РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. ХАСКОВО, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Ж. М. Д.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20235600500111 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл.от ГПК.
С Решение №295/04.11.2022г., постановено по гр.д.№545/2022г. Районен съд-
Димитровград: ОТХВЪРЛЯ предявения от „АПС Бета България“ЕООД-гр.София против Г.
Д. Е., иск с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на Г.
Д. Е., че дължи на „АПС Бета България“ЕООД-гр.София сумата от 911,57лв. по Договор за
потребителски кредит №***г., сключен между „Кредисимо“АД и Г. Д. Е., от която: 500лв.-
главница; 128,42лв.-договорна лихва за периода от 20.02.2016г. до 20.02.2017г.; 283,15лв.-
лихва за забава за периода от 20.02.2016г. до 23.02.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата, за които е
издадена Заповед №22/18.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№49/2022г. по описа на РС-Димитровград,като неоснователен.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ЕООД-гр.София, който чрез упълномощен юристконсулт го обжалва в
закноустановения срок с оплаквания за неправилност. Счита, че неправилно и в
противоречие с установената по делото фактическа обстановка първоинстанционният съд
приел, че между страните не е доказано наличието на договорна обвързаност и че
ответникът не е бил уведомен за извършената цесия. Твърди, че в закона нямало
1
предвидена конкретна форма по какъв начин да стане уведомяването за цесията ,поради
което счита, че такова уведомяване било направено и по отношение на длъжника била
спазена разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД, тъй кат уведомлението било осъществено на
посочената в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021г. Поддържа също, че с
връчването на книжата към исковата молба ответникът следва да се счита за уведомен за
извършена в полза на ищеца по делото цесия, независимо от факта, че книжата са били
получени от назначения му по делото особен представител. Излага подробни съображения в
насока за надлежно уведомяване на длъжника както за предсрочната изискуемост на
кредита, така и за извършена цесия.Излага съображения, че вземанията, предмет на иска по
чл.422 от ГПК не били погасени по давност. Претендира от въззивната инстанция да отмени
обжалваното решение на РС-Димитровград и вместо него да постанови ново, по същество
на спора, с което да уважи изцяло предявения иск, ведно със законните последици от това.
Претендира и разноски в производството.
В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна Г.
Д. Е., чрез назначения й особен представител адв.Б. В. Т.-АК-Хасково, с който се оспорва
подадената въззивна жалба и се излагат съображения за нейната неоснователност. Прави се
искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал.1 ГПК, от
надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради
което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и разгледа изложените от страните съображения, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Районен съд – Димитровград е сезиран с подаден от ищеца „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ЕООД-гр.София против ответника Г. Д. Е., иск с правно основание чл. 422,
ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК . Ищецът е претендирал да се признае за установено по
отношение на ответника ,че в негова полза съществува вземане за сумата от общо 911,57лв.
по Договор за потребителски кредит №***., сключен между „Кредисимо“АД и Г. Д. Е., от
която: 500лв.-главница; 128,42лв.-договорна лихва за периода от 20.02.2016г. до
20.02.2017г.; 283,15лв.- лихва за забава за периода от 20.02.2016г. до 23.02.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2022г. до окончателното изплащане на
сумата , както и разноските, за които е издадена Заповед №22/18.01.2022г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№49/2022г. по описа на РС-Димитровград.
Ищецът е мотивирал исковата си молба с твърдения, че на 31.01.2016г. между
ответника и“Кредисимо“АД-гр.София е бил сключен Договор за потребителски кредит
№***, по силата на който „Кредисимо“АД предоставила на ответника кредит в размер на
500лв. с краен срок за погасяване 20.02.2017г. Посочената сума по кредита била изцяло
усвоена, но задължението по същия не било изплатено на крайния срок. Междувременно
„Кредисимо“ АД-гр.София прехвърлило на ищеца „АПС Бета България“ЕООД-гр.София
вземанията си, произтичащи от договора за потребителски кредит №***г. и за извършената
2
цесия на 02.03.2021г. се поддържа,че ответникът е бил уведомен. Освен главницата по
договора за кредит ответникът дължал договорна лихва и обезщетение за забава, тъй като
не изпълнил основното си задължение по договора за кредит да плати в посочените в
договора срокове. На 14.01.2022г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу кредитополучателя Г. Д. Е.. По образуваното ч.гр.д.№
49/2022г. по описа на РС – Димитровград била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 22/18.01.2022г. с която е разпоредено длъжникът да
заплати посочените в заповедта суми. Тъй като длъжникът не е бил намерен на
установения в заповедното производство постоянен и настоящ адрес и в двуседмичния срок
от залепване на уведомление не се е явил да получи книжата, съдът е указал на кредитора в
заповедното производство, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което следва да предяви иск по чл.422 вр. чл.415 ал.1
от ГПК. Именно поради това и ищецът предявява настоящия иск за установяване
съществуване на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
в указания от съда едномесечен срок.
На ответника по делото,призован при условията на чл.47 ал.5 от ГПК е бил
назначен особен представител-адв.Б. В. Т. от АК-Хасково,който с отговора на исковата
молба е оспорил иска по основание и размер. Направил е възражение, че между страните не
е бил сключен договор за кредит и че не е налице уведомяване на длъжника за извършена в
полза на ищеца цесия.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
На основание чл. 269 от ГПК, относно правилността на решението въззивната
инстанция ще се произнесе по спорния предмет единствено в очертаните от въззивната
жалба рамки.
Първоинстанционният съд е обсъдил подробно и задълбочено посочените от
страните допустими и относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, поради
което е постановил своя съдебен акт при напълно изяснена фактическа обстановка. Против
така възприетата фактическа обстановка не се въвеждат възражения, а и въззивният съд не
намери основания за нейното изменение, поради същата няма да бъде преповтаряна.
Настоящият състав на въззивния съд споделя фактическите констатации,
направени от първата инстанция, както и окончателните правни изводи за разрешаването на
спора.
Видно от представеното по делото копие от Договор за потребителски кредит
№***г. е , че той не е подписан от кредитополучателя, нито по делото е представено
заявление, попълнено и подписано от ответника,с което да е поискано да му бъде
предоставен потребителски кредит, размер и начин, по който този кредит да бъде приведен.
По делото липсват доказателства в посочения смисъл, поради което и правилно
първоинстанционният съд е приел, че ищецът при условията на пълно и главно доказване не
е установил наличието на облигационна връзка с ответницата, поради което и не би могло
да се приеме, съществуване на вземане в негова полза по договор за потребителски кредит.
3
Установено е само, че „Кредисимо“АД е прехвърлил в полза на настоящия ищец вземанията
си по договор за потребителски кредит №***г. с договор за продажба на вземания/цесия/ от
02.03.2021г. Длъжникът както в заповедното производство, така и в исковото производство
пред РС-Димитровград е бил уведомяван за извършваните по делата действия по реда на
чл.47 от ГПК, като в исковото производство му е бил назначен особен представител.
Исковото производство по чл. 422 от ГПК се явява продължение на заповедното
производство за установяване съществуването на спорните вземания по заповедта. В тежест
на заявителя-ищец е да установи съществуването на вземането си спрямо длъжника.
Предметът на спора, решаван по реда на чл. 422 от ГПК се определя от правните твърдения
на кредитора в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за
което е била издадена заповед за изпълнение. Районният съд е сезиран с искова молба от
кредитора-цесионер в преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което
предявеният иск е допустим. Налице е и идентитет между вземането, предмет на исковото
производство и посоченото в заявлението вземане.
Разгледан по същество обаче предявеният иск е неоснователен и недоказан,
поради което правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд. В случая по делото е
установено по несъмнен начин, че извършената цесия в полза на ищеца по делото не е била
съобщена по никакъв начин на ответника ,за който ищецът твърди,че е длъжник по
описания в исковата молба договор за потребителски кредит, поради което не би могло да се
приеме, че уведомлението за извършената цесия е достигнало до длъжника, а оттам следва
извода, че договорът за прехвърляне на вземания не е произвел своето действие спрямо
длъжника и ответник в настоящето производство. Обстоятелството,ч е препис от исковата
молба , ведно с приложенията между които и уведомление за извършената цесия е било
връчено на назначения особен представител на ответника, не води до извод различен от този
който е направил първоинстанционният съд. Действително няма пречка предишния
кредитор-цедент да упълномощи новия кредитор-цесионер за извърши уведомяването на
длъжника по смисъла на чл.99 ал.3 от ЗЗД. От значение обаче е дали това уведомяване е
достигнало до длъжника. Доказателства по делото в тази връзка от ищеца не са представени,
а в негова тежест е да установи с всички допустими по ГПК доказателства и
доказателствени средства съществуването на твърдяното в исковата молба вземане.Следва
да се отбележи също, че исковата молба е била връчена на ответника при условията на
чл.47 от ГПК, поради което всички книжа по делото са били връчени на назначения му
особен представител. Представителната власт на назначения особен представител се
изчерпва с осъществяването на процесуално представителство по конкретното гражданско
дело, по което същият е назначен, но не обхваща материалноправните изявления,
адресирани до представлявания от особен представител отсъстващ ответник.От друга страна
особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези,
които са свързани с разпореждане с предмета на делото, защото не е страна по спорното
материалноправно правоотношение.
Като е направил правни изводи в посочения по-горе смисъл
4
първоинстанционният съд е постановил правилно решение,което ще следва да бъде
потвърдено.
На основание чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №295/04.11.2023г., постановено по гр.д.№545/2022г.
на Районен съд-Димитровград.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5