Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 04.09.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, Петнадесети състав, в
публичното съдебно заседание на седми юли две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Мариана Момчева
при участието на
секретаря Милена Александрова
разгледа
докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 1036 по описа на Добричкия районен съд
за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М.К.К. EГН ********** срещу НП № 19 – 0851 – 001176 от 18.07.2019г., издадено от
Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР – гр. Добрич, с което на жалбоподателя
за нарушение:
по чл. 40 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал. 2 т. 11 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20лв. и
по чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗдвП на основание чл.
175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от процесуалния представител
на жалбоподателя.
Въззиваемата страна редовно
уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата
на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от
основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното
наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната
проверка, при което констатира следното:
В административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно
длъжностно лице. В тази насока материалноправната
компетентност на наказващия орган и на длъжностното лице, възбудило административнонаказателното производство произтичат от
Заповед № 8121з - 515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, служебно
известна на съда. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя
и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния
срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа
необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел,
не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43 ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът
да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е
достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на
процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на
тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса.
В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Аргумент в
тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление относно свидетелите
на нарушението, тъй като съобразно чл. 40 ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на
свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама
свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на съставянето на акта, а не на
нарушението и не са очевидци на самото нарушение. Нещо повече в чл. 40 ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на
каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна,
тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя,
като същевременно не води и до съществен порок на акта.
По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:
Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 03.07.2019г. около 15.00
часа в гр. Д. на ул. „***” на изхода от паркинга зад заведение „***“,
управлявайки собствения си лек автомобил „***, при движение на заден ход, не се
е убедил, че пътя зад него е свободен и блъска, намиращият се зад него монтиран
неподвижно, пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“.
Допуска ПТП с материални щети по пътния знак. Като участник в ПТП, не изпълнява
задължението си да остане на място и да уведоми компетентните служби за контрол
на МВР и да установи щетите по произшествието.
По отношение на нарушението по чл. 40 ал. 1 от ЗДвП:
С посоченото жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 40 ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 40 ал. 1 от ЗДвП преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението.
Законосъобразно за извършеното нарушение, административнонаказващият
орган е наложил на жалбоподателя административно наказание на основание чл. 183
ал. 2 т. 11 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба наказва се с глоба 20 лв. водач, който нарушава правилата за движение
назад.
По отношение на нарушението по чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП:
Съгласно
разпоредбата на чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП,
за водача на пътно транспортно
средство, участник в пътнотранспортно произшествие законодателят е установил задължение, без да създава опасност
за движението по пътя, да
спре, за да установи какви
са последиците от произшествието. Жалбоподателят
в разглеждания случай не е изпълнил вмененото му със силата на императива
задължение, като участник в пътнотранспортно произшествие, след неговото
възникване да остане и установи нанесените щети /конкретно падналия на земята
пътен знак "Б2"/. От събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, включително показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН се установява, че водачът е напуснал
местопроизшествието без да изчака
идването на органите на КАТ, както и да установи
какви щети са били нанесени.
В този аспект, изцяло несъстоятелно и неприемливо е твърдението на жалбоподателя, че не е разбрал, какво се е случило, не е разбрал, че е
блъснал поставения знак и на практика не е нанесъл
материални щети по него, нито
по автомобила. Щетите очевидно са налице, тъй като пътният знак е изпълнявал предназначението си. Ето защо, нарушението се явява безспорно доказано, при което
действията по ангажиране отговорността на жалбоподателя по този текст от ЗДвП чл. 123 ал. 1 т. 1 се явяват правилни
и законосъобразни. Наложените административни наказания са в установения от закона минимум. Така
определени по размер наложените административни наказания биха могли да
способстват за реализиране очертаните от законодателя в чл. 12
от ЗАНН цели.
По изложените
съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
по чл. 40 ал.
1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал. 2 т. 11 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 20лв. и
по чл. 123
ал. 1 т. 1 от ЗдвП на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 месец.