РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Смолян, 17.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и трети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело №
20235440200154 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Е. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. *
против Наказателно постановление № 36-*/20.02.2023г., издадено от и.д. *, с
което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 31, ал. 1, изр. 1, предл. 1 от
Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ и за нарушение на чл. 45, т. 1 от Наредба №
34/06.12.1999г. на МТ и на основание чл. 53 ЗАНН са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „глоба“ в размер
на 2000 лева.
В жалбата се поддържа становище за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, поради
неправилно проиложение на материалния и процесуалния закон, като се
твърди, че изложените обстоятелства, касаещи обективните белези на
твърдените нарушения, са неправилни.
В съдебно заседание пред въззивния съд, жалбоподателят Т. Д., редовно
призован, се явява лично и настоява атакуваното НП да бъде отменено.
Ответникът по жалбата – и.д. Директор на *, редовно призован - не се
явява и не изпраща процесуален представител.
* – гр. Смолян – редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание и не ангажира становище.
Районен съд – гр. Смолян, след като се запозна със събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
1
фактическа страна следното:
На 27.01.2023г., във връзка с постъпил сигнал от сектор „*“ при * –
Смолян и съвместно със сектор „*“-при * – Смолян, свидетелите И. М. и И. С.
/и двамата служители на *“/ извършили проверка за извършване на обществен
превоз на пътници без издадено разрешително от Община Смолян. Около
11.00ч., на ул. „*“ № *, свидетелите М. и С. спрели за проверка таксиметров
автомобил „*“, с рег. № *, управляван от жалбоподателя Т. Д.. В хода на
проверката двамата свидетели установили, че жалбоподателят Д. извършва
таксиметров превоз на пътници по маршрут от кино „*“ до офис на „*“ в гр.
Смолян, като превозва лицето * с включен ЕТАФП с № ЕСО *и видно от
касов бон от 11:04ч. на стойност 3.83 лева. В хода на извършената проверка,
от жалбоподателя Т. Д. било изискано да представи Удостоверение за водач
на лек таксиметров автомобил /УВЛТА/, както и разрешително от Община
Смолян за МПС „*“, с рег. № *. Жалбоподателят не представил поисканите
документи, като впоследствие се установило, че същият притежава УВЛТА
със срок на валидност до месец юни 2023г., но не го носи в автомобила.
За констатираните административни нарушения, свидетелят И. М.
съставил на жалбоподателя АУАН № 46/27.01.2023г. Актът бил подписан от
жалбоподателя Т. Д. без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН, на 20.02.2023г. и.д. Директор на
Р* издал атакуваното Наказателно постановление № 36-*, с което на
жалбоподателя Т. Д., за нарушение на чл. 31, ал. 1, изр. 1, предл. 1 от Наредба
№ 34/06.12.1999г. на МТ и за нарушение на чл. 45, т. 1 от Наредба №
34/06.12.1999г. на МТ и на основание чл. 53 ЗАНН са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „глоба“ в размер
на 2000 лева за това, че в гр. Смолян, на ул. "*" № *, до офис на „*“, с МПС
"*" с рег. № * от категория М1, като извършва таксиметров превоз на
пътници по маршрут от кино „*“ до „*“ не представя Удостоверение за водач
на лек таксиметров автомобил и за това, че извършва таксиметров превоз на
територията на Община Смолян на пътника *, с адрес гр. Смолян, ул. „* и с
включен ЕТАФП с № ЕСО * и видно от касов бон от 11:04 часа на стойност
3.83 лв. с МПС, за което няма издадено разрешение от Община Смолян.
От представената на л. 13 от делото справка от Община Смолян,
дирекция „Устройство на територията“ е видно, че за периода 01.01.2023г. –
31.12.2023г. превозно средство с рег. № * няма издадено разрешение за
таксиметров превоз на пътници.
Така възприетата от настоящия съдебен състав фактическа обстановка
се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите И. М., И. С. и
Г. П., които съдът кредитира като обективни и добросъвестно дадени, както и
надлежно приобщените по реда на чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 283 НПК по
делото писмени доказателства - ***
Изброените доказателства са логични, непротИ.речиви, взаимно
допълващи се и в пълнота разкриват възприетата от въззивната инстанция
фактическа обстановка. Ето защо, съдът изгради фактическите си изводи въз
2
основа на същите.
Правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от лице,
което притежава активна процесуална легитимация. Същата е насочена срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление са
издадени от компетентни органи, съгласно разпоредбите на чл. 48 и чл. 49 от
Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от
МТ, които кореспондират с разпоредбите на чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗАвП,
както и Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
Спазени са изискванията на чл. 42, чл. 57 и чл. 58 от ЗАНН, като е
налице и съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване
на административно нарушение с обстоятелствената част на атакуваното
наказателно постановление. Нарушението е описано ясно и точно, така че
нарушителят е в състояние да разбере фактическите и правни рамки на
обвинението и адеквано да организира защитата си, което в действителност е
и сторил. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
жалбоподателя. Ето защо, съдът намира, че в хода на
административнонаказателната процедура не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на
издадения санкционен акт.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността
на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от
административно - наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено
в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административнонаказващият орган, тъй като именно той е субекта на
административнонаказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има извършено
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето,
посочено като нарушител.
По същество на нарушенията съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Наредба № 34 от 1999 г. за
таксиметров превоз на пътници, при управление на таксиметров автомобил
водачът е длъжен да притежава валидно за съответната община
удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил", както и валидно
удостоверение за психологическа годност. При поискване от контролните
органи същият е длъжен да ги представи, както и документите, предоставени
му от търговеца, а именно: 1. разрешението за извършване на таксиметров
превоз, валидно за територията на съответната община.
3
Според посочената правна норма субект на нарушението е водачът на
таксиметров автомобил. От показанията на свидетеля –актосъставител И. М.
се установява, че към момента на извършване на проверката жалбоподателят
Т. Д. е имал качеството водач на таксиметров автомобил – превозвал е
пътника * с включен ЕТАФП с № **, като е издал касов бон от 11:04ч. на
стойност 3,83 лева и в този смисъл е бил длъжен да представи на
проверяващите служители Удостоверение за водач на лек таксиметров
автомобил, което същият е притежавал /със срок на валидност до месец юни
2023г./, но като не го е представил на свидетелите М. и С., съдът приема, че
жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение по
чл. 31, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ, за което правилно
АНО е ангажирал отговорността му по реда на чл. 105, ал. 1 ЗАвП и му
наложил административно наказание „глоба“ във фиксирания в закона размер
от 200 лева.
От субективна страна, деянието е извършено умишлено, доколкото
жалбоподателят, като дългогодишен водач на таксиметров автомобил е
съзнавал, че следва да носи у себе си Удостоверение за водач на лек
таксиметров автомобил, но въпреки това не го е сторил.
В нормата на чл. 45, т. 1 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров
превоз на пътници е предвидена забрана за водачите на таксиметрови
автомобили да извършват таксиметров превоз на територията на община, за
която нямат издадено разрешение, като е предвидено, че в курортни
комплекси, разположени на територията на две и повече общини,
таксиметров превоз може да извършва всеки превозвач, който е получил
разрешение за извършване на такава дейност от една от общините, на чиито
територии е разположен комплексът. Съгласно чл. 2 от цитираната наредба,
таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу заплащане,
извършван с лек автомобил до седем места, включително мястото на водача,
по заявен от пътника маршрут.
Легална дефиниция на понятието "обществен превоз" се съдържа в § 1,
т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАвП, който гласи, че обществен
превоз е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу
заплащане.
Съответно според разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват
от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо
нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че единственият субект на това
административно нарушение е именно водачът на моторното превозно
средство, който не е необходимо да бъде търговец. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства /а и това не се оспорва от самия
жалбоподател/, по несъмнен начин се установява, че на 27.01.2023г. Т. Д. е
управлявал таксиметров автомобил, с включен ЕТАФП с № **, като е издал
касов бон от 11:04ч. на стойност 3,83 лева, като към момента на извършване
4
на проверката в автомобила се е намирал клиент на Д., т.е. автомобилът е бил
в работен режим, а жалбоподателят е извършвал курс по превоз на пътници.
При условие, че жалбоподателят е извършвал таксиметров превоз на
пътници, настоящият съдебен състав намира, че по отношение на него са
възникнали и съществували и задължения за съобразяване със специалните
разпоредби на Наредба № 34/1999г. за таксиметров превоз на пътници. В
показанията си, свидетелите М. и С. излагат /а и жалбоподателят не отрича/,
че при проверката същият не е представил валидно разрешение за
осъществяване на таксиметров превоз за територията на Община Смолян.
Видно от приложената по преписката справка от Община Смолян /на л. 13 от
делото/ е, че за лек автомобил „*“, с рег. № * не е издавано разрешение за
таксиметров превоз на пътници за 2023г. по смисъла на чл. 24а, ал. 1 от ЗАвП
и следователно действително към момента на проверката жалбоподателят не е
имал валидно разрешение за извършване на таксиметров превоз за Община
Смолян. Следователно и това административно нарушение съдът намира за
осъществено от обективна страна от жалбоподателя Т. Д..
От субективна страна, жалбоподателят Д. е действал умишлено,
доколкото същият е съзнавал, че управляваният от него таксиметров
автомобил няма издадено валидно разрешение за осъществяване на
таксиметров превоз за територията на Община Смолян но въпреки това го е
управлявал. Не може да бъде споделено възражението на жалбоподателя, че
се е подвел по думите на свидетеля Г. П., че автомобилът притежава всички
необходими документи. Това е така, доколкото задължение на водача на МПС
/жалбоподателя Д./ е да се убеди дали действително автомобилът,
предоставен му под наем, притежава всички необходими документи за
извършване на таксиметров превоз на пътници.
При това положение обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 36-
*/20.02.2023г., издадено от и.д. *, с което на Т. Е. Д., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. * за нарушение на чл. 31, ал. 1, изр. 1, предл. 1 от Наредба №
34/06.12.1999г. на МТ и за нарушение на чл. 45, т. 1 от Наредба №
34/06.12.1999г. на МТ и на основание чл. 53 ЗАНН са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „глоба“ в размер
на 2000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14–дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
гр. Смолян по реда на Административно-процесуалния кодекс.
5
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
6