Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 6278
по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 67525/18.03.2019 г., постановено по гр. д.
№ 360/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 60 състав, са отхвърлени предявените от С.А.В.
срещу „П.и с.“ ЕАД кумулативно обективно съединени искове съответно с правно
основание чл.128, т.2 КТ – за заплащане на сумата от 3 500 лв.,
представляваща трудово възнаграждение за периода 18.12.2014 г. – 05.01.2016 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане, както и чл.86, ал.1 ЗЗД – за заплащане на мораторна
лихва в размер на 300 лв. за периода 18.12.2014 г. – 06.01.2016 г. Ищецът е
осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв., на основание чл.78, ал.3 вр.
с ал.8 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството по
делото.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ищеца – С.А.В., с която го обжалва изцяло. Излага
съображения, че обжалваното решение е необосновано. Не отрича, че е положил
оспорения подпис, но не го е положил под оспорения документ. Моли съда да
отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника „П.И С.“ ЕАД, с който я оспорва. Излага
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. От събраните
по делото доказателства категорично е установено, че ищецът собственоръчно е
подписал допълнително споразумение № 366/18.12.2014 г. към трудов договор №
291/30.07.2012 г. във връзка с извършена проверка с вх. № 11246/2015 г. по
описа на 06 РУ – СДВР е постановен отказ от образуване на наказателно
производство. В хода на досъдебното производство е установено, че документът е
истински и няма данни за извършено престъпление от обща характер. Постановлението
за прекратяване на пр. пр. № 29768/2015 г. по описа на СРП, образувано във
връзка с оспореното от ищеца допълнително споразумение, е влязло в сила като
необжалвано. Твърди, че ищецът е представил на работодателя ЕР на ТЕЛК във
връзка с наличие на необходимост от преместване на друга подходяща длъжност,
съобразно предписанието на здравните органи. По тази причина е подписано и
оспореното допълнително споразумение. С оглед на това счита, че обосновано и в
съответствие с материалния и процесуалния закон решаващият съд е приел
предявените искове за изцяло неоснователни. Моли съда да потвърди обжалваното
решение.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с
обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.128,
т.2 КТ и чл.245, ал.2 КТ вр. с чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 30.07.2012 г. е
сключил с ответника трудов договор, по силата на който се е съгласил да
изпълнява длъжността „пътен работник“ при основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 750 лв. от м.12.2014 г. ответникът е започнал да му
заплаща месечно трудово възнаграждение в размер на 500 лв., на основание допълнително
споразумение № 366/18.12.2014 г., което не е подписвал. С това допълнително
споразумение е променена и заеманата от него длъжност от „пътен работник“ в
„портиер“. Твърди, че не е постигнато съгласие за промяна на длъжността и
трудовото му възнаграждение. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 3 500 лв. – трудово възнаграждение за периода
м.12.2014 г. – м.01.2016 г., както и сумата от 300 лв. – лихва за забава за
периода 18.12.2014 г. – 06.01.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното
изплащане, както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва иска. Твърди, че ищецът лично е подписал оспореното
допълнително споразумение № 366/18.12.2014 г. към трудов договор №
291//30.07.2012 г. във връзка с извършена проверка по случая е постановен отказ
за образуване на наказателно производство, тъй като посоченото допълнително
споразумение съставлява истински документ. Твърди, че необходимостта от промяна
на длъжността и трудовото възнаграждение на ищеца е произтекла от представеното
ЕР на ТЕЛК, съгласно което е налице необходимост от преместване на ищеца, който
е с намалена работоспособност, на друга подходяща за здравословното му
състояние длъжност. Моли съда да отхвърли предявените искове, като му присъди
сторените по делото разноски
Страните не спорят, че ищецът работи при ответника по
силата на трудово договор № 291/30.07.2012 г., като е заемал длъжността „пътен
работник“, при месечно трудово възнаграждение в размер на 750 лв.
С допълнително споразумение № 366/18.12.2014 г. към
горепосочения трудов договор, на основание чл.119 КТ, решение на ТЕЛК №
2040/23.10.2014 г., издадено от МБАЛ „Д-р Никола Василев“ АД, гр. Кюстендил и
протокол вх. № 920/14.11.2014 г. от заседанието на комисията по трудоустрояване,
е променена заеманата от ищеца длъжност от „пътен работник“ на „портиер“, както
и основното месечно трудово възнаграждение от 650 лв. на 500 лв.
По делото е представено ЕР на ТЕЛК № 2040/23.10.2014
г., издадено от МБАЛ „Д-р Никола Василев“ АД, гр. Кюстендил, послужило като
основание за подписване на допълнителното споразумение между страните. С него
на ищеца е определена трайна намалена трудоспособност от 60 %. Водещата
диагноза е нестабилна стенокардия. За противопоказни условия на труд са
определени: тежки психофизични натоварвания, нощен труд, неблагоприятни
климатични фактори – високи и ниски температури, повишена влажност, невротропна
среда, оптикинетични въздействия, статични и динамични пренатоварвания на
гръбначния стълб и долните крайници. Прието е, че лицето не е в състояние да
изпълнява трудовите задължения по настоящата си професия „пътен работник“.
С постановление рег. № 29768/13.11.2015 г. на СРП, на
основание чл.199 и чл.213, ал.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 НПК е отказано
образуване на досъдебно производство за престъпления от общ характер и е
прекратена пр. пр. № 29768/2015 г. в мотивите на постановлението е прието, че
допълнително споразумение № 366/18.12.2014 г. към трудов договор №
291/30.07.2012 г. за „служител/работник“ е положен от С.А.В..
От заключението на вещото лице С.Ц.по изслушаната пред
СРС съдебно – графическа експертиза се установява, че подписите в мястото за
„служител/работник /С.А.В./“ и след текста „Подписан от двете страни екземпляр
на настоящото допълнително споразумение е връчен на служителя/работника на
19.12.2014 г. служител/работник /С.А.В./“ в 2 броя допълнително споразумение №
366/18.12.2014 г. към трудов договор № 291/30.07.2012 г. –единият, приложен в
оригинал по делото, а другият – съхраняван в оригинал в офиса на ответника, са
изпълнени от С.А.В.. Вещото лице е посочило, че при извършените изследвания не
са открити следи от технически и други способи за подправяне или от
предварителна подготовка за нанасянето им. Не са открити и признаци,
свидетелстващи за копиране или имитиране на подписите.
Експертното заключение е оспорено от ищеца, като на
вещото лице е предоставена възможност да отговори на поставения въпрос след
запознаване с допълнителен сравнителен материал. След обстоен анализ на
представения по делото допълнителен сравнителен материал вещото лице С.Ц.е
достигнало до категоричния извод, че подписите, които са обект на експертното
изследване, описани по – горе, са изпълнени от С.А.В..
Вещото лице е пояснило в открито съдебно заседание, че
върху двата документа няма белези, които да водят до заключение, че
положените подписи са имитирани по някакъв начин, както и че подписът е
пренасян.
Експертното заключение е оспорено от ищеца, поради
което е допуснато изслушването на тричленна съдебно – графическа експертиза.
От заключението на вещите лица С.Х., М.З.и Ж.П.се
установява, че подписите в двете места за „Служител/работник/: С.А.В.“ в
представените два екземпляра от допълнително споразумение № 366/18.12.2014 г. към
трудов договор № 291/30.07.2012 г. са изпълнени от лицето, от чието име
изхождат, а именно: С.А.В.. Вещите лица са посочили, че при изследването на
подписите, обект на експертизата, не е установено наличие на признаци за
предварителна подготовка за полагането им, за копиране и имитация, на следи от
технически и други способи за пренасяне и др.
Пред СРС е изслушана и съдебно – счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице М.Г.. От изготвеното експертно заключение
се установява, че разликата между първоначално уговореното трудово
възнаграждение и заплатеното от ответника такова след подписване на оспореното
допълнително споразумение за периода м.12.2014 г. – м.01.2016 г. възлиза на 2 829,
34 лв. лихвата за забава, определена съобразно датата на изплащане на трудовото
възнаграждение – 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен
труд, възлиза на 181, 10 лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Липсва спор между страните, че са обвързани от трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 291/30.07.2012 г., по
силата на който ищецът е заемал длъжността „пътен работник“, при месечно
трудово възнаграждение в размер на 750 лв.
Спори се относно обстоятелството дали между страните е
постигнато съгласие, обективирано в допълнително споразумение № 366/18.12.2014
г. към горепосочения трудов договор, за изменение на заеманата от ищеца
длъжност от „пътен работник“ в „портиер“, както за изменение на трудовото
възнаграждение от 750 лв. на 500 лв.
Съгласно нормата на чл.119 КТ трудовото правоотношение
може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или
неопределено време. По този начин е въведен принципът за изменяемост на
съдържанието на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните. За да
е валидно изменението на съдържанието на трудовото правоотношение, съгласието
за него следва да е постигнато в писмена форма. Въведеното от законодателя
изискване за писмена форма на споразумението за изменение на трудовото
правоотношение, отговаря и на общото изискване за писмена форма на трудовия
договор при учредяване на същото. Няма пречка страните по правоотношението да
постигнат взаимно съгласие за изменение едновременно на повече от една клауза
от трудовия договор. Правно релевантно е това да е сторено в изискуемата
писмена форма.
Ищецът оспорва автентичността на допълнителното
споразумение, подписано на 18.12.2014 г. Във връзка с оспорения от ищеца подпис
по делото са изслушани основна и допълнителна съдебно – графическа експертизи,
както и тричленна такава. Същите са достигнали до един и същ категоричен извод,
че подписът за работник/служител, положен върху оспореното от ищеца
допълнително споразумение № 366/18.12.2014 г. към трудов договор №
291/30.07.2012 г., е изпълнен от ищеца. Съдът възприема заключенията на вещите
лица, обсъдени по – горе, като компетентно и обстойно обосновани. Същите са
ползвали широк кръг независими образци от подписа на ищеца и са достигнали до
обосновани и непротиворечиви изводи. По делото не са ангажирани никакви
доказателства, които да опровергават или разколебават изводите на вещите лица.
Жалбоподателят поддържа, че не отрича подписа си, но
не го е поставил на оспореното допълнително споразумение. Всички експерти по
допуснатите и изслушани в производството пред СРС съдебно – графически
експертизи: основна, допълнителна и тричленна, са достигнали до непротиворечивия
извод, че по делото не е установено наличие на признаци за предварителна
подготовка за полагането на оспорените подписи, за копиране и имитация, на
следи от технически и други способи за пренасяне и др. Ето защо този довод на
жалбоподателя се явява неоснователен.
Ищецът е ангажирал в производството пред СРС графици
за дежурства. Въз основа на тях обаче не
могат да се направят изводи относно спорните между страните факти. Страните не
спорят, че ищецът е престирал работната си сила през исковия период, за който е
получил трудово възнаграждение съобразно допълнителното споразумение от
18.12.2014 г. Спорен е единствено въпросът дали надлежно е изменено трудовото
правоотношение между страните.
Предвид обстоятелството, че автентичността на
оспореното допълнително споразумение № 366/18.12.2014 г. към трудов договор №
291/30.07.2012 г. е установена по делото, като подписът за работник/служител е
изпълнен от ищеца без да са използвани способи за пренасяне на подписа на
жалбоподателя, следва да се приеме, че страните по трудовото правоотношение
валидно са изменили неговото съдържание относно заеманата от ищеца длъжност и
трудовото възнаграждение в изискуемата съобразно нормата на чл.119 КТ писмена
форма. Ето защо за разглеждания период за ответника не е налице задължение за
заплащане на месечно трудово възнаграждение на ищеца в размер на 750 лв., а в
размер на 500 лв., съобразно новата трудова функция на ищеца, която е
съобразена с установените медицински предписания във връзка с противопоказните
за ищеца условия на труд. Ето защо предявеният иск относно претендираното
трудово възнаграждение се явява изцяло неоснователен, както и акцесорната
искова претенция за заплащане на мораторна лихва.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да се потвърди.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 67525/18.03.2019 г., постановено по гр. д. №
360/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО,
60 състав.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.280,
ал.3, т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.