Решение по дело №6521/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260158
Дата: 28 януари 2021 г.
Съдия: Стоян Пеев Мутафчиев
Дело: 20202120106521
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260158                                               28.01.2021 г.                                             гр. Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                               ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осемнадесети януари                                               две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

 

Секретар: Милена Манолова,

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 6521 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод искова молба от К.В.Б. против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД. Ищецът иска да бъде прието за установено по отношение на ответното дружество, че не му дължи сумата от 5368,39 лева, начислена въз основа на корекция на сметка за потребена електрическа енергия за периода 29.10.2017 г. – 09.06.2020 г. за обект с клиентски номер *** и абонатен номер ***, с адрес на обекта гр. ***, за което е издадена фактура от 08.07.2020 г.

В исковата молба се твърди, че не е доставена, респективно потребена електроенергия на стойност 5368,39 лева. Изтъква се, че процесното СТИ не е собственост на ищеца, поради което той няма задължение да го поддържа. Счита, че са нарушени Правила за измерване на количеството електрическа енергия и редът по извършване на корекцията не е спазен.

В законоустановения срок постъпва писмен отговор от ответника, който оспорва искът по основание и размер. Счита, че съществува законово основание за начисляване на процесната сума. Моли съда да отхвърли иска.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, процесуалният му представител депозира писмено становище, с което моли съда да уважи иска и да присъди на страната сторените по делото разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответното дружество моли съда да отхвърли иска, като присъди на страната сторените по делото разноски.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Титуляр на партида с клиентски номер *** (абонатен номер ***2) за обект, находящ се в гр. ***, е ищецът К.В.Б.. Той придобива имота на 20.09.2017 г. по силата на договор за покупко-продажба. На 14.11.2016 г., още когато имотът е собственост на продавачите семейство Й., е подменен електромерът, който отчита потреблението на електрическа енергия в имота, поради повреда, като е монтиран нов с фабричен номер ***.

На 13.12.2017 г. по искане на ищеца е съставен констативен протокол № 11237371 от служители на „***“ АД за това, че електромерът е технически изправен. В документа са посочени актуалните показания на средството за техническо измерване (СТИ) досежно нощна и дневна тарифа.

На 09.06.2020 г. служители на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, сред които свидетелят Т.А.О., експерт енергиен контрол, извършват проверка на СТИ номер ***, като с помощта на лицензиран софтуер е прочетена паметта на електромера. По време на проверката присъстват съпруг на домоуправителя, който отваря на проверяващите стаята, в която се намират електромерите, и лице, което живее в дома на ищеца. Тъй като е установена натрупана електроенергия в невизуализирана тарифа (в регистър 1.8.3 в количество 37483 kWh), електромерът е демонтиран и е монтиран нов. За констатациите е съставен констативен протокол № 5100762, който е подписан от проверяващите и лицата, присъствали на проверката. Записани са показанията в регистри 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0.

Демонтираният електромер е изпратен на 11.06.2020 г. за експертиза, изготвена от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел – гр. Русе, резултатите от която са обективирани в констативен протокол № 506/26.06.2020 г. В документа се сочи, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 – 037483,272 kWh. Електромерът не съответства на технически характеристики.

На 07.07.2020 г. „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД съставя становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизира размера на вземането. Установено е неотчетено количество електрическа енергия след прочитане на регистър 1.8.3 – 27472 kWh. На 08.07.2020 г. „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД издава фактура № *** на стойност 5368,39 лева за неотчетената електрическа енергия за периода 29.10.2017 г. – 09.06.2020 г.

Като доказателство по делото е приета справка за потребление през последните 12/24/36 месеца към дата 12.08.2020 г. досежно клиента К.Б., от която се установява, че активните енергии са дневна и нощна.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обосновано, електроенергия, натрупана в регистър 1.8.3 в размер на 27472 kWh, е преминала през електромер номер ***, но ответникът не предоставя разпечатка от паметта на електромера точно кога е преминала тази енергия, затова не може с категоричност да се отговори на кой абонат е доставена – дали на „старите“ собственици Й. или на ищеца.

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, на показанията на свидетеля О. и на заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и е допустим, като ищецът е обосновал правния си интерес от търсеното установяване.

В тежест на ответника е да докаже, че има право да получи сумата от 5368,39 лева, т.е. да докаже фактите, въз основа на които твърди, че има право да извършва корекция на сметка, респективно че е спазена процедурата за това.

След измененията на Закона за енергетиката (за краткост ЗЕ) през 2012 г. битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ потребител на енергийни услуги е: а) краен клиент, който купува енергия и/или б) ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. От своя страна, „краен клиент“ е този, който купува електрическа енергия за собствено ползване - § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ.

Легалната дефиниция на понятието битов клиент се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за собствени битови нужди и друго не е уговорено с крайния снабдител – аргумент от Решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС.

Установи се, че ищецът е титуляр на право на собственост върху процесния електроснабден имот, находящ се в гр. ***, от 21.09.2017 г. От този момент той е в облигационни правоотношения с ответното дружество за продажба на електроенергия за имота.

Корекционната процедура е извършена по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети с Решение на ДКЕВР с Протокол № 67/24.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г. (за краткост Правилата).

Съгласно чл.55 от Правилата в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализиран регистър на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в тези регистри. Преизчислението в този случай се осъществява на основа на метрологична експертиза и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 от Правилата.

В приложения по делото протокол за проверка на СТИ от 13.12.2017 г. са отразени само показания по тарифа 1 и по тарифа 2, които не са нулеви. Отбелязване за показанията по невизуализираните на дисплея тарифи към същия момент липсва. Както вече се посочи, няма доказателства кога е манипулиран електромерът, а към датата на монтирането му през ноември 2016 г. имотът е собствен на други лица, а именно на семейство Й.. Според експерта няма и доказателства за кой период е натрупано количеството незаплатена електроенергия. Няма аргументация и защо корекцията е с начален момент 29.10.2017 г., след като на 13.12.2017 г. електромерът е проверен и е установено, че е технически изправен.

В тежест на ответника е да установи по изискуемия в закона начин, чрез пълно и главно доказване, че процесното количество електрическа енергия е доставено и консумирано именно от ищеца, а не от предходните собственици. В конкретния случай към дата 13.12.2017 г. монтираният електромер не е с нулеви показатели на регистрите, отчитащи нощна и дневна тарифа. Липсват данни с какви показатели са били останалите регистри към същата дата и към датата, когато ищецът придобива собствеността върху имота, включително и регистър 1.8.3, поради което следва, че не е доказано, че процесното количество електрическа енергия е доставено именно на ищеца.

Разпоредбата на чл. 183 ЗЗД също не може да обуслови дължимост на допълнително начислената сума, тъй като ответникът не доказа по несъмнен начин, че допълнително начисленото от него количество е било „продадено“ на и потребено именно от ищеца, т.е. че количеството електрическа енергия, отчетена по невизуализирания регистър 1.8.3, е натрупано след дата 20.09.2017 г.

Ето защо искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК само ищецът има право на разноски, които се изразяват в заплатена държавна такса в размер на 215 лева, 5 лева за съдебно удостоверение и адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение за прекомерност на изплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което е основателно. Съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение с оглед материалния интерес по делото е в размер на 598,42 лева, а ищецът е заплатил 860 лева. В договор за правна защита и съдействие № 14/20.07.2020 г. няма уточнение дали в тази сума се включва ДДС или не. Няма и доказателства адвокатско дружество „Иванова и Минчева“ да е регистрирано по ДДС. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като приключи в две заседания, поради което съдът намира за справедливо адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева, който размер следва да бъде присъден.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК – *********, че К.В.Б., ЕГН – **********, не дължи на дружеството сумата от 5368,39 лева (пет хиляди триста шестдесет и осем лева и тридесет и девет стотинки), представляваща стойност на допълнително начислена електрическа енергия за периода 29.10.2017 г. – 09.06.2020 г. за абонатен номер ***, за която сума е издадена фактура № ***/08.07.2020 г.

ОСЪЖДА ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК – *********, да заплати на К.В.Б., ЕГН – **********,  сумата от 940 (деветстотин и четиридесет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

            Вярно с оригинала!
            ММ