Решение по дело №25/2020 на Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ №

 

гр. Луковит, 05.05.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и пети август две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА

 

при секретаря И. Д., като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 25 по описа за 2020., за да се произнесе, съобрази:

 

       Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

       Образувано е по жалба от ЕТ „Н.-Г. Н.“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Б., обл. Ловеч, ул. „С. п.“ № **, представлявано от Г.П. Н. – управляващ и представляващ против Наказателно постановление № 11-0001282/11.12.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ловеч, с което на жалбоподателя в качеството му на работодател на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение на чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда.  В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на процесуалните правила и е направено искане за отмяната му.

Жалбоподателят взема участие в съдебно заседание чрез пълномощника адв. М.Б. от ЛАК, който поддържа жалбата. По същество навежда съображения за нейната основателност и моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно постановено в нарушение на процесуалните правила, евентуално за приложението на чл. 28 ЗАНН..

Административнонаказващият орган - директора на ДИТ - Ловеч взема участие в съдебното заседание лично. Оспорва жалбата, навежда съображения за нейната неоснователност,  респ. за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и моли за потвърждаването му.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема от ФАКТИЧЕСКА страна следното:

На 21.08.2019 г. св. В.П.Ц., св. И.Д.Б. и св. Ц. И. Ц. - инспектори в ДИТ – Ловеч извършили проверка в обект - магазин, находящ се в с. Б., обл. Л., ул. С. п. № **, експлоатиран от жалбоподателя ЕТ „Н.-Г. Н.“. При проверката била изискана документация, свързана с разпределение на работното време – поименни графици за м. август 2019 г. и правилник за вътрешния трудов ред, но присъстващата в обекта работничка, която била на  работа – св. Д.Й.Й.  не представила поименен график за работа за м. август 2019 г. Това обстоятелство било удостоверено в съставения от св. В.Ц. протокол за оглед, подписан от нея и от присъстващите - св. Д.Й. и св.Ц. Ц.. В обекта по-късно дошла и св. Т. К. Н. – съпруга на управляващия и представляващия едноличния търговец, която също работела в обекта.  Проверяващите изготвили призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК до работодателя, която връчили на св. Н.. В призовката била определена дата за явяване на представител на работодателя в ДИТ - Ловеч и представяне на редица документи, в това число и документи за организация и отчитане на работното време – графици, присъствени форми за 2019 г., заповед за сумирано изчисляване на работното време и др. На определената дата – 23.08.2019 г. в ДИТ - Ловеч се явило упълномощено от управителя и представляващия работодателя лице – св. Н. Д. Н., която представила заповед № 3 от 07.06.2019 г. за установяване на сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане три месеца, считано от 01.07.2019 г. и утвърдени поименни графици за работа за месеците юли, август и септември 2019 г.

На 08.11.2019 г., след писмена покана и при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя, св. В.П.Ц. съставила на едноличния търговец АУАН № 11-0001282 за нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ – за това, че в качеството си на работодател е извършил нарушение на трудовото законодателство, като към 21.08.2019 г. не държи на разположение на контролните органи поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време със Заповед № 3/07.06.2019 г. – графици за работа за месеците юли, август и септември 2019 г. в експлоатирания от търговеца обект – магазин в с. Б., ул. С. п. № . АУАН е съставен в присъствието на св. И.Д.Б., участвала в проверката и свидетел по установяване на нарушението. АУАН е връчен срещу подпис на 14.11.2019 г.  на упълномощеното лице – св. Н. Д. Н., която вписала като възражения, че нищо не й е искано при първа проверка. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпили възражения от жалбоподателя в същия смисъл.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на едноличния търговец жалбоподател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ. Санкцията е наложена по реда на чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като наказващият орган преценил, че от нарушението не са произтекли вредни последици и същото е отстранено веднага след установяването му.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото писмени доказателства - АУАН, НП, протокол за оглед от 21.08.2019 г., протокол за оглед от 23.08.2019 г. и др., подробно описани в съдебния протокол, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – актосъставителя В.П.Ц., свидетелката по установяване на нарушението И.Д.Б., св. Ц. И. Ц. - участвал в проверката.

Св. Ц. и св. Б. потвърждават фактическите констатации, отразени в АУАН. В същата насока са и показанията на св. Ц.. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на свидетелите Ц., Б. и Ц., поради което твърденията им следва да бъдат приети за обективни и правдиви. Показанията на проверяващите се подкрепят и от приложените писмени доказателства.

По делото са разпитани и доведените от жалбоподателя свидетели – Н. Д. Н., Т. К. Н. и Д.Й.Й.. Св. Н., която води и счетоводството на едноличния търговец, сочи, че графиците се съставят от съпругата му - св. Н.. Последната сочи, че е дошла в обекта след като проверката е била  започнала - работничката Д.Й., която била на работа попълвала анкетни карти. Св. Нейкова заявява, че процесните графици били налични в обекта, сложени били отстрани на рафтовете, но никой от проверяващите не е искал от нея да представи каквито и да било документи. Св. Д.Й. заявява, че графиците били в магазина, закачени на рафтовете със стока, но твърди, че проверяващите нея не са я питали за поименни графици.  Съдът не кредитира показанията на св. Й. досежно последното твърдение, тъй като се опровергава от писмените доказателства - протокол за оглед от 21.08.2019 г., подписа върху който свидетелката потвърди, че е неин, както и от показанията на кредитираните от съда свидетели.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество се явява  ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът намира, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено от компетентни длъжностни лица съгласно чл. 416, ал. 1 и ал. 5 от КТ. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере неизпълнение на кое административно задължение му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ задължава работодателите да държат на разположение на контролните органи в обектите, където се полага наемен труд определени документи, между които и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено по несъмнен начин, че при извършената проверка в обекта - магазин, стопанисван от жалбоподателя, на проверяващите не са били предоставени поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време със Заповед № 3/07.06.2019 г. Обстоятелството, че такива графици са били изготвени и че са били налични в обекта /както твърдят свидетелите на жалбоподателя/ не води до отпадане на административнонаказателнатата отговорност на санкционираното лице. Последното е наказано за това, че в обекта не държи на разположение на контролните органи процесните документи. За изпълнение на изискванията на чл. 403а, ал. 1 от КТ е необходимо документите не само физически да се намират в обекта, но и във всеки момент да са достъпни за проверка. В случая в момента на проверката на инспекторите не са представени такива и следователно не са били на разположение на контролните органи.

При така установеното, съдът намира, че дружеството-жалбоподател е осъществило състава на нарушението по чл. 403а, ал. 1 от КТ. Правилно и законосъобразно административно-наказващият орган е наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ.

Текстът на чл. 415в, ал. 1 от КТ гласи следното: "За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. ".

Не следва да се обсъжда дали случаят представлява маловажен такъв по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като тази норма се явява обща и приложението й е изключено поради наличието на специалната норма на чл. 415в от КТ - становище, последователно застъпвано в практиката на съдилищата.

В същото време съдът намира, че административнонаказващият орган не е определил правилно наложеното наказание. Санкцията е определена в максималния размер, предвиден в закона, но за определянето му не са изложени конкретни мотиви. При това положение, предвид тежестта на процесното нарушение и с оглед липсата на постъпили данни за влезли в сила наказания за други нарушения на трудовото законодателство, съдът намира за законосъобразно имуществената санкция да е в минималния размер, предвиден в закона, а именно 100 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 11-0001282/11.12.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ловеч, с което на ЕТ „Н.-Г. Н.“, ЕИК ******, седалище и адрес на управление: с. Б., обл. Л., ул. „С. п.“ № 30, представлявано от Г.П.Н. на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение на чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда  като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 100 лева.

Решението може да се обжалва пред Ловешкия административен съд, в 14-дневен срок от връчването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: