№ 325 / 23.5.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
23.05.2018 година, град М.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД М., ІV – ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 10.05.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора......................................................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 3670 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.357 от КТ.
Предявени са в обективно съединение искове с правно основание чл.128 ал.1 от КТ и по чл.86 ЗЗД.
Ищецът, И.Д.И.,xxx, ЕГН xxxxxxxxxx е предявил иск срещу ,,М.“ А. със седалище и адрес на управление гр.С. ж. к. 5. в. а., БУЛСТАТ xxxx .
Сочи, че с трудов договор № 6003 от 13.10.2016 г. е назначен да изпълнява длъжността портиер в цех ,,П.“, гр. М., със срок за изпитване 6 месеца. Основното месечно трудово възнаграждение е в размер на xxxx лв., платимо еднократно до 30-то число на следващ месец.
Тази клауза от договора не е изпълнена за нито един от отработените от него месеци, което е видно от издаденото му извлечение от изплащателните ведомости за начислени и неизплатени заплати от „. А. гр. С. за 1 500.79лв.
Моли съда да постанови решение, с което да се осъди ответника да му заплати дължимото трудово възнаграждение за месеците: декември 2016 год.в размер на xxxx лв. и януари 2017г.- xxxx лв., февруари 2017г. – xxxx лв., март 2017 г. - xxxx лв. и април 2017 година – 131.61 лв., в общ размер на xxxx лв. за неизплатени трудови възнаграждения, както и полагащите се законни лихви до изплащане на същата.
Ответникът „М.” АД С. ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление град С. ЖК О. к., б. 5. в. Г. а. и регистриран клон в град М., в срока за отговор не взема становище по исковете. Редовно призован за насрочено съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, на основание чл.235 ГПК, намира за установени следните обстоятелства:
По допустимостта:
Искът е допустим, тъй като е подаден в предвидения от чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ тригодишен срок, ищецът е активно легитимиран да го предяви като лице, което е било в трудово правоотношение с ответника, като претендира, че работодателят не му е изплатил всички дължими по Кодекса на труда суми след прекратяването на договора, което обуславя и правния му интерес от образуване на настоящото производство, налице е и пасивна легитимация у ответника като бивш работодател на ищеца, за които се твърди в исковата молба, че са останали задължения към последния с неизплатено трудово възнаграждение и обезщетения, обуславящо извода за допустимостта на исковете, с оглед активната и пасивна легитимация на страните. Трудовият договор с ищеца е прекратен на 13.04.2017 година, със Заповед № 4, на основание чл.70 ал.1 от КТ, поради изтичане срока за изпитване, уговорен в полза на работодателя. Искът е предявен на 01.11.2017 година, с депозиране на исковата молба в Районен съд М..
По основателността:
Налице е спор между страните – бивш служител на ответника относно дължимостта и размера на претендираните от ищеца суми относно неизпълнение на задължение по изплащане в законни срокове дължимо трудово възнаграждение при прекратяването на трудовия договор. Тези обстоятелства налагат извода, касаещ активната процесуална легитимация на ищеца, да претендира суми по неизплатено договорено трудово възнаграждение при прекратяването на трудовия договор от своя бивш работодател.
Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. То е основният интерес на работника или служителя от създаването на трудовото правоотношение. Задължението по чл. 128, т. 2 от КТ включва два основни елемента: а) изплащане на трудовото възнаграждение за извършената работа, съгласно уговореното в колективния или индивидуалния трудов договор или със споразумение при учредяване на трудовото правоотношение - при избор или конкурс, то включва, както основното, така и допълнителните трудови възнаграждения (за прослужено време, за извънреден и нощен труд, за научна степен, за ползване на чужд език в работата и други подобни); б) дължимост на плащането на трудовото възнаграждение в "установените срокове". Най-често трудовото възнаграждение се изплаща авансово или на два пъти, но страните по трудовото правоотношение могат да уговорят и изплащането на трудовото възнаграждение в по-кратки срокове - (например на седмица) или на по-дълги срокове (например на тримесечие или на шестмесечие - за моряци при далечни пътувания), на траншове, както е в конкретния случай. При неизпълнение на това задължение на работодателя, работникът или служителят има право на иск срещу работодателя за изплащане на дължимото уговорено трудово възнаграждение.
От изложените по-горе обстоятелства, се налага извода, че предявеният по делото иск за заплащане на неизплатеното трудово възнаграждение на И.Д.И. за времето на трудовите правоотношения е установен в своето основание.
В производствата по трудови спорове доказателствената тежест е изместена и ответникът следваше да докаже по безспорен и категоричен начин, че е изпълнил задължението си на работодател, който по силата на закона е длъжен да заплати по договорените срокове сумите, съобразно подписания между него и ищцата трудов договор, което не бе направено. Не се установи и недобросъвестно изпълнение на задълженията от страна на ищеца по подписаните трудов договор. Тези обстоятелства налагат единствено възможния извод, че е налице неизпълнение на задължението от страна на работодателя да заплати договореното възнаграждение на ищеца за времето на договора, установено и по размер, което следва да бъде уважено изцяло, така както е заявено.
Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, съгласно чл. 242 КТ, поради което в тежест на работодателя е да докаже, че е изпълнил задължението си по чл. 128 т.2 КТ да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа по един от начините, посочени в чл. 270 ал. 3 КТ: в предприятието, където се извършва работата, авансово или окончателно всеки месец на два пъти, лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по подадено писмено искане - на негови близки; да преведе сумата на влог в посочената банка по писмено искане на работника или служителя.
Не оспорване претенцията на ищеца и съобразно приложените Извлечение от изплащателните ведомости за начислени и неизплатени заплати, изх.№ 87 от 10.10.2017 година, трудов договор и заповед за прекратяване на трудовия договор, подписани от страните За периода, в който се сочи, че не е изплатено договореното трудово възнаграждение, не се спори, че ищецът се е явявал на работа, че същия реално обективно е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, което обуславя извода, че възнаграждение му се следва.
За да бъде уважен иск с правно основание 128 т.2 КТ, следва да се установи и наличието на престирана работна сила при конкретния работодател - т. е. изпълнение на трудовите задължения съобразно договора между същия и работника, което означава, че през съответния период работникът или служителят е бил изправен, т. е., че е изпълнил точно задълженията си да престира работната си сила и в случая бе установено, че това е сторено, от което следва извода, че трудовоправната връзка между ищеца и ответника е възникнала валидно и не е прекратена към периода, за който се претендира изплащане на възнаграждение. Не се спори и по въпроса, че в този период ищецът е изпълнявал длъжността „портиер”, поради което съгласно чл. 128, т. 2 от КТ нему се дължи възнаграждение. Няма значение обстоятелството дали в този период дружеството е реализирало печалби или загуби, дали има финансови затруднения, тъй като дължимото по правоотношението възнаграждение не е обвързано с постигането на положителен финансов резултат. По така възникналото правоотношение не може да се приеме за основателно забавянето на заплащане на положен труд. За положения преди прекратяване на правоотношението труд възнаграждение се дължи и трябва да бъде платено.
От изложените по-горе обстоятелства, че предявеният по делото иск за заплащане на неизплатеното трудово възнаграждение на И.Д. за времето на трудовите правоотношения е установен в своето основание, налице са достатъчно данни за дължимия размер относно неизплатено трудово възнаграждение за процесния период.
При иск с правно основание чл. 128 т. 2 КТ може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като решението трябва да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски. Когато е присъдено брутното трудово възнаграждение, дължимият данък и осигурителни вноски ще се изплатят от събраните суми в изпълнителното производство. В конкретния случай, след приспадане дължимите данъци и обществени осигуровки, на ищеца се следва чиста сума за получаване, или нетното трудово възнаграждение по разплащателната ведомост при ответника, за периода от xxxx година до 13.04.2017 в размер на xxxx лв., което е и начислено по ведомост при ответника.
Налице е неизпълнение на задължение на работодателя, в установени срокове да заплати изработен от ответника труд. След като трудовия договор е бил прекратен, работодателят е бил длъжен да изплати полагащите се суми за трудовото възнаграждение и обезщетения, което и до приключване съдебното дирене не бе установено да е извършено.
Основателно се явява и акцесорното искане досежно присъждане на законната лихва върху установения размер на неизплатеното трудово възнаграждение, дължим от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане.
Предвид обстоятелството, че съгласно чл. 359 от КТ, във връзка с чл. 83 ал. 1 т.1 от ГПК, производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите - те не плащат такси и разноски по производството, съдът, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да осъди ответника да заплати в полза на Районен съд М. сума в размер на 60.03 лв.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението, в частта му, с която присъжда възнаграждение за работа.
На ищеца, предвид изхода от делото, не се присъждат разноски, такива не са претендирани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „М.” АД град С. ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление град С. обл.С. община Столична, район О. к., б. 5. в. Г. е. 6. а. 1., представлявано от Г. М. Ш., Управител, ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, следните суми:
- по чл.128 от КТ – xxxx лв., представляващи неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от xxxx г. до 13.04.2017 година, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2017 година до окончателното изплащане,
ОСЪЖДА „М.” АД град С. ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление град С. обл.С. община Столична, район О. к., б. 5. в. Г. е. 6. а., представлявано от Г. М. Ш., Управител, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд М. държавна такса за уважените искове в размер на 60.03 лв., както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, в частта му, с която присъжда НЕИЗПЛАТЕНОТО възнаграждение за работа.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: