№ 9356
гр. С, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.А
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110145478 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен от „П-2“ ООД, ЕИК ****** против С. М. В., ЕГН
********** осъдителен иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата в общ размер
от 7840 лв, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на притежаваната от
ищцовото дружество 1/2 идеална част от недвижим имот – апартамент с идентификатор
******, находящ се в гр. С, р-н П, ул. “А“ № 10-14, вх. А, ет. 2, ап. 10 за периода от
17.03.2021 г. до 17.07.2023 г. (или сумата от 280 лв. месечно за период от 28 месеца), ведно
със законната лихва от 14.08.2023 г. /датата на подаване на исковата молба/ до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се посочва, че страните са съсобственици при равни квоти, по 1/2
идеална част всеки, на процесния недвижим имот - апартамент с идентификатор ******,
находящ се в гр. С, р-н П, ул. “А“ № 10-14, вх. А, ет. 2, ап. 10. Ищецът твърди, че жилището
се ползва единствено от ответницата, която е предоставила същото на дъщеря си КК по
силата на Договор за заем за послужване от 01.03.2021 г., сключен за срок от 3 години. Сочи,
че въпреки отправената до ответницата покана за осигуряване на възможност за ползване на
имота или за заплащане на обезщетение за лишаването му от ползване в размер от 330 лв. на
месец, на 12.04.2016 г. получил отговор от нея, с който тя му предлагала да му заплаща
сумата от 80 лв. на месец като обезщетение за лишаването му от ползване на съсобствената
вещ, която сума ищецът не приел. Твърди, че с решение от 01.03.2021 г., постановено по гр.
д. № 38198/2016 г. по описа на СРС, 79 състав е постановено да бъде извършена делба на
процесния имот чрез изнасянето му на публична продан, като въз основа на издадения по
посоченото дело изпълнителен лист, ищецът инициирал образуването на изпълнително дело
1
№ 141/2023 г. по описа на ЧСИ МЦ, за осъществяване на проданта. Поддържа, че с решение
№ 1851/10.04.2023 г., постановено по в. гр. д. № 7053/2022 г., по описа на СГС, е била
уважена предявената от него претенция на същото основание за предходен на процесния
период от 08.12.2016 г. до 16.03.2021 г. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответницата, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Сочи,
че публичната продан на процесния имот е реализирана и към датата на депозиране на
отговора на исковата молба едноличен титуляр на правото на собственост върху вещта е
именно ищецът. Счита, че доколкото ищецът не е заявил претенцията си в рамките на
делбеното производство, последната е преклудирана и настоящият иск се явява недопустим.
Твърди, че не са налице предвидените в закона предпоставки, които да обосновават
задължението й за заплащане на обезщетение на ищеца за лишаването му от ползване на
съсобствената вещ. Посочва, че е налице служене с общата вещ в качеството й на
съсобственик на същата, а не лично ползване, доколкото не се засягат правата на другия
съсобственик и не се възпрепятства достъпът му до вещта. Поддържа, че през процесния
период ищецът е осъществявал правото си да ползва вещта чрез извличане на граждански
плодове от нея по силата на Договор за наем на недвижим имот от 19.07.2016 г., сключен
между ищеца, като наемодател и ПМД, като наемател, който договор е вписан в Агенция по
вписванията, при договорена наемна цена в размер на 120 евро месечно за срок от седем
години. Посочва, че предмет на Договора за заем за послужване от 01.03.2021 г., сключен с
КВК е единствено притежаваната от ответницата 1/2 идеална част от правото на собственост
върху жилището. Счита, че ищецът сам не е проявил активност за ползването на имота и се е
дезинтересирал от това, предвид което оспорва със собствени действия да го е лишавала от
ползване. Сочи, че липсва писмена покана за ползване на имота от ищеца. Моли за
прекратяване на производството, евентуално за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства приема за установено
от фактическа страна следното:
Безспорно в настоящото производство обстоятелството е, че ищецът и ответницата в
рамките на процесния период – от 17.03.2021 г. до 17.07.2023 г. са били съсобственици при
равни дялове ( по 1/2 идеална част за всеки) на недвижим имот – апартамент с
идентификатор ******, находящ се в гр. С, р-н П, ул. “А“ № 10-14, вх. А, ет. 2, ап. 10.
С решение № 1851/10.04.2023 г. по в. гр. д. № 7053/2022 г. /л.11/, поправено с Решение
№ 3634/04/07.2023 г. на СГС, II-Е въззивен състав /л. 15/ и недопуснато до касационно
обжалване с Определение № 2229 от 8.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3886/2023 г., II г. о., ГК
/л. 132/ С. М. В. е осъдена да заплати на "П-2" ООД, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата от
9425 лв., представляваща обезщетение за ползването за периода 08.12.2016 г. - 16.03.2021 г.
на собствената на дружеството 1/2 ид. ч. от процесния имот, ведно със законната лихва от
26.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
С искова молба от 11.07.2016 г. /л.8/ "П-2" ООД е предявило срещу С. М. В. иск за
2
делба на имота, по който е образувано гр.д. № 38198/2016 г. В исковата молба ищецът
изрично е посочил, че ответницата не го допуска до апартамента, поради което исковата
молба следва да се счита за писмено поискване, респ. нова покана по смисъла на чл.31, ал. 2
ЗС. Исковата молба е връчена на ответницата на 08.12.2016 г. /видно от разписка , приложна
на л. 8/.
С покана, рег. № 2485 от 11.03.2016 г. на нотариус МИ /л. 86/, връчена на 18.03.2016 г.
ответницата поканила ищцовото дружество да живее и ползва собствената му ½ идеална
част, като в 3 дневен срок от получаване на поканата очаква да се яви за предоставяне на
ключа, в противен случай ще счита, че не желае да живее с нея и нейното семейство. В
поканата ответницата посочила, че живее с двете си пълнолетни деца и нейния приятел в
нейната ½ ид. ч.
Представена е покана от 08.03.2016 г. от ответницата до ищеца, без данни за
получаване./ л. 87/.
В покана, рег. № 3528 от 08.04.2016 г. на нотариус МИ, рег. № 260 на НК, отправена до
ищеца, ответницата посочила, че съсобствения имот е единствено жилище за нея и
семейството й, състои се от едно жилищно помещение – стая, поради което не е възможно в
него да живеят и други хора., поради което предлага да заплаща на дружеството месечно
обезщетение в размер на 80 лева.
Представена е нотариална покана с рег. № 14416 от 10.11.2017 г. при нотариус ВМ с
рег. № 053 на НК, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 19.12.2017 г., с която ищцовото
дружество поканило ответницата да му осигури достъп до имота като предаде ключове за
него и освободи съответна част от него. В поканата било посочено, че ответницата дължи
заплащане на обезщетение за неосигурения достъп до имота.
Ищцовото дружество отправило до ответницата и последваща нотариална покана с рег.
№ 5377 от 14.05.2018 г. при нотариус ВМ с рег. № 053 на НК/л.137/, връчена на 05.06.2018 г.
по реда а чл. 47, ал. 5 ГПК с която я поканило да му осигури достъп до имота като предаде
ключове за него и освободи съответна част от него, респ. да заплаща по 250 лева месечно
обезщетение.
Ищцовото дружество отправило до ответницата и нотариална покана с рег. № 11597
08.10.2018 г. при нотариус ВМ с рег. № 053 на НК/л.138/, връчена на 19.112018 г. по реда а
чл. 47, ал. 5 ГПК с която я поканило да му осигури достъп до имота като предаде ключове за
него и освободи съответна част от него, респ. да заплаща по 250 лева месечно обезщетение.
Ищцовото дружество отправило до ответницата и нотариална покана с рег. № 11189 от
27.07.2019 г. при нотариус СТ с рег. № 065 на НК, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на
16.09.2019 г., с която я поканило да му осигури достъп до имота като предаде ключове за
него и освободи едната от двете стари при съвместно ползване на всички сервизни
помещения или да заплаща обезщетение в размер на 250 лева месечно.
Видно от покана за доброволно изпълнение – въвод във владение на имота по изп.д.
20098400400221 на ЧСИ МЦ ищцата е била поканена да осигури достъп за доброволно
3
предаване на имота , като е насрочен въвод във владение на 15.02.2019 г. Поканата е връчена
на 05.022019 г. на адреса на процесния имот на КК.
Представен от ищеца е договор за заем за послужване от 01.03.2021 г./л.22/, с който С.
М. В. като заемодател предоставя на КВК като заемател за безвъзмездно послужване
процесния апартамент за срок от три години от дата на сключване на договора. Видно от
справка от НБД Население / л.28/ КК е дъщеря на ответницата.
Видно от Протокол за опис на движими вещи от 03.11.2021 г. /л. 84/, съставен по изп.
дело № 20218400400500, образувано въз основа на Изпълнителен лист от 21.07.2020 г. по
гр.д. № 3544/2019 г. на СРС, 79 състав, на място в имота от страна на помощник-съдебния
изпълнител е установена КВК, която е заявила че вещите в имота са нейна собственост, а С.
В. не живее на адреса.
Видно от изпълнителен лист от 25.01.2023 г., издаден по гр.д. № 38198/2016 г.
процесния имот изнесен на публична продан. С постановление за възлагане на недвижим
имот от 22.08.2023 г. на ПЧСИ М. М. е възложена на ищцовото дружество и останалата ½
ид. ч. от имота, собственост на ответницата.
С протокол за опис на недвижим имот от 31.03.2023 г опо изп. д. 20238400400141 е
извършен опис на процесния имот, като достъп на ПСЧИ за това е даден от С. В. и КК
Видно от показанията на свидетеля, доведен от ответницата – А. Ц.а С., същият е
съпруг на сестрата на ответницата. Установява, че процесният имот има една кухня и стая с
обща тераса, сервизно помещение с баня и тоалетна. Твърди, че през пролетта на 2021г. е
помагал на ответницата да изнесе багажа си от процесния апартамент в друг апартамент,
където живее със сина си. До този момент според свидетеля в имота живеела К с приятеля
си, а С. ходела там, но не е живяла постоянно. След изнасянето на С. в имота продължила да
живее дъщеря й с приятеля си, като той ходил по различни поводи и им помагал с дребни
ремонти. Установява се от показанията, че от обзавеждане на имота дъщерята на
ответницата винаги е живяла в него. Според свидетеля лице, което е купило другата ½ от
апартамента не живее там. Били водени дела, ответницата получавала и изпращала покани,
била съдена за наем и може би за да избегне бъдещи такива учредила право на ползване на
дъщеря си за имота. Посочва, че в периода 2021 – 2023 г. в имота живеела дъщерята на
ответницата, като е виждал и самата ответница там.
Според показанията на Й. М. С., сестра на ответницата, в периода 2021-2023 г.
ответницата живеела заедно със сина си в друг имот в ж.к. ХД, а в процесния живеела
дъщеря й КВК. Сочи, че ответницата уредила право на ползване на ½ ид.ч. върху имота в
полза на нейните деца. Твърди, че С. никога не е живяла в имота. Едновременно с това
посочва, че може би е живяла в някакъв период, а през м март 2021 г. заедно с мъжа й й
помогнали за изнасянето й от апартамента, след което не се е връщала там. Посочва, че за
описи ответницата била в имота заедно с дъщеря си. От ответницата знаела, че лицето,
купило имота, не е влизало във владението му, а в него живеела дъщерята на ответницата.
Ответницата я информирала, че е предлагала ключове за имота на ищцовото дружество, но
не са били взети.
4
Видно от Справка чрез отдалечен достъп от Агенция по вписвания за периода от
01.01.1998 г. до 11.10.2024 г. /л.158/ е налице вписване на 23.03.2021 г. на увредено право на
ползване от ответницата на ВВК и К ВК на ½ ид. ч. от процесния имот.
От заключението на допусната СТЕ се установява, че пазарният наем за ½ ид. ч. от
имота за процесния период от 17.03.2021 г. до 17.07.2023 г. е в размер на 6351 лева. При
изслушване на заключението в о.с.з. вещото лице уточнява, че цената е осреднена въз основа
на статистически данни, като практиката е да се предлагат обзаведени жилища, поради
което цената е за обзаведено, а за необзаведено жилище следва да се коригира с 15 %.
Неотносими към предмета на спора са документите, касаещи постъпили и
разпределени суми пот изп.д. 141/2023 г. на ЧСИ МЦ /л. 151- л. 154/ и останалите
необсъдени доказателства, събрани в хода на съдебното дирене.
При така установената фактическа обстановка и след като обсъди доводите на
страните съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правна квалификация чл.31, ал.2 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл.
31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те
дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване. За основателността на претенциите е необходимо да бъде установено, че: 1) че
страните са съсобственици на процесния имот; 2) обстоятелството, че ответникът в рамките
на процесния период е ползвал лично целия имот или площ, по - голяма от съответстващата
на правата му в съсобствеността, с което е възпрепятствал или ограничил ищеца да ползва
общата вещ, съобразно правата си; 3) отправянето на писмена покана, получена от
ответника; 4) размера на пропуснатата полза, равняваща се на средния пазарен наем за
имота през процесния период.
С доклада по делото съдът изрично указал на ищеца, че на основание чл. 154 ГПК в
негова доказателствена тежест да установи при условията на пълно и главно доказване, че в
рамките на процесния период с ответницата са съсобственици, притежаващи съответните
идеални части от процесния недвижим имот, обстоятелството, че ответницата в рамките на
процесния период ползва идеалната част на ищеца лично или я е предоставила безвъзмездно
на трето лице или без да я ползва, респективно без да е допуснала безвъзмездно ползване от
друго лице, е ограничила достъпа до нея, с което свое поведение възпрепятства ищеца да я
ползва съобразно притежаваните от него идеални части от правото на собственост,
отправяне на писмена покана до ответницата за изплащане на обезщетение за ползване на
идеални части от имота и достигането до ответницата, както и размера на пропусната
полза, равняваща се на средния пазарен наем през процесния период.
Ответницата следва да докаже, че е предоставила възможност на ищеца да ползва
процесния имот съобразно притежаваните от него права в съсобствеността, както и да
докаже възраженията си, а при установяване основанието на предявения иск следва да
докаже, че е платила на ищеца претендираното обезщетение за лишаване от ползване.
Не е спорно, че страните в рамките на процесния период са съсобственици при равни
5
квоти на процесния имот апартамент с идентификатор ******, находящ се в гр. С, р-н П, ул.
“А“ № 10-14, вх. А, ет. 2, ап. 10.
Със сила на пресъдено нещо между страните е установено отправянето на писмено
поискване от страна на ищцовото дружество до ответницата да се заплаща обезщетение за
лишаване от ползване, което е достигнало до знанието й преди началото на процесния
период. В този смисъл неоснователни са възраженията на ответницата, че всички покани
касаят период, преди процесния, за който е присъдено обезщетение и че са били използвани
в предходното производство по чл. 31, ал. 2 ЗС. Веднъж отправено, писменото поискване се
разпростира неограничено във времето, докато има съсобственост или се прекрати
ползването от единия съсобственик /така изрично мотивите на ТР № 7 от 2.11.2012 г. на
ВКС, ОСГК по т. д. / № 7/2012 г./. Трайно и безпротиворечиво се приема в съдебната
практика, че не е необходимо за всеки нов период от време да се отправя нова покана /в този
смисъл - решение № 130/15.07.2013 г. по гр. д. № 24/2012 г. на ВКС, I г. о. и мн. др./.
Следователно връчената покана на ответницата е възпроизвела своето действие и за да се
освободи от отговорност следва да докаже, че е осигурила на ищеца реална възможност да
ползва имота според правата му в съсобствеността, като не е необходимо ищецът да доказва,
че не е допускан до апартамента – в този см. цитираното ТР.
За пълнота следва да се посочи, че последователно в практиката се приема и че
исковата молба може да има значение за писмено поискване за заплащане на обезщетение по
чл. 31, ал. 2 ЗС, ако съдържа такова волеизявление. /в този смисъл - решение №
130/15.07.2013 г. по гр. д. № 24/2012 г. на ВКС, I г. о., решение № 30 от 15.07.13 г. по гр. д. №
24/12 г. на ВКС, I ГО, решение № 130 от 15.07.13 г. по гр. д. № 24/12 г. на ВКС, I ГО,
решение № 783 от 8.04.11 г. по гр. д. № 1286/09 г. на III ГО решение № 187 от 10.07.2014 г.
по гр. д. № 1300/2014 г., г. к., І г. о. на ВКС/. Поради това и безсъмнено установено от
представената искова молба от 11.07.2016 г. /л.8/, по която е образувано гр.д. № 38198/2016 г.
за делба на имота се установява, че ищецът е отправил, след като е станал съсобственик на
имота, нарочно искане до ответницата да му заплаща обезщетение. В случая ищецът е
отправил и впоследствие множество писмени покани до ответницата, вкл. с предявяването
на иск за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за предшестващ исковия период, по който е
образувано гр.д. № 17198/2021 г. на СРС, 159 състав. В настоящото производство са
представени нотариална покана с рег. № 14416 от 10.11.2017 г. при нотариус ВМ с рег. № 053
на НК, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 19.12.2017 г., нотариална покана с рег. № 5377
от 14.05.2018 г. при нотариус ВМ с рег. № 053 на НК/л.137/, връчена на 05.06.2018 г. по реда
а чл. 47, ал. 5 ГПК, нотариална покана с рег. № 11597 08.10.2018 г. при нотариус ВМ с рег. №
053 на НК/л.138/, връчена на 19.112018 г. по реда а чл. 47, ал. 5 ГПК и нотариална покана с
рег. № 11189 от 27.07.2019 г. при нотариус СТ с рег. № 065 на НК, връчена по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК на 16.09.2019 г., срещу редовността на връчването на които ответницата не е
възразила, а е оспорила единствено, че са за неотносим период /в тз см изрично становище с
вх. № 231822.15..07.2024 г. – л. 149/. Поради това и съдът приема същите за надлежно
стигнали до знанието й. Следва също така да се отбележи и че на гърба на НП от 14.02.2016
6
г. нотариус М е удостоверил, че при посещение на адрес на ответницата, същата заедно с
дъщерия й са отказали да получат поканата преди да разговарят с адвокат, а впоследствие
въпреки залепеното уведомление никой не се е явил за получаване на книжата. От
посоченото съдът намира за установено, че ищцовото дружество многократно е канило
писмено ответницата да му осигури достъп до имота като предаде ключове за него и
освободи част от него или да заплаща обезщетение в размер на 250 лева месечно.
Следователно доказан е и ищецът е отправил спрямо ответницата покана по смисъла
на чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на имота изцяло от нея.
Следва да бъде обсъдено наличието на останалата част от фактическия състав,
правопораждащ търсените вземания на ищеца за процесния период, а именно използване на
общия имот само от ответницата. С тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК е прието, че лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е
всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и
граждански плодове. В мотивите на цитираното тълкувателно решение изрично е посочено,
че претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна, когато неползващ
съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и
въпреки това той или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си
служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението , за задоволяване на свои /лични
или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг
съсобственик, той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с
цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея
/например като държи ключа/, ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно
основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или
заедно с него ползва общата вещ.
В случая както от събраните гласни и писмени доказателства, така и от твърденията на
ответницата се установява, че в процесния период в имота е живяла дъщерята на
ответницата с приятеля си. Видно от представения от ищеца договор за заем за послужване
от 01.03.2021 г. ответницата е предоставила на дъщеря си КВК за безвъзмездно ползване
процесния апартамент. Видно от показанията на св. А. С. и св. Й. С. след март 2021 г.
ответницата е заживяла в друг апартамент в ж.к. ХД, като в процесния е останала да живее
дъщеря й. От справката от Агенция по вписванията се установява че през април 2021 г.
ответницата учредила право на ползване за имота на дъщеря си и на сина си, като срещу
името на всеки е посочено ½ ид.ч. Въз основа съвкупната преценка на събраните
доказателства съдът приема, че дъщерята на ответницата е допусната от последната и е
ползвала целия имот в рамките на процесния период, като в тази връзка са и показанията на
свидетелите, общата преценка на които води до извод, че дъщерята на ответницата е
ползвала и двете стаи / предвид различното битово предназначение на същите/. Следва в
тази връзка да се посочи, че лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС в съдебната
практика е прието да е налице дори и когато съсобственик отправи покана до другия
7
съсобственик да ползват общо съсобствения имот, но такава възможност обективно не
съществува, като за този извод са от значение данните за вида, предназначението и
местонахождението на имота, семейното положение на съсобствениците, тяхното
местоживеене и всички други обстоятелства по делото, относими към разглеждания въпрос
/така изрично Решение № 241 от 10.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 928/2014 г., I г. о., ГК/.
Поради това и освен недоказано, необосновано и житейски нелогично предвид жилищната
площ и обособените стаи в неподеляемото жилище е направеното с отговора на исковата
молба възражение, че ответницата е предоставила само нейната ½ ид.ч. за ползване на
дъщеря си, а в договора за заем е допусната очевидна грешка.
В случая не се и установява фактически на ищеца да е предоставен какъвто и да било
достъп до имота. В тази връзка следва да се посочи, че с влязло в сила решение между
страните е отречено в рамките на предходния период ищецът след като е придобил ½ от
имота да е имал достъп за неговото реално ползване. В настоящото производство не се
установява да са реализирани конкретни действия от ответницата, с които да е променила
това фактическо положение и да е предоставила ключ за имота на представител на ищеца,
респ липсата на достъп до имота да е породена от нежелание на последния да го ползва. В
тази връзка покана, рег. № 2485 от 11.03.2016 г. на нотариус МИ /л. 86/, връчена на
18.03.2016 г. е вече обсъждана в предходното производство като същата освен че не изразява
реално намерение за предоставяне на достъп, респ. в съответствие с горепосочената
практика и не изключва приложението на чл. 31, ал. 2 ЗС, но е и опровергана от
последващата покана, рег. № 3528 от 08.04.2016 г. на нотариус МИ, рег. № 260 на НК,
отправена до ищеца, с която ответницата посочила, че не е възможно в имота да живеят и
други хора, освен нея и семейството й.
Неоснователно е възражението в отговора на исковата молба, че ищецът е ползвал
имота като е отдал собствената му ½ на трето лице. Действително установява се сключване
на писмен договор за наем от 19.07.2016 г., вписан с Служба по вписванията /л.59/ между
ищцовото дружество и ПМД за срок от седем години. Не се установява обаче договорът да е
бил изпълняван в рамките на срока му и конкретно в рамките на процесния период. В този
смисъл са показанията на лицето, наемател - ПМД, от които се установява, че той никога не
е влизал в имота и не го е ползвал съгласно посочения договор, като от страна на ищцовото
дружество не му е предоставен ключ с обяснението, че в имота живеят други лица.
Неотносими към крайните изводи са представените доказателства - договор за наем на
недвижим имот от 10.12.2021 г. между С. В. и ВВК /л. 147/ за предоставяне ползването на
друг имот и допълнително споразумение за прекратяването му от 20.12.2021 г. /л. 155/, както
и договор за дарение на идеална част от друг недвижим имот от 12.10.2009 г. /л. 146/.
Обстоятелството дали ответницата е имала възможност да ползва други имоти е
ирелевантно, тъй като не оказва влияние върху съществуването на никой от елементите на
фактическия състав, пораждащ процесното вземане.
Изложеното обосновава извод, че претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС е доказана по
основание - страните са съсобственици на процесния имот, след като ищецът е поканил
8
ответницата да заплаща обезщетение, имотът е ползван за задоволяване на жилищни нужди
безвъзмездно от член на семейство на ответницата, на която тя го е предоставила
безвъзмездно, с което препятстван достъпа и ползването му от ищеца. От приетото и
допълнено в о.с.з. по делото заключение по съдебно-оценителната експертиза, което съдът
кредитира като аргументирано, компетентно и задълбочено, неопровергано от другите
доказателства по делото, се установява, че пазарният наем за 1/2 ид. ч. от обзаведен имот в
района на процесната сграда за процесния период е 6351 лева. В случая ищецът не
установява да е собственик и на обзавеждането в имота, като в тази връзка видно от
Протокол за опис на движими вещи/л. 84/, съставен по изп. дело № 20218400400500
установените в имота движими вещи са на КВК. Видно от Постановление за възлагане на
недвижим имот от 14.01.2016 г. по изп.д. 20098400400221 ищецът е придобил ½ идеална
част от имота, но няма данни същият към датата на придобиването да е бил обзаведен и да е
придобито и движимото имущество в него. Поради това и общата пазарна цена от 6351 лева
следва да бъде коригирана с 15 % според изводите на вещото лице, дадени в хода на
изслушване на заключението. Следователно в полза на ищеца се доказва да е възникнало
вземане в размер на 5398,35 лева за периода от 17.03.2021 г. до 17.07.2023 г., до който размер
искът следва да се уважи като основателен, а за разликата над него до пълния предявен
размер от 7840 лева – отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора ответницата следва да заплати на ищеца разноски, съразмерно
на уважената част от иска, а именно в размер 1179, 90 лева от общо сторени разноски в
размер на 1713, 60 лева /от които 313,60 лв за д.т., 300 лева – депозит за възнаграждение на
вещо лице и 1100 лева – за адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и
съдействие от 04.10.2024 г. /л. 127/.
Ищецът следва да заплати на ответника разноски, съразмерно на отхвърлената част от
иска, а именно в размер на 373, 72 лева от разноски в размер на 110 лева – депозит за
свидетели и 1100 лева – адвокатско възнаграждение, намалено по възражение за
прекомерност от ищеца на основание чл. 78,ал. 5 ГПК съобразно фактическата и правна
сложност на делото от общо сторени разноски за адвокатски хонорар в размер на 2160 по
ДПЗС № 116 от 22.11.2023 г. / л. 68 и фактури с касови бонове – л. 186-189/ .
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. М. В., ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул. А № 10, вх. А, ет. 2, ап. 10 да
заплати на „П-2“ ООД, ЕИК ****** и адрес: гр. Г, ул. ГН № 38, вх. Б, ет. 5, ап. 10 на
основание чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата 5398,35 лева, представляваща обезщетение за лишаване
от ползване на притежаваната от него 1/2 идеална част от недвижим имот – апартамент с
идентификатор ******, находящ се в гр. С, р-н П, ул. “А“ № 10-14, вх. А, ет. 2, ап. 10 за
периода от 17.03.2021 г. до 17.07.2023 г. ведно със законната лихва от 14.08.2023 г. /датата
9
на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над уважения размер от 5398,35 лева до пълния предявен
размер от 7840 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. М. В., ЕГН ********** и адрес: гр. С,
ул. А № 10, вх. А, ет. 2, ап. 10 да заплати на „П-2“ ООД, ЕИК ****** и адрес: гр. Г, ул. ГН
№ 38, вх. Б, ет. 5, ап. 10 сумата 1179,90 лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „П-2“ ООД, ЕИК ****** и адрес: гр. Г, ул.
ГН № 38, вх. Б, ет. 5, ап. 10 да заплати на С. М. В., ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул. А
№ 10, вх. А, ет. 2, ап. 10 сумата 373,72лева – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10