№ 220
гр. Велико Търново, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ирена Колева
Любка Милкова
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20214100500874 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на М. К. СЛ., ЕГН **********, с адрес град
Д.О., чрез пълномощник – адвокат М.С., срещу Решение № 260064/05.10.2021г. по гр.дело
№ 512/2020г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица, с което първоинстанционният съд
се е произнесъл по предявени от нея искове срещу Обслужваща производствено-
потребителна кооперация „Б.“ – град ДО с правно основание чл.357 от КТ вр. чл.188 т.1 и
т.2 от КТ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил исковите претенции за отмяна на
Заповед № 12/21.04.2020г. на Председателя на ОППК „Б.“, с която й е наложено
дисциплинарно наказание „Забележка“ и за отмяна на Заповед № 14/28.04.2020г. на същия
работодател, с която й е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за
уволнение“. Жалбоподателката счита, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен,
като постановен в противоречие с материалния закон и при допуснати множество
нарушения на процесуалните правила. Развива оплаквания, че първоинстанционният съд не
се е произнесъл по изложените в ИМ основания за незаконосъобразност на атакуваните
заповеди, а именно издаване и връчване на същите след едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение от страна на ищцата, както и издаване на същите без преди това
работодателят да е поискал писмени обяснения от нея. Намира за неправилни изводите на
съда, че съществено условия за прекратяване на трудовия договор с предизвестие от страна
на работника или служителя е не само достигането му до работодателя, но и съгласие на
последния. Излага, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по посочените в ИМ
основания за незаконосъобразност на атакуваните заповеди. Поради това прави искане за
1
отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на районния съд или отмяната му и постановяване на друго, с което предявените
искове бъдат уважени.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна - Обслужваща производствено-потребителна кооперация „Б.“ – град ДО, чрез
процесуалния й представител по пълномощие – адвокат П.Ч., в който заема становище за
правилност, законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение. Счита, че
формираните от съда изводи почиват на нормативната уредба и събраните по делото
доказателства, установяващи фактическа обстановка, различна от твърдяната от ищцата.
Моли да бъде потвърдено атакуваното решение. Претендира разноски за въззивното
производство.
В хода на проведеното съдебно заседание страните, чрез своите процесуални
представители, поддържат позициите си по спора по изложени във въззивната жалба, респ.
отговора й доводи. Въззиваемата страна поддържа искането си за присъждане на разноски в
настоящото производство.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира следното:
Районен съд - Горна Оряховица е сезиран с искова молба, подадена от М. К. СЛ. срещу
Обслужваща производствено-потребителна кооперация „Б.“ – град ДО с искане да бъдат
отменени, като незаконосъобразни, Заповед № 12/21.04.2020г. на Председателя на ответната
кооперация, с която й е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ и за отмяна на
Заповед № 14/28.04.2020г. на същия работодател, с която й е наложено дисциплинарно
наказание „Предупреждение за уволнение“. Изложила е твърдения, че се е намирала в
трудово правоотношение с ответника до 21.04.2020г., на която дата е подала предизвестие, с
което го е уведомила, че прекратява едностранно същото и че няма да отработва
едномесечния срок на предизвестието. Посочила, че до тази дата се е намирала в
продължителен отпуск поради временна неработоспособност и с оглед длъжността, която
заемала – „касиер-счетоводител“, касовата наличност, ключовете и цялата документация,
свързана с отчетническата дейност, предала на работодателя още на 10.03.2020г., а на
21.04.2020г. не ги е приемала обратно. Изложила е, че на 05.05.2020г. получила по пощата
атакуваните от нея с настоящата ИМ заповеди на работодателя, които намира за
незаконосъобразни поради това, че дисциплинарните наказания са й наложени след
прекратяване на трудовото правоотношение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на ИМ, в който е заел
становище за недопустимост, респ. неоснователност на предявените искове. Изложил е, че
поради дадени задължителни предписания от Дирекция „Инспекция по труда“ - Велико
Търново е счел ТПО с ищцата за прекратено, считано от 21.04.2020г. и е отменил издадените
от него по-рано заповеди, с които са й наложени посочените в ИМ дисциплинарни
наказания.
За да отхвърли предявените искове Районен съд-Горна Оряховица е приел, че
процедурата по налагане на дисциплинарните наказания на ищцата с процесните заповеди е
2
спазена от работодателя, че ищцата е извършила описаните в тях нарушения на трудовата
дисциплина, както и че е налице съответствие на последните с наложените й дисциплинарни
наказания.
Фактическата обстановка по делото е изяснена от събраните по делото писмени
доказателства. Установено е, че ищцата се е намирала в ТПО с ответника, считано от
07.10.2016г. и е заемала длъжността „касиер - счетоводител“ при него. С писмена молба,
входирана при ответника с вх. № 161/21.04.2020г., същата предизвестила работодателя си,
че прекратява трудовото си правоотношение с него, считано от същата дата и не желае да
отработва предизвестието. След получаване на предизвестието, ответникът изпратил
писмено становище до ищцата, с което я уведомил, че поради характера на заемана от нея
длъжност в кооперацията, свързана със съхраняване, стопанисване и разходване на парични
средства, е налице законово задължение за отработване на 30-дневното предизвестие, а при
невъзможност да предаде повереното й имущество в този срок, същият може да бъде
продължен до два месеца. На същата дата издал атакуваната в настоящото производство
Заповед № 12, с която за осъществено от ищцата бездействие, изразяващо се в неизпълнение
на трудови задължения, преждевременно напускане на работа и неизпълнение на
задължения, възложени с длъжностната характеристика, й наложил дисциплинарно
наказание забележка. На 28.04.2020г. издал Заповед № 14, с която за нарушение на
трудовата дисциплина от страна на ищцата – неявяване на работа за времето от 22.04.2020г.
до 28.04.2020г. й наложил дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Посочените две заповеди били връчени надлежно на ищцата на 05.05.2020г. След дадени от
Дирекция „Инспекция по труда“-Велико Търново предписания до работодателя
предписания, същият отменил атакуваните заповеди. По тези изложени и установени по
делото факти не се спори.
Спори се, а и това е единственото изложено основание за незаконосъобразност на
оспорените заповеди и оплакване във въззивната жалба срещу първоинстанционното
решение, дали дисциплинарните наказания са наложени на ищцата след прекратяване на
трудовото правоотношение между страните, което обуславя тяхната незаконосъобразност,
или това е станало по време на съществуването му.
Съгласно закона и трайната съдебна практика на ВКС, всяка страна по трудовия
договор разполага с потестативното право да прекрати трудовото правоотношение
едностранно и независимо дали е упражнила това свое право законно, волеизявлението й
поражда правен ефект – трудовото правоотношение се прекратява. Предизвестието по
естеството си представлява уведомление, отправено от едната страна в трудовото
правоотношение към другата, съдържащо решението на първата да упражни потестативното
си право за едностранно прекратяване на ТПО, като то съдържа и посочване на срок /датата,
от която започва да тече предизвестието или срокът, с изтичане на който трудовия договор
ще бъде прекратен/. Неспазването на срока означава, че някоя от страната е решила да не
изчака изтичането му и да прекрати договора преди този момент. Когато страната заяви, че
не желае срокът да бъде спазен изобщо, то ТПО се прекратява в момента на достигане на
изявлението до другата страна или в момента, който страната е определила като дата на
прекратяване на ТПО. Меродавен е моментът на прекратяване на ТПО, посочен от страната,
която е поискала прекратяване при неспазване срока на предизвестие. Неспазването на
последния има значение единствено за пораждане на задължението за заплащане на
следващото се обезщетение по чл.220 ал.1 КТ. При прекратяване на трудовия договор по
чл.326 ал.1 КТ, какъвто е настоящия случай, работникът отправя писмено предизвестие до
работодателя, като по същото работодателят не може да изразява съгласие или несъгласие.
Прекратяването е настъпило на 21.04.2020г. с подаване на молбата и посочване на дата,
съгласно чл.335 ал.2 т.2 КТ, която предвижда, че при неспазване на срока на предизвестието
трудовият договор се прекратява с изтичането на съответната част от срока на
предизвестието.
3
Предвид изложеното, въззивният съд приема, че трудовото правоотношение между
страните е прекратено преди налагане на дисциплинарните наказания на ищцата.
Действително заповедите са издадени съответно на 21.04.2020г. и на 28.04.2020г., но и двете
са връчени на 05.05.2020г., а съгласно чл.195 ал.3 КТ дисциплинарното наказание се смята
за наложено от деня на връчване на заповедта на работника. Ето защо, работодателят не е
разполагал с дисциплинарна власт да наложи дисциплинарни наказания „Забележка“ и
„Предупреждение за уволнение“ на ищцата поради прекратяване на трудовото
правоотношение с нея преди това.
Независимо от горното, със свои Заповед № 16/04.06.2020г. и Заповед №
17/04.06.2020г. Председателят на ответната кооперация е отменил издадените по - рано
Заповед № 12/21.04.2020г., с която е било наложено на ищцата дисциплинарно наказание
„Забележка“ и Заповед № 14/28.04.2020г., с която й е било наложено дисциплинарно
наказание „Предупреждение за уволнение“, каквото право законът му предоставя.
Доколкото този факт е настъпил в хода на процеса и съобразно разпоредбата на чл.235 ал.3
ГПК следва да бъде взет предвид от съда, то предявените искове се явяват неоснователни.
Като е достигнал до същия правен резултат, макар и по различни съображения,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
По претенциите за разноски:
При този изход на процеса, на въззивника не се следват разноски. Въззиваемата страна
е направила своевременно искане за присъждане на разноски за въззивното производство,
поради което в нейна полза следва да бъдат присъдени направените в настоящата инстанция
разноски, възлизащи на сумата от 550 лв. за адвокатско възнаграждение, което видно от
приложения договор за правна защита и съдействие е изцяло заплатено.
Настоящето решение не подлежи на касационно обжалване с оглед разпоредбата на
чл.280 ал.3 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260064/05.10.2021г. по гр.дело № 512/2020г. по описа
на Районен съд-Горна Оряховица.
ОСЪЖДА М. К. СЛ., ЕГН **********, с адрес град Д.О. ДА ЗАПЛАТИ на
Обслужваща производствено-потребителна кооперация „Б.“, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление град ДО, ул.“Г.И.“ ***, сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лв.,
представляваща направени във въззивното производство разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4