№ 3352
гр. София, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20241110204313 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 АПК вр. чл. 74 ЗМВР.
Образувано е по жалба на С. Т. П., ЕГН **********, чрез адв. Б. Т. М.,
против Заповед за задържане на лице рег. № 225зз-316/16.03.2024 г., издадена
от Н. П.М. полицай при 01 РУ - СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР по отношение на С. П. е наложена принудителна административна
мярка "Задържане за срок до 24 часа".
С жалбата се претендира незаконосъобразност на атакувания акт, поради
което се претендира неговата отмяна. Оспорва се компетентността на органа
издал заповедта. На следващо място се сочи, че заповедта е фактически
необоснована. Не е спазена и целта на закона. Сочи се и, че не са отчетени
резултатите от проведеното изследване на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Не се
явява и адв. М.. От последния е постъпила молба, с което поддържа жалбата.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява се от
юрк. С., който оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Претендира разноски.
Софийска районна прокуратура - редовно уведомена, не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
След преценка възраженията и становищата на страните, събраните по
делото доказателства и действащата и приложима нормативна уредба, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за задържане на лице рег. № 225зз-316 от 16.03.2024 г.,
1
издадена от Н. М., заемащ длъжността командир на отделение в група
„Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 01 РУ -
СДВР, по отношение на С. П. била приложена принудителна административна
мярка "задържане за срок до 24 часа". Като правно основание за издаване на
заповедта била посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, ал. 1 ЗМВР, а като
фактическо – „управление на МПС след употреба на наркотични вещества“. С.
П. бил задържан в 11.33 часа на 16.03.2024 г. и бил освободен на 17.03.2024 г.,
в 09.25 часа. След задържането на лицето бил извършен личен обиск по реда
на чл. 80 ЗМВР, при който у него били установени подробно описани вещи.
На жалбоподателя бил съставен АУАН Серия GA № 1210969 от 16.03.2024 г.
от В.К.Д., младши автоконтрольор при ОПП – СДВР, за това, че на 16.03.2024
г. в 10.55 часа управлявал личния си лек автомобил „БМВ 318И“, с рег. № СВ
2312 ХР, в гр. София, по ул. „Мими Балканска“, с посока на движение от ул.
„Владимир Иванов – Лодко“ към ул. „Витиня“ и пред номер 7 на ул. „Мими
Балканска“ е спрян за проверка, като при извършена проверка с техническо
средство Drug Test 5000, с фабричен № ARNJ – 0016 и поредна проба № 051 в
11.33 е отчела положителен резултата за бензодиазепини. Препис от АУАН е
връчен на жалбоподателя на 16.03.2024 г., което е удостоверено с подписа му.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие, въз основа на
приобщените писмени доказателства: задържане на лице рег. № 225зз-316 от
16.03.2024 г., АУАН Серия GA № 1210969 от 16.03.2024 г., протокол за личен
обиска на лице; удостоверение от СДВР.
Въз основа на последните се изясняват обстоятелствата по издаване на
атакуваната заповед за задържане и осъществените спрямо С. П. действия за
времето на задържането.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна,
адресат на акта, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на
оспорване, респективно като такава следва да бъде разгледана по същество.
По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал.
1, т. 1, вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна
мярка и като всяка ПАМ налага неблагоприятни последици на адресата, с цел
постигане на правно определен резултат. В зависимост от конкретния случай,
мярката по чл. 72 от ЗМВР, би могла да има превантивен или
преустановителен характер.
Оспорената заповед представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК.
При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен
орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и
процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.
Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии, с които
съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден
при оперативна самостоятелност - да провери дали административният орган
2
е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за
законосъобразност на административния акт.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът в настоящото производство не е
обвързан само от основанията, посочени в жалбата, с която е сезиран, но
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност
всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е
издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата
на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на
административния акт и е основание за неговата отмяна.
Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за
законосъобразност на оспорения акт, освен на основанията, сочени от
оспорващия, но и на всички основания по чл. 146 АПК, съдът намери, че
жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на
предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР - от командир на отделение
в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към
01 РУ - СДВР, каквато длъжност заема издалият заповедта Н. М., съгласно
приложено по делото удостоверение, издадено от Началник на 02 Сектор към
Отдел "Човешки ресурси" – СДВР. Заповедта е издадена в условията на
оперативна самостоятелност, с каквото полицейските органи разполагат,
съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР.
В Решение на СЕС от 25 май 2023 г. по дело С-608/21 г. е посочено, че
"член 6, параграф 2 от Директива 2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че
изисква основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в
извършването на престъпление, да съдържат цялата необходима информация,
за да имат те възможност ефективно да оспорят законосъобразността на
задържането си. Тази информация трябва да съдържа описание на
релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които фигурират
известните време и място на настъпване на фактите, формата на конкретното
участие на тези лица в предполагаемото престъпление и дадената
неокончателна правна квалификация, като същевременно отчита стадия на
наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на текущо
разследване. " В същия смисъл е и Решение от 24.06.2014 г. по жалби №
50027/08 и № 50781/095 - "Петков и Профиров срещу България" на ЕСПЧ,
където е посочено, че не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа
само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични
обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност
към престъпно деяние. Съгласно цитираното по-горе Решение на СЕС от 25
май 2023 г. по дело С-608/21 г. и съгласно постановките в ТР № 16/31.03.1975г.
на ОСГК на ВАС е допустимо издаването на мотивите да не съвпада по време
с издаването на индивидуалния административен акт и те да са обективирани
в друг документ, стига той да изхожда от същия административен орган. И в
3
този случай страните следва да имат възможност да се запознаят
своевременно с мотивите към акта, за да узнаят съображенията на
административния орган и организират защитата си срещу акта. В Решение на
СЕС от 25 май 2023 г. по дело С-608/21 г. изрично е посочено, че не се
"допуска тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при
евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред,
а не в момента на лишаването от свобода или в кратък срок след началото на
същото".
В настоящия случай в обжалваната заповед за задържане е посочено
правно основание за издаването й: " чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР". На следващо
място съдът намира, че в оспорената заповед в достатъчна степен е посочено
фактическото основание за издаването й: "управление на МПС след употреба
на наркотични вещества 343б от НК". Съдът намира, че в обжалваната
заповед с достатъчна конкретика са посочени фактическите основания за
задържане на жалбоподателя, при това в достатъчна степен, за да позволи на
жалбоподателя да разбере въз основа на какви фактически обстоятелства се
задържа и ефективно да оспори задържането си. От друга страна безспорно в
производството се установи, че на жалбоподателя на 16.03.2024 г. е връчен
лично АУАН Серия GA № 1210969 от 16.03.2024 г., в който подробно са
описани фактическите основания за задържането му, поради което не може да
се приеме, че правото му на защита е било нарушено, съответно същият към
момента на фактическото си задържане е могъл да го оспори, при знанието на
всички релевантни факти.
При преценка законосъобразността на административния акт съдът дължи
преценка освен за процесуално и материалноправното му съответствие с
разпоредбата на чл. 72 ЗМВР и сл., също и за съответствието му с целта на
закона - чл. 146, т. 5 от АПК. Целта на принудителната административна
мярка "задържане за срок до 24 часа", налагана по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР, е да се предоврати или преустанови извършването на престъпление, да
се предовратят или преустановяват последиците от същото, да се попречи на
лицето да се укрие или да осуети наказателно преследване чрез заличаване на
улики на местопрестъпление, укриване на улики или лица - като за всеки
конкретен случай на задържане данните следва да бъдат категорично
установени, което е изцяло в тежест на административния орган, издател на
акта. Действително, липсват данни, въз основа на които да може да се направи
извод, че е съществувала опасност жалбоподателят да се укрие. Същевременно
обаче при преценката дали задържането на вероятния извършител е оправдано
и дали представлява съразмерно ограничаване на личните му права /на
правото му на свободно придвижване/ съдът следва да държи сметка, както за
поведението на лицето, така и за предмета на престъплението и разследването.
В случая и предвид предмета на разследването - престъпление по чл. 343б НК,
съдът намира, че наложената принудителна административна мярка е
насочена към преустановяване извършването на престъпление - управление
на МПС след употреба на наркотични вещества, доколкото и видно АУАН
Серия GA № 1210969 от 16.03.2024 г., същият е издаден за управление на
МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Посочената
4
принудителна административна мярка не може да преодолее фактическата
възможност жалбоподателят да пристъпи отново към управление на МПС при
наличните данни за употреба на наркотични вещества, макар че в този случай
той би осъществил състав на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Следва да се
посочи и че съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози когато с тест е установено наличие на
наркотични вещества или техни аналози, полицейски орган съпровожда
лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. Т. е. в
случая жалбоподателят е бил задържан и с оглед на извършване на
последващи действия с него и осигуряване на явяването му в лечебното
заведение, за да се гарантира спазването на надлежния пред по чл. 343б ал. 3
НК. Неоснователните са оплакванията в жалбата, че при задържането на
жалбоподателя не са изчакани и взети предвид резултатите от медицински
изследвания, доколкото за преценката за съответствие на оспорената заповед с
целта на закона това обстоятелство е ирелевантно. Целта на наложената
спрямо жалбоподателя принудителна административна мярка е да се
преустанови извършването на престъпление, а не да се съберат доказателства,
доказващи или пък оборващи по категоричен начин подозрението, че
жалбоподателят е извършил престъпление.
Предвид гореизложеното съдът намира, че атакуваната заповед за
задържане е издадена при спазване на процесуалните правила, при правилно
приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел, поради
което жалбата не е основателна и следва да се отхвърли.
При този изход на производството на основание чл. 143, ал. 3 АПК право
на разноски има ответника по жалбата, каквато претенция е заявена в
съдебното заседание чрез явилия се юрисконсулт. Като взе предвид
фактическата и правна сложност на делото, съдът намери, че
юрисконсултското възнаграждение, което жалбоподателят П. следва да
заплати в полза на СДВР, следва да е в минималния размер, предвиден в чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 80, 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 предл. последно АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба от на С. Т. П., ЕГН **********, чрез адв. Б. Т. М.,
против Заповед за задържане на лице рег. № 225зз-316/16.03.2024 г., издадена
от Н. П.М. полицай при 01 РУ - СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР по отношение на С. П. е наложена принудителна административна
мярка "Задържане за срок до 24 часа"
ОСЪЖДА С. Т. П., ЕГН **********, на основание чл. 143, ал. 3 АПК
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, да заплати наСДВР, сумата от 80, 00
/осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
5
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - София - град в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6