О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 03.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 2 състав, в закрито заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година, в следния състав :
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 694 по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се води по реда на чл. 365 и
сл. ГПК.
Производството е
образувано по повод подадена искова молба от „Л.В.“ ЕООД, ЕИК*********, в
качеството му на частен правоприемник на „Л.“ АД/, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Младост“, бул. „******************/в качеството му на
частен правоприемник на „Л.“ АД/, срещу „А.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** и И.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, като
от ищеца са предявени за разглеждане в условията на обективно и кумулативно
съединяване искове, с които да се приеме за установено, че ответните страни
дължат в условията на солидарна отговорност сумите, както следва : на основание
чл. 422 ГПК, във връзка с 430 ТЗ, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата в
размер от 173,34 евро, ведно със законната лихва за забава, считано от
08.03.2018 г. /моментът на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение/ до окончателното плащане – представляваща главница по отпуснат и
невърнат паричен заем /вноски от 11 с падеж 19.08.2019 г. до 20 с падеж
19.05.2020 г., съставляваща част от общо вземане в размер от 30 000 евро,
съгласно сключен договор за заем Бизнес кредит – клиентски № 5832/19.09.2018 г.; 6 700,41 евро –
договорна лихва начислена върху главното вземане за периода от 20.07.2019 г. до
19.05.2020 г., въз основа на чл. 2.3. букви /а/ и /b/ от договор за заем Бизнес кредит – клиентски № 5832/19.09.2018 г.; и 16 609,78 евро –
неустойка за забава начислена за периода от 20.08.2019 г. до 12.03.2020 г., въз
основа на чл. 2.3. букви /с/ и /d/ от
договор за заем Бизнес кредит – клиентски № 5832/19.09.2018 г., които вземания са
прехвърлени от първоначалния им носител
– „Л.“ АД в полза на ищеца с договор за продажба на вземане от
03.02.2021 г.
На 20.09.2021 г.
ответната страна – „А.Б.“ ЕООД, чрез назначения управител на търговско
предприятие по реда на чл. 46, ал. 6 ЗОЗ се е възползвала от процесуалното си
право по чл. 367 ГПК да упражни писмен отговор по подадената от ищеца ИМ, като
оспорва предявените с нея искове за установяване на парични вземания.
Вторият ответник - И.Д.К.
също в рамките на разписания в чл. 367 ГПК срок е подал писмен отговор по ИМ с
привеждане на доводи, че същата е нередовна, а предявените с нея искове
неоснователни.
На 18.10.2021 г. чрез
използване услугите на лицензиран пощенски оператор дружеството-ищец „Л.В.“ ЕООД е подало по
делото допълнителна искова молба, с която е пояснило и допълнило твърденията си
по първоначалната такава, а така също е изразило становища по наведените от
ответните страни възражения в писмените им отговори.
На
06.12.2021 г. ответната страна – „А.Б.“ ЕООД, чрез назначения управител на
търговско предприятие по реда на чл. 46, ал. 6 ЗОЗ се е възползвала от
процесуалното си право по чл. 373 ГПК да упражни писмен отговор по подадената
от ищеца ДИМ, като продължава да поддържа доводите си за неоснователност на
предявените за разглеждане искове.
Със
съвместна молба от 01.12.2021 г. „Л.В.“ ЕООД, ЕИК*********, „А.Б.“ ЕООД и И.Д.К..чрез
пълномощниците им – юрисконсулт Даскалова и адвокат
Д. П. са заявили, че между страните е постигнато необходимото съгласие за
доброволно разрешаване предмета на спора, като желаят да го обективират
в сключването на съдебна спогодба, която да бъде утвърдена от съда. В този
контекст настояват за насрочване на делото в открито съдебно заседание, където
спогодбата да бъде утвърдена от съда.
С
друга молба от 03.12.2021 г. „А.Б.“ ЕООД, чрез назначения управител на
търговско предприятие по реда на чл. 46, ал. 6 ЗОЗ също е манифестирал воля за
сключване на съдебна спогодба при параметрите отразени в проекта за такава
инкорпориран в пълномощното на адвокат – Петков.
С
нова молба от 17.12.2021 г. „А.Б.“ ЕООД и И.Д.К., чрез пълномощникът им адвокат
– П. заявяват, че същите в качеството им на ответни страни по предявените
искове ги признават, поради което искат постановяване на решение по реда на чл.
237 ГПК.
Ищецът
„Л.В.“ ЕООД също подава молба от 20.12.2021 г., с която позовавайки се на
осъщественото процесуално изявление на двамата ответника за признаване на
предявените срещу тях искове по чл. 422 ГПК формулира искане на основание чл.
237, ал. 1 ГПК съдът да се произнесе по спора с решение при признаване на
исковете.
На
21.01.2022 г. е проведено открито съдебно заседание по разглеждане на спора по
делото.
На
28.01.2022 г. „А.Б.“ ЕООД и И.Д.К., чрез пълномощникът им адвокат – П.
заявяват, че оттеглят упражнените от тях възражения срещу издадената спрямо тях
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, които възражения са станали
повод за предявяване на ИМ и образуване на т.д.
№ 694/2021 г. по описа на СГС, VI-2 състав.
От своя страна ищецът - „Л.В.“ ЕООД е упражнил молба постъпила в СГС
на 31.01.2022 г., с която е поискал в максимално кратък срок съдът да се
произнесе със съдебен акт във връзка с подадената от двамата ответника молба
датираща от 28.01.2022 г.
Софийски градски съд,
като се запозна с формулираното от ответните страни изявление за оттегляне на подадените
от тях възражения по смисъла на 414 ГПК, намира, че предявените искове за
установяване съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
20.07.2020 г. на СРС, Гражданско отделение, 29 състав, по гр. дело № 23945/2020
г., са недопустими.
Съгласно т. 10а на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, по тълк.
дело 4/2013 г., процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422, респ. 415, ал. 1 ГПК, не са налице в случаите, когато възражението по чл. 414 ГПК не е подадено
в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК или не съдържа оспорване на вземането. Съдът,
разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна
преценка за наличието на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан
от констатациите по тях на съда в заповедното производство.
Констатира се, че в
пределите на висящия исков процес по разглеждане на предявените искове по чл.
422 ГПК ответните страни, които са упражнили възражения по смисъла на чл. 414 ГПК упражняват процесуално право да ги оттеглят. Това действие е напълно
допустимо, доколкото процесуалното право да се подаде възражение е възможно да
бъде оттегЛ. от субекта, които е възползвал от него. Възможността съдът да решава въпроса за дължимостта на заявените в заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение суми, в отделен исков процес, е обусловена
от наличието на спор относно вземанията, за които преди това е издадена заповед
за изпълнение, по която длъжникът е възразил. В хипотеза когато правните
последици създадени от подаденото възражение отпадат, поради неговото оттегляне
от длъжника отпада и правния интерес за
кредитора от провеждане на искова защита по реда на чл. 422 ГПК относно
вземанията предмет на издадената заповед за изпълнение, тъй като вече не
съществува спор относно съществуването на тези вземания, предвид
преустановеното действие на процесуалното право да се възрази по тях, което е
настъпило с оттегляне на възраженията по чл. 414 ГПК.
Отчитайки това, че правният интерес е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът следи
служебно по време на цялото производство, то при констатираната й липса
/обоснована с направеното от ответните страни оттегляне на възраженията им по
чл. 414 от ГПК/, предявените искове се явяват недопустими , а исковата молба
подлежи на връщане – по арг. от чл. 130, изр. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Софийски
градски съд
О П
Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА, на основание чл. 130, изр. 1 от ГПК, исковата молба с вх. №
308076/19.04.2021 г., във връзка с която е образувано т. дело № 694/2021 г. по
описа на СГС, ТО, VІ-2 състав и ПРЕКРАТЯВА образуваното по тази искова молба
исково производство.
Определението може да бъде
обжалвано пред Софийски апелативен съд, с частна жалба, в едноседмичен срок от
съобщението.
След влизане в сила на определението на СРС, ГО, 29 състав да се изпрати заверен препис от
същото, както и препис от молбата на ответните страни -„А.Б.“ ЕООД и И.Д.К. депозирана на 28.01.2022 г., с която същите
са оттеглили подадените от тях възражение по чл. 414 ГПК.
СЪДИЯ :