№ 1019
гр. П., 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220103836 по описа за 2021 година
В исковата си молба срещу Д. П. П. с ЕГН ********** от град П., ул.“А. С.“№46,
вх.Б, ет.3, ап.6 ищецът „С. Т. Л.“ ЕООД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление
град П., ул.“Й. Г.“№15А, представлявано от управителя Е. С. С. твърди, че с ответника са
били в трудово правоотношение по трудов договор №30/28.06.2019г , сключен при
условията на чл.70, ал.1 и ал.2 от КТ със срок за изпитване 6 месеца. Съгласно чл.6 от
трудовия договор страните са уговорили тримесечен срок за предизвестие при прекратяване
на трудовия договор. Ответникът бил назначен на длъжност „шофьор , тежкотоварен
автомобил“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 560лв, с място на
работа „ обекти на фирмата на територията на област П. и страната“. Твърди се, че на
основание чл.2 трудовият договор бил трансформиран в окончателен по реда на чл.67,
ал.1т.1 от КТ след 28.12.2019г. Твърди се, че от 01.01.2021г. с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 650лв. Твърди се, че без каквито и да са обяснения ответникът
спрял да идва на работа за времето от 03.06.2021г до 16.06.2021г. и без да представи
доказателства за отсъствието си. Твърди се, че на 16.06.2021г. на ответника била изпратена
покана за даване на писмени обяснения в 3 дневен срок. Тази покана е получена от него на
23.06.2021г. В предоставения му 3-дневен срок ответникът представил писмени обяснения,
които не извиняват отсъствието му от работа. Съгласно чл.190, ал.1т.2 от КТ неявяване на
работа в течение на два последователни работни дни представлява дисциплинарно
нарушение, което се санкционира с дисциплинарно наказание- уволнение. На основание
чл.188, т.3 от КТ и чл.187, ал.1 от КТ във вр. с чл.190, ал.1т.2 от КТ на ответника му е било
наложено дисциплинарно наказание – уволнение .Твърди се, че със заповед №20 от
29.06.2021г. трудовото правоотношение е било прекратено. Тази заповед е връчена на
1
ответника на 05.07.2021г. Твърди се, че ответникът дължи на ищеца обезщетение в размер
на три брутни трудови възнаграждения в общ размер от 1950лв. за срока на неспазено
предизвестие от три месеца предвид уговореното в трудовия договор.
Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника на заплати на
ищеца сумата от 1950лв. ,представляваща обезщетение за неспазен три месечен срок на
предизвестие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените по делото
разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител адвокат Д. К.-
П., е подаден писмен отговор, с който се оспорва иска като неоснователен.Оспорва се
твърдението, че на ответника е връчена заповед №20 от 29.06.2021г. за прекратяване на
трудовото му правоотношение по чл.330 ал.2т.6 от КТ. Оспорва се твърдението, че
ответникът дължи обезщетение за неспазен срок на предизвестие. Евентуално ако се приеме,
че се дължи такова обезщетение, то се оспорва размера му, тъй като уговореното между
страните трудово възнаграждение е в размер на 560лв. Липсват данни по делото , считано от
01.01.2021г трудовото възнаграждение да е 650лв.
Прави се възражение за прихващане с дължимите, но незаплатени на ответника суми
в общ размер от 1950лв., от които неизплатено трудово възнаграждение в размер на 650лв.,
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 650лв. и неизплатени
командировъчни по Наредбата за командировки в страната в размер на 650лв.или общо
сумата, с която следва да се извърши прехващане е в размер на 1950лв. Правят се
доказателствени искания.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът, чрез особения си представител, поддържа писмения
отговор.
В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си, поддържа
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените ви исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
поотделно и в съвкупност приложените по делото доказателства, при спазване разпоредбата
на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
От представените от ищеца писмени доказателства се установява, че на 28.06.2019г.
между ищцовото дружество в качеството на работодател и ответника в качеството на
работник е сключен трудов договор със срок за изпитване, по силата на който ответникът е
назначен на длъжност „шофьор , тежкотоварен автомобил“ , с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 560 лв.Съгласно т.4 от договора същият се сключва със срок за
изпитване 6 месеца, считано от датата на постъпване на работа. Ако след изтичане на срока
за изпитване работникът продължи да изпълнява функциите си договорът се счита за
окончателен. Съгласно чл.6 от трудовия договор срокът за предизвестие при прекратяване
на трудовия договор е три месеца и за двете страни.
2
Със Заповед №20 от 29.06.2021г. на ответника е наложено дисциплинарно наказание
„ уволнение“ на основание чл.188,т.3 от КТ и чл.187, ал.1 от КТ във вр.с чл.190, ал.1т.2 от
КТ. Тази заповед е връчена на ответника на 05.07.2021г.
По делото е изслушана съдебно- икономическа експертиза, чието заключение съдът
кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните по делото.
Вещото лице заключава, че съгласно допълнително споразумение към трудов договор
№30/28.06.2019г , считано от 01.01.2021г основното месечно трудово възнаграждение на
ответника е в размер на 650лв. Брутното трудово възнаграждение на ответника към момента
на прекратяване на трудовото правоотношение е в размер на 653.90лв. , включващо основно
трудово възнаграждение в размер на 650лв. и допълнително трудово възнаграждение с
постоянен характер за натрупан трудов стаж с професионален опит в размер на 0.6 % за
всяка година трудов стаж в размер на 3.90лв. Трикратния размер на това възнаграждение
възлиза на сумата от 1961.70лв. Вещото лице е установило, че последното нетно трудово
възнаграждение, начислено и изплатено на ответника е през месец май 2021г и е в размер
на 507.41лв. Вещото лице е установило, че на ответника се дължи обезщетение за неползва
платен годишен отпуск за 6 дни през 2020г и за 8 дни през 2021г или общо за 14 дни в
размер на 416.08лв., което обезщетение не му е платено.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.221, ал.2 от КТ при дисциплинарно уволнение
работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово
правоотношение, а при сромно трудово праовотношение в размер на действителните вреди.
Съгласно чл.326, ал.2 от КТ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов
договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3
месеца. За да бъде уважен иска по чл.221, ал.2 от КТ е необходимо ищецът да установи, че
между него и ответника е съществувало твърдяното трудово правоотношение, което е било
безсрочно, че същото е прекратено поради дисциплинарно уволнение.Съобразно
разпределението на доказателствената тежест, работодателят е този, който следва да докаже
валидното прекратяване на правоотношението.
Безспорно се установи от анализа на доказателствената съвкупност, че страните са
били във валидно учредена трудово правна връзка по безсрочен трудов договор както и
изрично са уговорили, че срокът за предизвестие при прекратяване на трудовия договор е
три месеца за двете страни.
Първата предпоставка за основателността на иска е дисциплинарното уволнение на
ответника да е законно/ в т.см. решение №55/05.04.2012г по гр.д.№1306/2010г на ВКС,
решение №247/23.06.2011г по гр.д.№960/2010г на ВКС/. Съгласно разпоредбата на чл.195,
ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, а ал.3 на чл.195 от
КТ постановява , че дисциплинарното наказание се счита за наложено от деня на връчване
на заповедта на работника или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с
3
препоръчано писмо с обратна разписка. Следователно за прекратяване на трудовото
правоотношение е необходимо връчването на писмено изявление в предвидената от Кодекса
на труда форма. В този смисъл е и нормата на чл.335, ал.2, т.3 от КТ, съгласно която
моментът на прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие е моментът на
получаване от работника на писменото изявление на работодателя.
Безспорно се установи от обсъдената по-горе заповед№20/29.06.2021г., че трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ поради
дисциплинарно уволнение. В обстоятелствената част на заповедта са описани
обстоятелства, съставляващи фактическия състав на тежкото дисциплинарно нарушение, а
именно неявяване на работа за периода от 03.06.2021г до 16.06.2021г. Съдът приема, че
заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ е надлежно връчена на
ответника на 05.07.2021г чрез писмо с обратна разписка и от този момент е прекратено
съществуващото между страните безсрочно трудово правоотношение. Липсват твърдения
,респективно доказателства заповед№20/29.06.2021г да е била оспорена по съдебен ред,
поради което съдът приема, че е налице валидно прекратяване на трудовото
правоотношение поради дисциплинарно уволнение. За пълното на изложението следва да се
отбележи ,че възражението на ответната страна, инкорпорирано в писмения отговор за
неспазване от работодателя на изискването на чл.193 от КТ е ирелевантно за предмета на
настоящия правен спор. Същото би имало значение в производство по оспорване
законността на извършеното дисциплинарно уволнение , но не и в настоящото дело.
Предназначението на обезщетението по чл.221, ал.2 от КТ е да се репарират вредите, които
работодателят търпи вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение по вина на
работника или служителя. Задължението за обезвреда се възлага за извършени тежки
нарушения на трудовата дисциплина , които са основания за налагане на дисциплинарно
наказание“уволнение „ при прекратяване на трудовото правоотношение. Настоящият случай
е точно такъв .
Втората предпоставка за възникване на правото на работодателя да получи
процесното обезщетение , извлечена от чл.221, ал.4, т.2 от КТ, е оставането на работодателя
без работник/ служител / за същата длъжност. Ако на същата длъжност/ работа/ веднага след
дисциплинарното уволнение е бил назначен друг работник/ служител/ работодателят няма
право на такова обезщетение. В съответствие с разпределението на доказателствената
тежест ищецът- работодател е този, който следваше да докаже, че поради дисциплинарното
уволнение е останал без работник на същата длъжност. Такова доказване по делото не бе
проведено, нещо повече – в исковата молба въобще не се съдържат такива твърдения и
съдът не би могъл да при разпределяне на доказателствената тежест да укаже, че за тези
факти не са ангажирани доказателства при условие, че в абсолютна дискреция на ищеца е с
оглед диспозитивното начало да изложи релевантните за правния спор факти като
посочените по-горе, които не са въведени в предметния обхват на спора.
Ето защо поради недоказаност на втората предпоставка предявения иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. При този изход на делото не следва да се
4
обсъждат възраженията за прихващане .
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна е и акцесорната претенция
на ищеца за заплащане на законната лихва върху обезщетението по чл.221, ал.2 от КТ,
считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, поради което същата
следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора на ищеца не му се следват направените по делото съдебни
разноски, поради което това искане е неоснователно. Следва ищецът да бъде осъден да
заплати в полза на РС- П. сумата от 100лв. разноски за вещо лице.
Така мотивиран Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С. Т. Л.“ЕООД с ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление град П., ул.“Й. Г.“№15А, представлявано от управителя Е. С. С. срещу Д. П. П.
с ЕГН ********** от град П., ул.“А. С.“№46, вх.Б, ет.3, ап.6 иск с правно основание чл.221,
ал.2 от КТ за осъждане на ответника за заплати на ищцовото дружество сумата от 1 950лв. ,
представляваща обезщетение при прекратяване на безсрочно трудово правоотношение
поради дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „С. Т. Л.“ЕООД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление град
П., ул.“Й. Г.“№15А, представлявано от управителя Е. С. С. да заплати в полза на РС-П.
сумата от 100лв. за вещо лице.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкият окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5