№ 140
гр. Разград, 23.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно
гражданско дело № 20223300500119 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:15 часа се явиха:
За жалбоподателя „Водоснабдяване Дунав“ЕООД, се явява адвокат Д.Г..
Въззиваемият Н. М. М., редовно призован, не се явява. За него се явява особен
представител адвокат Й. К..
АДВ.Г.:Да се даде ход на делото.
АДВ.К.:Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО: С Решение № 126 от 02.03.2022г. постановено по
гражданско дело № 20213330101753 по описа за 2021г. на РС – Разград, съдът е постановил
следното:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. М. М., ЕГН ********** от
гр.Разград, ул.“Б.л.“, №5 че същият дължи на „Водоснабдяване Дунав“ ЕООД, ЕИК
******** със седалище гр.Разград сумата 54,95 лв. / петдесет и четири лева и деветдесет
и пет стотинки/ за ползвани В и К услуги в имот с административен адрес с. гр.Разград,
ул.“Б.л.“, №5 , аб.№67376 за отчетен период 01.05.2018г. - 24.07.2018г., ведно със
законната лихва от 26.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата и 14,93 лв. /
1
четиринадесет лева и деветдесет и три стотинки/ мораторна лихва върху тази сума за
периода 30.08.2018г. – 20.05.2021г., които са част от сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение №714/27.05.2021г. по ч.гр.д.№1135/2021г. на РС- Разград и ОТХВЪРЛЯ
предявените искове в останалата им част до първоначално предявените размери от 915,83
лв. главница, отнасяща се за периода 17.05.2014г. – 01.05.2018г. и 245,75 лв. обезщетение за
забава като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА Н. М. М., ЕГН ********** от гр.Разград, ул.“Б.л.“, №5 ДА ЗАПЛАТИ на
„Водоснабдяване Дунав“ЕООД, ЕИК ******** със седалище гр.Разград сумата 35,82 лв.
/тридесет и пет лева и осемдесет и две стотинки/ за направените по гр.д. №1753/2021г.
разноски, както и сумата 1,54 лв. /един лев и петдесет и четири стотинки/ разноски по
ч.гр.д.№1135/2021г. по описа на РС Разград.
Недоволен от това решение, в ЧАСТТА, с която иска е ОТХВЪРЛЕН, останал
ищецът „Водоснабдяване Дунав“ ЕООД, което го обжалва, чрез пълномощника си адвокат
Д.Г. от АК - Разград. Намира решението в обжалваната част за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Моли същото да бъде отменено и вместо него бъде
постановено решение, с което исковите претенции бъдат уважени. Излага подробни
съображения. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна - Н. М. М., чрез
особения си представител адвокат Й.Ц. К. от АК – Разград, депозира отговор. Намира
жалбата за неоснователна и моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Излага
подробни съображения.
Страните нямат доказателствени искания.
АДВ.Г.: Поддържаме жалбата. Нямаме доказателствени искания.
АДВ.К.: Поддържаме отговора. Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ.Г.: Моля, да уважите изцяло предявената от нас въззивна жалба, като
съобразите подробно изложените от нас съображения за неправилност и
незаконосъобразаност на първоинстанционното решение. Във вр. с отговора на въззивната
жалба искам да подчертая в допълнение към изложеното от мен следното. На първо място
действително в исковата молба сме посочили конкретни количества за ежемесечна
доставка през целия отчетен период, защото, както твърдим такава не е извършвана.
Извършени са два отчета като сме посочили техните дати. Това са 17.05.2014г. и
24.07.2018г. Няма събрани по делото доказателства, а и нито едно от страните не е твърдяла
в първоинстанционното производство, че в имота се реализира ежемесечен разход на вода,
2
което всъщност да обосновава такова начисляване всеки един месец през отчетния период.
Напротив най- вероятно се касае за възникнал теч в сградата, което, както стана ясно по
приложеното решение по друго, касаещо същият имот решение, че отчетникът всъщност е
установил при посещението си на 24.07.2018г., че двата водомера в имота се въртят
непрекъснато, при положение, че всички кранове са затворени, така че най- вероятно
действително не се касае за едномесечна консумация, а за възникнала авария във
водопроводната инсталация, която не е установена от самия потребител, тъй като стана ясно
по делото, че той отсъства от имота в значителни продължителни периоди от време. От
друга страна не е налице такова задължение да установява и да доказва авариите в сградната
водопроводна инсталация, тъй като при един извършен отчет действително се дължи
стойността на измереното количество, без значение за какво то е разходено. Всъщност това
е основният спор между страните, което ни мотивира да обжалваме първоинстанционното
решение. Именно въпросът следвал ли е да се извършва ежемесечно фактуриране на
служебни количества В и К услуги, чиято стойност да се претендира за заплащане от
ответника. Той все пак дължи реалната стойност на установеното на 24.07.2018г.
изразходено количество питейна вода от водоснабдителната система на оператора. Това е
основният спор, който всъщност очаквам да намери отговор с вашия съдебен акт. На
следващо място се противопоставям на твърдението, че от наша страна не е доказано
извършването на доставката на услугите, чиято стойност се претендира. Напротив тази
доставка считам за безспорно установена с факта, че сме доказали изправността на
измервателното устройство, което е отчело въпросният разход. Като мотивите на РРС при
постановяване на това решение не са по отношение на това дали в действителност е
предоставено процесното количество услуги, а всъщност дали следва да приложим
правилата на чл.24, ал.4 от Общите условия, който гласи, че при отсъствие на потребителя
за период по- дълъг от една година трябва да се начислява служебно количество вода . Ето
защо считам за безспорно установено акта на извършената доставка, моля това
обстоятелство да бъде съобразено от вас. На следващо място се противопоставям, че с
издадената фактура, която обхваща период близо четиригодишен всъщност дружеството
цели да избяга да заобиколи института на погасителната давност, като по този начин
уврежда правата на потребителя. Искам да обърна внимание, че за дружеството не е
проблем действително да приложи разпоредбата на този член от Общите условия да
начислява служебно ежемесечно количество разход на вода. Също така поне веднъж
годишно да предявява претенция пред РРС за заплащане на тези реални служебно начислени
количества В и К услуги, което би довело до реализиране на значително по размер
разноски във всяко едно от тези производства, които само на първа инстанция това са 600
лв. Реализирането на едни такива права непрекъснато с цел да се прекъсва давност и
непременно да се стремим към прилагането на тази разпоредба на чл.24, ал.4 от Общите
условия всъщност би навредило правата на потребителя. В случая дружеството е
предпочело да не приложи тази разпоредба и да съобрази претенцията с реалната доставка
на количеството В и К услуги, като всъщност е предяви наведнъж в едно производство,
както се е случило, като се претендират само едни разноски. Запазили сме най- важния
3
принцип в отношенията между търговец- потребител, а това е принципа на
справедливостта. Моля, да съобразите всички изложени от нас обстоятелства във
въззивната жалба и в днешното съдебно заседание и да уважите претенцията ни изцяло,
като отхвърлите първоинстанционното решение и ни присъдите пълния размер. Да
приемете за установено, че ответникът ни дължи целият предявен размер, подробно описан
в исковата молба и да ни присъдите сторените разноски за двете инстанции, за които
предсатвям списък по чл.80 ГПК.
АДВ.К.: Тъй като жалбата ми е подробна, ще изложа няколко съображения
единствено във вр. с това, което днес беше казано в съдебна зала. Първо самият
жалбоподател признава днес в съдебно заседание, че действително в исковата му молба
няма посочено количество за ежемесечна доставка за потребени В и К услуги. Без да
коментирам доколко такава искова молба е редовна с оглед на факта, че става въпрос за
един продължителен период от време, повече от 3 години, за който се твърди, че е имало
потребление на В и К услуги не е най- малкото коректно при положение, че самият
жалбоподател не е изложил твърдения за количества ежемесечни доставки на В и К услуги
в жалбата си да коментира защо съдът бил направил тази разбивка, като общата сума по
фактурата от 2018г. е разделил на отделни вземания според броя на месеците. Според мен
съдът правилно е постъпил, защото не е имал друг вариант, по който той да определи
евентуално някакво ежемесечно потребление. Относно твърдението днес в с.з., че нямало
ежемесечен разход аз искам да кажа, че като особен представител на лицето нямах директен
контакт с него, но въпреки това от изисканата служебна справка от ОД на МВР се оказа, че
моят доверител всяка година някъде за около 20 дена си е бил в България. Няма данни той
да има други имоти и да пребивава другаде. Най- вероятно някакво малко количество през
тези 20 дена той е ползвал. Буди недоумение поведението на В и К защо никакви
посещения на инкасатора през това време не е имало. Да, вярно е, че и той не се е
интересувал по повод потреблението, но тук представител на В и К каза, че най- вероятно е
имало някаква теч, водомерите се въртели. Позовава се на съдебно решение, по което ние
не сме били страна. Според мен това, което написах още в отговора на исковата молба и
което го поддържам е основателно, че чл.33, ал.2 от Общите условия на „Водоснабдяване“
според мен действително са във вреда на потребителя. И аз моля съдът да се произнесе,
доколкото РРС независимо, че уважи възражението ни за погасителна давност според мен
мълчаливо прие тази клауза за нищожна, без изрично да я прогласи. Аз считам, че
„Водоснабдяване“ не следва да се позовава на такъв тип твърдения, както днес бяха
изложени за разноските по делото, колко пъти би била ползвана адвокатска защита
евентуално за малки суми, отделно съображения от счетоводен и данъчен характер. Считам,
че е в ущърб на потребителя толкова дълго време да не се предприемат каквито и да е
действия по отчитане. И в един момент като мине доста дълъг период от време – повече от
три години да се издава фактура и да се твърди, че независимо от изтичането на
тригодишният период давността не била изтекла. Аз считам, че по този начин
действително останах с впечатление, че „Водоснабдяване“ по този начин си издават
фактурите, а не ежемесечно, както чл.49 ОУ им дава с евентуална възможност за
4
последващо изравняване. Очевидно за да могат да ги осъждат за разноски В и К
потребителите. В този смисъл аз считам, че правилно РРС е приел, че за по – големия
период от време сумите са погасени по давност. Да не говорим, че тук е имало и други
нарушения. Аз в отговора съм ги описала. Моля, в този смисъл да оставите без уважение
жалбата.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
Приобщава представения списък на разноски от страна на жалбоподателя
„Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД гр.Разград.
Да се изплати внесеният депозит за тази инстанция на особения представител
адвокат Й.К. в размер на 300 лв. Изд. РКО
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в срок.
Съдебното заседание завърши в 14:29 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5