Определение по дело №989/2023 на Административен съд - Бургас

Съдът е сезиран с жалба подадена от С.В.Е., гражданин на Руска федерация, против Заповед № УРИ 251-3-760/14.02.2020г. издадена от директора на ОД на МВР Бургас, с която е разпоредено принудително настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци при Дирекция „Миграция“ на МВР.

Жалбата е процесуално недопустима за разглеждане като подадена извън установения законов срок.

Обжалваната заповед е издадена на основание чл.44, ал.6 и ал.8 от ЗЧРБ и във вр. със Заповед № 251з-759/14.02.2020г. на директора на ОД на МВР Бургас, издадена на основание чл.39а, ал.1, т.2 и чл.41, т.2 от ЗЧРБ.

Видно от предвидения за нея ред за обжалване в нормата на чл.46а, ал.1 от с.з. заповедта за принудително настаняване в специален дом може да се обжалва в 14-дневен срок от фактическото настаняване по реда на АПК.

Съдът служебно изиска данни от административния орган да посочи дали е приведена в изпълнение обжалваната заповед и ако жалбоподателката вече е настанена в специалния дом за временно настаняване на чужденци, да посочи датата на настаняване.

В изпълнение указанията на съда постъпи писмо вх. № 5965/07.06.2023г., видно от което процесната заповед е била изпълнена на дата 08.01.2023г. Приложена е докладна записка за случая с рег. № 16362/13.02.2023г., видно от която, на 08.01.2023г. жалбоподателката Е. е била установена от служители на отдел „Миграция“ – СДВР, като след извършена справка е констатирано, че е била обявена за ОДИ от 18.03.2020г., като спрямо нея са били издадени Заповед № УРИ 251з-759/14.02.2020г. за налагане на ПАМ по чл.41, т.2 от ЗЧРБ и процесната Заповед № УРИ 251-3-760/14.02.2020г. за принудително настаняване в СДВНЧ – София и за тяхното изпълнение жалбоподателката е била настанена в СДВНЧ на посочената дата.

При тези фактически данни подадената на 22.02.2023г. жалба против Заповед № УРИ 251-3-760/14.02.2020г. на директора на ОД на МВР Бургас е извън установения срок.

Цитираната норма на чл.46а, ал.1 от ЗЧРБ регламентира, че 14-дневния срок за обжалване на заповедта за принудително настаняване започва да тече от фактическото настаняване на лицето. В случая то е извършено на 08.01.2023г., поради което срокът за обжалване е изтекъл на 23.01.2023г. Жалбата е подадена чрез административния орган, по пощата, с пощенско клеймо от дата 22.02.2023г., поради което се явява депозирана извън законовия срок.

Жалбоподателката твърди, че заповедта е била връчена на дата 08.02.2023г., каквито данни за връчване по преписката няма, но видно от законовата уредба, явяваща се специална спрямо общия случай, срокът за обжалване в процесната хипотеза започва да тече не от дата на връчване на административния акт, а от фактическото настаняване на лицето в СДВНЧ – София, поради което броенето на срока е считано от 09.01.2023г., а не от твърдяната дата 08.02.2023г.

На основание изложените мотиви и нормата на чл.159, т.5 от АПК, Административен съд Бургас, ІХ-ти състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на С.В.Е., гражданин на Руска федерация, против Заповед № УРИ 251-3-760/14.02.2020г. издадена от директора на ОД на МВР Бургас.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 989/2023г. по описа на Административен съд - Бургас.

Определението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: