Решение по дело №2379/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1194
Дата: 22 октомври 2020 г.
Съдия: Мария Кирилова Терзийска
Дело: 20203100502379
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
Номер 119422.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Варна
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова

Ралица Ц. Костадинова
Секретар:Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20203100502379 по описа за 2020 година
Образувано е по жалба вх. № при ВРС 261106/18.08.2020 г. от К. Д. Т. против
Решение № 3132/15.07.2020 г. на ВРС по гр.д. № 17318/2019 г. по описа на същия съд, с
което е осъден да заплати на „КНМ ГРУП“ ЕООД сумата от 1754.20 лева, представляваща
получена от ответника /жалбоподател/ в качеството му на пълномощник на ищеца сума по
сключен договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 година между цедента „КНМ
ГРУП“ ЕООД и цесионера „ИНТЕЙК“ ЕООД и неотчетена на ответника, на осн. чл. 284
ал.2 от ЗЗД.
Жалбоподателят моли за отмяна на решението като постановено при неправилно
приложен материален закон. Счита, че не се доказва в процеса договаряне във вреда на
представлявания, поради което и Тристранното споразумение от 23.10.2014 година между
Д.Т.Ж., „КНМ ГРУП“ ЕООД и „ИНТЕЙК“ ЕООД не е недействително по см. на чл. 40 от
ЗЗД, респективно обвързва страните и валидно преурежда отношенията по сключения на
същата дата договор за цесия, с погасителен за задълженията на ответника ефект. Същото
не е с недостоверна дата, а ВРС в противоречие с разпоредбата на чл. 181 от ЗЗД е приел
възражения на ищцовото дружество за недостоверност на датата, въпреки, че оспорването е
направено от страна в процеса и формалната доказателствена сила на документа следва да
бъде зачетена. Неправилен е извода на първоинстационния съд, че цената по договора за
цесия е получена от ответника, доколкото се установява, че същата е получена от „КНМ
ГРУП“ ЕООД, а дори и в обратната хипотеза, сумата е отчетена от пълномощника на
дружеството съгласно тристранното споразумение. Релевира и възражения за допуснати
процесуални нарушения от ВРС с неприемане за съвместно разглеждане на своевременно
1
отправено възражение за прихващане, а по същество заявява, че ответника в първата
инстанция е отправил и своевременно материално правно изявление за осъществено
прихващане. Претендира и присъждане на разноски.
Становището на въззиваемата страна „КНМ ГРУП“ ЕООД е за неоснователност на
въззивната жалба. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
разноски. Счита за доказан фактическия състав по чл. 40 от ЗЗД. Договорът за цесия, от
който черпи права ищеца безспорно доказва, че цената получена лично от ищеца, а
насрещно доказване по отчетната сделка не е проведено от ответника, който не може да
отчита суми на трети лица, освен на възложителя по мандатното правоотношение.
В съдебно заседание всяка от страните, чрез процесуален представител поддържа
собствените си аргументи и по същество на спора.
Съдът, като приема, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане въззивна
жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване, след съвкупен
анализ на доказателствения материал по делото приема за установено от фактическа
страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което в рамките на
ограничения въззив настоящата инстанция се произнася по приложението на импреративни
правни норми и доводите в жалбата.
Пред ВРС е заявена осъдителна претенция от „КНМ ГРУП“ ЕООД против К. Д. Т. за
заплащане на сума от 1754.20 лева, получена от ответника по договор за цесия между „КНМ
ГРУП“ ЕООД и „ИНТЕЙК“ ЕООД от 23.10.2014 година и неотчетена на доверителя от
довереника.
Становището поддържано от ответника е за неоснователност на претенцията,
включително поради погасяване на задължението по силата на тристранно споразумение от
23.10.2014 година между Д.Т.Ж. /първоначалния титуляр на вземането/, „КНМ ГРУП“
ЕООД и „ИНТЕЙК“ ЕООД. Насрещните твърдения на ищеца по заявеното възражение са за
недействителност на процесното споразумение.
От доказателствата по делото се установява, че Д.Ж. е прехвърлил свое времане,
произтичащо от правоотношения с „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД на „КНМ ГРУП“
ЕООД с договор за цесия от 11.08.2014 година за сумата от 1754.20 лева при задължение
приобретателя да я заплати в срок от шест месеца, считано от подписване на договора.
На 23.10.2014 година цесионерът на свой ред е прехвърлил повторно вземането към
„ИНТЕЙК“ ЕООД срещу идентична цена при съгласие в чл. 3 от договора, че същата е
платена изцяло и в брой от цесионера на цедента при подписването на договора и същият
служи за разписка. При сключване на този договор за цесия цедента „КНМ ГРУП“ ЕООД е
бил представляван от К. Т..
2
На същата дата 23.10.2014 година е сключено и споразумение към договора за цесия
от 23.10.2014 година между Д.Т.Ж., „КНМ ГРУП“ ЕООД и „ИНТЕЙК“ ЕООД, в което е
упоменато задължението на „КНМ ГРУП“ ЕООД да заплати на Д.Ж. цената по първия
договор за цесия както и е признато, че същата не е платена. Прието е, че Д.Ж. е съгласен да
получи сумата направо от цесионера „ИНТЕЙК“ ЕООД на падежа, уговорен в договора от
11.08.2014 година. В споразумението е отразено, че ответникът Т. като пълномощник на
„КНМ ГРУП“ ЕООД е предал/върнал на „ИНТЕЙК“ ЕООД получената сума от 1754.20 лева
и споразумението служи за разписка за получаването.
По правото:
Без съмнение К. Т. е действал в качеството на довереник по договора за поръчка по
см. на чл. 280 и сл. от ЗЗД по договора за цесия от 23.10.2014 година. В договора е записано,
че Т. е получил стойността от 1754.20 лева и като такъв и съгласно чл. 284 ал.2 от ЗЗД е
задължен да отчете резултата в патримониума на „КНМ ГРУП“ ЕООД.
Не е спорно, че отчет не е извършен, поради което и единственият въпрос относим
към разрешаване казуса се свежда до анализ на правните последици от сключеното
тристранно споразумение от 23.10.2014 година.
Не се твърди и че „КНМ ГРУП“ ЕООД е заплатило цената по договора за цесия от
11.08.2014 г. на цедента физическо лице.
Следователно фактите непротиворечиво сочат, че ищецът нито се е разпоредил със
собствени средства като купувач по договора за прехвърляне на вземане от 11.08.2014
година, нито е получил цена като цедент по договора с „ИНТЕЙК“ ЕООД. При това и
разрешението, дадено в тристранното споразумение от страните по него фактически
освобождава „КНМ ГРУП“ ЕООД от задължението да даде цена по договора от 11.08.2014
г., а в такъв случай, с оглед поетия ангажимент „ИНТЕЙК“ ЕООД да заплати цената
директно на Д.Ж., на ищеца не му се следва и да получи цена по договора от 23.10.2014
година. Със споразумението като последица правоотношенията по вземането в размер на
1754.20 лева се развиват изключително и само между Д.Ж. и „Интейк“ ЕООД. Със същото
се погасява и задължението на Т. по отчетната сделка към „КНМ ГРУП“ ЕООД. Всяко друго
разрешение на спора би довело до неоснователно обогатяване от „КНМ ГРУП“ ЕООД.
Възраженията относно недействителност на споразумението поради заобикаляне на
закона, противоречие с добрите нрави и договор във вреда на представлявания не се
споделят, тъй като фактите не могат да се подведат под коя да е от хипотезите на твърдяна
недействителност.
Развитите аргументи в подкрепа на становището за сключване в хипотеза на чл. 26
ал.1 предл.2 от ЗЗД основани на твърдения за преследване от Т. чрез дружеството „КНМ
3
ГРУП“ ЕООД и „ИНТЕЙК“ ЕООД на цели, несъвместими с данъчните закони не се
доказват, а в обратна хипотеза, отговорността следва да се реализира по различен от ГПК,
ред. Явна нееквивалентност на престациите и оттам накърняване на справедливостта като
принцип в правото, не се установява предвид последиците от тристранното споразумение и
освобождаване на „КНМ ГРУП“ ЕООД от ангажимента за водене на съдебни дела и
понасяне на разноски /задължение, поето от „ИНТЕЙК“ ЕООД/. Не може да се сподели и
възражението за сключване на договора във вреда на представлявания предвид новиране на
правоотношенията и освобождаване както по-горе бе посочено на ищеца от задължението за
заплащане на цената по договора от 11.08.2014 г. с оглед извършеното заместване в дълг от
„ИНТЕЙК“ ЕООД.
Искът се явява при това неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
Разрешението на ВРС в противен смисъл не се споделя, поради което и обжалваният
съдебен акт ще бъде отменен изцяло.
Разноски при този изход от спора се следват на въззивника Т. както за първа, така и
за настоящата инстанция.
Пред ВРС е представен договро за правна защита и съдействие /л. 101/ в което
уговорено възнаграждение 300 лева при условията на чл. 38 ал.1 т.3 от ЗАдв. /оказване на
правна помощ на колега юрист/. На гърба, вероятно адвоката е попълнил сума от 360 лева
без яснота относно причината за увеличението й, поради което и се присъжда минимума от
300 лева. Сумата, договорена за настоящата инстанция при същите условия е 355 лева като
отсъстват възражения за прекомерност. Присъжда се и заплатената държавна такса в размер
на 35.08 лева.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 3132/15.07.2020 г. на ВРС по гр.д. № 17318/2019 г. по
описа на същия съд.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна
осъдителен иск с правно основание чл. 284 ал.2 от ЗЗД против К. Д. Т. , ЕГН **********, гр.
Варна за сумата от 1754.20 лева, представляваща получена от ответника в качеството му на
пълномощник на ищеца сума по сключен договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014
година между цедента „КНМ ГРУП“ ЕООД и цесионера „ИНТЕЙК“ ЕООД и неотчетена на
ответника.
ОСЪЖДА „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна да заплати на К. Д. Т. ,
4
ЕГН **********, гр. Варна сумата от 35.08 /тридесет и пет и 08/ лева разноски за държавна
такса в производството пред ОС Варна, на осн .чл. 78 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна да заплати на адв. П.Ч.Г.,
ЕГН **********, гр. Варна сумата от 300 /триста/ лева за осъществено процесуално
представителство пред ВРС по реда на чл. 38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна да заплати на адв. И.П.Г.,
ЕГН **********, гр. Варна сумата от 355 /триста петдесет и пет/ лева за осъществено
процесуално представителство пред ВОС по реда на чл. 38 ал.1 т.3 от Закона за
адвокатурата.
Решението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5