Решение по дело №927/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			03.07.2020 г.
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	НО,ІІІ

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	04 юни		2020

 

на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Светла Пейчева

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Ива Георгиева

         2.

Секретар:

Прокурор:

	Председателя на състава

 

Сложи за разглеждане докладваното от

	НАХ		927		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

         С.Т.М., с ЕГН  **********,***, с адрес за призоваване:  гр. София, ул. „Иван Вазов“ № 9, ет. 4, ап. 10, чрез адв . Ц.Х. е обжалвал Наказателно постановление № 19-0245-000349, издадено от  Началник Група към ОД на МВР гр. Кюстендил, РУ гр. Бобов дол  на 04.07.2019 г., с което са му наложени административни наказания на основание чл. 174, ал. 2, т. 2 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 1 000.00 (хиляди) лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 (дванадесет)  месеца. На основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 (десет) контролни точки за нарушението по чл. 174, ал. 2,  т. 2от ЗДвП. Прави оплакване за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление.

            Въззиваемата страна не взема становище по жалбата.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

            На 20.06.2019г. около 09:50 часа актосъставителят  И.Д., на длъжност мл. автоконтрольор към ОД на МВР гр. Кюстендил, РУ гр. Бобов дол  и свидетелят при съставянето и предявяването на акта за установяване на административно нарушение –О.Н. са констатирали, че на 20.06.2019г. жалбоподателят извършил следното нарушение: в  гр. Бобов дола, на ул. „Димитър Благоев“, срещу втора младежка палата, с посока на движение ул. „Св. Спас“,  управлява лек автомобил, марка и модел „Фолксваген Голф“, с рег. №  СВ 6573 АА, негова собственост след употреба на алкохол, установено с техническо средство „Алкотест 7510“, с фабричен № ARDM 0268, показанията на който отчел 1,03 промили алкохол в издишания от водача въздух.  Издаден е талон за медицинско изследване  № 0048790, в който водачът отразил, че приема показанията на техническото средство. Поради това, че водачът не оспорва резултата от проверката втората половина от талона не била попълнена от контролните органи. Ето защо контролните органи съставили АУАН и отразили, че установеното представлява нарушение на чл.5,  ал. 3, т. 1, пр. 1-во от ЗДвП.  Актът е подписан от актосъставителя, свидетеля при установяване на нарушението и нарушителя.  Актът е връчен на датата на съставяне -20.06.2019г.  Актът е предявен на нарушителя срещу подпис. При връчването на АУАН нарушителят не  е направил възражения, не е дал обяснения.

Въз основа на АУАН административнонаказващия орган  е издал атакуваното наказателно постановление № 19-0245-000349, издадено от  Началник Група към ОД на МВР гр. Кюстендил, РУ гр. Бобов дол  на 04.07.2019 г. Нарушението е описано в обстоятелствената част на НП аналогично на АУАН, като е възприета от АНО същата правна квалификация.

В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителя И.Д. и свидетелят по акта 0О.Н., както и патрула спрял за проверка  жалбоподателя- И.Р. и С.Ш. – полицейски служители в РУ гр. Бобов дол, показанията им не си противоречат, взаимно се допълват и се подкрепят от събраните писмени доказателства. Същите са взаимосвързани и установяващи изцяло описаната фактическата обстановка отразена в АУАН. 

            Приложена е заповед № 8121д-515/14.05.2018., издадена от Министъра на вътрешните работи, от която е видно, че началникът на РУ гр. Дупница е оправомощен да издава НП за констатирани нарушения по ЗДвП, като въпросът за материалната компетентност не се оспорва и от жалбоподателя. В същата заповед е посочен кръга лица, оправомощени да издават АУАН по ЗДвП, като в случая не се оспорва материалната компетентност на актосъставителя.

По делото е приложена справка относно калибровката на техническото средство, протокол от проверка на анализатор за алкохол в дъха, справка за последваща проверка на техническото средство, длъжностна характеристика за младши автоконтрольор.

           Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени  доказателства:

 Действайки като въззивна инстанция и подлагайки  на служебна проверка както акта, така и НП при така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна.

 Жалбата е подадена  в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН от лице, което има право и интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :

        Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно лице по смисъла на чл.189, ал.1 ЗДвП, вр.чл.37,ал.1,б.”б” от ЗАНН, като същият съдържа всички необходими по чл.42 ЗАНН реквизити. Издаденият  в съответствие със закона акт е подписан от нарушителя, актосъставителя и свидетеля на нарушението. Нарушителят не е отбелязал възражения при съставяне на акта и  допълнителни такива не са постъпили  в 3-дневния срок по чл. 44,ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУНН е издадено атакуваното НП на Началник Група към ОД на МВР гр. Кюстендил, РУ гр. Бобов дол . По делото не възниква съмнение относно компетентността на органа, издал НП, на когото са делегирани такива правомощия с цитираната в НП заповед, която надлежно е приложена по делото (л.16). Налице са необходимите реквизити  на НП по чл. 57, ал.1, т.1-7 от ЗАНН. Съдът не констатира при проверката  допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване  на административно наказателното производство.

В преценката си дали да издаде НП административно-наказаващият орган се основава на фактическите констатации по АУНН, които в рамките на производството по налагане на административно наказание се считат за верни, до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.14, ал.2 от НПК,вр. чл.84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързващи съда доказателствена сила / ППВС № 10 / 73г.,т.7/ При това положение съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество да установи чрез допустимите от закона доказателствени средства, дали е извършено административното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено. Съдът, при извършване на посочената проверка и при обсъждане  на представените доказателства, намира, че фактическите констатации в АУНН са обосновани и се подкрепят от представените в с.з. писмени и доказателства.

При така установеното от правна страна, съдът счита, че оспорването и обжалването  на НП в процесния случай е неоснователно. Съдът не констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е вменено нарушение, което той не е извършил. Това е така, защото от една страна няма представени доказателства от жалбоподателя за незаконосъобразността на издаденото НП, а от друга от събраните писмени и гласни доказателства се установи фактическа обстановка, която съответства на посочената в акта и НП и същата е изцяло съставомерна за нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. От обективна страна безспорно са установени елементите от състава на нарушението - концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя над 0,8 промила до 1,2 промила, установена по съответния надлежен ред. В процесния случай проверката с техн. средство,  каквото безспорно е  средство „Алкотест 7510“, с фабричен № ARDM 0268 (нормативно предвидено в Наредба №1  / 19.07.2017г.- за реда за установяване употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози) е установено, че концентрацията на алкохол в издишания въздух от жалбоподателя в момента на проверката е 1,03  на хиляда. Установи се от представения списък /л.19/, че използваният по време на проверката Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARDM 0268 е бил технически изправен към него момент - преминал е периодичен метрологичен преглед на 29.05.2018г. и е със срок на валидност  6м. Въпреки, че жалбоподателят не  е дал кръвна проба и не е  извършен химическа анализ на същата, за да се прецизирана алкохолната концентрация в кръвта на водача, установената стойност 1,03 промила  е  изцяло съставомерна по текста на чл.5, ал.3,т.1 във вр. с чл.174, ал.1 от ЗДвП. Това, че подсъдимият е употребил алкохол не се спори. От процесуалния представител е направено искане за представяне на оригинала на талона за медицинско изследване, като се изказа съмнение относно автентичността на подписа на жалбаподателя върху него. След представяне на оригинала не се направиха други искания, свързани с него, поради което съдът го приема като изцяло годен и неоспорен документ. Съпоставяйки представения по делото талон с изискванията на чл.6, ал.3 от Наредбата съдът констатира, че в него е отразено изявление на водача, че приема показанията на техническото средство, поради което същият не е посетил медицински център. С оглед изложеното съдът приема за безспорно установен основния елемент от обективната страна на нарушението – наличие на алкохол в кръвта на водача в границите от 0,8 до 1,2 промила. Налице са и другите елементи от състава на нарушението– МПС, какъвто безспорно е лек  автомобил “„Фолксваген Голф“, с рег. №  СВ 6573 АА. Изпълнителното деяние на  нарушението се изразява в управление на МПС. В случая това е безспорно доказано от разпита на  актосъставителя и свидетелите, че непосредствено преди проверката жалбоподателят е управлявал автомобила, като по този факт няма спор.

От субективна страна деянието е извършено виновно. Жалбоподателят като гражданин на Република България  и като правоспособен водач на МПС е длъжен да знае и спазва законите на страната. Жалбоподателят е бил с ясното съзнание, че е употребил алкохол, но въпреки това е управлявал автомобил, като е предполагал, че няма да настъпят вредни последици от нарушението му, т.е. употребеният от него алкохол няма да предизвика съставомерна концентрация в кръвта му.    

Съдът намира, че на жалбоподателя  правилно е наложено наказание  за допуснато нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. При определяне на вида и размера на наказанието, съдът намира, че административнонаказващият орган се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27 ЗАНН, като е определил размера на наказанието Глоба за извършеното нарушение в размера точно посочен от чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП – 1000лв, и срока на кумулативно предвиденото наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12месеца, тъй като установената алкохолна концентрация е в определените граници по текста на чл. 174,ал.1 , т.2 от ЗДвП – от 0,8 до 1,2 на хиляда. Отнемането на 10к.т. също не подлежи на корекция, тъй като този вид специфична самостоятелна санкция е с точно фиксирани стойности.

Настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното Наказателно постановление № 19-0245-000349, издадено от  Началник Група към ОД на МВР гр. Кюстендил, РУ гр. Бобов дол  на 04.07.2019 г,  е  правилно и законосъобразно, тъй като талонът за изследване съдържа всички реквизити предвидени в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, като е спазена процедурата предвидена в  чл. 3, ал. 2 от Наредбата. Ето защо съдът счита, че деянието по чл.  5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е  безспорно доказано.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. ІІІ-то от ЗАНН, Дупнишкият районен съд

                   

  Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0245-000349, издадено от  Началник Група към ОД на МВР гр. Кюстендил, РУ гр. Бобов дол  на 04.07.2019 г, с което на С.Т.М., с ЕГН  **********,***, с адрес за призоваване:  гр. София, ул. „Иван Вазов“ № 9, ет. 4, ап. 10, чрез адв . Ц.Х. на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание– „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 (дванадесет) месеца и „глоба” в размер на 1 000.00 (хиляда) лв, като  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

           Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Кюстендил, в 14-ет дневен срок  от деня на получаване на съобщението, че решението е изготвено.    

 

 

РАЙОНЕН   СЪДИЯ: