Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……………………….
……………………………..,
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в
открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди
и двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар Ангелина
Георгиева изслуша докладваното от съдията административно
дело № 2338/2020г.
Производството е по реда на чл.95 от Данъчно-процесуалния
кодекс /ДОПК/ във връзка с чл.126 ал.6 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ и е образувано по жалба на Трудово-производителна
кооперация „МИР“, представлявана от председателя Г.Г. срещу отказ за извършване
на корекции или издаване на данъчни документи №П-03001719202795-181-001/02.12.2019г.,
издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение
№359/21.02.2020г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ /ОДОП/ – гр.Варна.
Жалбоподателят намира
обжалвания отказ за издаване на кредитно известие във връзка със сделка обявена
за нищожна от съда, по която платения
данък върху добавената стойност се явява недължимо платен по смисъла на чл.128
ал.1 от ДОПК. Иска отмяна на отказът и присъждане на съдебни разноски по
делото. В писмени бележки с вх.№2609/17.02.2021г. кооперацията-жалбоподател
отново подчертава, че има право на възстановяване на платеното ДДС във връзка
със сделка, която е обявена от съда за нищожна. Подчертава, че съдът при
решаване на правния спор следва да се съобрази с мотивите на решение
№12788/15.10.2020г. на Върховния административен съд по адм.дело №5551/2020г.
Ответникът – директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при ЦУ на НАП чрез ст.юрисконсулт П.Г. оспорва
жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 862.81 лева. В писмени бележки с вх.№
2256/10.02.2021г. се позовава на чл.126 ал.6 и ал.7 от ЗДДС /Нова-ДВ бр.97 от
2016г. в сила от 01.01.2017г./, която не е била приложима към м.май 2015г.,
когато сделката е била обявена за нищожна. Смята, че новите разпоредба на ал.6
и ал.7 на чл.126 от ЗДДС, влезли в сила на първи януари 2017г. нямат обратна
сила, поради липса на изрична норма за това в заключителните разпоредби на
Закона за изменение и допълнение на ЗДДС. Сочи, че нормите, с които се въвеждат
данъчни задължения или данъчни утежнения трябва да бъдат създадени преди
времето, за което се отнасят, съгласно решение №9/20.06.1996г. на
Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 9/1996г. Подчертава,
че правилно е било отказано издаването на кредитно известие към фактури
№4/03.04.2009г. с данъчна основа 50 000 лева и ДДС в размер на
11 093.69 лева и кредитно известие към фактура №5/03.04.2009г. с данъчна
основа 80 000 лева. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в размер на 862.81 лева.
Решение №359/21.02.2020г.
на директора на дирекция „ОДОП – Варна е съобщено на ТПК „Мир“ на 23.03.2020г.
видно от обратната разписка. В решението на горестоящия административен орган е
посочено, че може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от връчването му, погрешното
посочване на срока за обжалване, който съгласно чл.95 от ДОПК е 7-дневен, води
до приложение на чл.140 ал.1 от АПК, тъй
като се приравнява на липса на посочен срок за подаване на жалба. В случая,
жалбата срещу решението, с което е
потвърден отказа за издаване на кредитно известие е подадена на
03.04.2020г., т.е. в 14-дневния срок, посочен в самия обжалван акт. От
изложеното се налага извода, че жалбата на ТПК „Мир“ срещу решение
№359/21.02.2020г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна, с което е потвърден
отказ за издаване на данъчен документ №П-03001719202795-181-001/02.12.2019г. е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде
разгледана по същество.
Съдът като анализира
всички събрани по делото доказателства самостоятелно и в тяхната съвкупност,
установи следното от фактическа страна:
Въз основа на нотариален
акт №143 том 1 рег.№ 1289 дело №101/2009г. ТПК „Мир“, представлявана от С.Д.П.е
продала на „Микро-67“ АД правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор 61710.501.26 и върху масивна производствена сграда с идентификатор
61710.501.26.6, находящи се в гр.Разград. В нотариалния акт е записано, че
имотът се продава за 140 000 лева с включен ДДС, от които 60 000 лева
за земята и 80 000 лева за сградата. Във връзка с продажбата на земята и
сградата върху нея са били издадени от ТПК „МИР“ към получателя „Микро-67“ АД фактура
№4/03.04.2009г. за продажбата на УПИ
с данъчна основа 50 000 лева, ДДС от 11093.69 лева и обща сума за плащане
61093 лева, както и фактура №5/03.04.2009г. за продажбата на масивната
производствена сграда на стойност 80 000 лева и основание за неначисляване
на ДДС по чл.45 ал.3 от ЗДДС – сградата не е нова.
С решение
№32/23.05.2013г. по търговско дело №90/2011г. /влязло в законна сила на
19.05.2015г./, Разградски окръжен съд е обявил нищожността на договор за
продажба на недвижим имот с идентификатор 61710.501.26 от кадастралната карта
на гр.Разград в частта на поземления имот. С решение №16/17.06.2016г. по
търговско дело №72/2015г. /вписано в Службата по вписвания гр.Разград с
вх.№3549/22.08.2019г./, Разградският окръжен съд е обявил нищожността на
договор за покупко-продажба в частта на масивната производствена сграда с
идентификатор 61710.501.26.6 от кадастралната карта на гр.Разград. В тази част
решението е оставено в сила с решение №9/09.01.2018г. на Варненския апелативен
съд по в.т.д. №615/2016г. и допусната поправка на очевидна фактическа грешка с
решение №50/12.03.2018г. по същото дело на Варненския апелативен съд. С
определение №163/14.03.2019г. по к.т.д.№2257/2018г. Върховният касационен съд
не е допуснал касационно обжалване на с решение №9/09.01.2018г. и на решение
№50/12.03.2018г. и двете на Варненския апелативен съд по в.т.д. №615/2016г.
Определението на ВКС е окончателно, което означава, че решение №16/17.06.2016г.
по търговско дело №72/2015г. на Разградския окръжен съд е влязло в сила на
14.03.2019г.
С решение
№12788/15.10.2020г. по административно дело №5551/2020г., Върховният
административен съд е отменил решение №32/24.02.2020г. на Административен съд
гр.Разград по административно дело №
290/2019г. и вместо това е постановил отмяна на акт за прихващане или
възстановяване №П-03001719148637-004-001/09.09.2019г., издаден от орган по
приходите на ТД на НАП – Варна, потвърден с решение №258/05.11.2019г. на
директора на дирекция „ОДОП“ – Варна, с който е отказано възстановяване на ДДС
в размер на 10 913.55 лева по искане за прихващане или възстановяване с
вх.№ К-7043/19.08.2019г. на Трудово-производителна кооперация „Мир“ гр.Разград
и преписката е върната на органа по приходите за ново произнасяне по искане с
вх.№ К-7043/19.08.2019г.
С искане до ТД на НАП –
Варна с вх.№7413/04.09.2019г. ТПК „Мир“ е поискала да получи разрешение съгласно
чл.126 ал.6 от ЗДДС за издаване на кредитни известия към фактура
№4/03.04.2009г. и към фактура №5/03.04.2009г., поради отмяна на сделката за
продажба, сключена с нотариален акт №143/03.04.2009г. Посочено е, че ТПК „Мир“
е с прекратена регистрация по ДДС.
Получен е отказ за
издаване на данъчен документ /кредитни известия към посочените фактури/ с
№П-03001719202795-181-001/02.12.2019г., обоснован с довода, че през 2015г. не
са били приложими разпоредбите на чл.126 ал.6 и ал.7 от ЗДДС /в сила от 01.01.2017г./
и приложимото през 2015г. законодателство не е допускало дерегистрирано по ЗДДС
лице да издава кредитно известие. Отказът е потвърден от директора на дирекция
„ОДОП“ – Варна с негово решение №359/21.02.2020г. със същите съображения. От
решението на Върховния административен съд е видно, че кооперацията е подала СД
по ЗДДС за м.09.2009г. и е декларирала резултат за периода – ДДС за внасяне в
размер на 10 913.55 лева, който е внесен на 13.05.2009г.
Посочено е както в
решението на ВАС по адм.дело №5551/2020г., така и в обжалваното решение
№359/21.02.2020г. на директора на дирекция „ОДОП“ - Варна, че регистрацията на
ТПК „Мир“ по ЗДДС е била прекратена с акт за дерегистрация на 23.08.2011г.
Страните не спорят по
фактите и въпросът е изцяло правен по приложението на чл.126 от ЗДДС.
Варненският
административен съд, ХІХ състав въз основа на приетите за установени факти и
след служебна проверка на оспорения акт по реда на чл.168 ал.1 от АПК на всички
основания по чл.146 от АПК установява следното от правна страна:
Според чл.126 ал.6 в
редакцията от ДВ бр.97/2016г. в сила от 01.01.2017г., „Лице, на което е
прекратена регистрацията по този закон, при настъпване на обстоятелство за
изменение на данъчната основа или за разваляне на доставка, за която е издаден
данъчен документ с начислен данък преди датата на прекратяване на регистрацията
му, писмено уведомява компетентната териториална дирекция на Националната
агенция за приходите, която след преценка издава разрешение за издаването на
съответния данъчен документ или отказва издаването му.“. В разглеждания случай, регистрацията на ТПК
„Мир“ по ЗДДС е била прекратена на 23.08.2011г., а данъчния документ – процесната фактура №4 с начисления ДДС е била издадена на 03.04.2009г., т.е. данъчният
документ с начисления данък е издаден преди прекратяване на регистрацията по
ЗДДС.
Съгласно ал.7 на чл.126
от ЗДДС (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в
сила
от 1.01.2017 г.), в 14-дневен срок от получаване на разрешение
по ал. 5 и 6 лицето издава съответния данъчен документ и подава декларация по
чл. 125, ал. 1 и отчетни регистри по чл. 124 за периода, през който е издаден
съответният документ, по ред, определен с правилника
за прилагане на закона.
Предходната редакция на чл.126 (Обн. - ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз -
01.01.2007 г.) е гласяла: ал.1: „Допуснати грешки в подадени декларации по чл.
125, ал. 1 и 2 вследствие на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри по чл. 124 се коригират по реда на ал. 2 и 3.“. Ал.2: „Грешките, установени до изтичането на срока за подаване на справка-декларацията, се поправят, като лицето извърши необходимите
корекции и подаде отново декларациите по чл. 125, ал.
1 и 2 и отчетните регистри по чл.124.“. Ал.3: „Извън случаите по ал. 2 грешките се поправят, като: 1. лицето извърши необходимите
корекции в данъчния период, през който грешката е установена, и включи неотразения документ в съответния отчетен регистър за същия данъчен период - при неотразени в отчетните регистри по
чл.124 документи; 2. лицето писмено уведоми компетентния орган по
приходите, който предприема действия за
промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период - при неправилно отразени в отчетните регистри документи.“. Старата
редакция на член 126 от ЗДДС
регламентира корекция при грешки в подадените декларации по чл. 125 от същия
закон в следствие на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните
регистри по чл. 124 от ЗДДС, като процедурата е различна с оглед на момента на
откриване на грешката - до изтичане на срока за подаване на
справката-декларация /ал. 2/ и след изтичането на този срок /ал. 3/. В
последната разпоредба са разграничена две хипотези, съответно процедури, с
оглед характера на грешките. Разпоредбата на чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС,
регламентира случаите, когато грешката се дължи на неотразяване в отчетните
регистри на документи, като същата се коригира от лицето чрез извършване на
необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена и
включване на неотразения документ в съответния отчетен регистър за данъчния
период на установяване на грешката. Ако се приеме, че е приложима
редакцията на чл.126 от ЗДДС /действала
от 01.01.2007г. до 31.12.2016г./, настоящият казус попада в хипотезата на ал.3
т.2 - лицето писмено уведоми компетентния орган
по приходите, който предприема действия за
промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период - при неправилно
отразени в отчетните регистри документи. В случаите /от типа на процесния/, когато грешката се
дължи на неправилно отразяване в отчетните регистри на документи, същата се
коригира по инициатива на лицето, чрез писмено уведомяване на компетентния
орган по приходите в съответната ТД на НАП, който следва да предприеме действия
за промяна на задълженията на лицето за съответния данъчен период. В съдебната
практика се приема /решение № 3394 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. №
6321/2014 г., VIII о., решение № 949 от 19.01.2011 г. на ВАС, първо отделение,
постановено по адм. д. № 8057/2010 г./, че възможните
действията от страна на приходната администрация по промяна на задължението са:
съставяне на акт по чл. 106 от ДОПК - служебна корекция
в резултат на проверка; съставяне на акт за прихващане или възстановяване по
повод искане на лицето по чл. 129 от ДОПК, ако въз основа на същото се назначи
проверка или съставяне на ревизионен акт по чл. 108 и сл. от ДОПК, респективно
чл. 133 - 134 от ДОПК.
Както според сегашната,
така и според предходната редакция на чл.126 от ЗДДС липсата на регистрация по
ЗДДС не е представлява препятствие за провеждането на процедура по чл.128 и сл.
от ДОПК. Разликата между новата
разпоредба на чл.126 от ЗДДС и старата
на чл.126 ал.3 т.2 от ЗДДС се състои в
това, че в новата редакция на чл.126 от ЗДДС има нови алинеи: 4, 5,6, 7 и 8, които дават право на лица с прекратена регистрация по ЗДДС да
поискат възстановяване или прихващане на платен данък при възникване на
обстоятелства, свързани с изменение на данъчната основа или разваляне на
сделката. Различни са и последващите действия след уведомяване на компетентния
орган по приходите, като според сега действащия ред: „В 14-дневен срок от получаване
на разрешение по ал. 5 и 6 лицето издава съответния данъчен документ и подава
декларация по чл. 125, ал. 1 и отчетни регистри по чл.124 за периода, през
който е издаден съответният документ, по ред, определен с правилника
за прилагане на закона.“. По стария ред: компетентния орган по приходите
предприема действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период,
които могат да бъдат: съставяне
на акт за
установяване на задължения по
чл.106 от ДОПК - служебна корекция в резултат на проверка; съставяне на акт за
прихващане или възстановяване по повод искане на лицето по чл. 129 от ДОПК, ако
въз основа на същото се назначи проверка или съставяне на ревизионен акт по чл.
108 и сл. от ДОПК, респективно чл.133 - 134 от ДОПК.
Приложимата редакция се
преценява към момента на
настъпване
на обстоятелство за изменение на данъчната основа, а това в разглеждания казус
е момента на обявяване на сделката за нищожна. По отношение на фактура
№4/03.04.2009г. развалянето на сделката
е влязло в законна сила на 19.05.2015г., а по отношение на фактура
№5/03.04.2009г., развалянето на сделката е влязло в сила на 14.03.2019г. Предмет
на втората фактура е продажба на сграда с данъчна основа 80 000 лева и с
посочено основание на неначисляване чл.45 ла.3 от ЗДДС – сградата, предмет на
сделката не е нова.
Следователно, предмет на правния
спор е само издаване на кредитно известие към фактура №4/03.04.2009г. с данъчна основа 50 000 лева и ДДС в
размер на 11 093.69 лева, тъй както е уточнено в допълнение към жалбата с
вх.№ 15205/03.12.2020г. на ТПК „Мир“. Приложимостта на коя от двете редакции на
чл.126 от ЗДДС трябва да се преценява към 19.05.2015г., когато е влязло в сила
съдебното решение за обявяване на сделката за продажбата на земята за нищожна.
Правният спорен
въпрос се свежда до това дали нормата на
чл.126 ал.6 и ал.7 от ЗДДС е процесуална или материална ? Ако е процесуална, тя
има обратно действие , т.е. важи за заварените /висящите/ случаи, освен ако в
преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на
ЗДДС не е посочено друго. И тъй като липсва изрична преходна разпоредба, която
да предвижда неприключилите случаи да бъдат довършени по стария ред, то тогава действа
новата редакция на чл.126 ал.6 и ал.7 от ЗДДС
/ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017г./ и след преценка органът
по приходите издава разрешение за издаване на кредитно известие, лицето издава
кредитното известие и подава декларация
по чл. 125, ал. 1 и отчетни регистри по чл. 124 за периода, през който е
издаден съответният документ, по ред, определен с правилника
за прилагане на закона.
Ако нормата на чл.126 от ЗДДС е материално-правна, тогава тя няма обратно действие и към 19.05.2015г.
следва де се вземе предвид редакцията от ДВ бр.63 от 2006г. в сила от
01.01.2007г. и действала до 31.12.2016г., според която лицето уведомява
органите по приходите, които предприемат действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период - при неправилно отразени в отчетните регистри документи.
За да прецени дали
нормата на чл.126 от ЗДДС, настоящият съд счита, че следва да се вземат предвид
задължителните указания, дадени от Върховния административен съд в решение
№12788/15.10.2020г., постановено по адм.дело № 5551/2020г., тъй като
производството по издаване на данъчен документ по чл.126 от ЗДДС е преюдициално
спрямо производството по издаване на акт за прихващане или възстановяване и
двете производства са взаимносвързани. Върховният
административен съд е отменил акт за прихващане или възстановяване
№П-03001719148637-004-001/09.09.2019г., защото е преценил, че: „Без издаването на разрешение по чл.126,
ал.6 от ЗДДС, не може да бъде извършена преценка дали са налице предпоставки за
прихващане и/или възстановяване по чл.128 и сл. от ДОПК. Издаденият АПВ е
незаконосъобразен, тъй като е издаден при допуснато нарушение на
административно-производствените правила. Органът по приходите се е произнесъл
по искането преди да бъде издаден данъчен документ на кооперацията, който
позволява извършването на корекция по ЗДДС. Допуснатото нарушение е довело и до
неправилна преценка на искането за възстановяване.“. Върховните
административни съдии са указали на административния орган, че при новото
произнасяне трябва да съобрази относимите факти и обстоятелства, свързани с
направеното на 04.09.2019г. искане за издаване на разрешение за издаване на
кредитно известие към фактура №4/03.04.2009г. по чл.126 ал.6 от ЗДДС. Преценката дали следва да се извърши корекция на
подадената декларация от кооперацията и дали в следствие на това ще бъде налице
основание за възстановяване на суми следва да предхожда издаването на акт за
прихващане или възстановяване /АПВ/. Върховният административен съд е
изтъкнал, че мотивите, изложени в акта за прихващане и възстановяване№
П-03001719148637-004-001/09.09.2019г., издаден от орган по приходите при ТД на
НАП – Варна и потвърден с решение №258/05.11.2019г. на директора на дирекция
„ОДОП“ – Варна, не отговарят на събраните
по административната преписка доказателства. В касационното решение е
подчертано, че изводът на органите по приходите, че липсата на регистрация по
ЗДДС препятства провеждането на процедура по чл.128 и сл. от ДОПК е в
противоречие на чл.126 ал.6 от ЗДДС и разпоредбите за прихващане и
възстановяване не поставят условие за регистрация по ЗДДС на лицето, което е
предявило искането. В решението по адм.дело №5551/2020г., Върховният
административен съд е посочил, че: в ЗДДС е
предвидена специална процедура за корекция на начисления ДДС, за случаите в
които са настъпили обстоятелства за промяна на данъчната основа или разваляне
на сделката. В чл.126, ал.6 от ДОПК е установен ред, по който корекцията може
да бъде осъществена в случаите, в които данъчно задълженото лице е с отменена
регистрация по ЗДДС. От мотивите на решение №258/05.11.2019 г. на Директора на
ОДОП – Варна е видно, че процедура по чл.126, ал.6 от ДОПК е започнала, но
същата не е била финализирана нито към момента на издаване на АУПДВ, нито при
постановяване на акта от по-горестоящият административен орган. При
осъществения контрол по административен ред е установено, че на 04.09.2019 г.
от кооперацията е подадено искане по реда на чл.126, ал.6 от ЗДДС. Посочено е,
че това е редът по който следва да бъде проведена процедурата по издаване на
данъчен документ и едва след това да се преценяват предпоставките по чл.128 от ДОПК.
Изложеното навежда на
извода, че според Върховният административен съд нормата
на чл.126 ал.6 от ЗДДС е процесуална и е приложима към искането от
04.09.2019г. касаещо възникнали на 19.05.2015г. обстоятелства за корекция на
декларирания ДДС. Тази норма касае именно лице, на което е прекратена
регистрацията по този закон, поради което аргументите на органа по приходите,
че дерегистрацията по ЗДДС е пречка за провеждане на процедура по чл.126 ал.6 и
ал.7 от ЗДДС са незаконосъобразни и обосновават отмяна на отказа. Момента на
възникване на обстоятелството за изменение на данъчната
основа или за разваляне на доставка – дали преди или след прекратяване на
регистрацията по ЗДДС, определя коя алинея на чл.126 от ЗДДС ще бъде приложима.
Ако обстоятелството за корекция след деклариране е настъпило преди прекратяване
на регистрацията по ЗДДС, тогава е приложим реда на чл.126 ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗДДС. Щом обстоятелството за корекция е настъпило след дерегистрацията по ЗДДС,
тогава ще са приложими ал.4 – ал.8 на чл.126 от ЗДДС. Поради това, че сделката
за продажба на земята е била обявена за нищожна /на 15.09.2015г./ след прекратяване на регистрацията по ЗДДС
/на 23.08.2011г./, то тогава е приложима разпоредбата на чл.126 ал.6 и ал.7 от ЗДДС. Данните по делото показват, че искането на ТПК „Мир“ по чл.126 ал.6 от ЗДДС е основателно, защото фактурата с начисления ДДС е била издадена от ТПК
„Мир“ /на 03.04.2009г./ преди прекратяване на регистрацията ѝ по ЗДДС /на
23.08.2011г./, в който случай може да ползва правата си по чл.126 ал.6 и ал.7
от ЗДДС.
Отказът за издаване на
данъчен документ е незаконосъобразен и трябва да бъде отменен, а преписката да
бъде върната на административния орган за ново произнасяне по искането на ТПК
„Мир“ с вх.№ 7513/04.09.2019г. за получаване на разрешение за издаване на кредитно
известие към фактура №4/03.04.2009г. Налице
са основания за издаване на кредитно известие към тази фактура, тъй като
сделката /доставката/ по нея е развалена по смисъла на чл.126 ал.6 от ЗДДС. С горепосочените
съдебни решения, които са влезли в сила продажбата на земята и сградата е
обявена за нищожна, което означава, че с обратна сила правото на собственост
върху тях се е върнало в патримониума на ТПК „Мир“ и според закона тази сделка
не е била осъществена, което води като последствие правото на възстановяване
или прихващане на недължимо платения данък върху добавената стойност по фактура
№4/03.04.2009г., издадена от „ТПК „Мир“.
Искането за издаване на
кредитно известие към фактура №5/03.04.2009г. е неоснователно, тъй като по
сделката, във връзка с която е издадена – продажба на сграда не е бил начислен
ДДС при позоваване на чл.45 ал.3 от ЗДДС и съответно доставчикът /продавача/
ТПК „Мир“ не е декларирал данък върху добавената стойност в СД по ЗДДС и не е
внесъл такъв данък в държавния бюджет
върху цената на продажба на сградата.
Предвид основателността
на жалбата, следва да се уважи искането на жалбоподателя за присъждане на
съдебни разноски включващи 50 лева държавна такса за разглеждане на делото и
300 лева адвокатско възнаграждение за адв.Димо Борисов.
Съгласно чл.174 от АПК,
намира за необходимо да определи срок за издаване на разрешението по чл.95 от ДОПК във връзка с чл.126 ал.6 от ЗДДС.
На основание чл.97 от ДОПК решението на съда е окончателно.
Мотивиран
от изложените съображения и на основание чл.95 от ДОПК, чл.173 ал.2 от АПК
и чл.143 ал.1 от АПК, Варненския
административен съд, ХІХ състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на Трудово-производителна кооперация
„МИР“, представлявана от председателя Г.Г., отказ за извършване на корекции или издаване
на данъчни документи №П-03001719202795-181-001/02.12.2019г., издаден от
инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение
№359/21.02.2020г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – гр.Варна.
ВРЪЩА административната
преписка на инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна за ново произнасяне по
искането на Трудово-производителна кооперация „МИР“ с вх.№ 7513/04.09.2019г.
при съобразяване на задължителните указания на съда по тълкуването и
прилагането на закона, като определя 7-дневен срок за издаване на разрешение по
чл.126 ал.6 от Закона за данък върху добавената стойност от връщане на преписката.
ОСЪЖДА дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр.Варна да заплати на Трудово-производителна
кооперация „МИР“ съдебни разноски в общ размер от 350 /триста и петдесет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: