Р Е Ш Е Н И Е
№ 667
гр.Пловдив, 02.04.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и шести февруари, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 331/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 36-0000607 от 16.12.2019г., издадено от А. В. Г., на длъжност *** в Областен отдел
„Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на Н.К.Д., ЕГН:**********, с
адрес *** на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози
е
наложено административно наказание - глоба в размер на 2 000 лв. /две хиляди
лева/ за нарушение на чл.18, т.3 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров
превоз на пътници на министъра на транспорта.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и не правилно, а по своята същности и недопустимо, като
предлага последното да бъде отменено. В допълнителни писмени мотиви сочи, че не
става ясно наказващият орган А. В. Г. от коя структура и на каква длъжност е,
жалбоподателят не можел да разбере дали е надлежно упълномощена да издава
наказателно постановления. На следващо място поддържа, че актосъставителят Г.
не може да прецени кой отговаря и кой не отговаря на изискванията за
психологическа годност, описаното в този смисъл е неправилно, нито е посочено
на какви именно критерии за психологическа годност не отговаря. В този смисъл
се поддържа, че непредставянето на валидно удостоверени за психологическа
годност не прави *** психологически негоден, за да се установи непригодността
на Д. да упражнява дейността, същият е следвало да бъде подложен на
психологическо изследване. Още сочи, че жалбоподателят е представил
удостоверение за психологическа годност, със срок изтекъл на 20.09.2019г., но в
АУАН и наказателното постановление не е описано извършеното от жалбоподателя
нарушение, а именно – че не представя валидно удостоверение за психологическа годност
на *** на таксиметров автомобил, което би довело до различен размер на
санкцията. Поддържа и че при прилагане на санкционната разпоредба на чл.93,
ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози не е уточнено кои документи и по
кои нормативни актове на са представени. Взема и становище, че са налице
основанията за прилагане реда на чл.28 от ЗАНН, като не са налице
общественоопасни последици, удостоверението за психологическа годност на *** е
издадено на 23.12.2019г. – няколко дни след издаване на наказателното
постановление. Процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат А. поддържа
жалбата на изложените основания, също предлага наказателното постановление да
бъде отменено, както и да бъдат присъдени направени по делото разноски.
Ответната страна – Областен отдел „Автомобилна администрация“ –
Пловдив не изпраща представител, в писмено становище предлага жалбата да бъде оставена без уважение. Сочи, че по безспорен
начин са установени извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина, описва нарушението и посочва, че АУАН е подписан без възражения.
Взема становище, че от събраното в рамките на административнонаказателното
производство се установява извършеното нарушение на посочените време и място,
не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Посочва, че АУАН и
наказателното постановление са издадени при спазване правилата на чл.42 от ЗАНН
и чл.57 от ЗАНН, подробно са описани нарушението, мястото, датата и
обстоятелствата по извършването, не е допуснато нарушение правото на защита на
жалбоподателя. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е
връчено на 13.01.2020г. видно от
приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до
РС – Пловдив чрез Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Пловдив на 16.01.2020г.,
съгласно отразения входящия номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран
субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес
от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 28.11.2019г., около 16:00 часа, в гр.Пловдив, на бул.„България“ № 115,
до магазин „Лидъл“, свидетелят Г.М.Г., в качеството му на *** при Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Стара Загора, извършил проверка на таксиметров
лек автомобил мака „Хюндай“ с рег.№ „***“, извършващ таксиметрови превози с
пътници с пътен лист № 000075/28.11.2019г. по Пътна книжка сер. МА № 470,
заверена на 18.06.2019г.. Същият таксиметров автомобил бил приведен в работно
състояние, с открит знак „такси“, без табела „не работи“ и с включен
таксиметров апарат. При това свидетелят Г. установил, че същият таксиметров
автомобил бил управляван от жалбоподателя Н.К.Д., който при проверката представил
Удостоверение за психологическа годност № 362243 със срок на валидност до
20.09.2019г., поради което не отговарял на изискванията за психологическа
годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП.
С оглед на горното, на място свидетелят
Г. съставил АУАН с бланков номер 272689 от 28.11.2019г. срещу жалбоподателя Д.
за нарушение на чл.18, т.3 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на
пътници на министъра на транспорта който АУАН жалбоподателят подписал, без да
отрази възражения. Въз основа на същият акт било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел Г.М.Г., който помни случая, описва извършената
проверка и сторените при същата констатации, както и начина на съставяне на
АУАН. Съдът намира показания на свидетеля Г. за последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност,
поради които възприема последните като истинни. От същите се установява начина
на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, както и процедурата
по съставяне на акта.
Същата фактическа обстановка се установява и от приложените по делото писмени
доказателства – заверено копие от Удостоверение за психологическа годност
№ 362243 със срок на валидност до 20.09.2019г. и Справка от Регистъра на
психологическите изследвания на *** – от които се установява, че към 28.11.2019г.
жалбоподателя Д. не е притежавал валидно удостоверение за психологическа
годност; Пътна книжка сер. МА № 470, заверена на 18.06.2019г. – от която се
установява, че на 28.11.2019г. жалбоподателя Д. е осъществявал таксиметрова
дейност.
Следва да се посочи, че горната фактическа обстановка не е спорна между
страните, не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган се установява от
така представената Заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, а тази на актосъставителя следва от
разпоредбата на чл.92, ал1, от ЗАвП, вр. чл.91, ал.3 от ЗАвП, като за последния
следва да се съобрази и приложената Заповед № РД-01-952/ 22.11.2019г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, съгласно
която на актосъставителя Г., към момента на проверката, е възложено да
изпълнява задълженията си на територията на област Пловдив . При съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което Н.К.Д., ЕГН:**********, с адрес *** виновно е
нарушил разпоредбата на чл.18, т.3 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за
таксиметров превоз на пътници на министъра на транспорта, за това, че на 28.11.2019г.,
около 16:00 часа, в гр.Пловдив, на бул.„България“ № 115, като *** таксиметров
автомобил мака „Хюндай“ с рег.№ „***“, извършващ таксиметрови превози с пътници
с пътен лист № 000075/28.11.2019г. по Пътна книжка сер. МА № 470, заверена на
18.06.2019г. не е психологически годен по смисъла на наредбата по чл. 152, ал.
1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Следва да се посочи, че психическата годност по смисъла на Наредба № 36
от 15 май 2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда
за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на *** на МПС и на председатели на изпитни
комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания издадена от министъра на транспорта се установява с
издаване на Удостоверение по смисъла на чл.1а от същата Наредба.
Ето защо лице, което не притежава валидно удостоверение за
психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата, очевидно не е доказало психологическа годност
по същата наредба.
Предвид това съдът не споделя възражението, че непредставянето на
валидно удостоверени за психологическа годност не прави *** психологически
негоден, доколкото именно липсата на доказана по съответния ред психологическа
годност право *** не психологически годен по смисъла на наредбата по чл. 152,
ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
С оглед на горното съдът намира за неоснователно становището на
жалбоподателя, че актосъставителят Г. не може да прецени кой отговаря и кой не
отговаря на изискванията за психологическа годност, доколкото задължение на
последния не е да извършва психологическо изследване на жалбоподателя, а да
констатира липсата на установена по съответния ред психологическа годност.
Отново предвид горното неоснователно е и възражението, че в
наказателното постановление не е посочено на какви именно критерии за
психологическа годност не отговаря жалбоподателя, доколкото предмет на
последното също не е психологическо изследване на Д., а констатиране липсата на
установена по съответния ред психологическа годност.
На следващо място, съдът намери за неоснователно и възражението, че не
става ясно наказващият орган А. В. Г. от коя структура и на каква длъжност е,
жалбоподателят не можел да разбере дали е надлежно упълномощена да издава
наказателно постановления. Следва да се посочи, че съгласно чл.57, ал.1, т.1 от ЗАНН в наказателното постановление се вписва - собственото, бащиното и
фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало, като в случая са
посочени всички изискуеми реквизити, а именно - А. В. Г., на длъжност – ***.
Установява се и че същата е надлежно упълномощена да издава наказателни
постановления с вече посочената Заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласно която такива
се издават от лица на длъжност ***. Предвид това са спазен изискванията на
закона, още повече обосноваването на материалната компетентност на наказващият
орган не е реквизит на наказателното постановление, доколкото не попада в изброяването
на чл.57, ал.1, т.1 – т.10 от ЗАНН, а се доказва при спор относно последната.
Съдът намери за неоснователно и възражението, че жалбоподателят е
представил удостоверение за психологическа годност, със срок изтекъл на
20.09.2019г., но в АУАН и наказателното постановление не е описано извършеното
от жалбоподателя нарушение, а именно – че не представя валидно удостоверение за
психологическа годност на *** на таксиметров автомобил, което би довело до
различен размер на санкцията. Както в АУАН, така и в наказателното
постановление е описано горното обстоятелство, а именно – че жалбоподателят при
проверката е представил Удостоверение за психологическа годност № 362243 със
срок на валидност до 20.09.2019г.. Последното обаче по никакъв начин не променя
квалификацията на настоящото нарушение, доколкото *** не е психологически годен
по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата независимо дали поначало не притежавал съответното удостоверение, или
същото е изтекло в определен момент преди датата на нарушението.
Също неоснователно е и възражението, че при прилагане на санкционната
разпоредба на чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози не е уточнено
кои документи и по кои нормативни актове на са представени, доколкото в
наказателното постановление съвсем ясно е посочено, че се касае за нарушение чл.18,
т.3 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници на
министъра на транспорта, изразяващо се в това, че не представя удостоверение за
психологически годен по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона
за движението по пътищата.
Съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и
обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност на
деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.18, т.3 от
Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници на министъра на
транспорта, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение..
Процесното нарушение е такива на простото извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната обществената
опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен
случай.
Що се отнася до посоченото от жалбоподателя, а именно – че не са налице
общественоопасни последици, то следва да се посочи, че предвид формалния
характер на нарушението, същото становище е формално и поначало непроверяемо.
Също времето от констатиране на нарушението – 28.11.2019г. до издаване на
удостоверението за психологическа годност на *** на 23.12.2019г., което е близо
месец, не може да се приема за незначително.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта
на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.93,
ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, за процесното нарушение е
предвидено административно наказание – глоба в размер на 2000 лева – при първо
нарушение. В случая законодателят е предвидил наказание, без да предоставя
възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници.
Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което следва неизбежният
извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на установеното
нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 36-0000607 от 16.12.2019г., издадено от А. В. Г., на длъжност ***
в Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на Н.К.Д., ЕГН:**********,
с адрес *** на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози е
наложено административно наказание - глоба в размер на 2 000 лв. /две хиляди
лева/ за нарушение на чл.18, т.3 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров
превоз на пътници на министъра на транспорта.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен
съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.