ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 252
гр. Бургас , 27.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500551 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК и е образувано по частна жалба,
подадена от името на Н. Н. Т., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител и
негова майка Д. Т. Т., ЕГН **********, против Определение № 261397 от 22.02.2021 г.
постановено по гр.д. № 7263/2020 г. по описа на Районен съд-Бургас, с което е оставено без
уважение искането на частния жалбоподател, с правно основание чл. 248 от ГПК, за
изменение на Решение № 260075/15.01.2021 г. по гр.д. № 7263/2020 г. в частта за
разноските.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност, поради допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон, и необоснованост на обжалваното
определение, поради което се иска същото да бъде отменено и вместо това съдът да уважи
претенцията за разноски на ищеца и да отхвърли тази на ответника. Счита, че след като
ответникът е направил признание на иска по чл. 150 от СК за увеличение на издръжката и
сам е осъзнавал нарасналите нужди на детето в периода преди подаването на исковата
молба, то същият с поведението си е дал повод за завеждане на делото. По аргумент от чл.
142, ал. 2 от СК следвало да се счита, че ответникът е следвало да заплаща най – малко
определеният в закона минимален размер на издръжката, равняващ се на една четвърт от
минималната работна заплата, като неплащането на този императивно определен размер
също следвало да се отчете като поведение на ответника, даващо повод за предявяване на
иска. По тези аргументи, жалбоподателят намира, че районният съд неправилно е приел, че
не е налице една от предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК, уреждаща възлагането на
разноските в хипотезата на признание на иска. Излагат се доводи и за допуснати
1
процесуални нарушения, състоящи се в липсата на мотиви в атакуваното определение, с
което се нарушавал и процесуалния ред на изграждане на вътрешното убеждение на съда.
Частната жалба е подадена в законния срок по чл. 275 от ГПК, от процесуално
легитимирано лице.
Ответникът по жалбата не е депозирал писмен отговор. Такъв не е постъпил и от
страна на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 150 от СК, с
който се иска увеличение на месечната издръжка на детето Н. Н. Т., ЕГН **********,
определена в размер на 90 лева, със споразумение по чл. 51 от СК, утвърдено с Решение №
1115/27.05.2014 г. по гр.д. № 2427/2014 г. по описа на БРС , като се иска бащата – ответник
да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от датата на
предявяване на иска -18.11.2020 г. до настъпване на основание за изменение или
прекратяване на задължението, ведно с обезщетение за забава.
С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава иска по основание
и по размер и посочва, че не оспорва обстоятелството, че от определянето на първоначалния
размер на издръжката са изминали шест години, през които икономическите условия в
страната са се променили, както и че детето е записано като ученик в 1-ви клас за учебната
2020-2021 г., което предполага повече финансови средства за издръжка. Излагат се и
подробни съображения за неоснователност на искането за присъждане на разноски и по
приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
В проведеното пред БРС съдебно заседание и двете страни са поискали съдът да
постанови решение при признание на иска, като всяка една от тях е претендирала в нейна
полза да бъдат присъдени сторените за производството разноски.
С Решение № 260075 от 15.01.2021 г. по гр.д. №7263/2020 г., постановено на
основание чл.237, ал. 1 от ГПК – при признание на иска, Бургаският районен съд е уважил
предявения иск, като е изменил размера на месечната издръжка, дължима на малолетното
дете Н. Н. Т. от 90 лева на 200 лева, считано от датата на подаване на исковата молба –
18.11.2020 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението,
ведно със законната лихва за забавено плащане на всяка една от месечните вноски. Със
същото решение, БРС е оставил без уважение претенцията на ищцовата страна за
присъждане на разноски, а е уважил искането на ответника, като е осъдил ищеца, действащ
чрез своята майка –законен представител, да заплати разноските, сторени от бащата Н.Т. в
размер на 300 лева.
В срока за обжалване на решението, пред първоинстанционния съд е постъпило
искане с правно основание чл. 248 от ГПК, с което ищцовата страна е поискала изменение
2
на постановеното решение, в частта за разноските. Аргументите, на които се основава
искането по чл. 248 от ГПК са идентични с изложените в частната жалба, с която
настоящият съд е сезиран. Искането за изменение на решението в частта за разноските е
оспорено от ответната страна като неоснователно, като в писменото становище по чл. 248,
ал. 2 от ГПК се изтъкват влошени отношения между страните и нарушена вследствие на
това комуникация между тях, което било и причината страните да не са се споразумели за по
– висок размер на издръжката.
С оспорваното понастоящем определение от 22.02.2021 г., районният съд е оставил
без уважение молбата по чл. 248 от ГПК, като в мотивите си е препратил към изложените в
решението съображения за присъждане на разноските по чл. 78, ал. 2 от ГПК.
По изложените от страните доводи и като съобрази разпоредбите на закона,
настоящият въззивен състав намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК , ако ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца.
В случая страните не спорят по наличието на втората предвидена в цитираната
разпоредба предпоставка, а именно, че е налице признание на иска. Спорният по делото
въпрос касае наличието на първото условие, а именно дали ответникът с поведението си е
дал повод за завеждане на делото.
За да се приеме, дали е налице тази първа предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК, следва
да се има предвид естеството на паричното задължение за издръжка, както и характерът на
иска за изменение на издръжка като такъв за бъдещо периодично вземане по смисъла на чл.
124, ал. 2 ГПК, при уважаването , на който увеличения размер на месечната издръжка се
присъжда от датата на исковата молба занапред. /Решение № 374 от 02.10.2019 г. по гр. д. №
4210 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение/. С оглед предмета на иска, с
който се претендират бъдещи периодични вземания, е без значение дали ответникът е
осъзнавал нарасналите нужди на детето в период, преди завеждането на иска.
Освен това доколкото се касае за парично задължение, за да се приеме, че
ответникът е дал повод за завеждане на иск с предмет същото това задължение, е
необходимо то да е определено по размер и да е станало изискуемо. В случая към момента
на предявяване на иска по чл. 150 СК, задължението на ответника е било регламентирано с
постановен по – рано съдебен акт, с който е определен размер на дължимата месечна
издръжка в размер на 90 лева, което задължение от данните по делото става ясно, че е било
изпълнявано точно. Нарасналите нужди на детето не са вследствие от поведението на
ответника, като последния дори и да предполага, че такива са налице само поради
обективния факт на порастването на детето, това само по себе си не може да обоснове извод
за възникване на ликвидно и изискуемо задължение за издръжка в по – висок размер от вече
определения. В действителност няма пречка страните да уговорят извънсъдебно по- висок
3
размер на издръжката, в който случай задължението за нейното заплащане ще бъде както
определено по размер, така и изискуемо, като в този случай евентуалното неизпълнение от
страна на ответника, би могло да се зачете като поведение, с което същият е дал повод за
завеждане на делото. Такава уговорка обаче, доколкото става ясно от данните по делото
страните не са постигнали.
Не могат да бъдат споделени оплакванията на частния жалбоподател, според които
задължението за заплащане на издръжка в минималния размер, определен въз основа на
минималната работна заплата, става автоматично изискуемо с определянето на нов по –
висок размер на МРЗ. В случая със споразумението по чл. 51 от СК, одобрено от съда с
решението за прекратяване на брака между страните, бившите съпрузи са се споразумели
месечната издръжка на детето Н. Н. Т. да е в размер на 90 лева, като са се съгласили
задължението да е в този размер до настъпване на основания за изменение или прекратяване
на същото. Приемането на законодателен акт, с който се определя нов по – висок размер на
минималната работна заплата би могло да се счита за основание за изменение на така
определената месечна издръжка, но позоваването на това ново обстоятелство следва да се
извърши именно чрез предявяване на иск по чл. 150 от СК. Пред бившите съпрузи е стояла
възможността в постигнатото между тях споразумение по чл. 51 от СК да предвидят, че при
увеличение на минималната работна заплата, месечната издръжка на детето ще се увеличава
автоматично с новия по- висок размер, но в постигнатото между тях споразумение подобна
воля не е била изразена.
Оплакванията за допуснати процесуални нарушения, състоящи се в непосочването
на ясни и подробни мотиви от първоинстанционния съд, с което бил опорочен и
процесуалния ред за формиране на вътрешното убеждение на съда, не следва да се
обсъждат, доколкото въззивният съд извършва инстанционния контрол при условията на
пълен въззив, с оглед на което е изложил свои мотиви по основателността на искането по чл.
248 от ГПК.
Ето защо, с оглед на изложеното, съдът намира, че обжалваното определение като
краен резултат е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а подадената частна
жалба следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н. Н. Т., ЕГН **********,
действащ чрез законния си представител и негова майка Д. Т. Т., ЕГН **********, подадена
от процесуалния представител на страната адв.Светозар Стоянов Арнаудов против
Определение № 261397 от 22.02.2021 г. постановено по гр.д. № 7263/2020 г. по описа на
Районен съд-Бургас, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател, с
4
правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 260075/15.01.2021 г.
постановено по същото дело в частта за разноските.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5