уважаването
на иска. Затова съдът осъжда ДЗИ да заплати на О.Т. търсените суми.
[15] ДЗИ е възразил, че искът на О.Т. както
за главница, така и за лихви е погасен по давност. Възражението е
неоснователно. Давността започва да тече от момента, в който О.Т. е платил, а
това е станало през 2015 г. Затова съдът приема, че възражението е
неоснователно. Дори да се приеме, че давността е започнала да тече от датата на
увреждането, то за вредите от ексцес, тази дата е на проявлението на ексцеса,
което е било през 2010 г., искът е предявен през 2013 г.
2. По разноските
[16] О.Т. е поискал присъждането на разноски. Той е направил такива за 3 317,40 лева.
[17] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска изцяло. Затова съдът осъжда ответника да заплати на ищеца 3 317,40 лева разноски по делото.
Съдия: