Решение по дело №461/2020 на Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Плевен  14.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА

                                                                                     СВЕТЛА ДИМИТРОВА

при секретаря Вергиния П. като разгледа докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. № 461 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          С решение №414 от 16.03.2020 г. по гр.д. №5188/2019 г. Плевенски Районен съд е:

ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че  Й.М.П., ЕГН **********, гр.Плевен, *** ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. “Източна индустриална зона” №128, сумите, както следва : 60,33 лв. – главница, за периода от 01.11.2016 г. до 31.03.2019 г., 7,07лв. – лихва върху главницата, за периода от 04.01.2017г. до 09.05.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 16.05.2019год., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е  издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №3067/2019г. по описа на ПлРС.

ОСЪДИЛ на основание чл.78 ал.1 от ГПК Й.М.П., ЕГН **********, гр.Плевен, *** ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул.“Източна индустриална зона” №128, направените разноски по делото в производството по чл.422 от ГПК в общ размер 475лв., както и разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №3067/2019год. по описа на Плевенски районен съд в общ размер – 75лв.

          Недоволна от решението е останала ответницата и чрез особения ѝ представител – адв. В.В. е подадена въззивна жалба срещу него, в която се моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск.

          Адв. В.В. счита, че по делото не е доказано Й.М.П. да собственик/ползвател на процесния топлоснабден имот и като такава да е потребител на топлинна енергия.

Според адв. В.В., не е ясно основанието на процесните задължения на Й.М.П., а техните размери са произволно определени на база т.нар. „прогнозни“ сметки.

Адв. В.В. възразява срещу определения от Плевенски Районен съд размер на юриск. възнаграждение, присъдено в полза на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД.

          Препис от въззивната жалба е връчен на 27.05.2020 г. на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД   и в срок е подаден отговор с искане да бъде потвърдено обжалваното решение.

Според въззиваемото дружество, по делото е доказано, че Й.М.П. е собственик  на 5/8 ид.ч. от процесния имот и като такава се явява потребител на топлинна енергия.

Относно основанието и размера на процесните задължения, “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД се позовава на представени още с исковата молба фактури.

          Въззиваемото дружество претендира разноски за юриск. възнаграждение.

          С определение №623 от 24.06.2020 г. съдът е приел въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил о.с.з. за разглеждането ѝ.

          В о.с.з. на 09.07.2020 г. адв. В.В. е заявила, че според нея декларацията по чл.14 не удостоверява собственост върху процесния апартамент.

          В о.с.з. на 09.07.2020 г. юриск. С. Ч.-С. е посочила, че в молба от 13.02.2020 г. е конкретизирано основанието на процесните задължения – касае се за такси за услугата „дялово разпеределение“, дължими във вр. с отчитането на водомерите за топла вода в абонатната станция.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

          “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД твърди, че Й.М.П. като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен, ж.к. ****, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че като такъв не е погасила задълженията си за периода от 01.11.2016 г. до 31.03.2019 г., възлизащи на общо 60.33 лв.

В исковата молба се сочи, че 60.33 лв. се дължат както за „консумирана и незаплатена топлинна енергия“, така и за „услуга дялово разпределение“ във вр. с 2 броя водомера и 1 бр. уред.

От приложените към исковата молба 7 бр. фактури е видно, че сумите в общ размер на 60.33 лв. са начислени за „услуга разпределение“.

В исковата молба се твърди още, че дължимите месечни суми следва да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Неизпълнението на това задължение поражда основание да се претендира лихва за забава за периода от 04.01.2017 г. до 09.05.2019 г. в размер на 7.07 лв.

За удостоверяване собствеността върху процесния апартамент с исковата молба е представено съобщение от Община Плевен до Й.М.П. за дължими за 2019 г. данък върху недвижим имот и такса за битови отпадъци.

           Ищецът твърди, че в производството по ч.гр.д. №3067/2019 г. по описа на Плевенски Районен съд му е издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, която е връчена на ответницата при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Това наложило приложението на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Със съобщение, връчено на 02.07.2019 г., му е указано да предяви иск по чл.422 от ГПК и на 31.07.2019 г. той предявил иск с петитум: да бъде признато за установено, че ответницата му дължи сумата от 60.33 лв. – за консумирана топлинна енергия за периода от 01.11.2016 г. до 31.03.2019 г. и сумата от 7.07 лв., представляваща лихва за забава за периода от 04.01.2017 г. до 09.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. №3067/2019 г. по описа на Плевенски Районен съд до окончателното ѝ изплащане.

           Й.М.П. не е намерена на постоянния ѝ и настоящ адрес, нито по месторабота. С определение №4878 от 20.11.2019 г. на основание чл.47, ал.6 от ГПК за неин особен представител е назначена адв. В.В.. Възнаграждението на последната в размер на 300 лв. е платено от ищеца.

С отговора особеният представител на Й.М.П. е възразил, че липсват доказателства за собственост за целия процесен период, както и че не е ясно за какво точно се претендира общата сума от 60.33 лв.

 “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД е представило допълнително съобщение от Община Плевен до Й.М.П. за дължими за 2018 г. данък върху недвижим имот и такса за битови отпадъци. По негово искане  Община Плевен, Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ е представила декларация  вх. №*** от 10.06.2011 г., подадена от Й.М.П.. Последната е декларирала, че процесният апартамент е съсобствен по наследство между нея, Х. Й. П., М. Й. П. и Л. Й. П., като тя притежава 5/8 ид.ч., а всички останали – по 1/8 ид.ч.

Представена е и извадка от Кадастралния регистър на недвижимите имоти, според която имот с идентификатор 56722.655.59.32.19 е бил собствен на Йордан Петков Петков и Й.М.П..

Налице е и списък на абонатите от Етажна собственост, находяща се в бл.65, вх.А, в който под №19 фигурира Й.М.П..

Всички тези доказателства, които не са оспорени от особения представител, косвено сочат, че процесният апартамент е бил съпружеска имуществена общност, която след смъртта на съпруга Й. П. П. /настъпила преди началото на процесния период/ е станала съсобственост между преживялата съпруга Й.М.П. и трите им деца. До този извод е достигнал и Плевенски Районен съд.

          Особеният представител не е оспорил приложените към исковата молба 7 бр. фактури. Той изрично е заявил в о.с.з. на 17.02.2020 г., че не оспорва размера на ищцовите претенции, поради което и за процесуална икономия не е допусната съдебно-икономическа експертиза по делото.

          В молба от 13.02.2020 г. “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД е уточнило, че към абонатната станция е присъединен само вх. А и че в тази абонатна станция се ползва само топла вода, не и отопление. При това положение не се начисляват суми за консумирана топлоенергия и за топлоенергия, отдадена от сградната инсталация. Уточнено е също, че в процесния апартамент има 2 бр. водомери и че макар Й.М.П. да не ползва топла вода, дължи такси за услугата „дялово разпределение“.

          Представен е договор от 05.12.2007 г., сключен между “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД и „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ЕООД, в чийто предмет се включва отчитане на общия водомер в абонатната станция и на индивидуалните водомери за топла вода. В допълнителни споразумения към този договор от с.д. и от 07.12.2017 г. са конкретизирани и цени за ежемесечно отчитане на водомер за топла вода. Тук е мястото да се отбележи, че процесните фактури не са издавани ежемесечно, а само в началото и края на отоплителните сезони, като само за сезон 2018/2019 г. има и една междинна фактура – от февруари 2019  г.

          При така установената фактическа обстановка, Плевенски Районен съд правилно е приел, че предявеният иск е основателен и доказан така, както е предявен: за главница в размер на 60.33 лв. и за лихва за забава в размер на 7.07 лв.

          Първоинстанционният съд е определил възнаграждение за юрисконсулта на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД в минимален размер – 100 лв., поради което е несъстоятелно възражението на особения представител, че този размер е „прекомерен“.

Въззивната жалба се явява неоснователна и недоказана. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

При този изход на спора по същество, Й.М.П. следва да заплати в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН“ЕАД юриск.възнаграждение, което въззивната инстанция определя в размер на 100 лв., с оглед правната и фактическа сложност на делото, както и възнаграждението на особения представител за настоящата инстанция в размер на 100 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО решение №414 от 16.03.2020 г. по гр.д. №5188/2019 г. по описа на Плевенски Районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Й.М.П., с ЕГН: ********** да заплати в полза на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД-гр. Плевен, с ЕИК: *** направените във въззивното производство разноски в размер на общо 200 лв., от които 100 лв. – за юриск. възнаграждение и 100 лв. – за възнаграждение на оособения представител.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: