№ 5208
гр. София, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря Л.Р.Ч.
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20231110209493 по описа за 2023
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на четвърти октомври две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Л.Ч. като разгледа докладваното от съдията НАХД № 9493 по описа
за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. И. Г. срещу Наказателно постановление /НП/ № 22-
4332-027424 от 23.12.2022 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция"
към СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1, т.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест
1
месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, а на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 1
и пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер от 10 лв. за
нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят иска отмяната на НП като счита, че при издаване на НП са
допуснати нарушения на процесуалните правила и фактическата обстановка не
съответства на посочената в НП.
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател не се явява и не
изпраща представител.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание
и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 09.12.2022 г. Н.З.– мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършено на същата дата нарушение по чл. 5, ал. 3 и чл. 100, ал.1 от ЗДвП в
присъствие на нарушителя и на двама свидетели. Нарушителят подписал АУАН без
възражения. Такива не били депозирани в предоставения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 23.12.2022г. Г.Б. – началник сектор в отдел "Пътна
полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП
са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и
ал. 12 от ЗДвП, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл.
34 от ЗАНН. Формата и съдържанието им съответстват на изискванията на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН, и чл. 6, ал. 2 от Наредба №1 от 19.06.2017 г., като нарушенията са
достатъчно ясно описани и са съответни на дадената правна квалификация. С оглед на
това не бе констатирано наличие на съществено нарушение на процесуалните правила,
което да е основание за отмяна на НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 09.12.2022 г. около 01:20 ч. жалбоподателят Б.Г. управлявал лек автомобил
модел "Хюндай Велостер", с рег. № СА ХХХХ ХХ в гр. София, по улица „Сребърна“,
с посока на движение от ул. "Люба Величкова" към бул. "Черни връх", като бил спрян
за проверка от служители на 04 РУ СДВР. При извършената проверка жалбоподателят
не представил свидетелство за свидетелство за управление на МПС и контролен
талон. Тъй като според служителите на 04 РУ СДВР водачът имал поведение на лице,
2
употребило алкохол, те потърсили съдействие от ОПП СДВР. На място пристигнал
екип, който в 02:16 ч. тествал Б.Г. с техническо средство за употреба на алкохол –
алкотест дрегер 7510 с № ARDN-0216, като в издишания въздух апаратът отчел
наличие на алкохол в концентрация 0,65 на хиляда. На жалбоподателя бил издаден
талон за медицинско изследване, като в посочения в талона срок той не се явил в
указаното лечебно заведение и не представил проба за изследване на концентрацията
на алкохол в кръвта.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа анализ на показанията на свидетелите Н. З. и приобщените по реда на чл. 283
от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – талон за изследване,
протокол за извършена проверка, докладна записка, справка картон на водач, заповеди
и др.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните
противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че
според настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление №
10/1973 г. Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо
разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно
чл. 189, ал.14 ЗДвП се прилага субсидиарно замо за неуредените в ЗДвП въпроси. На
второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление АУАН не може да има
презумптивната доказателствена сила поради липса на изрична разпоредба по този
въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие е приета именно с новелата на чл. 189,
ал.2 от ЗДвП.
Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в
АУАН, напротив същите са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви.
Въз основа на тях може да се направи несъмнен извод относно относимата към
предмета на делото фактическа обстановка като по арг. от чл. 305, ал. 2, изр. 3 от НПК
не е необходимо по-детайлното им обсъждане. Липсват противоречия в
доказателствените материали относно това, че жалбоподателят е управлявал МПС на
процесната дата, че е бил спрян от служители на СДВР, че е бил тестван с техническо
средство за употреба на алкохол и че същото е показало концентрация на алкохол в
кръвта от 0,65 на хиляда. Това се установява както от свидетелските показания, така и
от приложеното по делото извлечение от паметта на ползвания от органите контролен
уред, което удостоверява по безспорен начин фактът на проведения тест, времето в
което е предприето това действие и отчетения резултат. Не се твърди и установява, че
след като му е бил издаден талон за медицинско изследване жалбоподателят се е явил
за изследване и е представил проба. От свидетелските показания и представените по
делото материали става ясно, противно на доводите на жалбоподателя, че разликата в
часа на спиране за проверка от служители на 04 РУ и часа на тестването с техническо
средство е логична последица от времето необходимо на служителите на ОПП да се
отзоват на сигнала от служителите на 04 РУ.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна и състава на административно
нарушение по чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба на водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда. Когато с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
3
издишвания въздух се установи концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
до 0,8 на хиляда включително, разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда
за водача на ППС наказание глоба в размер от 500 лева и лишаване от право за
управление на МПС за срок от 6 месеца.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози при извършване на проверка на място от контролните органи
концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство. Ако бъде
установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда контролният орган
попълва талон за изследване по образец и го връчва на лицето. В случай на отказ на
лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения
срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор
и/или за даване на проби за изследване, концентрацията на алкохол в кръвта се
установява въз основа на показанията на техническото средство (чл. 6, ал. 10 от
Наредбата).
Субект на процесното нарушение е водачът на МПС, като в конкретния случай от
събраните по делото гласни доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи,
че на процесната дата жалбоподателят е управлявал МПС. По този повод е била
извършена проверката и след като е бил тестван с техническо средство, в издишания
от жалбоподателя въздух е установена концентрацията на алкохол в кръвта от 0,65 на
хиляда. На жалбоподателя е представена възможност да посети медицинско заведение
за лабораторно изследване , с което да се установи концентрацията на алкохол в
кръвта, като не се твърди или установява той да се е подложил на такова изследване
на посоченото в талона време и място. Поради това, съгласно изискванията на чл. 6,
ал. 10 от Наредбата, концентрацията на алкохол в кръвта следва да бъде установено
именно въз основа на показанията на техническото средство, а именно – 0,65 на
хиляда. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна
страна вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно
квалифицирано.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй
като нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
и е искал настъпването на общественоопасните му последици – управлявал е МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Наложените на жалбоподателя административни наказания "глоба" и „лишаване
от право да управлява МПС“ са предвидени кумулативно и са с фиксиран в закона
размер и продължителност, поради което за съда е невъзможно да измени НП в частта
относно санкцията.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г., за
нарушенията по този закон е неприложима тази разпоредба на ЗАНН. В допълнение,
нарушението разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията от
този вид, поради което не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, като
управлението на МПС под влияние на алкохол е поведение със значителна обществена
опасност за всички участници в движението по пътищата, включително и самия
нарушител.
4
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна и състава на административно
нарушение по чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба, в актуалната и редакция, водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория. За нарушаването на това задължение от водача, чл.
183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда наказание глоба в размер от 10 лева.
По делото се установи, че на процесната дата и място жалбоподателят като водач
на процесния лек автомобил не е носил в себе и не е представил при поискване от
служителите на СДВР свидетелство за управление на моторното превозно средство,
което управлява. С оглед на това съдът приема, че той е извършил от обективна страна
вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно
квалифицирано. По същество самият жалбоподател не оспорва, че не е представил
изискания документ.
От субективна страна нарушаването е извършено от жалбоподателя при форма на
вината на вината пряк умисъл – той е съзнавал задължението си като водач на МПС да
носи със себе си определени документи, включително свидетелство за регистрация на
моторното превозно средство, което управлява, но въпреки това не го е сторил, като е
искал и целял именно това.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание "глоба" е с фиксиран
в закона размер /10 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като
намали същото.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г., за
нарушенията по този закон е неприложима тази разпоредба на ЗАНН. В допълнение,
нарушението разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията от
този вид, поради което не може да бъде квалифицирано като маловажен случай.
Следва да се посочи, че редакцията на чл.100 от ЗдвП към датата на нарушението
(09.12.2022 г.) е вменявала задължение на водачите на МПС да носят със себе си и
контролен талон. Това задължение е отменено с изменение на ЗДвП (ДВ, бр. 67 от
2023 г.), отменена е и санкцията за него. Доколкото обаче жалбоподателят не е носел
със себе си и СУМПС, което изискване продължава да съществува за него по силата на
чл. 100, ал.1 т.1 от ЗДвП, а санкцията за това продължава да е регулирана в чл. 183, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, НП следва да бъде отменено единствено в частта относно
приложението на чл. 183, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП (което предложение вече касае
свидетелството за регистрация на МПС), без това да се отразява фактически на
санкцията на жалбоподателя. В останалата част НП е правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 22-4332-027424 от
23.12.2022 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР в
ЧАСТТА, с която на Б. И. Г. на основание чл. 174, ал. 1, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева и административно
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, а на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 1 от ЗДвП
е наложено административно наказание "глоба" в размер от 10 лв. за нарушение на чл.
100, ал.1, т.1 от ЗДвП и ОТМЕНЯ Наказателното постановление в частта относно
нарушаването на чл. 183, ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6