М О Т И В И
към присъда по НОХД
№ 3676 по описа за 2010 год.
на Варненския районен съд - ПЕТНАДЕСЕТИ
наказателен състав
По отношение на подсъдимите С.Т.С. ЕГН ********** и С.К.Т.
ЕГН ********** , от
Варненска районна прокуратура са
възведени обвинения , както следва:
- За С.Т.С.- за това, че на 12.02.2009 г. в гр. Варна, в съучастие,
като съизвършител със С.К.Т., отнел чужди движими вещи - един брой дамска
чанта, един брой дамско портмоне от естествена кожа, сумата от 30 лева в брой,
една лична карта, един брой СУМПС, една дебитна карта
на "ПИБ", една кредитна карта на "ПИБ", един брой зарядно устройство за мобилен телефон
марка "Водафон", един брой джобно
декоративно ножче, три броя ключове секретни марка "Метал", три броя
ключове секретни марка "Джи Ем
Ай", един брой тефтерче, едни брой запалка, един брой дамски несесер с
принадлежности - всичко на обща стойност 182,30 лева, от владението на Р.Р.Й.,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила- престъпление
по чл. 198 ал.1 вр. чл.20 ал. 2 от
И
- За С.К.Т.-
за това, че на 12.02.2009 г. в гр. Варна, като непълнолетен, но могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в
съучастие, като съизвършител със С.Т.С., отнел чужди движими вещи - един брой
дамска чанта, един брой дамско портмоне от естествена кожа, сумата от 30 лева в
брой, една лична карта, един брой СУМПС, една дебитна
карта на "ПИБ", една кредитна карта на
"ПИБ", един брой зарядно устройство за
мобилен телефон марка "Водафон", един брой
джобно декоративно ножче, три броя ключове секретни марка "Метал",
три броя ключове секретни марка "Джи Ем Ай", един брой тефтерче, едни брой запалка, един
брой дамски несесер с принадлежности - всичко на обща стойност 182,30 лева, от
владението на Р.Р.Й., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила- престъпление по чл. 198 ал.1 вр. чл. 20
ал. 2 вр. чл. 63 ал.1 т.З от
Предвид разпоредбата на чл.370ал.1 и 2 от НПК, съдът служебно насрочи предварително
изслушване по делото.
Съдът разясни на подсъдимите
разпоредбата на чл.370, чл.371т.1 и т.2 от НПК ,
както и техните права.На основание чл.372ал.1 от НПК съдът
уведоми подсъдимите, че при провеждане на съкратено съдебно следствие
съответните доказателства и направеното от подсъдимите самопризнание по чл.371т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.Подсъдимите
Т. и С. признаха изцяло фактите, описани
в обвинителния акт, изразиха желание да бъде проведено съкратено съдебно
следствие по реда на чл.371т.2 от НПК и дадоха
съгласие да не се събират доказателства по отношение на тези факти.След даване
ход на съкратено съдебно следствие съдът, на основание чл.372ал.4
от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на
подсъдимите без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и ще ползва съдържанието на
протоколите за разпит на свидетели и експертните заключения , дадени на
досъдебното производство, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и
вещите лица.
Представителят
на Варненска районна прокуратура в съдебно заседание поддържа изцяло възведените спрямо подсъдимите
Т. и С. обвинения, като предвид процедурата за разглеждане на делото и
самопризнанията на подсъдимите счита, че фактическата обстановка е установена
по безспорен и категоричен начин.По отношение на наказанията, които следва да
бъдат наложени на подсъдимите, представителят на ВРП
изразява становище, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.55 от .Предвид непълнолетието на подс.Т.
прокурорът моли на същия да бъде наложено наказание „Пробация”, което да бъде с
по-дълъг срок, с периодичност три пъти седмично, като счита, че подсъдимият
следва да бъде включен и в програма за обществено въздействие.По отношение на подс.С. прокурорът моли, след прилагането на чл.55 от на същия да бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода” към средния възможен размер, което да бъде изтърпяно ефективно, с
оглед постигане целите на специалната и генерална превенция.
Защитникът на подсъдимия С.
подкрепя становището на ВРП по отношение на
наказанието, което следва да бъде наложено на непълнолетния подсъдим, но по
отношение на своя подзащитен адв.М. изразява
несъгласие с предложеното от ВРП наказание и преди
всичко с искането наказанието „Лишаване от свобода” да бъде изтърпяно
ефективно.Защитникът акцентира върху тежкото семейно положение на подсъдимия С.,
фактът, че родителите му са разведени и същият следва да се грижи за братята и
сестрите си, както и върху чистото съдебно минало признанието на вината и
съдействието, което е оказал за разкриване на обективната истина в хода на
целия процес.Предвид горното защитникът на подс.С.
моли на същия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода”, макар и за
по-дълъг срок, но изпълнението на това наказание да бъде отложено с подходящ
изпитателен срок на основание чл.66 ал.1 от .
Подсъдимият С. се признава за виновен, изцяло признава
фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, в последната си
дума изразява съжаление за това, което е извършил и моли за условна присъда.
Защитникът на подс.Т.
моли на същият да бъде наложено наказание при условията на чл.55 от , акцентира върху признанието на вината, ниската стойност
на отнетото имущество, непълнолетието на подсъдимия , чистото му съдебно минало
и моли за наказание „Пробация” в минимален размер , както и за приложение на
чл.25ал.1вр. чл.23 ал.1 от по отношение на предходно наложено наказание.
Подс.Т.
се признава за виновен, изцяло признава фактите, описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт, а в последната си дума изразява съжаление за това,
което е извършил .
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 12.02.2009 г. около 22:00 - 22:20 часа св. Р.Р.Й.
се прибирала към жилището си, като се движела по бул. "Вл.
Варненчик" в посока училище "Иван Рилски" в гр. Варна. Тя била
забелязана от подсъдимите С.С. и С.Т., които видели, че тя носи на рамото си
дамска чанта и се насочили към нея. В момента в който двамата подсъдими се
изравнили със св. Й., подс. Т. я бутнал и се опитал
да издърпа дамската й чанта. Свидетелката Й. дръпнала чантата към себе си, но
дръжките се скъсали. Подс. Т. взел чантата и дал на подс. С., който бил непосредствено до него. Свидетелката Й.
хванала подс. С. за ръкава и в този момент подс. Т. я блъснал с ръка в рамото, като се опитал да я
спре да не догони подс. С., в когото била чантата.
Двамата подсъдими тръгнали да бягат, а пострадалата тръгнала след тях, като им
извикала да й върнат чантата, тъй като ще се обади в полицията. В този момент подс. Т. се обърнал към св. Й. и започнал да хвърля камъни срещу нея.
Двамата се отдалечили в посока ул. "Кап. Райчо", като в последствие проверили какво е съдържанието на отнетата чантата, взели сумата от 30 лева,
ключодържател с ключове, дебитна и кредитна карта, две смарт
- карти издадени от "Шел" и "Пикадили", сгъваемо ножче, зарядно устройство за
мобилен телефон "Водафон", джобно тефтерче,
несесер с принадлежности и 1 брой запалка, а чантата и личните документи
изхвърлили.
В хода на ДП била назначена съдебно - оценителна
експертиза, приета от съда, в заключението на която се сочи, че левовата
равностойност на инкриминираните вещи, отнети от св. Р. възлизат на сумата от
182.30 лева.
В хода на разследване били проведени
разпознавания, при които пострадалата по категоричен начин разпознала
извършителите на деянието -подс. С.К.Т. и подс. С.Т.С.. В показанията си тя изрично заявила, че е
била нападната и ограбена от двама мъже.
Предвид непълнолетието на подс.Т., в хода на ДП била изготвена и СПЕ, приета от съда,
в заключението на която се сочи, че непълнолетният С.К.Т. към момента на
извършване на деянията е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.От медицинска гледна точка не са били
установени обективни причини, поради които подс.Т. да
не може правилно да възприема, възпроизвежда и да запаметява факти и събития, имащи
значение към воденото ДП, да дава достоверни показания и да носи наказателна
отговорност, тъй като същият не страда от психично разстройство или умствена
изостаналост в смисъла на „краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието”.
Първоначално в хода на ДП в качеството на обвиняем е бил привлечен и Р.Р.Р.
за престъпление по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от , но с
постановление от 11.03.2010 г. на прокурор при Районна прокуратура -гр. Варна
частично е било прекратено досъдебното производство спрямо същия и е бил внесен
обвинителен акт срещу Т. и С..
Видно от характеристичната справка от ДПС, Т.
е роден на *** г., като живее с родителите си при лоши хигиенно - битови
условия. Родителите не полагат необходимите грижи за възпитанието и
образованието на детето си. Непълнолетният Т. не учи и не работи, има завършен
втори клас. Същият се води на отчет в ДПС при Трето РУ при ОД
на МВР - гр. Варна за извършени грабежи. Не са му налагани възпитателни мерки
по ЗБППМН, като има определен обществен възпитател от
МК БППМН р-н „Младост”.
От изготвената справка за съдимост е видно, че към момента на извършване на деянието двамата
подсъдими са били с чисто съдебно минало.След извършване на деянието спрямо
подсъдимите има следните влезли в дила присъди:
За
подс.С.:
1.С присъда по НОХД
№ 3676/09г. по описа на ВРС,
влязла в з.с. на 10.09.2009г., за деяние по чл.198ал.1вр.чл.20ал.2
от НК, извършено на 17.02.2009г.,
на подсъдимият С. е било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от
десет месеца, чието изпълнение на основание чл.66ал.1
от НК е било отложено с изпитателен срок от три
години.
2.С
присъда по НОХД № 4670/09г.
по описа на ВРС, влязла в з.с. на 06.11.2009г., за деяние по чл.198ал.1вр.чл.20ал.2 вр.чл.26
ал.1 от НК, извършено на 12.02.2009г.,
на подсъдимият С. е било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от
една година, чието изпълнение на основание чл.66ал.1
от НК е било отложено с изпитателен срок от три
години.
3.С
присъда по НОХД № 869/10г.
по описа на ВРС, влязла в з.с. на 23.02.2010г., за деяние по чл.198ал.1вр.чл.20ал.2 от НК, извършено на 19.02.2009г., на
подсъдимият С. е било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест
месеца, чието изпълнение на основание чл.66ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години.
За подс.Т.:- С
присъда по НОХД № 4670/09г.
по описа на ВРС, влязла в з.с. на 06.11.2009г., за деяние по чл.198ал.1вр.чл.20ал.2 вр.чл.26
ал.1 вр.чл.63ал.1т.3 от НК, извършено на 12.02.2009г., на
подсъдимият Т. е било наложено наказание
: „Пробация” със следните пробационни
мерки: на осн. чл.42 а, ал.2, т.1 от НК
- "Задължителна
регистрация по настоящ адрес"
за срок от
ЕДНА ГОДИНА, с начална периодичност ТРИ ПЪТИ седмично, на осн. чл.42 а, ал.2, т.2 от НК
- "Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Гореописаната фактическа обстановка се
доказва по безспорен начин от събраните
по делото доказателства, а именно от: самопризнанията на подсъдимите С. и Т.,
които изцяло признаха фактите, посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, от показанията на свидетелката Й., дадени в хода на
досъдебното производство, съдебно-оценителна експертиза, СПЕ,
протоколи за разпознаване, справки за съдимост, както и от другите писмени материали по делото.
Съдът изцяло кредитира
самопризнанията на подсъдимите С. и Т.,
тъй като те кореспондират с останалия събран доказателствен материал
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелката Й., тъй
като същите са непротиворечиви, последователни и кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства.
Съдът
приема заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство СОЕ и СПЕ, като компетентни и
безпристрастни, като освен това кредитира и всички писмени материали, приобщени
към доказателствата по делото, тъй като те са непротиворечиви по между си и
съответстват на установената фактическа обстановка.
След преценка на всички
доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл.198ал.1вр.чл.20ал.2 от НК, тъй като на
12.02.2009 г. в гр. Варна, в съучастие, като съизвършител със С.К.Т., отнел
чужди движими вещи - един брой дамска чанта, един брой дамско портмоне от
естествена кожа, сумата от 30 лева в брой, една лична карта, един брой СУМПС, една дебитна карта на "ПИБ",
една кредитна карта на "ПИБ", един брой
зарядно устройство за мобилен телефон марка "Водафон",
един брой джобно декоративно ножче, три броя ключове секретни марка "Метал",
три броя ключове секретни марка "Джи Ем Ай", един брой тефтерче, едни брой запалка, един
брой дамски несесер с принадлежности - всичко на обща стойност 182,30 лева, от
владението на Р.Р.Й., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила
Субект на престъплението е вменяемо,
пълнолетно, неосъждано към момента на извършване на
деянието физическо лице.
Изпълнителното деяние се изразява в отнемането
от подсъдимия на вещи, посочени в
диспозитива на обвинението, от владението на собственика- св.Й., като след
прекъсването на фактическата им власт върху вещта, подс.С.
е установил своя такава. За да бъде прекъснато владението върху вещите и за да
се запази установената нова фактическа власт е била употребена сила, като
изпълнителното деяние е довършено.
Накърнени са обществените отношения, чрез
които се осигуряват условията за нормално упражняване на правото на собственост
и на имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване и
запазване.
От обективна страна деянието е
извършено при условията на чл. 20 ал.2
от НК тъй като двамата подсъдими пряко са участвали в
изпълнителното деяние- в отнемането на вещта чрез употреба на сила и в
установяването на своя фактическа власт..
От субективна страна - деянието е извършено
при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване.
Като смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства съдът приема критичното отношение към
извършеното, чистото съдебно минало към датата на извършване на деянието, младата
възраст и сравнително ниската стойност на отнетото имущество.
Отегчаващо наказателната
отговорност обстоятелство е проявената упоритост за запазване на установената
фактическа власт.
Съдът,
определяйки наказанието с оглед разпоредбите на НК и предвид изричната разпоредба на чл.373ал.2 от НПК, прецени, че на подсъдимия следва да се наложи
наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от , тъй
като разпоредбата на чл. 58 А от преди последната
редакция се явява по-благоприятна за дееца. Предвид превеса на
смекчаващите вината
обстоятелства, както и предвид разпоредбата на чл.55ал.1т.1 от НК, съдът счита, че целите на наказанието
съгласно чл.36 ал.1 от , ще се постигнат, ако на
подсъдимият С. бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ ГОДИНИ.Наказанието е съобразено със
степента на обществена опасност на деянието
и личността на дееца, като съдът намира, че с оглед специалната и генерална превенция,
наказание в този размер би било съответно както на извършеното, така и на
личността на извършителя, тъй като очевидно не се касае за инцидентна проява на
противоправно поведение. Предвид тежестта на
извършеното деяние и упоритостта на дееца, съдът намира, че наказание „Лишаване
от свобода” за по-кратък срок не би указало нужното поправително, възпитателно
и възпиращо въздействие.Съдът прецени, че предвид младата възраст и предвид
данните/ справка за съдимост/, че макар да е извършил няколко идентични деяния,
същите са били извършени в съвсем кратък срок от време, не е необходимо
подсъдимият С. да бъде изолиран от обществото, тъй като счита, че проведеното
спрямо него досъдебно и съдебно производства са оказали нужното въздействие,
поради което отложи изпълнението на наложеното наказание, като определи
максимално допустимият изпитателен срок от пет години.
На осн. чл.25,
ал.1 вр. чл.23, ал.1 от
съдът ГРУПИРА наложеното наказание на С.Т.С. по настоящото дело и наказанията
по НОХД № 3676/2009 г. по описа на ВРС и НОХД № 4670/2009 г. по
описа на ВРС, тъй като деянията по тези НОХД са били извършени от осъденото лице преди да има влязла
в сила присъда за което и да е от тях. По тази група от наказания съдът
определи подсъдимият С. да изтърпи най-тежкото от тях, а именно наказанието
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изпълнението на което на основание
чл.66, ал.1 от отложи с изпитателен срок от ПЕТ
ГОДИНИ.
След преценка на всички доказателства по
делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът счита, че подсъдимият Т.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.198ал.1вр.чл.20 ал.2чл.63ал.1 т.3 от НК, тъй като На 12.02.2009 г. в гр. Варна,
като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, в съучастие, като съизвършител със С.Т.С., отнел
чужди движими вещи - един брой дамска чанта, един брой дамско портмоне от
естествена кожа, сумата от 30 лева в брой, една лична карта, един брой СУМПС, една дебитна карта на "ПИБ",
една кредитна карта на "ПИБ", един брой
зарядно устройство за мобилен телефон марка "Водафон",
един брой джобно декоративно ножче, три броя ключове секретни марка
"Метал", три броя ключове секретни марка "Джи
Ем Ай", един брой тефтерче, едни брой запалка,
един брой дамски несесер с принадлежности - всичко на обща стойност 182,30
лева, от владението на Р.Р.Й., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила.
Субект на престъплението е вменяемо, непълнолетно, неосъждано
към момента на извършване на деянието
физическо лице.
Изпълнителното деяние се изразява в отнемането
от подсъдимия Т. вещи, посочени в диспозитива на обвинението, от владението на
собственика- св.Й., като след прекъсването на фактическата им власт върху
вещта, подс.Т. е установил своя такава. Подсъдимият е
употребил сила, за да прекъсне владението върху вещите, издърпвайки дамската
чанта на пострадалата и за да запази установената нова фактическа власт, като
изпълнителното деяние е довършено.
Накърнени са обществените отношения, чрез
които се осигуряват условията за нормално упражняване на правото на собственост
и на имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване и
запазване.
От обективна страна деянието е
извършено при условията на чл. 20 ал.2
от НК тъй като двамата подсъдими пряко са участвали в
изпълнителното деяние- в отнемането на вещта чрез употреба на сила и в
установяването на своя фактическа власт.
От субективна страна - деянието е извършено
при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване.
Като смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства съдът приема критичното отношение към
извършеното, чистото съдебно минало към датата на извършване на деянието,
сравнително ниската стойност на отнетото имущество и тежкото семейно положение
на подсъдимия лоши хигиенно
- битови условия, с родители, които не полагат необходимите грижи за
възпитанието и образованието му.
Отегчаващо наказателната отговорност
обстоятелство е проявената престъпна упоритост за отнемане на вещите и
запазване на установената фактическа власт.
Съдът,
определяйки наказанието с оглед разпоредбите на НК и предвид изричната разпоредба на чл.373 ал.2
от НПК, прецени, че на подсъдимият Т. следва да се наложи наказание при условията
на чл.55 ал.1 т.2 б.”Б” от , тъй като разпоредбата
на чл. 58 А от преди последната редакция се явява
по-благоприятна за дееца. Предвид превеса на
смекчаващите вината
обстоятелства, както и предвид разпоредбата на чл.55ал.1т.2б.”Б” от НК, съдът счита, че целите на наказанието
съгласно чл.36 ал.1 от , ще се постигнат, ако на
подсъдимият Т. бъде наложено наказание ”ПРОБАЦИЯ” със
следните пробационни мерки: на осн. чл.42 а, ал.2, т.1 от
- "Задължителна регистрация по
настоящ адрес" за срок от ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, с начална периодичност ТРИ ПЪТИ седмично,
на осн. чл.42
а, ал.2, т.2 от НК - "Задължителни периодични срещи с пробационен
служител" за срок от ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, на осн. чл. 42 а ал. 2
т. 4 от НК - „Включване в програма за
обществено въздействие” за срок от ЕДНА ГОДИНА. Наказанието е
съобразено със степента на обществена опасност на деянието и личността на дееца, като видно от доказателствата
по делото- справка за съдимост и характеристика от инспектор ДПС настоящото
деяние не е инцидентна проява на противоправно
поведение от страна на непълнолетния.В този смисъл съдът намира, че единствено
наказание Пробация, включващо задължителните пробационни мерки за срок към
средния размер, с периодичност на първата мярка три пъти седмично, както и пробационната мярка включване в курсове за обществено
въздействие между минималния и средния размер, биха били съответни както на
личността на подсъдимия, така и на конкретно извършеното от него престъпление и
биха оказали нужното поправително, възпитателно и възпиращо въздействие спрямо Т.,
а и биха били съответни на целите на генералната превенция.Наказание, включващо
по-малко на брой пробационни мерки и за по-кратък срок не би постигнало целите
на чл.36 от , а по-тежко наказание би било
прекомерно завишено, предвид непълнолетието на подсъдимия.
На осн. чл.25, ал.1 вр.
чл.23, ал.1 от съдът групира наложеното наказание на С.К.Т. по настоящото дело и
наказанието по НОХД № 4670/2009 г. по описа на ВРС, тъй като деянията по тези НОХД
са били извършени от осъденото лице преди да има влязла в сила присъда за което
и да е от тях.По тази група от наказания съдът определи подсъдимият Т. да
изтърпи най-тежкото от тях, а именно наказанието ПРОБАЦИЯ със следните
пробационни мерки: на осн. чл.42 а, ал.2, т.1 от - "Задължителна регистрация по настоящ
адрес" за срок от ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, с начална периодичност ТРИ ПЪТИ седмично,
на осн. чл.42
а, ал.2, т.2 от НК - "Задължителни периодични срещи с пробационен
служител" за срок от ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, на осн. чл. 42 а ал. 2
т. 4 от НК - „Включване в програма за
обществено въздействие” за срок от ЕДНА ГОДИНА.
На осн. чл.25, ал.2 от ,
съдът зачете изтърпяното до момента от подсъдимия Т..
На
осн. чл. 189 ал.3 от НПК, съдът възложи съдебните и деловодни разноски на подсъдимите, като на всеки от подсъдимите
възложи съответната част от разноските за изготвяне на СОЕ
в хода на ДП, а на подс.Т. възложи и разноските за
изготвената по отношение на него СПЕ.
Предвид гореизложените мотиви, съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВРС: