Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия, 20.04.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав, в публично
съдебно заседание, проведено на тринадесети април две хиляди двадесет и първа
година, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА
ГАРАБЕДЯН
при участието на
секретаря И.В., след като разгледа докладваното от съдията г. д. № 542/2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от К.К.Д., с ЕГН **********, против Д.Н.Т.,
с ЕГН **********, с която са предявени главни обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация
чл. 79, ал.1, пр.1, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и
евентуални обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 06.11.2019 г.
ищецът и ответникът сключили в устна форма договор за паричен заем, по силата
на който ищецът, в качеството на заемодател, се е задължила да предаде в
собственост на ответника, в качеството му на заемател, пари, а именно сумата от
550 лева, като съгласието за сключване на договора страните постигнали
посредством кореспонденция по месинджър и проведени разговори по телефон, а
сумата от 550 лева била изпратена, чрез преводно нареждане чрез Easypay
/Изипей/.
Конкретно
се посочва, че на 06.11.2019 г. в 14:37 часа ответникът по месинджър отправил
въпрос до ищеца дали отново иска да му помогне, като след поставяне на
въпроса ответникът е изразил, неудобство, че отново търси помощта на ищеца.
Това било така, защото през месец октомври ищецът е предоставил на ответника
сумата от 400 лева в заем, за чието връщане ответникът се е забавил съгласно
тогава уговореното между страните, но въпреки това върнал на ищеца заетата
сума, поради което ищецът не се усъмнила за коректността на ответника при
постигане на съгласие за сключването на процесния договор за паричен заем и
предала заемната сума по него още в деня на постигане на съгласието - на
06.11.2019 г., като превела, поисканата от ответника в заем сумата
от 550 лева на същия чрез Easypay /Изипей/.
Именно, поради това че
все пак ответникът веднъж е върнал преди това друга заета сума от ищеца, то у
заемодателя съществувало доверие към заемополучателя, което било и причината
ищецът да не поиска при сключването на процесния договор за заем да бъде
спазена писмена форма, като двете страни - заемодател и заемополучател сключили
договора в устна форма като ищецът предала на ответника сумата от 550 лева в
заем, които наредила чрез преводно нареждане на каса в офис на Easypay /Изипей/ с получател ответникът и по този начин предала в собственост на
заемателя заемната парична сума, като изпълнила своето задължение по договора.
В проведения разговор
на 06.11.2019 г. по телефона чрез използвания от ответника
телефонен номер **********, същият заявил, че сумата му е нужна спешно, тъй
като ще му послужи за заплащането на месечен наем за наета от последния
квартира в гр. ***, където живеел към онзи момент.
Съгласно изричната
уговорка между страните по така сключения договор, постигната в
кореспонденцията, проведена по месинджър, ответникът – заемател по договора, се
задължил да възстанови на ищеца заемната сума в срок до 15.11.2019 г., като в
проведения на 06.11.2019 г. телефонен разговор между страните, ответникът
заявил, че до посочената дата следвало да получи своето трудово възнаграждение от
казиното, в което престирал работна сила - Роял Палмс - гр. ***, поради което
чрез платежно нареждане посредством платежната система Easypay
/Изипей/
или в брой до посочената дата ще върне заетата сума.
Твърди се, че същият не
е изпълнил задължението си да върне заемната сума. При разговор с
ответника отново чрез използвания от последния телефонен номер ***на 30.11.2019 г., той заявил на ищеца, че ще преведе парите на следващия
ден, но това така и не станало, като към настоящия момент ищецът вече не
успявала да осъществи какъвто и да било контакт с ответника. Заемателят не
отговарял нито на телефонните обаждания, нито на съобщенията, които ищецът
изпращала и според нея те оставали дори непрочетени. Всякакви опити за
провеждане на комуникация към настоящия момент оставали без резултат.
Посочва, че считано от 16.11.2019 г. - денят, следващ падежа
на задължението, а именно 15.11.2019 г., длъжникът е изпаднал в забава по
договора, като от този именно ден е започнала да тече мораторната лихва за забава в
размер на законната лихва върху главницата от 550 лева. В тази връзка изрично се уточнява, че в настоящия случай периодите,
за които се претендира мораторната лихва за забава,
следвало
да се определят и съобразно предвиденото в Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., като излага подробни съображения в тази
насока.
Предвид горепосочената
законодателна уредба, посочва, че началната дата на първия период, за който
тече претендираната мораторна лихва за забава е 16.11.2019 г., а неговата крайната дата е 12.03.2020 г. Вторият период, за който претендира мораторна лихва за
забава е, считано от 09.04.2020 г. - първият ден на действието на нормите на чл. 3, т. 2 и на чл. 6
от ЗМДВИПОРНС, изм. ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г., съгласно § 18 от ЗР към ЗИД на ЗМДВИПОРНС,
до
06.07.2020 г. - денят, предхождащ депозирането на настоящата искова молба в
съда по пощата.
В исковата молба е
заявена и претенция за законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на задължението за
главница.
При условията на евентуалност, ако съдът отхвърли предявения иск с правно
основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявява иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за възстановяване на реално предоставената от ищеца в собственост на
ответника сума от 550 лева, получена от последния без правно
основание.
В исковата молба се
сочи още, че съгласно чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД полученото без
основание подлежи на връщане. В тази връзка, при условие, че съдът отхвърли
предявената искова претенция с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за сумата от 550 лева, то тогава ищецът заявява, че има правен интерес да поиска ответникът да бъде осъден да му върне
същата тази сума, като дадена без правно основание, доколкото ответникът няма и
никакво друго основание, на което да задържа предадената му от ищеца сума в
размер на 550 лева, но въпреки това до настоящия момент не я е върнал на ищеца.
Твърди, че е налице
причинно- следствена връзка между обогатяването на едната страна и обедняването
на другата, а именно с липсата на основание за предоставянето на посочената
сума от страна на ищеца на ответника, т. е. ако съдът отхвърли първоначално
предявената от ищеца искова претенция с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, то ищецът е обеднял със сумата от 550 лева, а
ответникът се е обогатили неоснователно със същата сума.
На следващо място
посочва, че съобразно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на ищеца се дължи и обезщетение в
размер на законната лихва върху главницата, считано от от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
По изложените
съображения моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца следните суми:
1.
сумата в размер на 550 лева, представляваща
дължима главница, а именно предадена заемна сума от К.К.Д. на Д.Н.Т. по Договор
за паричен заем от 06.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането;
2.
сумата общо в размер на 31.63
лева, представляваща мораторната лихва за забава върху главницата, от която
сума - 18.03 лв., мораторна лихва забава върху главницата за
периода от 16.11.2019 г. - денят на изпадане на
длъжника в забава, която начална дата е преди обявяване на извънредното
положение, действието на посочените норми на чл. 3 и чл. 6 от ЗМДВИПОРНС и
подаването на исковата молба, до 12.03.2020 г. - денят, предхождащ обявяване на извънредното положение и
действието на посочените норми на чл. 3 и чл. 6 от ЗМДВИПОРНС, и 13.60 лева, мораторна лихва забава върху
главницата за периода от 09.04.2020 г. - първи ден на
действието на нормите на чл. 3, т. 2 и на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС, изм. ДВ, бр. 34
от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г., съгласно § 18 от ЗР към ЗИД на ЗМДВИПОРНС,
до 06.07.2020 г. -
денят, предхождащ депозирането на настоящата искова молба в съда по пощата.
Моли при
условията на евентуалност да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 550 лева,
предоставена от ищеца на ответника без правно основание, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда по
пощата, като исковата молба се счита и за покана, до окончателното погасяване
на задължението. Претендира разноски. Посочва банкова сметка.
***. 131
от ГПК ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба, препис от която,
ведно с приложенията е връчен на същия редовно на 02.09.2020 г. /л. 30/.
Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно
заседание, като в изпратената до същия призовка, ведно с определението по чл. 140 ГПК № 260064/15.03.2021
г., както и в самото определение изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично
искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноски.
В проведеното съдебно
заседание на 13.04.2021 г. ответникът не се е явява, не се представлява, няма и
направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез
пълномощника си, изрично прави искане на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде
постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не
е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не
изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован е /л. 37/ и
не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените
доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на
исковата претенция. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото
решение да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по
реда на чл. 239 от ГПК, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК. Направено е искане за присъждане на разноските по делото.
Представен е списък на разноските, съобразно
който се претендират такива в размер на 72 лева за платена държавна такса, 23
лева за платена държавна такса за съдебни удостоверения и 840 лева с ДДС за
платено адвокатско възнаграждение, които са документално установени.
Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер
на 935 лева настоящото производство.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.Н.Т., с ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на К.К.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** следните
суми: 550 лева /петстотин и петдесет лева/ - главница, представляваща
предадена заемна сума от К.К.Д. на Д.Н.Т. по Договор за паричен заем от
06.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и 31.63 лева /тридесет и един лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща мораторната
лихва за забава върху главницата, от която сума - 18.03 лв., мораторна лихва забава върху главницата за периода от 16.11.2019 г. - денят на изпадане на длъжника в забава, до 12.03.2020 г. - денят, предхождащ
обявяване на извънредното положение и действието на нормите на чл. 3 и чл. 6 от
ЗМДВИПОРНС, и 13.60 лева,
мораторна лихва забава върху главницата за периода от 09.04.2020 г. - първи ден на действието на нормите на чл. 3, т. 2 и на
чл. 6 от ЗМДВИПОРНС, изм. ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г.,
съгласно § 18 от ЗР към ЗИД на ЗМДВИПОРНС, до 06.07.2020 г. - денят, предхождащ депозирането на искова молба в съда
по пощата – 07.07.2020 г.
ОСЪЖДА Д.Н.Т., с ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на К.К.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 935
лева /деветстотин тридесет и пет лева/ - разноски за настоящото производство.
Решението
не подлежи на обжалване, като ответникът има право на защита по реда на чл. 240
от ГПК пред ОС - Варна в едномесечен срок от връчването му.
Начин на плащане на сумите, съгл. чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК:
Чрез банков превод по посочената от ищеца банкова сметка ***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: