№ 20943
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110130622 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
253905/13.09.2023 г./ на **** срещу Д. Д. Я., с която е предявен установителен иск по реда
на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 19 713.55 лв., представляваща главница за предоставени В и К услуги за
имот, находящ се в ****, с кл. № ****, за периода от 01.02.2012 г. до 28.07.2022 г., ведно със
законната лихва от 05.01.2023 г. до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 342/2023 г. по описа на
СРС, 85 състав. Претендират се разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за доставка на В и К услуги за
процесния имот с ответника, който е подал Заявление за промяна на титуляр на партида с
вх. № ЗП-****/12.05.2022 г., с което е поискал партидата за имота да бъде прехвърлена на
негово име, защото е негов собственик от 02.06.2013 г., представил е декларация от единия
от съсобствениците с изразено съгласие ответникът да бъде титуляр на партидата и е
декларирал, че другите съсобственици отсъстват и с тях не може да бъде постигнато
споразумение по чл. 59, ал. 3 от приложимите Общи условия за предоставяне на В и К
услуги на потребителите на В и К оператор ****, одобрени от КЕВР. Поддържа, че е открил
партида на името на ответника, по която е префактурирал неплатените задължения за В и К
услуги от 01.02.2012 г., защото независимо от датата, на която ответникът е станал
собственик на имота, той отговаря и за неплатените задължения на наследодателя си ****.
Сочи, че по данни на ответника жилището се ползва от 4 лица и поради липса на
индивидуален водомер за него за по-голямата част от периода задълженията са начислявани
на база броя живущи, а от 25.05.2022 г. е започнало отчитане на потребените в имота В и К
услуги по показанията на монтираните на тази дата индивидуални водомери. Излага, че
стойността на В и К услугите е неплатена.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба, но
във възражението по чл. 414 ГПК е възразил, че оспорва претенцията по основание и размер
1
и е релевирал възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на сума, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 342/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Искът е допустим като
предявен в законоустановения срок, при наличието на подадено в срок възражение срещу
заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Предвид изложените от ищеца твърдения искът е с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ. За неговата основателност в доказателствена тежест на ищеца е да
установи следните обстоятелства: наличие през исковия период на договорно
правоотношение с предмет продажба/доставка на В и К услуги между него в качеството му
на продавач/доставчик и ответника в качеството му на потребител, респ. наследник на
починалия потребител; ищецът реално да е доставил В и К услуги на ответника в
количество, съответстващо на претендираната сума и отчетено съгласно нормативните
изисквания; наличието на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на
погасителната давност. Необходимостта от доказване на посочените обстоятелства не се
влияе от липсата на подаден отговор на исковата молба, още повече, че искът е предявен по
реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, като в подаденото възражение срещу
заповедта по чл. 410 ГПК Я. е оспорил вземането по основание и размер и е навел
възражение за изтекла погасителна давност, а с т. 11а от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието следното: „В производството по иска, предявен по реда
на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във
възражението на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора,
дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни
възражения в срока за отговор“.
По въпроса дали през исковия период е съществувало договорно правоотношение
между страните по делото съдът намира следното:
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът, като
този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата/доставката
на В и К услуги. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без
наличието на изричен писмен договор. Съгласно § 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от Допълнителната
разпоредба на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
/ЗРВКУ/ „потребители“ по смисъла на закона са: юридически или физически лица –
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги;
юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи „потребители на услугите В и К“ са: собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение. Следователно потребител на В и К услуги по смисъла на
посочената нормативна уредба е собственикът или лицето с учредено вещно право на
ползване или на строеж за съответния имот, т.е. законът приравнява придобиването на право
2
на собственост, вещно право на ползване или право на строеж за имота със сключването на
договор с В и К доставчикът.
В случая се установява сключване между страните на писмен договор за
продажба/доставка на В и К услуги за процесния имот въз основа на подадено от ответника
Заявление с вх. № ЗП-****/12.05.2022 г. за промяна на титуляр на партида, като от
отбелязването над заглавната му част е видно, че въз основа на него ищцовото дружество е
открило индивидуална партида на името на ответника с № ****. Ответникът не оспорва
подписа си върху документа, поради което неговата формална доказателствена сила следва
да бъде зачетена. В него той е направил признание на неизгодния за него факт, че е
придобил собственост върху имота от значително по-ранен момент – от 02.06.2013 г. В
заявлението са описани като представени документи следните: Договор за продажба от
22.04.1986 г.; документ за собственост № 314; Удостоверение за наследници от 12.05.2022 г.;
Удостоверение за наследници № ****/07.06.2019 г.; Декларация за титуляр на партида при
съсобствен имот. От всички тях по делото са представени като писмени доказателства само
Декларация от ответника от 12.05.2022 г., в която сочи, че е съсобственик на имота и че
другите съсобственици отсъстват, като иска партидата да бъде прехвърлена на негово име, и
Декларация от *****, която в качеството си на съсобственик заявява съгласие партидата да
бъде на Д. Д. Я.. Другите документи, описани в заявлението като приложени към него, не са
представени от **** като писмени доказателства по делото.
Ищецът твърди, че по новооткритата партида на ответника е префактурирал
задълженията за имота, начислени по партида със стар кл. № ****, за период с начало от
01.02.2012 г., за които Я. следва да отговаря в качеството си на наследник на предишния
потребител. За доказване твърдението си, че ответникът следва да отговаря за задълженията
за имота, считано от 01.02.2012 г., дружеството е поискало той да бъде задължен да
представи Договор за продажба на държавен недвижим имот от 22.04.1986 г. и
Удостоверение за наследници № ****/07.06.2019 г., като във връзка с доказателственото си
искане за първи път е посочило, че не разполага с описаните в заявлението документи.
Преценявайки твърденията му в исковата молба и в уточнителната молба, с която е
направено и доказателственото искане по чл. 190, ал. 1 ГПК, свеждащи се до това, че
документите, относно които се иска ответникът да бъде задължен да ги представи по делото,
всъщност са били представени на ищеца със заявлението, съдът е приел, че тези документи
всъщност се намират във фактическа власт на ищеца, поради което той би могъл да ги
представи по делото и липсва основание за задължаване на ответника да ги представи,
поради което е отхвърлил искането. Непосредствено след това съдът е указал на ищеца с
протоколно определение от 19.10.2023 г., че не сочи доказателства за наличие на договорно
праовоотношение с ответника в периода от 01.02.2012 г. до 01.06.2013 г., но въпреки това
такива доказателства не са ангажирани. В резултат от процесуалното поведение на ищеца за
съда е останало неизвестно съдържанието на Договор за продажба на държавен недвижим
имот от 22.04.1986 г. и Удостоверение за наследници № ****/07.06.2019 г., именно с които
той обосновава твърдението си, че ответникът следва да отговаря за цената на В и К
услугите за имота, считано от 01.02.2012 г.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за установено
възникването и съществуването на договорно правоотношение между страните за
продажба/доставка на В и К услуги в процесния имот, считано от 02.06.2013 г. Доколкото
Заявлението за промяна на титуляр на партида е подадено на 12.05.2022 г., съдът счита, че
едва от м. 05.2022 г. нататък ответникът се явява единствен потребител на В и К услуги за
имота по силата на сключения писмен договор с ищеца. За периода от 02.06.2013 г. до м.
04.2022 г. включително той има качеството на потребител, но по силата на закона, който
обвързва това качество с притежаването на вещно право върху водоснабдения имот.
Наличните по делото доказателства обаче обуславят извод, че през този период имотът не е
бил изключителна собственост на Я., а е бил съсобствен между него и третото лице *****.
3
При липса на данни за притежаваните от тях права в съсобствеността съдът приема, че те са
съсобственици при равни квоти, поради което счита, че за периода от м. 06.2013 г. до м.
04.2022 г. включително ответникът е материалноправно легитимиран да отговоря само за 1/2
от задълженията за В и К услуги за процесния имот. Не се доказа той да има пасивна
материалноправна легитимация за задължения за имота от по-ранен момент, защото липсват
доказателства той да е бил собственик на имота преди 02.06.2013 г., както и поради
недоказаност на ищцовото твърдение, че той следва да отговаря в качеството си на
наследник на предишния потребител.
Спрямо договорното правоотношение между ищеца и ответника приложение намират
по силата на чл. 11, ал. 7 ЗРВКУ и чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. одобрените от
КЕВР общи условия на **** на договорите за предоставяне на В и К услуги.
Съдът намира, че подаването на заявление от ответника за прехвърляне на негово име
на вече съществуващата при ищеца партида за имота несъмнено сочи на извод, че имотът е
водоснабден, който извод следва и от вида на имота – жилищен апартамент.
За доказване на реалното потребление на В и К услуги през исковия период и тяхното
количество и стойност по искане на ищеца е допусната съдебно-техническа експертиза.
Същата обаче не е изготвена, а определението за нейното допускане е отменено с
протоколно определение от 23.11.2023 г. поради процесуалното поведение на ****, изразило
се в неоказване в пълен обем на необходимото съдействие на вещото лице за извършване на
експертизата чрез своевременно предоставяне на всички поискани данни и документи,
въпреки че на ищеца двукратно /с Определение № 30967/04.09.2023 г. и с протоколно
определение от 19.10.2023 г./ му е разяснявано задължението за съдействие. Това обаче не
води автоматично до неоснователност на предявения иск, защото съгласно чл. 162 ГПК,
когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер,
съдът може да определи размера по своя преценка.
Съгласно чл. 30 от Наредба № 4/14.09.2004 г. изразходваната вода се отчита по
водомера на водопроводното отклонение, а за сгради – етажна собственост – по общия
водомер на водопроводното отклонение, като изразходваното количество вода се разпределя
между потребителите в сграда – етажна собственост, въз основа на отчетите по
индивидуалните им водомери по реда на тази наредба, като в разпределението се включват
всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна
инсталация, а в чл. 32, чл. 35 и чл. 39 от Наредба № 4/14.09.2004 г. са установени редът за
отчет, за определяне на изразходваното количество вода и за разпределение на отчетеното
количество изразходвана вода. Съгласно чл. 36, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
количеството отведени отпадъчни води в канализационната система се приема равно на
количеството изразходвана от потребителя питейна вода, като към това количество се
прибавя и количеството изразходвана вода от други водоизточници съгласно договора
между оператора и потребителя, а количеството на пречистените води се приема равно на
количеството отведени отпадъчни води за съответните потребители. Според чл. 31 цените на
услугите В и К се определят и обявяват по реда на ЗРВКУ, т.е. от КЕВР, като съгласно чл.
14, ал. 4 ЗРВКУ прилаганите от В и К операторите цени не могат да бъдат по-високи от
утвърдените от комисията, а според чл. 20 ЗРВКУ В и К операторите публикуват
прилаганите от тях цени в един централен и в един местен всекидневник и на Интернет
страницата си.
В случая по делото е представен двустранно подписан Приемо-предавателен протокол
№ ****/25.05.2022 г., неоспорен от ответника, от който е видно, че на 25.05.2022 г. в имота
са монтирани 2 бр. нови водомери, а преди това не е имало водомери. Този извод намира
опора и в Заявлението за промяна на титуляр на партида, в което данни за водомери не са
попълнени. Щом е установено, че до 25.05.2022 г. в имота не е имало монтирани водомери,
и при липсата на насрещно твърдение от ответника, съответно на ангажирани доказателства,
4
че в имота е бил монтиран водомер, който е бил проверен и метрологично годен, то следва
извод, че са налице предпоставките на чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
служебно начисляване на потребление за периода от м. 06.2013 г. до м. 05.2022 г.
включително – на база брой обитатели /по 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище,
доколкото по делото не се установява процесният имот да е бил топлофициран/. Същите
предпоставки за служебно начисляване на потребление се уредени и в чл. 25, ал. 8 от
ищцовите общи условия.
Съгласно чл. 25, ал. 13 от общите условия при определянето на месечното количество
изразходвана питейна вода в случаите по ал. 8 данните за броя на обитателите се
предоставят от потребителя, заверени от управителя на етажната собственост или друго
упълномощено от етажната собственост лице, като информацията може да се предостави и
от управителя на етажната собственост или друго упълномощено от етажната собственост
лице или да се събере служебно от В и К оператора, а последващи промени в данните за
броя на обитателите имат сила от датата на изричното писмено уведомяване на В и К
оператора, с изключение на случаите, когато датата на промяната е установена с официален
удостоверителен документ. В случая в заявлението от 12.05.2022 г. са посочени 4 броя
обитатели. Съдът намира, че така посоченото обстоятелство в заявлението, въз основа на
което от 12.05.2022 г. Я. е станал единствен потребител на В и К услуги за имота, се отнася
занапред, но не касае периода от 02.06.2013 г. до м. 04.2022 г., за който писмен договор
между него и **** не е бил сключен, а договорното правоотношение между тях е
произтичало от законовите разпоредби. Същевременно липсват доказателства за
предоставени на ищцовото дружество или служебно събрани от него данни за броя
обитатели през този период. Ето защо съдът счита, че за периода от м. 06.2013 г. до м.
04.2022 г. включително потреблението следва да бъде изчислено на база 1 бр. обитател, т.е.
по 5 куб. м. ежемесечно, а за м. 05.2022 г. – на база заявените от ответника 4 бр. обитатели,
т.е. 20 куб. м.
За м. 06.2022 г. и м. 07.2022 г. липсва основание за служебно начисляване на
потребление, тъй като в имота вече е имало монтирани водомери, които е следвало да бъдат
отчитани. Такива доказателства по делото обаче липсват, поради което реалното
потребление на В и К услуги от ответника през този период е останало недоказано. При това
положение ищецът следва да понесе последиците от неизпълнената в резултат на
собственото му неизрядно процесуално поведение доказателствената тежест, разпределена с
обявения за окончателен доклад по делото, като претенцията му за цена на доставени В и К
услуги на ответника през периода от 01.06.2022 г. до 28.07.2022 г. бъде приета за недоказана
по основание.
По изложените съображения съдът намира, че по делото се установи възникването на
вземане на **** срещу ответника за 1/2 от цената на В и К услугите за процесния имот през
периода от м. 06.2013 г. до м. 04.2022 г. включително, през който общото количество на В и
К услугите съдът определи по реда на чл. 162 ГПК и приема, че възлиза на 475 куб. м., както
и вземане на ищеца за цялата цена на В и К услугите за м. 05.2022 г., като количеството на
услугите съдът по реда на чл. 162 ГПК приема, че възлиза на 20 куб. м. Вземане на ищеца за
периода от м. 02.2012 г. до м. 05.2013 г. включително не се доказа по делото поради липсата
на доказателства за съществуване на договорно правоотношение с ответника за този период,
нито за негово качество на наследник на потребителя на В и К услуги за този период, а
вземане за периода от 01.06.2022 г. до 28.07.2022 г. не се установи поради липсата на
доказателства за реално потребление на В и К услуги в имота през този период.
По възражението на ответника за изтекла погасителна давност съдът намира следното:
Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия на ищеца потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за използваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата
на фактуриране. С фактурирането потребителят се уведомява за задължението и неговия
5
размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Ето защо в случая давността тече от деня, в който съответното
месечно задължение е възникнало, т.е. от деня, следващ изтичането на съответния месец.
Съгласно задължителната съдебна практика /ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011
г. на ОСГК на ВКС/ и на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД вземанията на ищеца за доставени В
и К услуги се погасяват с изтичане на тригодишна давност.
От друга страна обаче, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и
за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна
по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при определяне на крайния
момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да
се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност е 69 дни /от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
В случая ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря за претендираните
месечни вземания за периода от м. 06.2013 г. до м. 05.2022 г. включително. Заявлението по
чл. 410 ГПК е подадено на 05.01.2023 г., поради което погасени по давност са месечните
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 28.10.2019 г., т.е. тези за периода от м.
06.2013 г. до м. 09.2019 г. включително.
Размера на задължението на ответника за стойността на доставените В и К услуги за
периода, за който не е изтекла погасителната давност и за който ищецът има вземане към
него – от м. 10.2019 г. до м. 05.2022 г., съдът определи по реда на чл. 162 ГПК и приема, че
възлиза на сумата от 278.44 лв. При извършване на преценката съдът съобрази количествата
В и К услуги, подлежащи на служебно начисляване според броя обитатели съгласно чл. 39,
ал. 5, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. /15 куб. м. за периода от м. 10.2019 г. до м. 12.2019 г.,
по 60 куб. м. за 2020 г. и за 2021 г., 20 куб. м. за периода от м. 01.2022 г. до м. 04.2022 г. и 20
куб. м. за м. 05.2022 г./, установените от КЕВР и обявените от **** като прилагани цени /с
вкл. ДДС/ за периода и техните промени, както и обстоятелството, че ищецът е
материалноправно легитимиран да отговаря само за 1/2 от задълженията за имота за периода
от м. 10.2019 г. до м. 04.2022 г. включително.
По изложените съображения съдът намира, че искът е частично основателен – за
сумата от 278.44 лв. – цена на доставените В и К услуги в процесния имот през периода от
м. 10.2019 г. до м. 05.2022 г., върху която сума ответникът дължи и законната лихва за
периода от 05.01.2023 г. до окончателното плащане, а за разликата над 278.44 лв. до пълния
предявен размер от 19 713.55 лв. и за периода от м. 02.2012 г. до м. 09.2019 г. и за периода от
м. 06.2022 г. до 28.07.2022 г. искът следва да бъде отхвърлен като недоказан, както и поради
изтекла погасителна давност.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца се дължат разноски за исковото и за
заповедното производства съразмерно на уважената част от иска, както следва: за исковото
производство – сума в общ размер на 4.94 лв., включваща: 3.94 лв. – държавна такса, и 1 лв.
6
– юрисконсултско възнаграждение; за заповедното производство – сума в общ размер на
4.44 лв., включваща: 3.94 лв. – държавна такса, и 0.50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Въпреки изхода на делото на ответника не следва да бъдат присъждани разноски,
защото нито е поискал, нито е доказал извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че Д. Д. Я., ЕГН **********, с адрес: ****, дължи на ****, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: ****, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ сумата от
278.44 лв., представляваща цена на предоставени В и К услуги за имот, находящ се в ****, с
кл. № ****, за периода от м. 10.2019 г. до м. 05.2022 г., ведно със законната лихва за периода
от 05.01.2023 г. до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 342/2023 г. по описа на СРС, 85 състав,
като ОТХВЪРЛЯ частично иска – за разликата над 278.44 лв. до пълния предявен размер от
19 713.55 лв., както и за периодите от 01.02.2012 г. до 30.09.2019 г. и от 01.06.2022 г. до
28.07.2022 г.
ОСЪЖДА Д. Д. Я., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на ****, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 4.94
лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 4.44 лв. – разноски за заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7