Р Е Ш Е Н
И Е
№ 31
гр.
Трявна, 29.06.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на осми юни,
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЯРА ПЕТРАКИЕВА
при секретаря Христина Тунева, като разгледа докладваното от съдия Петракиева ГР.Д.
№13 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.238
ал.1 във вр. с чл.199а ал.1 КЗ /отм./, чл.242 ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД.
Производството
по делото е инициирано по искова молба на Д.В.М., Й.В.М. и Р.Д.М. против
Застрахователна компания „Групама животозастраховане“ЕАД
гр. София, депозирана чрез пълномощници адв. Д. и адв. Р.. В нея се
твърди, че ищците са наследници на В.Й.М., починал на 20.01.2015г. На
12.03.2010г. техният наследодател сключил договор за кредит за текущо
потребление, с който „Банка ДСК“ му предоставила кредит в размер на
10 000,00 лв., със срок за погасяване 84 месеца от датата на неговото
усвояване. Кредитът бил обслужван редовно до датата на смъртта му, като до нея
погасил 5881,57 лв. главница. За времето от 07.02.2015г. до 02.02.2017г. ищците изплатили остатъка по кредита в размер на
4118,43 лв. Твърди се също, че кредитополучателят бил включен в групата на
застрахованите лица по групов застрахователен договор по застраховка „живот“ на
кредитополучателите на „Банка ДСК“ЕАД на големи кредити със заемна сметка
№18259894, сключен между „Банка ДСК“ЕАД и ответника. Измежду покритите рискове
бил и смърт на застрахованото лице през срока на индивидуалното застрахователно
покритие. Застрахователната сума била размера на отпуснатия кредит, а именно –
10 000,00 лв. Съгласно условията на застрахователния договор, при
настъпила смърт застрахователят следвало да заплати на банката остатъка по
големия кредит към датата на смъртта на застрахования, а на законните
наследници на кредитополучателя разликата между застрахователната сума и
остатъка по големия кредит към датата на смъртта на застрахования. Към датата
на смъртта на наследодателя 20.01.2015г. изплатената от него сума била в размер
на 5881,57 лв., при което оставала дължима главница по кредита в размер на 4118,43
лв. Със заявление от 30.01.2015г. ищците поискали от застрахователя да заплати
застрахователно обезщетение в размер на погасената от наследодателя главница в
размер на 5881,57 лв., но застрахователят отказал да извърши плащане, поради
това, че изключен риск е смърт, настъпила в причинно следствена връзка със
съзнателно неточно обявено или премълчано от застрахования в декларацията за
здравословно състояние обстоятелства. Твърди се в исковата молба, че към датата
на попълване на декларацията пред застрахователя 13.03.2010г., наследодателят на
ищците не е знаел и не е имал симптоми на: артериална хипертония (застойна сърдечна недостатъчност) - диагностицирана
на 10.01.2012г., исхемична болест на сърцето (дилатативна кардиомиопатия) и
цироза – диагностицирани на 01.09.2011г., белодробна тромбоемболия – диагностицирана
двадесет дена по-късно.
Претендира се в исковата
молба да се осъди ответникът да заплати поравно на ищците: главница в размер на
5881,57 лв. (на всеки по 1960,52 лв.), представляваща разликата между
застрахователната сума и остатъка по големия кредит към датата на смъртта на
застрахования (10 000,00 лв. – 4118,43 лв.); главница в размер на 4118,43
лв. (на всеки по 1372.81 лв.), представляваща остатъка по големия кредит към
датата на смъртта на застрахования, погасен от ищците на „Банка ДСК“ЕАД след
смъртта на наследодателя им; лихва за забава върху главницата от 5881,57 лв. в
размер на 1485,93 лв. (на всеки по 495,30 лв. за периода от 19.07.2015г. до
датата на предявяване на исковата молба; лихва за забава върху главницата от
4118,43 лв. в размер на 393,54 лв. (на всеки по 131,18 лв.) за периода от
03.02.2017г. до датата на предявяване на исковата молба.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К.,
е представил писмен отговор. В него не оспорва, че наследодателят на ищците е
включен в групата на застраховани лица по групов застрахователен договор за
застраховка „живот“, сертификат №18259894, сключен с него, както и настъпилата
смърт на същия в срока на действие на застрахователния договор. Твърди обаче,
че смъртта му не е покрит от застрахователя риск, тъй като преди сключване на
застрахователния договор застрахованият е декларирал, че през последните пет
години не е боледувал и не е лекуван, както и не му е известно да има някое от
следните заболявания – на сърдечно съдовата система (артериална хипертония ІІ
ст. или по-висока степен, исхемична болест на
сърцето, исхемична и дилатативна
кардиомиопатия, миокарден
инфаркт, сърдечна операция, сърдечен клапен порок), а
от изисканата медицинска документация във връзка със заведената пред
застрахователя преписка било установено, че същият е страдал от години от
хипертонична болест на сърцето, резултат от дългогодишна миокардиосклероза
– хронично заболяване на сърдечния мускул, след като от 12.12.2002г.
е воден на диспансерно наблюдение, провеждал е ежемесечни прегледи и поддържащо
системно лечение.
В
открито съдебно заседание ищецът Д.В.М. (лично и чрез пълномощника си адв. Д. Д.), както и ищците Й.В.М. и Р.Д.М. (чрез адв. Р. Р. като процесуален представител) поддържат
предявените искове. Процесуален представител на ответника в производството по
делото е упълномощеният юрисконсулт К., който поддържа изразеното в писмения
отговор становище, с което оспорва изцяло предявените искове.
След съвкупна преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства съдът намери за установено следното от
фактическа страна:
Ищците
Д.В.М., Й.В.М. и Р.Д.М. са наследници по закон на В.Й.М., починал на
20.01.2015г. - първите двама са негови синове, а третата ищца е негова съпруга,
видно от приложеното по делото удостоверение за наследници изх.№14/05.01.2018г.
на Община Трявна. Според съставеното съобщение за смърт №2/20.01.2015г. на д-р А.А.М. – личен лекар на починалия, причината за смъртта е белодробен
тромбоемболизъм, предизвикан (или дължащ се на) предсърдно мъждене с давност от
три години преди смъртта, делатативна кардиомиопатия с давност от четири години преди смъртта и миокардиосклероза атеросклероза с давност от 15 години
преди смъртта.
Преживе, на 12.03.2010г. наследодателят на ищците е
сключил, като кредитополучател, договор за кредит за текущо потребление с
„Банка ДСК“ЕАД, като кредитор, по силата на който му е отпуснат кредит в размер
на 10 000,00 лв. Срокът за издължаването на кредита е уговорен да е 84
месеца, считано от датата на усвояването му, при конкретно посочени в
погасителния план месечни вноски. Съгласно т.13 от договора за кредит,
неразделна негова част са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на физически лица, които кредитополучателят е получил и приема с
подписването на договора.
Не
е спорно по делото, че в деня преди подписване на договора за кредит за текущо
потребление от 12.03.2010г. – на 11.03.2010г. наследодателят В.Й.М. е подписал
„Предложение за включване в групата по застраховани лица по групов
застрахователен договор по застраховка „Живот“ на кредитополучателите на „Банка
ДСК“ЕАД на големи кредити“, с което е поискал да бъде включен в групата на
застрахованите лица по груповата застраховка. На същата дата е подписан
„Сертификат на застраховано лице по групов застрахователен договор за
застраховка „Живот“ на кредитополучателите на „Банка ДСК“ЕАД по големи кредити
във връзка със заемна сметка №18259894“, с който са застраховани животът,
здравето и телесната цялост на застрахования В.Й.М.. Измежду покритите рискове
е: смърт в резултат на застрахователно събитие, настъпила със застрахованото
лице през срока на индивидуалното застрахователно покритие. Според сертификата,
ползващи се лица по застраховката са: 1. „Банка ДСК“ ЕАД – до остатъка по
големия кредит към датата на смъртта на застрахования, но не повече от
застрахователната сума; законните наследници на застрахования кредитополучател,
посочени в удостоверението за наследници – за разликата между застрахователната
сума и остатъка по големия кредит към датата на смъртта. По делото са
представени и приети и Общи условия по застраховка „Живот“ на
кредитополучателите, където в чл.9 т.4 е уговорено изключване отговорността на
застрахователя по застрахователния договор - при смърт или пълна трайна
неработоспособност, които са в причинно-следствена връзка със съзнателно
неточно обявено или премълчано от застрахования в декларацията за здравословно
състояние обстоятелство.
Във
връзка с включването на наследодателя В.Й.М. в групата на застрахованите лица
по груповия застрахователен договор по застраховка „Живот“, на 13.03.2010г.
същият е попълнил декларация за
здравословно състояние, в която е декларирал, че през последните 5 години не
е боледувал, не е лекуван и не му е известно да има заболяване на сърдечно
съдовата система (артериална хипертония ІІ ст. или по-висока степен, исхемична болест на сърцето, исхемична
и дилатативна кардиомиопатия,
миокарден инфаркт, сърдечна операция, сърдечен клапен порок).
От
приложеното по делото удостоверение изх.№04-02-3413/09.08.2017г. на „Банка
ДСК“ЕАД се установява, че към датата на смъртта на В.Й.М. – на 20.01.2015г., е
погасено задължение към „Банка ДСК“ЕАД по договор за кредит от 12.03.2010г. в
размер на 10 852,96 лв., от които 5881,57 лв. – главница и 4 971,39
лв. – лихва. Към датата на смъртта на В.Й.М. – 20.01.2015г., задължението към
„Банка ДСК“ЕАД по договор за кредит от 12.03.2010г. е с остатък в размер на
4784,99 лв., от които 4118,43 лв. – главница и 666,56 лв. – лихва. След датата
на смъртта на кредитополучателя – 20.01.2015г. е изцяло погасен дължимият
остатък по кредита в размер на 4784,99 лв., от които: 4118,43 лв. – главница и
666,56 лв. – лихва, от наследниците му по закон - чрез 27 броя месечни
погасителни вноски, направени през периода 07.02.2015г. – 02.02.2017г.
Със
заявление вх.№04-02-916/30.01.2015г. ищците по делото, в качеството си на
наследници по закон на В.Й.М., са поискали да им бъде изплатено застрахователно
обезщетение от ответното застрахователно дружество, поради настъпилата смърт на
родственика им. В хода на преписката от тях е било поискано да представят
различни медицински документи във връзка със заболяванията, посочени в
съобщението за смърт. С уведомление изх.№УП-И-804/13.07.2015г. „Групама животозастраховане“ЕАД е
съобщило на ищците, че няма да извърши застрахователно плащане, на основание
чл.9 Изключени рискове, т.4 от глава 1 на Общите условия по застраховка „Живот“
на кредитополучателите. Според даденото обяснение, в съобщението за смърт на
наследодателя В.Й.М. като основна (начална) причина за смъртта е посочена миокардиосклероза с давност 15 години, а при попълване на
декларацията за здравословно състояние на 11.03.2010г. същият е премълчал
обстоятелството, че има диагностицирана дългогодишна
хипертонична болест на сърцето, миокардиосклероза от
15 години, за което от 2002г. се води на диспансерен учет
за тези заболявания и за тях е провеждано системно лечение и наблюдение от
личен лекар, като е отговорил с „не“ на въпроса: „Декларирам, че през
последните 5 години не съм боледувал, не съм лекуван и не ми е известно да имам
някое от следните заболявания: 1. На сърдечно съдовата система (артериална
хипертония ІІ ст. или по-висока степен, исхемична
болест на сърцето, исхемична и дилатативна
кардиомиопатия, миокарден
инфаркт, сърдечна операция, сърдечен клапен порок)“.
Изложените
по-горе обстоятелства не са предмет на спор между страните по делото. Спорно по
делото е единствено дали наследодателят на ищците В.Й.М. е страдал от някое от заболяванията
артериална хипертония ІІ ст. или по-висока степен, исхемична
болест на сърцето, исхемична и дилатативна
кардиомиопатия, миокарден
инфаркт, сърдечна операция, сърдечен клапен порок -
при попълване на декларацията за здравословно състояние от 11.03.2010г., ако е
страдал дали е знаел за тези заболявания и имат ли те причинно-следствена
връзка със смъртта му на 20.01.2015г.
За
установяване здравословното състояние на починалия В.Й.М. по делото по делото
са ангажирани гласни и писмени доказателства.
Разпитана
е като свидетел д-р А.А.М. – последен общо
практикуващ лекар на починалия В.Й.М. и като такава издала медицински документи
относно здравословното му състояние, включително съставила съобщението за
смърт. Според свидетелката, В. М. е бил неин пациент от 2002г. Още от самото
начало пациентът е бил с артериална хипертония, а в последствие са се появили
сърдечна недостатъчност, ритъмни нарушения, предсърдно мъждене, фиброза и цироза на черния дроб, за които е бил лекуван и
издадена рецептурна книжка. Свидетелката сочи, че
цялата документация, с която разполага относно пациента В.Й.М., е представена
от нея по делото и не разполага с друга. Има документация, която е била
унищожена, тъй като срокът й за съхранение, който е 5 години, е изтекъл.
Свидетелката сочи, че е водила изискуемата се документация относно лицето.
Разпитан
по делото като свидетел е и д-р П.М.Л., който е предишен общо практикуващ лекар
на починалия В.Й.М., през периода от 2000г. до 2002г. Същият сочи, че не е
регистрирал хронично заболяване на М. и същият не го е посещавал като пациент.
Приложена
по делото е многобройна медицинска документация относно здравословното
състояние на наследодателя на ищците, като за изясняване на установяващото се
от нея, по делото бе допуснато извършването на съдебномедицинска експертиза от
вещото лице д-р С.Р.Р.. Според заключението му,
непосредствена причина за смъртта на В.Й.М., съгласно издаденото съобщение за
смърт №2/20.01.2015г., е „белодробен тромбоемболизъм“
– запушване на ствола и разклоненията на белодробната артерия от кръвни съсиреци с произход най-често от дълбоките вени на долните
крайници следствие на тромбофлебит на вените на
долните крайници. Неправилно като предшестващи причини, довели до белодробната тромбоемболия, е посочено „предсърдно
мъждене“ и „дилатативна кардиомиопатия“. Починалият е страдал от тромбофлебит на долните крайници, като за първи път има
сведение за това заболяване от преглед при личния лекар от 08.06.2010г. Не е
извършена аутопсия, което препятства точното определяне на непосредствената
причина за смъртта на В. М.. От анализа на представените медицински документи
вещото лице е направило следните изводи: За първи път М. е лекуван в болнично
заведение по повод на тромбофлебит на долните
крайници, а впоследствие и по повод белодробна емболия, съответно на
10.06.2010г. и 01.09.2011г. За първи път е постъпил с диагноза „застойна сърдечна недостатъчност“ в лечебно заведение на
09.05.2013г. За първи път диагнозата „тромбофлебит на
долните крайници“ е била поставена от личния лекар на М. на 08.06.2010г., като
впоследствие са били осъществени 7 прегледа с тази диагноза, включително и от
специалист съдов хирург. В периода 21.09.2011г. – 23.12.2014г. В. М. е бил
консултиран 43 пъти от личен лекар и специалист кардиолог с диагноза „застойна сърдечна недостатъчност“. Лекарства по рецептурна книжка за лечение на високо кръвно налягане,
нарушен сърдечен ритъм, сърдечна недостатъчност и противосъсирващи
средства са изписвани на В. М. от датата 21.09.2011г. Съгласно отговор на
постъпило запитване към Националната здравноосигурителна каса дали в периода
01.01.2005г. – 31.12.2010г. М. е имал рецептурна книжка, отговорът е, че няма данни лицето да е
имало издадена рецептурна книжка. Относно извършени
прегледи в доболничната помощ в периода от 01.01.2005г.
– 31.12.2010г. не се установяват прегледи с диагноза застойна
сърдечна недостатъчност, предсърдно мъждене, хипертонична болест, исхемична
болест на сърцето и атеросклеротична миокардиосклероза.
Липсва и преглед с диагноза „тромбофлебит на долните
крайници“. Относно сведенията за оказана болнична помощ на В. М. в периода 01.01.2005г. – 31.12.2010г. не е отразено болнично лечение
относно някое от описаните по-горе заболявания. Представена е една епикриза за лечение на В. М. ***, в периода 29.12.2009г. –
08.01.2010г., с основна диагноза: десностранна
пневмония, причинена от стафилококус ауреус. Като придружаващи заболявания са посочени: исхемична болест на сърцето. Атеросклеротична миокардиосклероза. Пристъпно предсърдно
мъждене. Сърдечна недостатъчност ІІ–ри функционален
клас по НИХА. Има ехографски данни за атеросклероза
на аортата и съответно промени в сърдечния мускул, причинени от атеросклероза
на коронарните съдове. След консултация с кардиолог е прието, че може да се
касае за токсоинфекциозен миокардит (възпаление на
сърдечния мускул следствие пневмонията) и е изписан Дигоксин
по схема. Видно от медикаментозната терапия, с която е изписан М., в нея е
включен само медикаментът Биозогама, който е за
лечение на високо кръвно налягане, същевременно при постъпване за болнично
лечение кръвното налягане на М. е било нормално 120/75. При тези установени
данни от документацията вещото лице сочи, че не може да се приеме, че преди
датата 11.03.2010г. В. М. е бил с диагностицирани
заболявания: исхемична болест на сърцето;
атеросклеротична миокардиосклероза; пристъпно предсърдно мъждене и сърдечна
недостатъчност ІІ-ри функционален клас по НИХА, както и че е провеждал системно
лечение, каквото се изисква относно тези заболявания. Заболяванията миокардиосклероза и атеросклероза нямат причинна връзка с
белодробната тромбоемболия, посочена като болест,
непосредствено довела до смъртта на В. М.. Същото се отнася и за заболяванията:
исхемична болест на сърцето; пристъпно предсърдно мъждене и сърдечна
недостатъчност ІІ-ри функционален клас по НИХА.
Поради
оспорване на заключението на вещото лице д-р С.Р.Р.
от страна на процесуалния представител на ответното застрахователно дружество,
по делото е допуснато извършването на повторно съдебномедицинска експертиза от
две вещи лица – д-р Я.Г.К. и д-р Д.А.Б., на която бе възложено да отговори на
въпросите, поставени на първоначалната експертиза, както и на някои
допълнителни въпроси. В заключението си двете вещи лица приемат следното: Не
може да се даде отговор каква е непосредствената причина за настъпване на
смъртта на В.Й.М.. Не е извършвана аутопсия на тялото му за установяване на
окончателна диагноза. Не е бил непосредствено преди смъртта в болница или под
наблюдение на лекар, което да даде информация за симптомите и непосредствени
обективни факти от изследвания относно състоянието му преди смъртта и с какви
признаци е настъпила тя. Само въз основа на външния вид на тялото на починалия
не е възможно да се постави по категоричен начин диагноза относно причината за
смъртта, а само вероятна такава. Съгласно издадения документ (съобщение за
смърт) от личния лекар д-р М., непосредствена причина за смъртта е белодробна тромбоемболия, но тази диагноза не е категорично
окончателна, а само вероятна. Категоричната причина може да се установи по два
начина – чрез компютър-томографска ангиография антемортем (преди
смъртта) или чрез аутопсия. Не съществуват специфични признаци външно по тялото
на труп, които да са характерни за смърт от белодробна тромбоемболия.
На въпроса: Имал ли е към 11.03.2010г. установени заболявания Исхемична болест на сърцето, Миокардиосклерозис
атеросклеротика, Пристъпно предсърдно
мъждене, Сърдечна недостатъчност ІІ ФК по НИХА,
вещите лица са посочили, че посочените диагнози са поставени при консултация с
кардиолог по време на лечение за пневмония през м. декември 2009г., при липса
на оплаквания от страна на пациента. По време на същата консултация, от същия
лекуващ лекар е направена диференциална диагноза „Токсоинфекциозен
миокардит“, при който може да има изява на ритъмни
нарушения по типа на тахиаритмия (предсърдно
мъждене) и синдром на сърдечна недостатъчност на фона
и на тежката белодробна инфекция, протичаща и с изразен токсоинфекциозен
синдром. Така описаните и цитирани данни от направеното ехокардиографско
изследване може да бъдат установени и по време на токсиоинфекциозен
миокардит. В подкрепа на това говори и фактът, че така описаната хипертрофия на
септума след това при направените ехокардиографски
изследвания при многократното му постъпване в болница не се потвърждава, което
говори в подкрепа на това, че не е била същинска хипертрофия на септума, а по-скоро оток във връзка с острото инфекциозно
заболяване. След терапията пациентът е изписан с нормални показатели на
сърдечната дейност и артериалното кръвно налягане, без клиниката на сърдечна
недостатъчност. По време на лечението му по повод на белодробното заболяване е
осъществена повторна консултация с кардиолог, когато е коригирана само дозата
на Дигоксина, не е вписана окончателна диагноза и
като окончателна е приета вписаната при първата му консултация работна такава.
Преди лечението за пневмония няма представени медицински документи,
удостоверяващи провеждано лечение по повод на тези заболявания Исхемична болест на сърцето, Миокардиосклерозис
атеросклеротика, Пристъпно предсърдно
мъждене, Сърдечна недостатъчност ІІ ФК по НИХА. След
това и при многократното му пролежаване по повод на изявен синдром на сърдечна
недостатъчност, никъде не е приета като първична причина за изявата му ИБС – Исхемична болест на сърцето. Миокардиосклерозата
не е клинична диагноза, а патоанатомична. Ето защо
вещите лице приемат, че към 11.03.2010г. установено заболяване Исхемична болест на сърцето няма. Има само прието и вписано
такова. Няма установена и Миокардиосклерозис атеросклеротика. Има установен епизод от Пристъпно предсърдно мъждене и краткотраен
синдром на Сърдечна недостатъчност ІІ ФК по НИХА в хода на тежко инфекциозно белодробно
заболяване, придружено най-вероятно и от Токсоинфекциозен
миокардит. Няма причинно-следствена връзка между заболяванията миокардиосклероза и атеросклероза и заболяването, прието за
причина за смъртта му. Вещите лица сочат също в заключението си, че по делото
няма представена медицинска документация за проведено болнично лечение относно
здравословното състояние на В. М.. В представените амбулаторни листи по делото
за периода 01.02.2011г. – 23.12.2014г. няма отбелязано М. да е бил диспансерен.
Вещите лица д-р К. и д-р Б. сочат, че посочената в съобщението за смърт
причинно-следствена връзка с предсърдно мъждене, дилатативна кардиомиопатия и атеросклеротична миокардиосклероза,
не е вярна. Белодробната тромбоемболия няма пряка
връзка с тези заболявания, тъй като е свързана с тромби, образуващи се в
мигриращи от дълбоките вени на долните крайници към белодробните съдове,
най-често при тромбофлебит. Рисковите фактори са
напредналата възраст и обездвижване. Към 21.12.2009г. няма приложени по делото
медицински документи, удостоверяващи установено заболяване на сърцето при В. М..
Към същата дата няма поставени диагнози Сърдечна недостатъчност и Предсърдно мъждене. Диагнозите
Пристъпно предсърдно мъждене
– медикаментозна регулация и Сърдечна недостатъчност ІІ ФК са поставени при
консултация от кардиолог, по време на лечението на М. от пневмония, на
31.12.2009г., като работна диагноза, и като диференциална диагноза е посочен Токсоинфекциозен миокардит. При втората консултация не е
вписана окончателна диагноза за наблюдаваното състояние. Изведена и вписана като
окончателна е работната диагноза. Белодробният тромбоемболизъм
при М. е следствие преживения тромбофлебит.
Сърдечната недостатъчност може да бъде само рисков фактор за това заболяване.
От
обясненията на вещите лица К. и Б., дадени в с.з. на 08.06.2018г. се
установява, че категорична причина за смъртта на М. вече не може да бъде
установена, дори и при ексхумация. Единствено
своевременната аутопсия е могла да установи това. Посочената в съобщението за
смърт от 20.01.2015г. белодробен тромбоемболизъм
принципно е възможна причина за смъртта. Описаните заболявания като
предшестващи причини за смъртта неправилно са посочени като такива. Същите
следва да бъдат описани като заболявания, способстващи за настъпването на
смъртта, които не са свързани с болестта. Основна причина за смъртта в случая
трябва да са вените на долните крайници. Според вещите лица ОПЛ на М. – д-р М.
необосновано е посочила, че М. страда от сърдечно заболяване, включително
артериална хипертония, тъй като никъде няма отразени конкретни данни за такова.
Също според тях, никое от заболяванията артериална хипертония ІІ ст. или
по-висока степен, исхемична болест на сърцето, исхемична и дилатативна кардиомиопатия, миокарден
инфаркт, сърдечна операция, сърдечен клапен порок не
е пряка причина за белодробната емболия, която е посочена като причина за
смъртта на В. М..
При всичко гореустановено от
фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
По предявения от всеки от наследниците на В.Й.М. иск с
правно основание чл.242 ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на съответстващата им се
част от изплатена сума за погасяване на задължение по договор за банков кредит
с „Банка ДСК“ЕАД:
Съгласно разпоредбата
на чл. 242 ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./, приложим на осн. §22 от ПЗР на действащия Кодекс за застраховането, когато
застраховка „Живот“ или „Злополука“ е била сключена в полза на кредитор за
обезпечение на задължение на физическо лице, то има право на иск срещу
застрахователя и когато не е било страна по застрахователния договор и е
платило задължението при настъпило застрахователно събитие. Това право има и
всяко трето лице, което на законно основание е платило задължението. Необходимите
предпоставки за уважаването на суброгаторния иск по
чл. 242 ал. 1 КЗ /отм./ са следните: сключване на договор за кредит; сключване
на договор за застраховка „Живот” с кредитополучателя, в качеството му на
застрахован, в полза на кредитодателя по договора за
кредит, покриващ риска от настъпване на събития, свързани с живота и/или
здравето на кредитополучателя по договора за кредит; настъпване на
застрахователно събитие; плащане на задължения по договора за кредит от страна
на кредитополучателя/съответно неговите наследници след датата на настъпване на
застрахователното събитие.
Не е спорно по делото,
а и въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
ищците по делото са наследници по закон на В.Й.М. – кредитополучател по договор
за банков кредит от 12.03.2010г., сключен с „Банка ДСК“ЕАД, и застрахован в
това му качество по групова застраховка „Живот“ в Застрахователна компания „Групама животозастраховане“ЕАД. На
20.01.2015г. кредитополучателят В.Й.М. е починал, като по този начин е
настъпило застрахователно събитие по покрит с договора за застраховка риск –
смърт на застрахования. До датата на смъртта на кредитополучателя вноските по
договора са били заплащани редовно, като до този момент е погасено задължение в
размер на 10 852,96 лв., от които: 5881,57 лв. – главница и 4971,39 лв. –
лихва. Към датата на смъртта му – 20.01.2015г. задължението по договора е било
с остатък от 4784,99 лв., от които: 4118,43 лв. – главница и 666,56 лв. – лихва.
След смъртта на кредитополучателя, ползващото се по застрахователния договор
лице – „Банка ДСК“ЕАД не е предприело действия да ангажира отговорността на
застрахователя във връзка с настъпилото застрахователно събитие, а дължимият
остатък по кредита е бил изцяло погасен на 02.02.2017г.
– от наследниците по закон на застрахования - Д.В.М., Й.В.М. и Р.Д.М..
Според условията на
застрахователния договор с ответника, при настъпила и покрита съгласно
условията на застраховката смърт на застрахованото лице, банката има правото да
получи застрахователно плащане за остатъка по големия кредит към датата на
смъртта на застрахования, но не повече от застрахователната сума. Поради
бездействието на банката да търси изпълнение от страна на застрахователя ищците
са извършили погасителни плащания, поради което се явяват кредитори на банката
и имат правото да получат обратно извършените от тях погасителни плащания на
остатъка по кредита към датата на смъртта на застрахования техен наследодател.
Ищците са поискали
заплащането на обезщетение от ответното застрахователно дружество, но същото е
отказало, като е приело, че е налице причинно-следствена връзка между
настъпилата смърт и диагностицирани заболявания, от
които в декларация за здравословно състояние от 11.03.2010г. кредитополучателят
е посочил, че не е боледувал, не е лекуван и не му е известно да има. Въз
основа на ангажираните по делото доказателства безспорно се установи, че
основания за направения от ответния застраховател отказ не са налице.
Въз основа на
заключението на първоначалната експертиза на вещото лице д-р С.Р., както и въз
основа на повторната експертиза на вещите лица д-р Я.К. и д-р Д.Б., се установи
категорично, че към датата на попълване на декларация за здравословно състояние
от 13.03.2010г. кредитополучателят В.Й.М. не е имал поставена диагноза измежду посочените
в т.1 на декларацията заболявания на сърдечно съдовата система, а именно:
артериална хипертония ІІ ст. или по-висока степен, исхемична
болест на сърцето, исхемична и дилатативна
кардиомиопатия, миокарден
инфаркт, сърдечна операция, сърдечен клапен порок.
Нещо повече, никое от тези заболявания, според вещите лица, няма и не може да
има пряка причинно-следствена връзка с посоченото като причина за смъртта заболяване
- белодробен тромбоемболизъм. Ето защо в случая не е
налице хипотезата на чл.9 т.4 Изключени рискове от Общите условия по
застраховка „Живот“ на кредитополучателите. Соченото от вещите лица обстоятелство,
че белодробният тромбоемболизъм не е категорична, а
само вероятна причина за смъртта на В. М., не може да обоснове друг извод.
Именно тази е причината за смърт, посочена в съставеното за целта съобщение за
смърт №2/20.01.2015г., а категоричната причина за смъртта, без направена
аутопсия веднага след настъпването й, не може да бъде установена, включително и
понастоящем.
Поради изложените
по-горе съображения съдът намира предявения от всеки от наследниците на В.Й.М.
иск с правно основание чл.242 ал.1 от КЗ /отм./, за сума, представляваща
изплатена от него част от дължима сума по остатъка по големия кредит към датата
на смъртта на наследодателя за доказан по основание.
Общо изплатена от
наследниците на В.Й.М. на дата 02.02.2017г. е сумата
от 4784,99 лв., от които: 4118,43 лв. – главница и 666,56 лв. – лихви. При това
положение и съобразно наследствените им права, които са равни, ответникът дължи
на всеки от ищците по 1595,00 лв. Претендирана по
делото от всеки от ищците е сума в размер на 1372,81 лв., поради което предявеният
от всеки от тях искове е основателен. Тази сума следва да бъде присъдена ведно
със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба
12.01.2018г. до окончателното погасяване на задължението.
Освен горните суми,
ищците претендират и лихва за забава върху главницата от 1372,81 лв. от деня
следващ датата на погасяване на договора за банков кредит, а именно 03.02.2017г.
По силата на чл.238
ал.3 от КЗ /отм./, застрахователят извършва плащане в срок 15 дни от датата, на
която са представени поисканите доказателства за установяване на
застрахователното събитие и на размера на плащането. В случая по делото е
видно, че необходимите доказателства са били представени още през 2015г. на
застрахователя, като от тогава датира и отказът на застрахователя да изплати
обезщетение. Претенцията за лихва за забава върху главницата е от по-късен
момент – датата на погасяване на задължението по договора за кредит до датата
на завеждане на исковата молба на 12.01.2018г., поради което лихва за забава
върху главницата от 1372,81 лв. се дължи за претендирания
период, а именно 03.02.2017г. – 12.01.2018г. Нейният размер се установява въз
основа на онлайн справка от лихвен калкулатор и той е 131,44 лв. Претендиран е по-малък размер от 131,18 лв., поради което
искът за лихва за забава на всеки от ищците се явява изцяло основателен.
По предявения от всеки от наследниците на В.Й.М. иск за
заплащане на застрахователно обезщетение с правно основание чл.238 КЗ /отм./
във вр. с чл.199а ал.1 изр. второ от КЗ /отм./:
За
уважаване на иск с правна квалификация чл. 238 от КЗ /отм./ във вр. чл. 199а ал.1 от КЗ /отм./ за присъждане на застрахователно обезщетение в полза на
наследниците на починало лице, върху чийто живот е сключена застраховка живот в
полза на кредитор, е необходимо да са налице следните предпоставки: валидно сключен
застрахователен договор върху живота на длъжник с бенефициент негов кредитор;
настъпване на застрахователно събитие; реализиране на покрит застрахователен
риск; уговореният със застрахователния договор размер на застрахователната сума
да е по-голям от непогасената част от задължението.
Видно от представения
по делото сертификат на застраховано лице по Групов застрахователен договор за
застраховка „Живот“ на кредитополучателите на „Банка ДСК“ЕАД, както и Общите
условия по договора, е, че в случай на смърт, законните наследници на
застрахования кредитополучател, посочени в удостоверението за наследници, са
ползващи се лица по застраховката, като имат правото да получат разликата между
застрахователната сума и остатъка по големия кредит към датата на смъртта, като
когато законните наследници са повече от едно лица, дължимото от застрахователя
застрахователно плащане се разпределя по равно между тях.
Безспорно установено е
наличието на настъпило застрахователно събитие по покрит от застраховката риск,
а именно смъртта на застрахованото лице В.Й.М., в срока на действие на застрахователния
договор – на 20.01.2015г., както и това, че към датата на настъпването на
събитието вноските по кредита са внасяни редовно и до този момент са били
заплатени 10 852,96 лв., като неизплатеният остатък по кредита е 4784,99 лв.,
включващ главница и лихви. Застрахователната сума в размер на 10 000,00
лв. в случая е по-голяма от непогасената част от задължението.
С оглед на изложеното,
са налице основанията на чл.238 КЗ /отм./ във вр. с
чл.199а ал.1 изр. второ от КЗ /отм./, поради което в полза на ищците, в
качеството им на ползващи се по застрахователния договор лица, следва да се
присъди уговорената като застрахователно обезщетение сума, представляваща
разликата между застрахователната сума от 10 000,00 лв. и остатъка по големия
кредит към датата на смъртта, който е 4784,99 лв., или сумата от общо 5215,01
лв. При равно разпределение на тази сума между ищците, ответникът дължи на
всеки от тях по 1738,33 лв. До размера на тази сума предявеният от всеки от
ищците иск е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен, като се
присъди и законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 12.01.2018г. до окончателното погасяване на задължението.
За разликата над сумата
от 1738,33 лв. до претендирания размер от 1960,52 лв.
предявените от ищците искове са неоснователни и недоказани.
Ищците претендират и
лихва за забава върху всяка главница за периода от 19.07.2015г. до датата на
завеждане на исковата молба – 12.01.2018г.
По силата на чл.238
ал.3 от КЗ /отм./, застрахователят извършва плащане в срок 15 дни от датата, на
която са представени поисканите доказателства за установяване на
застрахователното събитие и на размера на плащането. В случая по делото е
видно, че последните представени от наследниците на В. М. доказателства са с
дата 03.07.2015г., поради което 15 дневния срок по чл.238 ал.3 КТ /отм./ е
изтекъл на 18.07.2015г. и от следващия ден застрахователят е изпаднал в забава
и дължи лихва. С оглед на това съдът намира, че лихва за забава върху
главницата от 1738,33 лв. се дължи за претендирания
период 19.07.2015г. – 12.01.2018г. Нейният размер се установява въз основа на
онлайн справка от лихвен калкулатор и той е 347,33лв. Претендиран
в исковата молба е по-висок размер от 495,30 лв., поради което искът за лихва
за забава на всеки от ищците се явява основателен до размера на 347,33 лв. За
разликата над този размер до претендираниия размер от
495,30 лв. искът следва да се отхвърли.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че в проведеното на 08.06.2018г. ищцовата страна е направила възражение за нищожност на клаузи
от Общите условия на застраховка „Живот“ на кредитополучателите, включително
сочената от ответника като основание за отказ от плащане разпоредба на чл.9 т.4
от тях – поради неравнопоставеност на клаузите по смисъла на чл.143 т.2, т.9,
т.17 и т.19 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Макар и направено не в
първото по делото съдебно заседание възражението не е преклудирано
(каквото възражение е направил процесуалният представител на ответника), тъй
като съдебната практика приема, че за фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравнопоставеност на клауза/и в потребителски договор, първоинстанционният и въззивният
съд следят служебно. По същество обаче съдът намира възражението за
неоснователно, с оглед разпоредбата на чл.239 ал.2 от КЗ /отм./, регламентираща
възможност страните по застрахователен договор да договарят други изключени
рискове, освен посочените в ал.1 на същата разпоредба. Съдът не навлиза в
по-подробно обсъждане на въпроса, с оглед установената по делото на друго
основание основателност на предявените искове.
Относно разноските:
С
оглед изхода на делото, направеното от ищците искане и представения от тях
списък по чл.80 ГПК, ответникът следва да им заплати направени по делото
разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 548,97 лв.
С
оглед изхода на делото и направеното от ответника искане, ищците следва да му
заплатят направени по делото разноски съобразно отхвърлената част от исковете в
размер на 108,39 лв.
По
компенсация, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от
440,58 лв. – направени разноски по делото.
В производството по
делото ищецът Д.В.М. е представляван от адв. Д.Д., която според представен договор за правна защита и
съдействие серия А №009203/11.01.2018г. е осъществила безплатна адвокатска
помощ, на осн. чл.38 ал.1 т.3 предл.3
от ЗА. В списъка по чл.80 ГПК е поискано присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 507,00 лв. по чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г.
В производството по
делото ищците Й.В.М. и Р.Д.М. са представлявани от адв.
Р.Р., който според представен договор за правна
защита и съдействие серия А №005499/11.01.2018г. е осъществил безплатна адвокатска
помощ, на осн. чл.38 ал.1 т.3 предл.1
и 2 от ЗА. В списъка по чл.80 ГПК е поискано присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на от по 507,00 лв. за всеки от ищците, по чл.7 ал.2
т.2 от Наредба №1/2004г.
Съгласно чл.38 ал.1 т.3
от ЗА, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или друг юрист, а според ал.2
на същата разпоредба, в този случай, ако насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. В
случая, адвокатското възнаграждение на адвокатите, осъществили процесуално
представителство следва да бъде определено по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба
№1/2004г., където минималният размер е 830,00 лв. Поискано е присъждане на
по-малка сума, в размер на по 507,00 лв. за всеки от ищците, поради което
искането следва да бъде уважено, като се осъди ответникът да заплати на адв. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 507,00 лв. –
за осъществената безплатна адвокатска помощ на ищеца Д.В.М., а на адв. Р. адвокатско възнаграждение в размер на 1014,00 лв. –
за осъществената безплатна адвокатска помощ на всеки от ищците Й.В.М. и Р.Д.М..
В съдебно заседание по
делото процесуалният представител на ответника е направил възражение за
прекомерност на адвокатските възнаграждения на адвокатите на ищците, но с оглед
изложеното по-горе същото се явява неоснователно.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ГРУПАМА
ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Средец, бул. „Цариградско шосе“ №47А бл.В ет.3, представлявано от С.Е.Б.,
да заплати на Д.В.М., с ЕГН **********,***, сумата от 1372,81 лв. /хиляда триста
седемдесет и два лева и 81 ст./, представляваща изплатена част от погасено
задължение по договор за банков кредит от 12.03.2010г. между В.Й.М. и „Банка
ДСК“ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2018г. до окончателното
погасяване на задължението, на основание чл.242 ал.1 КЗ /отм./.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, бул. „Цариградско
шосе“ №47А бл.В ет.3, представлявано от С.Е.Б., да заплати на Д.В.М., с ЕГН **********,***,
сумата от 131,18 лв. /сто тридесет и един лева и 18 ст./, представляваща лихва
за забава върху горната сума за периода от 03.02.2017г. до датата на завеждане
на исковата молба – 12.01.2018г.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, бул. „Цариградско
шосе“ №47А бл.В ет.3, представлявано от С.Е.Б., да заплати на Й.В.М., с ЕГН **********,***,
сумата от 1372,81 лв. /хиляда триста седемдесет и два лева и 81 ст./,
представляваща изплатена част от погасено задължение по договор за банков
кредит от 12.03.2010г. между В.Й.М. и „Банка ДСК“ЕАД, ведно със законната
лихва, считано от 12.01.2018г. до окончателното погасяване на задължението, на
основание чл.242 ал.1 КЗ /отм./.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, бул. „Цариградско
шосе“ №47А бл.В ет.3, представлявано от С.Е.Б., да заплати на Й.В.М., с ЕГН **********,***,
сумата от 131,18 лв. /сто тридесет и един лева и 18 ст./, представляваща лихва
за забава върху горната сума за периода от 03.02.2017г. до датата на завеждане
на исковата молба – 12.01.2018г.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, бул. „Цариградско
шосе“ №47А бл.В ет.3, представлявано от С.Е.Б., да заплати на Р.Д.М., с ЕГН **********,***,
сумата от 1372,81 лв. /хиляда триста седемдесет и два лева и 81 ст./,
представляваща изплатена част от погасено задължение по договор за банков
кредит от 12.03.2010г. между В.Й.М. и „Банка ДСК“ЕАД, ведно със законната
лихва, считано от 12.01.2018г. до окончателното погасяване на задължението, на
основание чл.242 ал.1 КЗ /отм./.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, бул. „Цариградско
шосе“ №47А бл.В ет.3, представлявано от С.Е.Б., да заплати на Р.Д.М., с ЕГН **********,***,
сумата от 131,18 лв. /сто тридесет и един лева и 18 ст./, представляваща лихва
за забава върху горната сума за периода от 03.02.2017г. до датата на завеждане
на исковата молба – 12.01.2018г.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Средец, бул. „Цариградско шосе“ №47А
бл.В ет.3, представлявано от С.Е.Б., да заплати на Д.В.М., с ЕГН **********,***,
сумата от 1738,33 лв. лв. /хиляда седемстотин тридесет и осем лева и 33 ст./,
представляваща обезщетение по Групов застрахователен договор по застраховка
„Живот“ на кредитополучателите на „Банка ДСК“ЕАД и сертификат
№18259894/11.03.2010г., на основание чл.238 ал.1 във вр.
с чл.199а ал.1 КЗ /отм./.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 1738,33 лв. до
претендирания размер от 1960,52 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, бул. „Цариградско
шосе“ №47А бл.В ет.3, представлявано от С.Е.Б., да заплати на Д.В.М., с ЕГН **********,***,
сумата от 347,33 лв. /триста четиридесет и седем лева и 33 ст./, представляваща
лихва за забава върху горната сума за периода от 19.07.2015г. до датата на
завеждане на исковата молба – 12.01.2018г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 347,33 лв. до претендирания размер от 495,30 лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, бул. „Цариградско
шосе“ №47А бл.В ет.3, представлявано от С.Е.Б., да заплати на Й.В.М., с ЕГН **********,***,
сумата от 1738,33 лв. лв. /хиляда седемстотин тридесет и осем лева и 33 ст./,
представляваща обезщетение по Групов застрахователен договор по застраховка
„Живот“ на кредитополучателите на „Банка ДСК“ЕАД и сертификат
№18259894/11.03.2010г., на основание чл.238 ал.1 във вр.
с чл.199а ал.1 КЗ /отм./.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 1738,33 лв. до
претендирания размер от 1960,52 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, бул. „Цариградско
шосе“ №47А бл.В ет.3, представлявано от С.Е.Б., да заплати на Й.В.М., с ЕГН **********,***,
сумата от 347,33 лв. /триста четиридесет и седем лева и 33 ст./, представляваща
лихва за забава върху горната сума за периода от 19.07.2015г. до датата на
завеждане на исковата молба – 12.01.2018г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 347,33 лв. до претендирания размер от 495,30 лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, бул. „Цариградско
шосе“ №47А бл.В ет.3, представлявано от С.Е.Б., да заплати на Р.Д.М., с ЕГН **********,***,
сумата от 1738,33 лв. лв. /хиляда седемстотин тридесет и осем лева и 33 ст./,
представляваща обезщетение по Групов застрахователен договор по застраховка
„Живот“ на кредитополучателите на „Банка ДСК“ЕАД и сертификат
№18259894/11.03.2010г., на основание чл.238 ал.1 във вр.
с чл.199а ал.1 КЗ /отм./.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 1738,33 лв. до
претендирания размер от 1960,52 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, бул. „Цариградско
шосе“ №47А бл.В ет.3, представлявано от С.Е.Б., да заплати на Р.Д.М., с ЕГН **********,***,
сумата от 347,33 лв. /триста четиридесет и седем лева и 33 ст./, представляваща
лихва за забава върху горната сума за периода от 19.07.2015г. до датата на
завеждане на исковата молба – 12.01.2018г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 347,33 лв. до претендирания размер от 495,30 лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, бул. „Цариградско
шосе“ №47А бл.В ет.3, представлявано от С.Е.Б., да заплати на Д.В.М., с ЕГН **********,***,
Й.В.М., с ЕГН **********,*** и Р.Д.М., с ЕГН **********,***, сумата от 440,58
лв. / четиристотин и четиридесет лева и 58 ст./ - направени разноски по делото,
по компенсация.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, бул. „Цариградско
шосе“ №47А бл.В ет.3, представлявано от С.Е.Б., да заплати на адв. Д.Д., с ЕГН **********, сумата от 507,00 лв. /петстотин и седем лева
и 00 ст./ - определено по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, бул. „Цариградско
шосе“ №47А бл.В ет.3, представлявано от С.Е.Б., да заплати на адв. Р.Р., с ЕГН **********, сумата от 1014,00 лв. /хиляда и четиринадесет
лева и 00 ст./ - определено по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: