Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София,06.03.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при
участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 8978 по
описа за 2020 г. по описа на СГС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск М.А.Л. срещу Прокуратурата на Република България, с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение
за причинени на ищцата неимуществени вреди от обвинение в извършване на
престъпление, за което лицето е било оправдано с присъда от 07.12.2015 г. по
НОХД № 19765/2012 г. по описа на СРС, Н.О., 97 състав, влязла в сила на
18.12.2018 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
повдигнатото срещу него обвинение до окончателното й изплащане.
Ищцата
сочи, че с горепосочената присъда,
потвърдена от Софийски градски съд, е призната за невиновна в престъпление по
чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Във връзка със заявление по реда на ЗСВ, е
получила обезщетение в размер на 1 770 лв., представляваща обезщетение за
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Твърди, че необосновано повдигнатото
обвинение й е причинила сериозен стрес, като в този период е имала сериозни
здравословни проблеми, които е следвало да решава, наред с образуваното
наказателно производство. Сочи, че обвинението срещу нея е за „тежко“
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. М.А.Л. твърди, че наред с
артериална хипертония, е била хоспитализирана в Гастроентерологично отделение
на МБАЛ „Доверие“ София, поради наличие на лесна уморяемост, отпадналост,
подуване и тежест в корема, и болки в дясната коремна половина. На 16.07.2013
г. отново е постъпила в болницата, ката на 19.07.2013 г. и е извършена операция
за премахване на миома. Ищцата сочи, че свързва здравословните си проблеми с
напрежението и стреса, на които е била подложена, вследствие на образуваното и
воденото наказателно производство. В този период е станала раздразнителна,
което се е отразило на взаимоотношенията й със съпруга и околните. В работата е
станала разсеяна, трудно се е съсредоточавала. Ограничила е социалните си
контакти и непрекъснато е мислила за изхода на наказателното производство срещу
нея.
Ответникът
Прокуратура на Република България в писмения отговор по реда на чл. 131 ГПК
оспорва исковата претенция като недоказана. Счита, че претенцията е недоказана
и в завишен размер, като дори и ищцата да успее да ангажира доказателства,
които да установяват действително търпени неимуществени вреди в заявения обем,
то следва и да докаже наличието на пряка причинно-следствена връзка между
вредите и действията на Прокуратурата, като ответник.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Ищцата М.А. Л.е
привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 206, ал. 3, вр.
ал. 1 НК, с постановление за привличане на обвиняем от 28.09.2012 г.
Обвинителен
акт срещу М.А.Л. е внесен в СРС на 26.10.2021 г., като е образувано НОХД № 19765/2012 г. по описа на СРС, Н.О., 97 състав. По
него са проведени девет съдебни заседания – на 08.05.2013 г., на 07.10.2013 г.,
на 05.02.2014 г., на 12.05.2014 г., 13.10.2014 г., 23.02.2015 г., 12.05.2015 г.
, 07.10.2015 г. и на 07.12.2015 г.
С присъда от
07.12.2015 г. по НОХД № 19765/2012 г. по описа на СРС, Н.О., 97 състав, М.А.Л.
е призната за невиновна, в това, че на 02.03.2011 г., в гр. София,
противозаконно е присвоила чужда движима вещ – лек автомобил „Мицубиши
Паджеро“, с рег. № СА ****МТ на стойност 56 414 лв., собственост на
„Райфайзен Лизинг България“ ООД, лизингодател, като обсебването е в големи
размери, и е оправдана по повдигнатото й
обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
С
решение на СГС от 18.12.2018 г., постановено по ВНОХД № 3862/2018 г. по описа
на СГС, Наказателно отделение, XIV въззивен състав, е потвърдена оправдателната присъда от
07.12.2015 г. на СРС.
По делото са изслушани показанията на свидетеля Д.П.Л.,
съпруг на ищцата, който сочи, че знае за воденото наказателно производство
срещу съпругата му за обсебване. Същото и се е отразила зле, почнала да ходи на
лекари, имала е анемия и е претърпяла операция на матката от притеснения и непрекъснати кръвоизливи. След това се е
наложила до напусне работа, като е работела в тотото и е започнала да бърка.
Бягала е от децата и от него. Правила е операция на жлъчката от неядене и
стрес.
Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от
незаконно обвинение в извършването на престъпление, ако лицето бъде оправдано,
като отговорността на правозащитните органи е обективна. За уважаването на
предявения иск са необходими кумулативно следните предпоставки: повдигане на
обвинение на ищеца за извършване на престъпление; оправдаване на лицето, с
влязла сила присъда; наличието на вреди (имуществени и/или неимуществени) и
причинно-следствена връзка между незаконното действие на правозащитните органи
и настъпилите вреди, които следва да се докажат от ищеца. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с
критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява.
В случая са налице всички елементи
от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника. Установено е по
делото, че ищцата М.Л. е била обвинена в извършването на престъпление по чл. 206,
ал. 3, вр. ал. 1 НК, 209,ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, по която е оправдана
на с влязла в сила присъда. Като взе предвид вида и характера на обвинението
(което е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК), продължителността на
наказателното производство (6 г. и 9
месеца), при повлияване върху емоционалното състояние на пострадалата
и с оглед нейната личност, начин на живот и среда, съдът намира, съобразявайки
социално – икономическите условия в страната, че справедливото обезщетяване на М.А.Л.
за незаконното обвинение в извършване на престъпление се равнява на сумата от 7 000 лв.
Съдът намира, че обстоятелството че ищцата е претърпяла операция за
премахване на миома не е в причинно-следствена връзка с наказателното
производство, като съобрази и размера на изплатеното вече обезщетение.
По
горните съображение, искът следва да бъде отхвърлен за разликата над 7 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000
лв. Върху така определеното обезщетение, предвид заявеното в исковата молба, се
дължи и законна лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда – 14.08.2020 г.
С
оглед уважената част от иска, ищецът има право на разноски
на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, като следва да му бъдат присъдени деловодни
разноски в размер на 10 лв. за заплатена държавна такса. На основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА, в полза на адв. П.Н. да бъде присъдено възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ, в размер на 284,20 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да
заплати на М.А.Л., ЕГН **********,***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 7 000 лв. (седем хиляди
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно
повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, за което ищцата
е оправдана с влязла в сила присъда присъда от 07.12.2015
г. по НОХД № 19765/2012 г. по описа на СРС, Н.О., 97 състав, ведно със законна лихва, считано от 18.12.2018
г. (датата на влизане на
присъдата) до
окончателното плащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 7 000
лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на основание чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ, на М.А.Л.,
ЕГН **********,***, сумата от 10 лв. за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на
адв. П.Н., на основание 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, сумата от 346 лв., адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ, съразмерно на уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано от страните, с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: