№ 42949
гр. София, 22.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110115820 по описа за 2022 година
Предявен е като частичен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
„Топлофикация София“ ЕАД да заплати на „Дилчев и Дилчев“ ООД сумата от 1250.00 лева,
представляваща част от стойността на обогатяването на ответника за сметка на
обедняването на ищеца, съизмеряващо се с цената, дължима за ползването в периода от
25.03.2017г. до 25.03.2022г. от „Топлофикация София“ ЕАД на собствени на „Дилчев и
Дилчев“ ООД и изградени за сметка на същото присъединителен топлопровод, съоръжения
към него и абонатна станция в сграда, находяща се в гр. София, ................, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 25.03.2022г. до окончателно изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че в изпълнение на задълженията си по сключен с ответника
„Топлофикация София“ ЕАД договор от 20.12.2011г. за присъединяване на потребители,
ползващи топлинна енергия за битови нужди и съобразно уговорените в договора
технически параметри изградил за своя сметка присъединителен топлопровод, съоръжения
към него и абонатна станция в сграда, находяща се в гр. София, ................. Сградата,
топлопроводът и абонатната станция били въведени в експлоатация съгласно разрешение за
ползване от 10.01.2013г., като преди това ответното дружество разрешило присъединяването
им към топлопреносната мрежа. Владението върху така изграденото и въведено в
експлоатация съоръжение било предадено на ответника, който го ползвал, считано от
10.01.2013г., за доставка на топлинна енергия до потребителите в процесната сграда.
Въпреки уговорката за това и въпреки отправените до него изрични покани в този смисъл,
ответното дружество не изпълнило задължението си да придобие правото на собственост
върху изградените от ищеца топлопровод, съоръжения към него и абонатна станция, като
освен това не заплащало и дължимата цена за ползване на същите. С оглед на това ищецът
претендира стойността на обедняването си за сметка на обогатяването на
топлофикационното дружество, изразяващо се в незаплащане на цена за ползване на
собствените на „Дилчев и Дилчев“ ООД съоръжения, както и законна лихва и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва ищецът да е собственик на процесните топлопровод,
съоръжения към него и абонатна станция, оспорвайки в тази връзка доказателствената
стойност на представените от ищеца с исковата молба доказателства. Счита, че от
представения договор от 20.12.2011г. не се установяват момента на сключването му, както и
обектът, за който се отнася, поради което поддържа, че не е спазена изискуемата от закона
писмена форма за неговата действителност. Евентуално- дори и да се приеме, че договорът е
1
породил правното си действие, оспорва доказаността на надлежното изпълнение по него от
страна на ищеца, доколкото не бил представен приемо- предавателен протокол в този
смисъл между страните. Поддържа, че ищецът не подал своевременно заявление до
„Топлофикация София“ ЕАД за изкупуване на процесните съоръжения, респ. не приложил
всички необходими документи за това, поради което не следвало да се приема, че е налице
необоснован отказ от страна на ответното дружество да придобие правото на собственост
върху съоръженията, изградени за целите на топлоснабдяването на посочената сграда, респ.
че е налице основание да се дължи цена за ползването на тези съоръжения, заплащането на
която счита, че в случая би довело до неоснователно обогатяване на ищеца. Независимо от
това, оспорва дължимостта на процесното обезщетение, поддържайки и, че би дължал
такова, в случай че до него е била отправена покана за заплащане на наем съобразно нормата
на пар. 4, ал. 4а ПЗР на ЗЕ, каквато в случая липсвала. В условията на евентуалност
релевира възражение за погасяване на процесното вземане по давност, поддържайки, че по
отношение на него приложима е нормата на чл. 111 ЗЗД. Независимо от всичко изложено,
поддържа, че упражнявайки своя фактическа власт върху процесните съоръжения, считано
от 10.01.2023г., придобил правото на собственост върху същите по давност на основание
нормата на чл. 80 ЗС, като излага в тази връзка съображения, че топлопроводът и
абонатната станция, въпреки специалното си предназначение, са движими вещи, по
отношение на които приложим е петгодишният срок на придобивната давност. Претендира
разноски.
Съществуването на спорното материално право- така, както е заявено от ищеца чрез
съдържащите се в исковата му молба фактически твърдения, е предпоставено от
осъществяване в обективната действителност на следните материалноправни предпоставки
(юридически факти): 1/ ищецът да е бил собственик през исковия период на процесните
топлопровод, съоръжения към него и абонатна станция, във връзка с ползването на които
претендира обезщетение в настоящия процес; 2/ обогатяване на ответника- фактическото
ползване на тези съоръжения от ответното дружество през исковия период; 3/ настъпилото в
резултат от това ползване обедняване на ищеца, съизмеряващо се с цената, дължима за
ползването; 4/ връзка между това обогатяване и обедняване, която не следва да е причинно-
следствена, а да се изразява в общ юридически факт или група от такива, довели до
имущественото разместване в правните сфери на всяка от страните; 5/ липса на правно
основание, т. е. на годен юридически факт, от който да се поражда правото на ответника да
ползва безвъзмездно процесните вещи; 6/ за ищеца да липсва друг ред за защита на
твърдените права.
Процесуалното задължение да установи осъществяването на горните
правнорелевантни обстоятелства, формулирани под номера от 1/ до 4/, принадлежи на ищеца
съобразно нормата на чл. 154 ГПК.
В тежест на ответника при установяване на посочените обстоятелства е да докаже, че е
заплатил претендираните суми, респ. че съществува основание за безвъзмездно ползване на
процесните съоръжения, за което не се сочат доказателства, но и не се навеждат твърдения.
Във връзка с конкретните твърдения и възражения на ответника в отговора на исковата
молба процесуално задължение на същия е да установи придобиването на процесните
съоръжения по давност, в т. ч. упражняването на фактическа власт върху вещите през
сочения от него период от време явно, непрекъснато и необезпокоявано, както и
манифестиране на собственическото намерение пред субекта, на когото твърди да е
противопоставил владението си с намерение за своене, за което понастоящем не се сочат
доказателства.
С оглед на конкретно изложените от страните твърдения, доводи и възражения на
основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това
ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства с правно
2
значение: 1/ че ищецът е изградил със собствени средства след съгласуване с
топлопреносното предприятие процесните съоръжения за присъединяване, включващи
присъединителен топлопровод и абонатна станция, находящи се на адрес: гр. София,
................; 2/ че същите са въведени в експлоатация с разрешение за ползване от 10.01.2013
г., както и 3/ че на ответника през процесния период е предоставен достъп до процесните
съоръжения за целите на преноса на топлинна енергия до други потребители на топлинна
енергия в процесната сграда.
По заявените от страните искания съдът намира следното:
Следва да бъде допуснато събирането като писмени доказателства по делото на
представените от ищеца с исковата молба документи, доколкото същите са представени за
установяване на изложени от него фактически твърдения, включени в предмета на
доказване.
Следва да бъде допуснато извършването на съдебно- техническа експертиза по
втората формулирана от ищеца в исковата молба задача, както и по следната
формулирана от съда задача: да се установи дали през исковия период процесните
съоръжения са ползвани от ответното дружество за извършване на пренос на топлинна
енергия до потребителите на такава в сградата на адрес: гр. София, ................. В останалата
му част доказателственото искане за извършване на съдебно- техническа експертиза следва
да бъде оставено без уважение, доколкото е насочено към установяване на фактически и/или
правни въпроси, а не на такива, предполагащи специални знания в която и да е област на
науката.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените с
исковата молба документи.
ДОПУСКА извършването на съдебно- техническа експертиза по втората
формулирана от ищеца в исковата молба задача, както и по следната формулирана от
съда задача: да се установи дали през исковия период процесните съоръжения са ползвани
от ответното дружество за извършване на пренос на топлинна енергия до потребителите на
такава в сградата на адрес: гр. София, ................, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ това
доказателствено искане в останалата му част.
НАЗНАЧАВА като вещо лице инж. Н. Д. М..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 500.00 лева,
вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.12.2024г. от
10:05 часа, за когато страните да бъдат призовани, а вещото лице- след представяне на
доказателства за заплатен депозит.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца- и преписи от отговора на исковата молба и
3
приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4