Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 517 Година
2020, 23.01 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд .………………….....……
граждански състав ……….……………
На двадесет и седми ноември ..............………
Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ……………….………………
Съдебни заседатели: ……………….………………
Секретар …………………………….…… Станка
Чавдарова …..……………………………
Прокурор ……….....……………………………….........……………........……………….………
като разгледа докладваното от …………..………
Р. Калиманова ……………....…………
гражданско дело номер ……… 1539 …… по
описа за …... 2018 .….. година.
Производството по
настоящото дело е с правно основание чл. 108 от ЗС.
Образувано е по повод исковите претенции на Национална спортна академия
„Васил Левски“ с адрес град София, Студентски град, ул. „Акад. Стефан Младенов“
№ 21, представлявано от проф. П. Г.против Ц.С.С., ЕГН ********** и Р.С.С., ЕГН **********,***
за приемане на установено по отношение на ответниците, че държавата е
собственик на 25/2400 идеални част от ПИ с идентификатор №51500510.118
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, целият с площ
2400 кв. м., съставляващ УПИ I-794 от кв. 1 при граници: ПИ с идентификатори №№
51500.510.94, 51500.510.50, 51500.510.49 и 51500.510.82, заедно със
самостоятелен обект с идентификатор №511500.510.118.1.14, находящ се в сграда с
идентификатор №51500.510.118.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на град Несебър, с адрес Акротирия, вх. „Ж“, ет. 1, ап. 1-1, при съседи: над
обекта СО № 51500.510.118.1.28, който самостоятелен обект според схема №
13734/24.04.2008 година на СГКК - Бургас е на площ от 107.00 кв. м., която площ
не включва съответния процент идеални части от общите части на сградата, а според
нотариален акт № *, том. *, рег. № *, дело № * на нотариус с район на действие
Несебърския районен съд общата РЗП на апартамента възлиза на 118.09 кв. м.,
както и да предадат владението върху процесния имот. Моли за присъждане на
направените по делото разноски. В
подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.
Ищецът
в исковата си молба твърди, че бил
държавно висше училище по смисъла на Закона за висшето образование, учредено
със закон, приет от XXV обикновено Народно събрание на 11.12.1941 година,
утвърден с указ № 124 на Цар Борис III-ти, обнародвани в „Държавен вестник“,
бр. 2 от 03.01.1942 година. С решение на Народното събрание за създаване и
преобразуване на висши училища, обн., ДВ, бр. 68 от 01.08.1995 година, Висшият
институт за физическа култура „Георги Д.“ - София бил преобразуван в Национална
спортна академия със седалище в София. С решение на Народното събрание за
определяне на наименование на висше училище, обн. ДВ, бр. 65 от 20.07.1999
година това на ищеца било определено като „Национална спортна академия „Васил
Левски“. Същата била второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, съгласно
чл. 2, ал. 2, т. 2 от Постановление № 13 на МС за определяне на второстепенните
разпоредители с бюджет към Министъра на образованието и науката, посочен в
Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2, т. 2. под № 18 за второстепенен разпоредител с
бюджетни кредити.
С АДС №№ 382 и 383/20.01.1974
година, съставени на основание чл. 6 от Закона за собствеността и чл. 21 от
Правилника за държавните имоти и одобрени от ИК на ОНС - Бургас на ищеца била
предоставена държавна земя в град Несебър с посочени граници, както следва:
изток - имот на Министерски съвет с дюни, запад - спортен клуб при ВИФ, север -
терен на МНО /бункер/ и северна граница на спортните площадки, юг - крайбрежна
ивица и море. В рамките на посочените граници било проведено мероприятие на
държавата по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ, състоящо се в изграждане на Учебна
водна спортна база на Национална спортна академия „Васил Левски” на територията
на град Несебър, м. „Акротирия“ върху площ от около 150 дка, границите на която
били заснети в кадастрален план на град Несебър, одобрен със Заповед №
РД-14-02-1394/30.12.1985 година на МССУ.
В последващ АПДС №
4744/17.09.2009 година, в който били отразени съставените по-рано АДС, били
посочени осъществените мероприятия, включително изградени сгради, асфалтова и
бетонна пътна мрежа, озеленяване, инженерна инфраструктура - подземна и
надземна, игрища и други. В акта изрично било отбелязано, че описаните в тях
сгради и съоръжения се предоставят за ползване на ВИФ „Г. Д.”, правоприемник на
който бил ищеца. Изрично било уточнено, че осъщественото мероприятие
представлявало негова учебно-спортна база.
Съгласно чл. 14 от
Закона за държавната собственост, Академията била задължена да управлява
предоставените й имоти и движими вещи от свое име, за своя сметка и на своя
отговорност, в пределите на закона. Съгласно чл. 89, ал. 2 от ЗВО, недвижимите
имоти, предоставени от държавата на висшите училища представлявали държавна
публична собственост.
Съгласно разпоредбата на
чл. 47а, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта, чл. 47а, ал. 3 във
връзка с приложение № 1 на този закон, както чл. 47а, ал. 4 от същия, водната
учебна спортна база на ищеца била публична държавна собственост и обект с
национално значение.
В границите на спортната
база на Националната спортна академия „Васил Левски“ попадал ПИ с идентификатор
№51500.510.18 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър,
съставляващ УПИ I - 794, в кв. 1 по ПУП на м. „Акротирия“, град Несебър. Без
каквото и да е уведомление, през 2004 година в имота започнали строителни работи,
предприети от „Спектър“ ООД, ЕИК *********, с което било нарушено владението на
академията върху имота, предоставено й за упражняване на правото на държавна
собственост.
В защита на това право
ищецът предявил искове по чл. 108 и чл. 109 от ЗС срещу „Спектър“ ООД, предмет
на гражданско дело № 332/2004 година по описа на Районен съд - Несебър. С
влязло в сила решение по същото „Спектър” ООД било осъдено да му предаде
процесния имот УПИ I - 794, в кв. 1 по ПУП на м. „Акротирия“, землище на град
Несебър /идентичен с имот с идентификатор 51500.510.118 по кадастралната карта
на град Несебър/, както и да разчисти същия от всички строителни и други
материали. С протокол за въвод във владение от 14.08.2013 година по
изпълнително дело № 21038010400148/2013 година ищецът бил въведен във владение
в процесния поземлен имот.
По време на висящността
на посоченото по-горе гражданско дело № 332/2004 година по описа на Районен съд
- Несебър „Спектър“ ООД изградил в процесния имот жилищна сграда с
идентификатор №51500.510.118.1 по кадастралната карта на град Несебър, която
съобразно чл. 92 от Закона за собствеността била държавна собственост по силата
на приращението.
С договор за покупко-продажба,
сключен с нот. акт № *, том. *, рег. № *, дело № * на нотариус с район на
действие Несебърския районен съд „Спектър“ ООД - ответник по посоченото по-горе
дело продало първоначално на Ж. В. М. процесния недвижим имот. С последващ
договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № *, том *, рег. № *,
дело № * година на нотариус с район на действие Несебърския районен съд Ж. В.
М. и М. Д. М. продали същия на ответника по делото Ц.С.С.. Според ищеца,
придобилите последователно владението върху процесния апартамент от ответника
по време на висящия процес по иска по чл. 108 от ЗС лица били обвързани от
силата на присъдено нещо на решението, с което иска бил уважен, съгласно чл.
226, ал. 3 ГПК.
Поради това именно
ответникът, придобил процесния апартамент също по време на висящността на
посочения съдебен спор за собственост, не могъл да придобие валидно
собствеността върху него, тъй като праводателите му не били негови собственици,
по силата на правилото, че никой не може да прехвърли повече права отколкото притежава.
Ответната
по делото страна, на която съдът е изпратил препис от исковата молба и
доказателствата към нея в срока, указан от закона и съда е депозирала писмен
отговор, с който е изразила становище по така предявената против нея искова
претенция.
Сочи
се в него на първо място, че по настоящия казус
разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от ГПК била неприложима, тъй като липсвали
доказателства за вписване на исковата молба по гражданско дело № 322/2004
година по описа на Несебърския районен съд, съобразно разпоредбите на чл. 114
от ЗС. На второ място, не била спазена и разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ЗС
за вписване на съдебното решение в шестмесечния предвиден в закона срок.
Ответниците били добросъвестни владелци,
тъй като не били уведомявани за споровете за собственост на земята. Считат, че
спрямо процесния имот била изтекла 5-годишна придобивна давност. Дори и да се
приемело, че земята е публична държавна собственост, приращението на сградата
построена върху нея се превръщала в частна държавна собственост.
При условията на евентуалност е поискано да
им бъде признато право на задържане до заплащане на направените от тях в
процесния имот подобрения и разноски, които представлявали ремонт през 2009
година на поставената дограма, поставяне на комарници на стойност 1000 лева.
През същата година те поставили плочки гранитогрес на двете тераси на жилището
на стойност 2000 лева, тента на една от терасите на стойност 2000 лева;
кухненско обзавеждане на стойност 5000 лева, като в банята били поставени
батерии, казанчета и шкафове на обща стойност 2000 лева, корито за душове на
стойност 1500 лева. Посочват, че от закупуването на имота през 2008 година били
заплащани от тях по 800 евро на година за поддръжка на апартамента и общите
части.
Бургаският окръжен съд
прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
исканията и доводите на страните и като се съобрази и с разпоредбите на закона,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът за собственост по
чл. 108 от ЗС представлява иск на невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца,
като искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда:
искане да бъде установено, че ищецът е собственик на процесния имот и искане да
бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху имота. Няма
спор в правната теория и съдебната практика, че за да бъде уважен искът за
собственост е необходимо да са налице няколко предпоставки: ищецът да е собственик
на имота предмет на иска, ответникът да владее този имот и това владение да е
без правно основание.
Не се спори между
страните, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 112, том
XIV, рег. № 11242, дело № 2626/22.10.2008 година на нотариус Мария Бакърджиева,
с рег. № 110 в НК, ответникът Ц.С.С. е придобил от Ж. В. М. и М. Д. М.правото
на собственост върху 25/2400 идеални част от ПИ с идентификатор №51500510.118
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, целият с площ
2400 кв. м., съставляващ УПИ I-794 от кв. 1 при граници: ПИ с идентификатори №№
51500.510.94, 51500.510.50, 51500.510.49 и 51500.510.82, заедно със
самостоятелен обект с идентификатор №511500.510.118.1.14, находящ се в сграда с
идентификатор №51500.510.118.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на град Несебър, с адрес Акротирия, вх. „Ж“, ет. 1, ап. 1-1, при съседи: над
обекта СО № 51500.510.118.1.28, който самостоятелен обект според схема № 13734/24.04.2008
година на СГКК - Бургас е на площ от 107.00 кв. м., която площ не включва
съответния процент идеални части от общите части на сградата, а според
нотариален акт № 59, том. XII, рег. № 8077, дело № 2010/2006 на нотариус с
район на действие Несебърския районен съд общата РЗП на апартамента възлиза на
118.09 кв. м. Праводателите на ответниците в настоящото производство са
придобили правото на собственост върху процесния имот от „Спектър“ ООД по
силата на нот. акт № 59, том. XII, рег. № 8077, дело № 2010/2006 на нотариус с
район на действие Несебърския районен съд.
От представените с
исковата молба доказателства се установява, че с влязло в сила решение №
214/15.01.2009 година по гражданско дело №706/2007 година по описа на Окръжен
съд-Бургас е уважен предявеният от ищеца НСА „Васил Левски“ ревандикационен иск
срещу „Спектър“ ООД, като последното е осъдено да му предаде следния недвижим
имот, а именно: част от отредената за нуждите му площ, която без правно
основание е придобила устройствен статут на УПИ 1-794 в кв. 1 по ПУП на м.
„Акротирия“ землището на град Несебър и която държи без правно основание. С
протокол за въвод във владение на недвижим имот от 14.08.2013 година на ЧСИ с рег.
№ 801, ищецът е бил въведен във фактическо владение на процесния имот. В
протокола е отразено, че в имота има построена четириетажна жилищна сграда,
която се експлоатира, като длъжникът е прехвърлил идеална част от парцела на
трети лица, отделни собственици в сградата. За установяване на идентичността на
процесния имот с идентификатор № №51500510.118 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Несебър, целият с площ 2400 кв. м. с имота по
решение № 214/15.01.2009 година по гражданско дело №706/2007 година по описа на
Окръжен съд-Бургас, а именно: УПИ 1-794 в кв. 1 по ПУП на местността
„Акротирия“ землището на град Несебър по делото е била допусната и назначена
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е дало заключение за
идентичност на двата имота.
Спорен е между страните
въпроса относно пределите на силата на присъдено нещо по постановеното и влязло
в сила решение № 214/15.01.2009 година по гражданско дело №706/2007 година по
описа на Окръжен съд-Бургас и по-конкретно обвързва ли то ответниците по
настоящото производство. Ищецът се е позовал на разпоредбата на чл. 226, ал. 3
от ГПК, като счита, че пределите на силата на присъдено нещо на посоченото
решение обвързват настоящите ответници, а те от своя страна считат, че
разпоредбата е неприложима, поради липса на доказателства за вписване на
исковата молба, както и на съдебното решение в предвидения за това шестмесечен
законоустановен срок.
Съгласно чл. 226 от ГПК
, ако в течение на производството по делото спорното право бъде прехвърлено,
делото следва своя ход между първоначалните страни. Приобретателят може да
встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице, както и за замести своя
праводател само със съгласието на двете страни. Съгласно ал. 3 на същата правна
норма, постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и
спрямо приобретателя, с изключение на действието на вписването, когато се
отнася за недвижим имот, съгласно предвиждането на чл. 114 от Закона за собствеността, и за
придобиване на собственост чрез добросъвестно владение, когато се отнася до
движими вещи.
След 01.01.2001 година
исковите молби по чл.
108 от
ЗС за недвижими имоти подлежат на вписване, но лицето, получило
владението върху имота от ответника по иска по чл.
108 от
ЗС в течение на производството, на общо основание е адресат на
разпоредбата на чл. 121, ал. 3 ГПК
/отм./, респективно на чл. 226, ал. 3 от ГПК. Вписването на исковите молби, с
които се предявява установителен или ревандикационен иск за собственост има оповестително действие, за
разлика от защитното действие от вписването на исковите молби по чл. 19, ал. 3
от ЗЗД, чл. 17, ал. 2 от ЗЗД, чл. 331 ал. 3 от ЗЗД, чл. 88, ал. 2 от ЗЗД, чл.
135, ал. 1 от ЗЗД, чл. 227, ал. 5 от ЗЗД, както и за обявяване на договори,
които имат за предмет прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижим
имот. Вписването на исковата молба по чл.
108 от
ЗС и на решението, с което искът по чл.
108 от
ЗС е уважен е без значение, тъй като спорното право по иска по чл.
108 от
ЗС относно недвижим имот е в защита на абсолютното право на
собственост или на друго вещно право върху имота, а то е от категорията на
тези, които не могат да се придобият чрез сделка, сключена с неправоимащ. Ето
защо вписването или невписването на исковата молба по чл. 108 от ЗС не е от
значение за обвързаността със сила на пресъдено нещо на постановеното решение
на приобретателя. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е и
разпоредбата на чл. 523, ал. 1 от ГПК,
според която ако съдебният изпълнител намери присъдения имот във владение на
трето лице, което е придобило владението след завеждане на делото, решението по
което се изпълнява, той въвежда взискателя във владение на имота /в този смисъл
решение №88 от 29.07.2016 година на ВКС по гражданско дело № 5719 по описа за
2015 година, I г. о. постановено по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 52 от
23.07.2018 година на ВКС по гражданско дело № 1455/2017 година, I г. о., определение № 313 от 20.05.2016 година на ВКС по гражданско
дело № 1086/2016 година, I г. о./.
Предвид гореизложеното,
независимо от обстоятелството, че ответниците не са били страна в
производството, по което е постановеното решение № 214 от 15.01.2009 година по
гражданско дело №706/2007 година по описа на Окръжен съд-Бургас, в качеството им
на приобретатели от лица, придобили ответника по иска по това дело, по силата
на чл. 298, ал. 2 от ГПК, те са обвързани от субективните предели на силата на присъдено
нещо на посоченото решение. Следва да се отбележи и това, че именно в този
смисъл и насока е и посоченото в решение № 98 от 23.09.2015 година по
гражданско дело №1717/2014 година, образувано по молба за отмяна по чл. 303 от ГПК и от ответниците в настоящото производство. Това съдът е установил след
извършена служебна справка в сайта на ВКС след съобразяване на отбелязването по
т. 3 от представената като доказателство към исковата молба справка по лице за
вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида №61733 /лист №32 от
кориците на гражданско дело №624/2018 година по описа на Несебърския районен
съд/. Както вече се посочи, по делото не се спори, че семейство Стоилови са
придобили процесния имот от Ж. В. М. и Мавер Димов Мавров, които пък от своя
страна са закупили същия апартамент от „Спектър“ ООД в хода на производството
по чл. 108 от ЗС против това дружество по иск на ищеца в настоящия процес. След
като правото на собственост на ищеца върху земята е установено със сила на пресъдено
нещо по образуваното производство по ревандикационния иск е недопустимо
пререшаването на този въпрос отново.
Процесният апартамент е
самостоятелен обект, построен в горепосочения ПИ с идентификатор № 51500510.118
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, целият с площ
2400 кв. м., който както е установено по назначената по делото техническа
експертиза е идентичен с имота по решение № 214/15.01.2009 година по гражданско
дело №706/2007 година по описа на Окръжен съд-Бургас, а именно: УПИ 1-794 в кв.
1 по ПУП на м. „Акротирия“ землището на град Несебър. Сградата, в която се
намира апартамента, предмет на настоящото производство, е построена без да са
съблюдавани правата на собственика на земята. Не се установява от
доказателствата по делото държавата като собственик на поземления имот да е
прехвърляла вещни права, да е учредявала право на строеж или други ограничени
вещни права на ответниците или техните праводатели.
По правилото на чл. 92
ЗС построеното, ако то представлява самостоятелен обект, принадлежи на
собственика на земята, освен ако не е уговорено друго. Ирелевантно
обстоятелство е това дали същото е законен строеж, тъй като правото на
собственост върху приращението принадлежи на собственика на земята. Безспорен е
по горните доводи и факта притежание на правото на собственост на държавата
върху поземления имот. Ето защо, държавата се явява собственик и на процесния
обект по силата на чл. 92 от ЗС.
Неоснователно е
възражението на ответниците за придобиване на процесния имот по давност. По
отношение на държавата имотът не е могъл да бъде придобит и по давност. С оглед
предназначението на поземления имот, съдът намира, че същият е публична
държавна собственост, поради което не може да бъде придобит по давност. Дори да
се приеме, че построената в него от „Спектър“ ООД сграда е със статут на частна
собственост, то отново не са налице предпоставките за придобиване по давност на
самостоятелния обект в нея, предмет на настоящото производство. Съгласно
разпоредбата на чл. 86 от ЗС в редакцията й от 1951 година не може да се
придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост. По-късно с
изменението на закона през 1990 година, според тази разпоредба, не би могла да
бъде придобита по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Тази
забрана е действала до 1996 година, когато вследствие на изменение на закона е
отпаднала, но с приемането на § 1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността /изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 година, изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 година,
в сила от 31.12.2007 година, изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 година, в сила от
31.12.2011 година, изм. ДВ, бр. 107 от 2014 в сила от 31.12.2014 година, изм.,
бр. 7 от 2018 година, в сила от 31.12.2017 година/, давността за придобиване на
държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2022 година. Имота е придобит от ответниците през 2008 година
по време на установения от закона мораториум за придобиване по давност на
държавни имоти, поради което няма промяна спрямо посоченото и установено по-горе.
Между страните не се
спори, а в този смисъл са всички доказателства, включително гласните, а и
изявленията на вещото лице, че имотът е във владение на ответниците, поради
което съдът приема, че всички предпоставки за уважаване на предявения
ревандикационен иск са налице.
Предвид установената
основателност на заявената искова претенция, съдът е длъжен да разгледа и се
произнесе по същество по направеното при условията на евентуалност възражение за
задържане с правно основание в чл. 72, ал. 3 от ЗС.
С право на възражение по
чл. 72, ал. 3 от ЗС разполага единствено добросъвестният владелец, поради което
за признаване на правото на ответниците да задържат имота до получаване на стойността
на извършените от тях подобрения е необходимо да се отговори на въпроса към
момента на извършване на твърдените подобрения дали същите са имали такова
качество или не.
Предпоставките за
възникване на добросъвестно владение са регламентирани
в чл. 70 от ЗС,
съгласно който владелецът
е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно
да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или
че предписаната от закона форма е била опорочена. При липса на тези
предпоставки, владението се квалифицира като недобросъвестно. Съгласно ал. 2 на
същата разпоредба, добросъвестността се предполага до доказване на противното.
Настоящият съд приема, че към момента на закупуване на процесния имот
от ответниците на 22.10.2008 година същите са имали качеството на добросъвестни
владелци. Това е така, тъй като липсват данни те да са знаели, че праводателят им не е собственик и съответно да е
оборена презумпцията на чл. 70, ал. 2 от ЗС. В тази връзка следва да се посочи,
че няма ангажирани по делото доказателства исковата молба, по която е било
образувано гражданско дело №332/2004
година по описа на Несебърския районен съд, съответно гражданско дело №706/2007
година по описа на Окръжен съд-Бургас по жалба срещу решението на районния съд и
постановеното по второто решение да са били вписани. В тази връзка следва да се
отбележи, че знанието на ответниците в тази насока би било без значение, т. е.
достатъчно би било, за да не са добросъвестни, исковата молба да е била
вписана, тъй като субективната добросъвестност или недобросъвестност е
ирелевантна при конкуренцията между няколко вписани акта /първо искова молба и
след това договор за придобиване право на
собственост за спорния имот по време на висящото производство/, защото не може
да преодолее специалното оповестително-защитно действие на вписването като
обективен критерий за разрешаването на конкуренцията между няколко вписани акта
досежно един имот /така и в решение № 448 от 30.11.2011 година на ВКС по гражданско
дело № 100/2011 година, I г. о./. Данните по делото сочат на това, че най-ранния
момент, в който ответниците са узнали за правото на собственост на ищеца и за
постановено по посоченото по-горе дело решение е 14.08.2013 година, на която
дата спрямо тях е бил извършен от съдебен изпълнител въвод във владение на
недвижимия имот.
Във връзка с направеното
искане за задържане на имота до заплащане от ищеца на направените подобрения в
същия във връзка с дадените им нарочни указания в тази насока ответниците са посочили
с отговора на исковата молба, че с изграждането на процесната сграда в имота са
извършени подобрения, с които стойността му се е увеличила многократно, а също
така, че са направени от тях подобрения по апартамента и парцела. Излагат
твърдения за направени ремонт и поставяне на дограма и комарници, поставяне на
плочки гранитогрес на две тераси, поставяне на тента на една от терасите,
кухненско оборудване, поставяне на батерии, казанчета и шкафове в банята и
поставяне на корито за душове, както и разноски свързани с обслужване на
апартамента и общите части чрез договор за обслужване. По отношение на
подобренията на терена се изтъква, че с построяването на сградата се е
увеличила многократно стойността на имота.
По отношение на горните,
съдът намира следното:
Второто, а именно
твърдяното подобрение на терена, може да бъде претендирано единствено от
извършилото го лице, което както се установява от доказателствата по делото не
са ответниците, а „Спектър“ ООД, т. е. вземане за такова едно подобрение срещу
собственика на имота - ищеца по делото нямат те, а само построило сградата
търговско дружество, защото именно то е обедняло за сметка на притежателя на
земята /в този смисъл и посоченото в решение
№ 199 от 14.11.2016
година на ВКС по гражданско дело № 1998/2016 година, I г. о./.
За
установяване на твърденията за извършване на подобрения от страна на
ответниците в самостоятелния обект са ангажирани по делото гласни
доказателства. От показанията на двамата разпитани свидетели се установява
извършването на претендираните такива през посочения в отговора на исковата
молба период, а именно през 2009 година. Свидетелката Кафеджиева е видяла
жилището непосредствено преди закупуването му от ответниците, както и след този
момент, когато в него са били поставени комарници, положен гранитогрес,
кухненски мебели, тенти, облицовани и оборудвани баните. По делото, обаче е допусната и извършена
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която в представеното и прието
заключение е посочило, че от заявените като направени, налични в апартамента и
заявени в процеса подобрения всички /комарници, тента, кухненски шкафове, душ
батерия, моноблок, шкаф в баня, душ кабина и душ корито/ с изключение на
поставения гранитогрес могат да се демонтират. С оглед на това обстоятелство и
заявеното в тази насока с отговора на исковата молба, при липса на направено
изменение, на ответниците следва да бъде признато право на задържане на
процесния самостоятелен обект единствено до заплащане от страна на ищеца на
сумата от 2000 лева, която сума е заявена от тях като такава за полагане в
същия на гранитогрес. Тук е необходимо да се посочи, че заплащането от тях на
средства за поддръжка на апартамента и общите части по своята същност не представлява
подобрение по смисъла на приложимата и обсъждана правна норма. Дори и да се
приеме, че те се търсят като разноски, то за направата им липсват ангажирани в
настоящия процес каквито и да се доказателства, а за част от тях и по-точно
след узнаване на обсъжданото по-горе решение, с което са признати правата на
ищеца върху имота ответниците изобщо нямат право на задържане, тъй като нямат
качеството на добросъвестни владелци.
Предвид изложеното
по-горе, предявената искова претенция следва да бъде изцяло уважена, като по
отношение на ответниците бъде прието за установено, че ищецът е собственик на
процесния недвижим имот и същите бъдат осъдени да върнат и му предадат владението
на процесната вещ, като същевременно им бъде признато право на задържане до заплащане
от ищеца на посоченото по-горе направено от тях подобрение на стойност 2000
лева.
С оглед изхода на
делото, направеното в тази насока искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищцовата страна следва да бъдат присъдени сторените от нея съдебно-деловодни
разноски. Видно списъка на разноските, претендират се суми за платена държавна
такса за образуване на настоящото производство, за вписване на исковата молба,
за издаване на скица, съдебни удостоверения, депозит за съдебно-техническата
експертиза и адвокатско възнаграждение. По делото има налични убедителни писмени
доказателства за реално направени разноски в размер на 5354.57 лева, поради
което в тежест на ответната страна следва да бъде възложена сума в посочения размер.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 108 от ЗС във връзка с чл. 72, ал. 3 от ЗС, Бургаският окръжен
съд
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
исковата претенция на Национална спортна
академия „Васил Левски“ с адрес град София, Студентски град, ул. „Акад. Стефан
Младенов“ № 21, представлявана от проф. П. Г. против Ц.С.С., ЕГН ********** и Р.С.С., ЕГН **********,***,
че държавата е собственик на 25/2400 идеални части от ПИ с идентификатор
№51500510.118 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър,
целият с площ 2400 кв. м., съставляващ УПИ I-794 от кв. 1 при граници: ПИ с
идентификатори №№ 51500.510.94, 51500.510.50, 51500.510.49 и 51500.510.82, заедно
със самостоятелен обект с идентификатор №511500.510.118.1.14, находящ се в
сграда с идентификатор №51500.510.118.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Несебър, с адрес Акротирия, вх. „Ж“, ет. 1, ап. 1-1, при
съседи: над обекта СО № 51500.510.118.1.28, който самостоятелен обект според
схема № 13734/24.04.2008 година на СГКК - Бургас е на площ от 107.00 кв. м.,
която площ не включва съответния процент идеални части от общите части на
сградата, а според нотариален акт № 59, том. XII, рег. № 8077, дело № 2010/2006
на нотариус с район на действие Несебърския районен съд общата РЗП на
апартамента възлиза на 118.09 кв. м.
ОСЪЖДА Ц.С.С., ЕГН ********** и Р.С.С., ЕГН **********,***
да предадат на държавата чрез Национална спортна академия „Васил Левски“, с
адрес Студентски град, ул. „Акад. Стефан Младенов“ №21, представлявана от проф. П. Г. владението върху имот,
представляващ 25/2400 идеални части от ПИ с идентификатор №51500510.118 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, целият с площ
2400 кв. м., съставляващ УПИ I-794 от кв. 1 при граници: ПИ с идентификатори №№
51500.510.94, 51500.510.50, 51500.510.49 и 51500.510.82, заедно със
самостоятелен обект с идентификатор №511500.510.118.1.14, находящ се в сграда с
идентификатор №51500.510.118.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на град Несебър, с адрес Акротирия, вх. „Ж“, ет. 1, ап. 1-1, при съседи: над
обекта СО № 51500.510.118.1.28, който самостоятелен обект според схема №
13734/24.04.2008 година на СГКК - Бургас е на площ от 107.00 кв. м., която площ
не включва съответния процент идеални части от общите части на сградата, а
според нотариален акт № 59, том. XII, рег. № 8077, дело № 2010/2006 на нотариус
с район на действие Несебърския районен съд общата РЗП на апартамента възлиза
на 118.09 кв. м., като ПРИЗНАВА на основание чл. 72, ал. 3 от ЗС правото
на Ц.С.С., ЕГН ********** и Р.С.С., ЕГН **********,***
да задържат имота до заплащане от Национална
спортна академия „Васил Левски“ с адрес град София, Студентски град, ул. „Акад.
Стефан Младенов“ № 21, представлявано от проф. П. Г.направените в самостоятелния
обект от тях подобрения - поставяне на гранитогрес на стойност 2000 /две хиляди
лева/ лв.
ОСЪЖДА Ц.С.С., ЕГН ********** и Р.С.С., ЕГН **********,***
да заплатят на Национална спортна академия „Васил Левски“, с адрес Студентски
град, ул. „Акад. Стефан Младенов“ №21, представлявана
от проф. П. Г. сумата от 5354.57 /пет хиляди триста петдесет и четири
лева и петдесет и седем стотинки/ лв., представляваща направени от нея
съдебно-деловодни разноски.
Настоящото решение
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
.