№ 34923
гр. София, 17.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20231110111579 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.417 и сл. от ГПК.
Съдът констатира, че е сезиран със заявление от „Ю.Б.“ АД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу длъжника А. Д. П..
Съдът е счел, че са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение за
претендираната от заявителя сума, както и за направените разноски по производството на
основание чл.78 ал.1 от ГПК в размер на 550,64 лв. – платената държавна такса.
Заявлението, с което е сезиран съдът е подадено от упълномощен от законния
представител на дружеството адвокат. Претендират се присъждане и на разноските по
делото, представляващи адвокатско възнаграждение. По делото е представено пълномощно,
установяващо процесуалната легитимация на адв. Д. Д. да представляват пред съда
дружеството заявител. В същото обаче няма уговорен размер на адвокатско възнаграждение
по конкретното дело. Представено е и платежно нареждане за сумата от 1966,76 лв. и
фактура за същата сума. Към делото, обаче, няма приложен Договор за правна защита и
съдействие сключен между заявителя „Ю.Б.“ АД и Адвокатско сдружение „Д. и
съдружници“. Тоест, не може да се установи реално наличието на договор за правна защита
и съдействие и размера на уговореното по него възнаграждение. Съгласно константана
практика на ВКС, обективирана в Определение № 13 от 12.01.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4737/2021 г., IV г. о., ГК, когато не е представен договор за адвокатска услуга (за правна
защита), то единствено разписката за плащане на адвокатско възнаграждение, сама по себе
си не е доказателство за възникване на задължение за неговото плащане. Същото е прието и
в Определение № 927/19.12.2014 г. по ч. търг. д. № 2300/2014 г. на I-во търг. отд. на ВКС и
може да се изведе от мотивите по т. 1 на ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. по описа на
ОСГТК на ВКС. Ето защо заповедният съд счита, че следва да отхвърли заявлението в
частта за разноските, претендирани за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
1
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „Ю.Б.“ АД с ЕИК: ..... с адрес: гр. ...., за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК срещу длъжника А. Д. П.,
ЕГН **********, с адрес гр. ..., в частта му относно претенцията за осъждане на длъжника
да заплати направените разноски по заповедното производство на основание чл.78 ал.1 от
ГПК в размер на 1966,76 лв. за адвокатско възнаграждение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 1- седмичен срок от
съобщаването му на заявителя пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2