№ 2304
гр. София, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
при участието на секретаря Александрина Ж. Пашова
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20221100502186 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
С решение № 20218651/ 03.12.2021г., постановено по гр. дело №
37507/2020г. по описа на Софийския районен съд, 72 състав, е признато за установено
по отношение на Б. АС. Д. съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД за сумата
4356,97 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ
се в гр. София, бул. *******, за периода 01.11.2016г.- 30.04.2019г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 20.12.2019г., до окончателното плащане на сумата, сумата 445,44 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 15.9.2017г.- 12.12.2017г., сумата
21.72 лева, представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода
01.12.2016г.- 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 20.12.2019г., до окончателното
плащане на сумата, сумата 2,24 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
31.1.2017г.- 12.12.2019г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 08.1.2020г. по ч.гр.д. № 74481 по описа за 2019г. на
СРС, 72 състав.
С решението са отхвърлени предявените от “Т.С.” ЕАД срещу Б. АС. Д.
искове за установяване на вземането на “Т.С.” ЕАД за цена на топлинна енергия,
доставена в обект, намиращ се гр. София, бул. ******* над сумата 4356,97 лева и за
1
периода 01.05.2016г.- 31.10.2016г. и за обезщетение за забава над сумата 445,44 лева до
сумата 480,99 лева, като неоснователни.
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените
установителни искове е подадена въззивна жалба от Б. АС. Д., в която се навеждат
доводи за нарушение на материалния закон, и неправилност на решението. В жалбата
са наведени доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответницата
има качество на потребител на топлинна енергия, тъй като не е налице идентичност
между имената на ответницата и адреса на топлоснабдения имот и имената на лицето,
посочено като собственик и адреса на имота в представения по делото нотариален акт.
Оспорва правото на ищеца да събира такса за дялово разпределение.
В срока и реда по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна "Т.С." ЕАД, в който съшата се оспорва като
неоснователна.
Подадена е частна жалба от срещу определение № 20004970/ 18.01.2022г.,
с което е оставена без уважение молбата на адв. В.В.Т. за изменение на решението в
частта за разноските.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на
страните и обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу
подлежащ на въззивен инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената проверка по реда на чл. 269, пр. 1 ГПК, настоящият
съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо,
съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите,
заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, пр. 2
ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Във въззивната жалбата е наведено възражение e, че по делото е
установено наличието на договорно правоотношение между страните. Развити са
съображения за липса на идентичност между имената на ответницата и адреса на
топлоснабдения имот и имената на лицето, посочено като собственик и адреса на
имота в представения по делото нотариален акт.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна
2
енергия през процесния период е физическо лице- ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Конкретиката на случая сочи, че с н.а. № 141/ 07.02.1969г., т. II,
дело № 341/ 1969г. За собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г ЗПИНМ Б.А.
Ю.- Д. е призната за носител на правото на собственост на недвижим имот, апартамент
№ 28, намиращ се в гр. София, бул. “******* От представения списък на етажните
собственици, присъствали на общо събрание на собствениците на 09.07.2002г. за избор
на топлинен счетоводител се установява, че като собственик на апартамент № 28 е
посочена Б. АС. Д., с ЕГН **********. В списъка е положен подпис на Б. Д.. В хода на
първоинстационното производство ответницата не е оспорила положения от нея
подпис в списъка. Видно от изготвената справка от НБД Население за ЕГН **********
е налице запис на лице с имена Б. АС. Д.. Предвид изложеното оспораванията на
ответницата са неоснователни.
При това положение, ответницата в придобил правото на собственост
върху процесния имот. Следователно, ответницата се явява клиент на топлинна
енергия за битови нужди в имота през процесния период, доколкото по делото е
установено, че същата е придобила правото на собственост върху имота.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на
ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно
според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите
условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По
делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответницата е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното,
съдът приема, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Неоснователни са и оспоранията за липса на идентичност между имота,
описан в нотариалния акт. От представеното удостоверение, издадено от Столична
община, се установява, че бул. Цариградско шосе е идентичен на бул. Ленин.
3
По отношение на дължимите годишни такси за извършваната услуга за
дялово разпределение следва да се посочи, че съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и
чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на
чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. Предвид изложеното, възражението е
неоснователно.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с
тези на първоинстанционния съд относно изхода на спора по предявения
установителен иск, обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
По отношение на частната жалба:
С обжалваното определение първоинстанционният съд, като е приел, че
защитата на ответницата е осъществена при условията на чл. 38 ЗА, но тъй защитата на
ответницата не е осъществена от адвоката, с който ответницата е сключила договор за
правна помощ и е уговорила защита при условията на чл. 38 ЗА, не е присъдил
възнаграждение. Посочил е, че адвокатът, страна по договора не е осъествил правна
помо.
Конкретиката на случая сочи, че ответницата е упълномощила адв. В.Т. и
адв. Р.Р. да я представляват пред съда. Отговорът на исковата молба е изготвен от адв.
Р.Р.. На 05.10.2021г. е подадена молба от ответницата, действаща чрез адв. Р.Р., в
която е направено искане делото да се гледа в нейно отсъствие и е представен договор
за правна помощ и съдействие, сключен между ответницата и адв. В.В.Т. от
05.04.2021г. В договора е посочено, че защитата ще бъде осъществена при условията
на чл. 38 ЗА.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗА предоставя възможност адвокатът да
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие. Съгласно правилото на чл. 38, ал. 2
от посочения закон, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Конкретиката на случая
сочи, че в случая е представен договор за правна помощ, в който е договорено, че
защитата ще се осъществи при условията на чл. 38 ЗА, както и че с оглед частичното
отхвърляне на иска за ответницата е възникнало право на разноски. В случая
упълномощеният адвокат не е осъществил никакви действия за осъществяване на
защита на ответницата, поради което и за него не е възникнало правото за определяне
на възнаграждение.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с
тези на първоинстанционния съд обжалваното определение като правилно следва да
4
бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20218651/ 03.12.2021г., постановено по гр. дело №
37507/2020г. по описа на Софийския районен съд, 72 състав, в частта, в която е
признато за установено по отношение на Б. АС. Д., с ЕГН ********** съществуването
на вземането на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК ******* за сумата 4356,97 лева, представляваща
цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, бул. *******, за
периода 01.11.2016г.- 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 20.12.2019г., до
окончателното плащане на сумата, сумата 445,44 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода 15.9.2017г.- 12.12.2017г., сумата 21.72 лева, представляваща такса за
услугата дялово разпределение за периода 01.12.2016г.- 30.04.2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 20.12.2019г., до окончателното плащане на сумата, сумата 2,24
лева, представляваща обезщетение за забава за периода 31.1.2017г.- 12.12.2019г., за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
08.1.2020г. по ч.гр.д. № 74481 по описа за 2019г. на СРС, 72 състав.
В частта, в която са отхвърлени предявените от “Т.С.” ЕАД, с ЕИК
******* срещу Б. АС. Д., с ЕГН **********, искове за установяване на вземането на
“Т.С.” ЕАД за цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се гр. София, бул.
******* над сумата 4356,97 лева и за периода 01.05.2016г.- 31.10.2016г. и за
обезщетение за забава над сумата 445,44 лева до сумата 480,99 лева, обжалваното
решение е влязло в сила.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх. № 25009527/ 08.02.2022г.
По Входящия дневник на Софийския районен съд за 2022г., подадена от адв. В.В.Т.,
САК, с ЕГН ********** срещу определение № 20004970/ 18.01.2022г., постановено по
гр.д. № 37507/ 2020г. по описа на Софийския районен съд, 72 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6