Р Е Ш
Е Н И Е
№ 740
гр.Плевен, 17.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, V-ти
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело
№780 по описа на Административен съд-Плевен за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.27, ал.2 от
Закона за храните (ЗХ).
Образувано е по жалба от СД „Н.В.-Н. и сие“ със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „***“ №***, представлявано от
управителя Н.А.Н., против Заповед №1387/30.07.2020 год. на Директора на
ОДБХ-Плевен, с която на основание чл.27, ал.1, т.8 от Закона за храните е
заличен от регистъра по чл.24, ал.1 от ЗХ снек-бар, стопанисван от жалбоподателя,
находящ се в с.К., общ.Долна Митрополия, обл.Плевенска.
В жалбата са наведени доводи, че заповедта е издадена
въз основа на доклад и констативен протокол, с чието съдържане жалбоподателят
не е запознат, същите не са му били предоставени. Твърди, че в обекта не са
правени проверки, управителят не е бил уведомен за започналото административно
производство, дори по телефона. Счита заповедта за неправилна и
незаконосъобразна, издадена в нарушение на чл.26, ал.1 от АПК и чл.35 от АПК.
Счита за невярна констатацията на проверяващите органи, че обектът е спрял
дейността си за повече от един месец, тъй като повече от двадесет години
обектът не е спирал дейността си дори за един ден. Твърди, че поради намаляване
обема на работа се е наложило да освободи персонала си, но е продължил да
работи сам, като е затварял обекта единствено, когато му се е налагало да ходи
за стока в града. Не може да си спомни защо не е бил в обекта на 23.06.2020
год., но вероятно е ходил при личния си лекар за рецептите в града, или е
работил в градината в задния двор. Моли за отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
управителя Н.Н.и от адв.К. с пълномощно на л.9 от делото, която поддържа
жалбата на заявените в нея основания, по същество излага подробни съображения
за незаконосъобразност на заповедта, претендира присъждане на направените по
делото разноски. Представя допълнително и писмени бележки, в които също излага
подробни съображения.
Ответникът по жалбата-Директорът на Областна дирекция
по безопасност на храните-Плевен в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Драганова с
пълномощно на л.66 от делото, която оспорва жалбата. Представила е и подробно
писмено становище с вх.№4821/21.09.2020 год., в което излага подробни
съображения за неоснователност на жалбата, моли съда да я отхвърли.
Административен съд-Плевен, пети
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения
акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено
следното:
На 23.06.2020 год в 9:30 часа, д-р М.М.-главен
инспектор в ОДБХ-Плевен и д-р Д.А.- главен инспектор в ОДБХ-Плевен, са
извършили планова и тематична проверка на обект-снек-бар, находщ се в с.К.,
общ.Долна Митрополия, ул „***, стопанисван от СД „Н.В.-Н. и сие“ и са
констатирали следното: При проверката на място обектът е заключен, няма достъп
до него. Не е подадено заявление за временно спиране на дейността към момента
на инспекцията. Няма достъп до обекта, тъй като е поставен катинар на входната
врата. Изготвен е Доклад №020123/23.06.2020 год.
На 30.07.2020 год. в 10:15 часа е извършена следваща
проверка от контролните органи, при която е установено, че обектът е заключен и
няма достъп до него.Не е подадено заявление за временно спиране на дейност към
момента на проверката. Описано е още, че при посещение в обекта на 30.07.2020
год. в 9:30 часа обектът е затворен, поставен е катинар на входната врата.
Изготвен е Констативен протокол №015037/30.07.2020 год.
Издадена е и оспорената в настоящото производство
Заповед №1387/30.07.2020 год. на Директора на ОДБХ-Плевен, с която на основание
чл.27, ал.1, т.8 от Закона за храните е заличен от регистъра по чл.24, ал.1 от
ЗХ снек-бар, стопанисван от жалбоподателя, находящ се в с.К., общ.Долна
Митрополия, обл.Плевенска, ул „***. Като основание за заличаването на обекта е
посочено: Спиране дейността на обекта за повече от един месец, описано в Доклад
№020123/23.06.2020 год. и в Констативен протокол №015037/30.07.2020 год.
Посочено е още в заповедта, че е нарушена разпоредбата на чл.29, ал.1 от Закона
за храните, според която в седемдневен срок от спиране на дейността в обект,
регистриран по реда на чл.26, бизнес операторът подава уведомление до компетентния орган по чл.23,
ал.2, т.1 или 2, в което посочва периода на спиране. Заповедта е получена от
жалбоподателя на 20.08.2020 год., видно от приложената на л.11 обратна разписка,
а жалбата против нея е подадена на 1.09.2020 год. чрез административни орган и
е заведена с вх.№5374.
При така установените факти, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в срок, от надлежна
страна-адресат на заповедта, за която последната е неблагоприятна, пред
компетентния съд, против индивидуален административен акт, поради което е
допустима за разглеждане.
По същество е основателна.
Компетентността на органа да издава актове от
категорията на процесния е разписана в чл.27, ал.1, т.8 във връзка с чл.23,
ал.2, т.1 и 2 от Закона за храните. Съгласно тези текстове,
компетентният орган по чл. 23, ал. 2, т. 1 или 2 издава заповед за
заличаване на регистрацията при
констатирано от контролен орган спиране за повече от един месец на дейността на
обекта, считано от деня на констатиране, без уведомяване по чл. 29. А компетентен орган за
регистрация за целите на Регламент (ЕО) № 852/2004 е
директорът на областната дирекция по безопасност на храните – по
местонахождението на обекта за производство, преработка и/или дистрибуция на
храни. В случая оспорената заповед е издадена от доктор Л.Ф.-Началник отдел КХ,
която за периода 24.07.2020 год.-7.08.2020 год. е замествала Директора на
ОДБХ-Плевен на основание Заповед №ОСО 82/10.07.2020 год. поради ползван от него
платен годишен отпуск, видно от заявление на л.37 от делото. Заповедта е
издадена на 30.07.2020 год.-в периода на заместване на титуляра на длъжността.
Следователно, заповедта е издадена от компетентно длъжностно лице, заместващо
титуляра на длъжността-Директора на ОДБХ-Плевен, при условията и в периода на заместване , което е допустимо по аргумент
от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г.
на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите.
Оспорената заповед е писмена и формално съдържа всички разписани в чл.59, ал.2 от АПК
реквизити, в т.ч. фактически и правни основани за издаването си. Като
фактическо основание за заличаване на търговския обект от регистъра по чл.24,
ал.1 от ЗХ е посочено спиране на дейността на обекта, като относно факта на
спиране на дейността е извършено препращане към
Доклад №020123/23.06.2020 год. и
Констативен протокол №015037/30.07.2020 год. Тези два последни документа
обаче, не са връчени на жалбоподателя и те не са доведени до знанието му в хода
на административното производство, за да може чрез запознаване с изложените в
тези документи по преписката мотиви да се изведат мотивите на органа за
издаване на оспорената заповед.
Излагането на фактически основания в административния акт е от
съществено значение, тъй като само по този начин както лицето, спрямо което е
насочено разпореждането, така и съдът при осъществяване на съдебен контрол за
законосъобразност могат да установят кои са конкретните факти, въз основа на
които административният орган е счел, че следва да упражни предоставените му
властнически правомощия. Именно изложените в административния акт факти
очертават и предмета на доказване. При издаването на оспорената заповед
административният орган е бил длъжен да посочи както правните, така и
фактическите основания за издаването му, и то по начин, че на адресата на акта
да стане ясно защо, по каква причина се разпореждат тези последици, които
съставляват разпоредителна част на заповедта.
При липса на яснота относно това кога органът е приел, че обектът е
спрял дейността си, и при липса на връчване на доклада и констативния протокол
с данните от извършените проверки, при които е констатирано, че обектът не е
работил, на жалбоподателя, последният обективно не е в състояние да се запознае
с мотивите на органа да постанови този резултат-заличаване на търговски обект
от регистъра. Липсата на мотиви винаги съставлява съществено процесуално
нарушение, което опорочава в съществена степен издадения административен акт,
тъй като лишава съда от възможността да осъществи проверка на неговата
правилност, а този факт сам по себе си е достатъчен заповедта да се отмени като
незаконосъобразна, без спора да се разглежда по същество.
Заповедта обаче е издадена и в несъответствие с
материални закон и при наличие на съществени процесуални нарушения.
Жалбоподателят не е бил уведомен за започване на
административното производство, по аргумент от чл.26, ал.1 от АПК. Вярно е, че
при двете посещения на търговския обект на 23.06.2020 год. и на 30.07.2020 год.
контролните органи не са намерили жалбоподателя на адрес на търговския обект в
с.К.. Но този обект е бил вписан в регистър по ЗХ и видно от удостоверението за
регистрация на л.54 от делото и от служебна справка в Търговския регистър на
основание чл.23, ал.5 от ЗТР, седалището и адреса на управление на търговеца,
стопанисващ обекта, е в гр.Плевен, на
ул. „***” № 6, вх. Б, ет. 2, ап. 4, където той изобщо не е търсен с
оглед предоставяне на възможност за
представяне на доказателства, за възражения и т.н. Не е дадена възможност на
жалбоподателя да прегледа документите по преписката, да се запознае със съдържанието на преписката
чрез прочитане или по друг подходящ начин - според наличните технически
възможности, да изрази становище по
събраните доказателства, с което органът е нарушил разпоредбата на чл.34 от АПК. В този смисъл органът не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение
за случая, което е изискване на нормата на чл.35 от АПК. Съдът прави извод, че
нарушението на тези правила е съществено, като взе предвид събраните в хода на
съдебното производство писмени и гласни доказателства, които оборват извода на
административния орган, че търговският обект не е работил за повече от 30 дни.
В съдебно заседание е разпитан свидетелят С.Н., който
съобщава, че е редовен посетител в търговския обект, ходи в него от както е
създаден, от преди 20 години, някой път е ходил и по два пъти на ден. Твърди,
че в заведението се предлагат напитки, кафе, бира, отделно има хранителен
магазин. Сочи, че от около година е била освободена сервитьорката, и
управителят обслужва клиентите. Най-често има сутрин и вечер хора в
заведението, които са постоянни клиенти. Сочи, че през периода на пандемията
заведението е спряло да работи само през пролетта , някъде около от средата на
месец март до средата на месец април. През другото време е работило, включително
през месеците юни и юли 2020 год. Единствено управителят е затварял за няколко
часа през дните, в които е ходил до града за стока, защото работи сам и няма
персонал, който да остане да обслужва клиентите.
В унисон с горните свидетелски показания са и
приобщените по делото писмени доказателства, представени от жалбоподателя. Това
са приложените на л.5-6 дневни финансови
отчети за 23 юни 2020 год. и 30 юли 2020 год.-това са дните, когато контролните
органи са посетили обекта и са констатирали, че не работи. На л.7 от делото са
приложени съкратени отчети на фискалната памет за целите месеци юни и юли 2020
год., като в същите включително има
данни за датите 23 юни и 30 юли. Приложена е и фактура на л.8 от магазин Метро,
издадена на жалбоподателя, за извършени покупки на алкохол и безалкохолни на
дата 30 юли 2020 год. Представени са и копия на фискални бонове от дати 23 юни
и 30 юли и детайлни отчети на фискалната
памет. Приложени са по делото на л.56-61 три броя фактури за ползвана и заплатена електрическа енергия
за обекта в с.К., за периоди през месеците април, май, юни и юли, както и на
л.62-64 от делото- фактури за ползвани ВиК услуги за месеците април, май и юни.
Всички тези доказателства са показателни относно факта, че процесният търговски
обект е работил през месеците юни и юли 2020 год., през които – на 23 юни и 30
юли, търговският обект е бил посетен от контролните органи и е направена
констатацията, че не работи. Съдът кредитира и показанията на двете свидетелки
д-р М. и д-р А., които съобщават, че на тези две процесни дати – 23 юни и 30
юли 2020 год. са посетили търговския обект и той не е работил. Съдът ги
кредитира, защото е възможно в часовите интервали- около 9.30-10.00 часа
сутринта обектът все още да не е бил отворен, възможно е управителят да е бил
за стока или на друго място, по лична работа. Същественото е, че от писмените
доказателства се установява, че търговският обект е развивал, макар и не
мащабна , дейност, защото е кумулирал ел.енергия, ползвал е вода; изготвяни са
финансови отчети, реализиран е оборот, извършвано е зареждане със стока от
други търговски обекти.
Всичко това доказва по несъмнен начин неправилност на
констатациите на контролните органи, които, ако бяха уведомили управителя на
обекта своевременно и му бяха дали възможност в хода на административното
производство да представи тези доказателства, щяха да достигнат до други
фактически и правни изводи. Като не са сторили това, се е стигнало до издаването
на административен акт в противоречие на събраните доказателства, при
неизяснена фактическа обстановка, при нарушаване правата на жалбоподателя да
участва пълноценно в административното производство, и до несъобразяване с
материалноправните разпоредби на закона, обосноваващи предпоставките за
заличаване от регистъра по ЗХ на търговските обекти.
В този случай приложената административна
мярка-заличаване на обекта, се явява и несъразмерна на преследваната цел,
поради което съдът приема, че заповедта е издадена и при несъобразяване с целта
на закона.
Ето защо оспорената заповед следва да се отмени.
При този изход на делото на жалбоподателя се следват
разноски. Доказано е обаче заплащането
единствено на държавна такса за образуване на делото в размер на 50 лв., видно
от приложената на л.28 от делото разписка. Претендираното в съдебно заседание
по съществото на спора и в приложения на л.65 от делото списък възнаграждение
за един адвокат в размер на 300 лева, не е доказано, че е заплатено изцяло в
брой, видно от приложеното на л.9 от делото адвокатско пълномощно. В графите
”платена сума”, и „от които в брой” няма никакво отбелязване, което е основание
за неприсъждане на сумата за адвокатско възнаграждение, по аргумент от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Воден от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен,
V-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба от СД „Н.В.-Н. и сие“ със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, ул „***“ №***, представлявано от управителя Н.А.Н.,
Заповед №1387/30.07.2020 год. на
Директора на ОДБХ-Плевен, с която на основание чл.27, ал.1, т.8 от Закона
за храните е заличен от регистъра по чл.24, ал.1 от ЗХ снек-бар, стопанисван от
жалбоподателя, находящ се в с.К., общ.Долна Митрополия, обл.Плевенска.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на
храните-Плевен да заплати в полза на СД „Н.В.-Н. и сие“ със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул „***“ №***, ЕИК *********, представлявано от
управителя Н.А.Н., разноски , заплатени за държавна такса за образуване на
делото в размер на 50 (петдесет) лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на СД „Н.В.-Н. и сие“ със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, ул „***“ №***, ЕИК *********, представлявано от
управителя Н.А.Н. за заплащане на разноски за възнаграждение за един адвокат в
размер на 300 (триста) лева.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
/П/