РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ …………/03.01.2019 г.
гр.Свиленград, 03.01.2019 г.
ХРИСТО ГЕОРЧЕВ ГЕОРЧЕВ
- съдия- докладчик по НЧХД № 780/2018 г.
по описа на РС, ІІ състав, в закрито заседание на трети януари , две хиляди и деветнадесета
година, след като се запознах с
материалите по делото, констатирах, следното:
Производството по делото е образувано
по частна жалба от А.В.В.
с ЕГН ********** ***, чрез
адвокат Емил Милев - АК Кюстендил , кантора гр. София срещу В.Б.И. *** за престъпление по чл. 130 ал.2 вр. с ал.1 и чл. 146 ал.1 от НК пред Момчилградски
районен съд.
С определение от 20.12.2018 г. по ЧНД 286/2018
г. по описа на Момчилградски районен съд, съдията
докладчик по делото е прекратил производството по същото, тъй като е счел, че
делото не му е подсъдно. Приел е,че единствено сигурното обстоятелство било ,
че посочените от тъжителя обстоятелства не били извършени в района на РС
Момчилград.Отделно от това според съдия докладчика разпоредбата на чл. 37 от НПК била неприложима , тъй като това което
евентуално се е случило било преди влизане в Р. Турция.Делото е изпратено по подсъдност на РС Свиленград.
Настоящия състав на съда категорично не споделя съжденията на РС
Момчилград, поради следните съображения- в обстоятелствената част на тъжбата ,
се посочват ясно и точно къде , кога е осъществена описаната престъпна деятелност. Заявява
се „застанах пред автомобила, като това
бе на около 20 метра пред паспортния контрол –гише 78 на ГКПП-Капъкуле/за
влизане в Р. Турция/ Посетен е именно турския полицай , след това и извършено
ЩМП, като още повече са били прегледани камерите и твърдяното се оказало
вярно.Тук следва да се отбележи ,че действията насочени към тъжителката са се
реализирали на територията на Р.Турция и
поради факта ,че паспортния контрол както
и на ГКПП”К. Андреево „ е изведен навътре в съответната територия , тъй
като е невъзможно да се дислоцира на самата географска
граница и целта е да се провери кой
влиза редовно или не , съответно притежавали разрешение т. с. необходимите
надлежни документи. Ето защо по този начин се разграничава опита от довършеното престъпление при
преминаване на границата от едната или другата страна.Факта , че случаят е бил
направен достояние на турските полицаи,взели са съответно отношение и най вече камерите са го заснели сочи за
мястото на произшествието.Ето защо този състав на съда , намира , че е
приложима разпоредбата на чл. 37 ал.1 т. 2 от НПК , а именно „Делата за
престъпления извършени в чужбина, са подсъдни
на съда по местоживеенето на лицето, ако е български гражданин „ В
случая лицето В.Б.И. е с местоживеене ***
или в района на Момчилградския съд.
Настоящият съдебен състав счита, че делото
неправилно и в нарушение на разпоредбите на чл. 37
от НПК е било изпратено в РС-Свиленград.
Съгласно правилата на специалната местна
подсъдност по чл.
37, ал. 1, т. 3 от НПК, в хипотезите когато инкриминираното престъпление е
извършено в чужбина и не са налице условията на т. 1 и
т.
2 на ал. 1 на чл. 37 от НПК, компетентен да разгледа делото е съдът, в
чийто район е завършено досъдебното производство. Извън общото изискване на чл.
37, ал. 1 от НПК - делото да е за престъпление, извършено в чужбина,
приложимостта на т. 2 от цитираната разпоредба се определя от
"местоживеенето" на лицето, привлечено към наказателна отговорност.
Това понятие не се свързва непременно с адресната регистрация, местожителството
и не е идентично по съдържание с постоянния адрес на обвиняемия. Вложеният в
термина "местоживеене" смисъл е ясно разяснен в Р № 3/2001 г. на КС
на РБ - "фактически и трайно пребиваване на едно лице на определена
територия", което се определя от реалното пребиваване на лицето на
съответното място, от продължителността на пребиваването му там и трайността на
отсядането - връзката на лицето с мястото, на което е отседнало (обстоятелства
от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на
лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки). Поради
това "местоживеенето" представлява фактическо пребиваване на
определена територия за относително продължителен период от време, в който
лицето трайно се е установило на тази територия, без това да е свързано с необходимост
от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване.
Поради тези обстоятелства са налице
предпоставки за повдигане на спор за подсъдност пред ВКС, поради което
производството по НЧХД № 780/2018 г. по описа на РС Свиленград следва да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл.
44, ал.1 от НПК,
Р А З П О Р Е Д И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НЧХД
№ 780/2018 г. по описа на РС Свиленград .
ПОВДИГА спор за подсъдност по настоящото
дело между РС Момчилград и РС-Свиленград пред Върховен касационен съд.
Делото да се изпрати на ВКС по
компетентност.
Разпореждане е окончателно и не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: