Р Е Ш Е Н И Е
№ 260829 / 08.06.2021 год., град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на десети май две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 4393 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация – Бургас” ЕАД против Р.А.В., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 917.18 лв. – стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.март 2018 год. до м.март 2020 год., ведно с мораторна лихва в размер на 55.15 лв., начислена върху главницата за периода от 01.05.2018 год. до 21.05.2020 год., както и законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2020 год. до окончателното изплащане на вземането, за които по ч.гр.д. № *****/2020 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК и са с правно основание във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В съдебно заседание се поддържат от процесуалния представител на ищцовото дружество, който ангажира доказателства и претендира разноските по делото.
Особеният представител на ответника оспорва основателността на исковете.
Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Ответникът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор *** по КК и КР на гр.Бургас, представляващ апартамент в гр.Б*, ж/к „****
На общо събрание на етажните собствености, находящи се в гр. Б* ж/к „****, проведено на 17.10.2010 год., е взето решение топлинното счетоводство да се извършва от „Топлофикация - Бургас“ ЕАД.
Съобразно така взетото от общото събрание решение, на 10.11.2010 год. нарочно упълномощено лице е сключило с ищцовото дружество договор за дялово разпределение на топлинна енергия.
Според изготвената от ищцовата страна справка за дължими суми, за периода от м.март 2018 год. до м.март 2020 год. на ответника са начислени сумите от: 560.20 лв. за топлоенергия за БГВ, ползвана в процесния имот, 43.79 лв. - отопление, 300.21 лв. - сградна инсталация и 25.50 лв. – отчет и дялово разпределение. Върху съответните месечни задължения, явяващи се сбор от посочените компоненти, е начислявана мораторна лихва, чийто общ размер за процесния период възлиза на 55.15 лв.
По делото са налични и действащите общи условия, при които е извършвана продажбата на топлинна енергия, отчетни листи за абонатната станция, към която е присъединена етажната собственост, неподписани отчетни листи за топлоснабдения имот, както и индивидуални справки за използвана топлинна енергия в посочения обект.
Изслушано е заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза, което е аргументирано, основано на задълбочен анализ на изследваните данни и което съдът кредитира в цялост. Съгласно същото, абонатната станция, към която е присъединен топлоснабдения имот, е работила на отопление и БГВ в процесния период, извършена е разбивка по пера на претендираната сума, проверено е извършеното дялово разпределение на топлоенергията, коригирани са начисленията, съгласно приложимия според експерта метод, като са остойностени така определените количества топлоенергия.
Въз основа на така установените факти, Бургаският районен съд намира исковете за частично основателни.
Очевидно ищцовото дружество-доставчик и ответника-собственик на топлоснабдения имот и потребител са били в облигационно правоотношение, възникнало по силата на чл.150, ал.1 във вр. с чл.153, ал.1 от ЗЕ. По това правоотношение „Топлофикация - Бургас” ЕАД е изпълнявало задължението си да доставя топлоенергия в абонатната станция, към която се числи имотът на В., т.к. същата е била присъединена към топлопреносната мрежа и топлоподаването не е било преустановявано през процесния период. Доказано е също и доставеното в апартамента количество топлоенергия, отдадена от щранг-лира и за БГВ (без сградна инсталация), чиято обща стойност, заедно с таксата за дялово разпределение, възлиза на 616.97 лв. Липсват доказателства тази сума да е била заплатена в срок, поради което претенцията за главница се явява основателна до посочения размер.
Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение за периода на забавата, в размер на законната лихва. Според чл.32 от действащите общи условия, топлинната енергия се заплаща в 30 – дневен срок от изтичане на отчетния период. Предвид изложеното, акцесорната претенция за лихва е доказана в своето основание, а поради липса на надлежни данни за размера й, на основание чл.162 от ГПК, съдът служебно я определя на 50.59 лв., начислена върху всяко месечно задължение, начиная от съответния падеж до 21.05.2020 год. Ответникът дължи и законната лихва върху неплатената стойност на топлоенергията, начиная от предявяване на исковете (чл.422, ал.1 от ГПК), до окончателното й изплащане.
При това положение частично дължими са и разноските, сторени от „Топлофикация – Бургас” ЕАД в производството по ч.гр.д. № ***** / 2020 год. на БРС, възлизащи на 85.82 лв., както и в настоящото, в размер на 394.77 лв.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.А.В. ***, ЕГН - **********, дължи на “Топлофикация Бургас” ЕАД, ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. Б*, кв. “Л*****, представлявано от Х* И*, сумата от 616.97 лв. – стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.март 2018 год. до м.март 2020 год., ведно с мораторна лихва в размер на 50.59 лв., начислена върху горната главница за периода от 01.05.2018 год. до 21.05.2020 год., както и законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2020 год. до окончателното изплащане на вземането, за които по ч.гр.д. № ****/2020 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над уважения до пълния предявен размер от 917.18 лв., иска за мораторна лихва за горницата над уважения до пълния предявен размер от 55.15 лв., както и иска за законна лихва върху неоснователния размер на главницата.
ОСЪЖДА Р.А.В. да заплати на “Топлофикация Бургас” ЕАД деловодни разноски за производството по ч.гр.д. № *****/2020 год. на БРС в размер на 85.82 лв., както и за настоящото производство – в размер на 394.77 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/
Вярно с оригинала: М Е