№ 4462
гр. Варна, 16.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502870 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна въззивна жалба с вх. № 4054 от 5.10.2021 г., депозирана от
страна на М. ЕМ. К., чрез адв. И.З. против определение № 475 от 8.07.2021 г., постановено
по ч. гр. д. № 1129/2020 г. по описа на Районен съд – Провадия, с което е оставена без
уважение молбата на жалбоподателя, обективирана в частна въззивна жалба с вх. №
2172/8.06.2021 г. за изменение на определение № 323 от 10.05.2021. по ч. гр. д. № 1129/2021
г. по описа на Районен съд – Провадия в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1
ГПК.
В жалбата се излагат доводи за недопустимост на обжалваното определение поради
ненадлежното възприемане на депозираната частна въззивна жалба като молба по чл. 248,
ал. 1 ГПК. В условията на евентуалност се излагат и доводи за неправилността на
определението. Счита за неправилен извода на съда, че М.К. е станала причина за
иницииране на производството. Излага доводи във връзка с предприетите действия по повод
обжалването на издадения изпълнителен лист. За ирелевантно към преценката за
отговорността за разноски намира последващото прекратяване на производството. Сочи, че
не разполагала с друг способ за защита на правата си. Моли за отмяна на определението.
В законоустановения срок е депозиран отговор от страна на КР. АТ. КР., чрез адв.
С.З.. В същия се излагат доводи за правилността на определението. Сочи, че е оказана
безплатна правна помощ, като разноските следва да бъдат присъдени в тежест на страната,
която е дала повод за образуване на производството. Твърди, че размерът на адвокатското
възнаграждение за оказана безплатна защита се определя от съда, като се вземат предвид и
броя на проведените о. с. з. и не може да е под предвидения минимум по Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли за потвърждаване на
определението.
В законоустановения срок е постъпил и писмен отговор, депозиран лично от ЯН. Г.
Д., с който се присъединява към изложените доводи в частната въззивна жалба, предмет на
1
настоящото производство.
Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Производството по ч. гр. д. № 1129/2020 г. по описа на Районен съд – Провадия е
образувано по молба, депозирана от М. ЕМ. К. срещу взискателя - КР. АТ. КР. и длъжника -
ЯН. Г. Д., по реда на чл. 523 ГПК и чл. 524 ГПК за спиране на изпълнението по
изпълнително дело № 20207190401266 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, рег. № 719 на
КЧСИ и даване на възможност М.К. в едноседмичен срок да предяви иск в надлежния съд.
С определение № 323 от 10.05.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 1129/2020 г. по
описа на Районен съд – Провадия е оставена без разглеждане горепосочена молба,
депозирана от М.К., прекратено е производството по делото, като М.К. е осъдена да заплати
на адв. С.З. сумата от 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна защита, на основание чл. 38, ал. 1, вр. с ал. 2 ЗА.
В законоустановения срок е депозирана частна въззивна жалба от страна на М.К., чрез
адв. З. против определение № 323 от 10.05.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 1129/2020 г.
по описа на Районен съд – Провадия. От съдържанието на същата се установява, че се касае
за молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, доколкото наведените оплаквания касаят единственото
частта за присъдените разноски. В същата е посочено, че не е направено искане за
присъждането на разноски, не била уточнена коя от трите хипотези по чл. 38 ЗА е
приложима в случая, както и че съдът не е съобразил причината за образуване на делото.
С обжалваното определение е оставена без уважение молба с вх. № 2172 от 8.06.2021
г., депозирана от М. ЕМ. К. за изменение на определение № 323 от 10.05.2021. по ч. гр. д. №
1129/2021 г. по описа на РС – Провадия в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1
ГПК.
По същество:
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е допустимо,
доколкото е постановено въз основа на искане, което по същността си представлява молба
по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определението в частта за разноските. За да обоснове
този извод съдът съобрази съдържанието на писмения документ, в което се съдържат
оплаквания единствено по повод на неправилността на съдебния акт в частта за разноските.
Също така, следва да се отбележи, че е недопустимо въззивната съдебна инстанция да се
произнася по частна въззивна жалба, без първоинстанционният съд да е постановил
определение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, което да бъде ревизирано в настоящото
производство. С оглед на горното, неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя,
наведени в насока за недопустимостта на обжалвания съдебен акт.
По повод правилността на обжалвания съдебен акт, съдебният състав съобрази,
разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, според която при прекратяване на делото, разноски се
дължат в полза на ответника.
Първоинстанционното производство е било прекратено поради недопустимост на
депозираната молба по реда на чл. 523 ГПК и чл. 524 ГПК за спиране на изпълнението по
изпълнително дело № 20207190401266 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, рег. № 719 на
КЧСИ, поради обстоятелството, че издаденият изпълнителен лист няма сила на пресъдено
нещо срещу третото лице М.К., спрямо което не може да бъде извършван и въвод, поради
което и същото не е легитимирано да иска спиране на изпълнението му. Ето защо, следва да
2
се приеме, че прекратяването на охранителното производство не е обусловено от
поведението на ответника. Затова и молителката, инициирайки недопустимо производство,
следва да бъде осъдена да заплати сторените в същото съдебно-деловодни разноски от
насрещната страна..
В случая, от изявленията, направени в о. с. з. от 14.04.2021 г., се установява, че разноски
се претендират единствено от страна на КР. АТ. КР. за заплащане на адвокатско
възнаграждение. Във връзка с искането е представен договор за правна защита и съдействие,
както и списък по чл. 80 ГПК. Ето защо, следва да се приеме, че доводите на жалбоподателя,
че липсва направено искане за присъждането им, се явяват неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите при оказана безплатна правна
адвокатска помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и осъжда другата страна да го
заплати.
Посочването на конкретно основание от изброените в чл. 38, ал. 1 ЗА не е условие
нито за валидността на договора за правна помощ и съдействие, нито е предпоставка за
присъждането на възнаграждението по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Нито адвокатът, оказващ
безплатна правна помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да доказват
наличието на основанието, а именно, че лицето на което се оказва помощта попада в една от
изброените в чл. 38, ал. 1 ЗА категории лица. Достатъчно е да се представи договорът за
правна помощ, защото писмената форма е един от способите за доказването му, и в него да е
отбелязано, че помощта се оказва безплатно, какъвто е и настоящият случай, за да може
съдът да присъди на адвоката на страната възнаграждение, когато изгубилата спора пред
него насрещна страна е осъдена за разноски. Касае се за въпрос на договорна свобода между
клиент и адвокат, когато иде реч за материално затруднени лица, като именно адвокатът
преценява дали конкретното лице е материално затруднено или не и дали ще го
представлява безплатно /така Определение № 708 от 5.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4891/2015 г., IV г. о., ГК и други/.
В съдържанието на представения договор за правна защита от 5.02.2021 г. не е
посочена конкретна хипотеза измежду уредените в чл. 38, ал. 1 ЗА. В същия обаче се
съдържа изрично отбелязване, че се осъществява безплатна правна помощ. В съдържанието
на представения списък на разноските /л. 67 от делото на РС – Провадия/ е конкретизирано,
че се претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева за оказана
безплатна помощ по реда на чл. 38 ЗА. Ето защо, следва да се приеме, че формалното
детайлизиране при коя точно хипотеза се осъществя безплатната защита, не следва да
обуславя възмездяването на същите.
В производството не се оспорва, че адвокатската защита е реално осъществена. Дори и
да бяха релевирани подобни оплаквания, следва да бъде съобразена практиката на
касационната инстанция, в която се приема, че доказателствената тежест за липсата на
осъществената безплатна правна защита е върху страната, която е осъдена да заплати
разноските за адвокатско възнаграждение /така Определение № 291 от 20.08.2018 г. на ВКС
по т. д. № 1961/2017 г., II т. о., ТК и други/.
При определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение, настоящият
съдебен състав съобрази разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в която е посочено, че при
процесуално представителство за охранителни производства минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 500 лева. Затова и в полза на адв. З. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева за оказана безплатна помощ на К.К. в
производството по ч. гр. д. № 1129/2020 г. по описа на Районен съд – Провадия.
3
Останалите релевирани оплаквания в жалбата касаят произнасянето по същество на
молбата, по която е било образувано първоинстанционното производство и въз основа, на
която е постановено вече влязлото в сила определение № 323 от 10.05.2021 г., поради което
същите не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство.
С оглед на гореизложеното, не са налице предпоставките за изменение на определение
№ 323 от 10.05.2021. по ч. гр. д. № 1129/2021 г. по описа на Районен съд – Провадия в частта
за разноските, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което депозираната молба с
вх. № 2172 от 8.06.2021 г. /именувана от страната като частна въззивна жалба/ се явява
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Предвид горното, обжалваното определение се явява правилно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 475 от 8.07.2021 г., постановено по ч. гр. д. №
1129/2020 г. по описа на Районен съд – Провадия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4