РЕШЕНИЕ
№ …………………/11.11.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 с-в, в открито заседание, проведено на двадесет и трети октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Станислава
Стоянова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 102 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от *, представлявано от министъра на
отбраната *, *срещу Д.П.Ц., с адрес ***,
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 16639,36 лева, представляваща
разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация за времето
на обучението му в НВУ „*“ съобразно Наредба №Н-*/14.01.2013 г. пропорционално на
срока на неизпълнение на военна служба от 7години 8месеца и 21дни, ведно със
законна лихва върху сумата от датата на предявяване на иска 07.01.2020 г. до
окончателно изплащане на задължението, както и мораторна лихва върху главницата
в размер на 1867,41 лева за периода
от 30.11.2018 г. до 07.01.2020 г.
Твърди се в исковата молба, че на 13.08.2011 г. е
сключен договор за военна служба между Д.Ц. и началника на НВУ „*“, упълномощен от МО. Сочи се, че
съобразно раздел I, т. 2 от договора срокът за изпълнение на военна служба като
професия след завършване на обучението е 10 години. Изпълнението на военната
служба от ответника започнало на 22.07.2016 г., като задължението му за
изпълнение изтича на 22.07.2026г. Излага се, че със заповед от 02.10.2018 г.
договорът за военна служба на ответника е прекратен на основание чл. 163 от
ЗОВСРБ – с предизвестие от военнослужещия до министъра на отбраната., считано
от 31.10.2018 г. и със заповед от 30.10.2018г. ответникът е отчислен от
списъчния състав на 3 *. Твърди се, че неизпълненият първоначален срок на договора за военна служба
възлиза на 7години 8месеца и 21дни, поради което ответникът дължи
възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или
преквалификация за времето на обучението пропорционално на срока на обучение,
изчислени на база Наредба №Н-*/14.01.2013 г. за реда и начина на изчисляване на
разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на
военнослужещите в МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната
и Българската армия. Ответникът се е
обучавал във военно училище със специалност „Организация и управление на
тактическите поразделения от сухопътните войски“ за периода от 2011г. до 2016
г., като сумата за лична издръжка и обучение за специалността възлиза на
24409,27 лв., която изчислена пропорционално възлиза на 18830,59лв. С уточнителна молба от 03.02.2020 г. подробно обосновава
размера на претендираната сума за всеки отделен курс
на обучение. Сочи, че със заповед от 30.10.2018 г. на командира на 3 *, са удържани суми от дължимите на
ответника обезщетения в общ размер на 2931,20лв. – еднократно парично
обезщетение за две прослужеи години от 2434,28лв. и
496,92лв. годишен лимит пропорционално на прослуженото време за 2018г,, поради
което след направеното прихващане дължима била сумата от 16639,36лв. Сочи се,
че с писмо от 30.10.2018 г. ответникът е поканен да изпълни задължението си в
едномесечен срок, изтекъл на 30.11.2018 г., но това не било сторено. По
изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.
В открито съдебно заседание
ищецът чрез процесуален представител поддържа предявения иск и моли за уважаването
му. Депозирана е писмена защита, в която изразява подробни съображения по
същество на спора.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от ответника Д.Ц., с който се излага становище за неоснователност на
иска. Не се оспорва обстоятелството, че ответникът е сключил договор с
началника на военния университет от 13.08.2011г. и неговото съдържание, че след
завършване на обучението е назначен в3 Механизиран батальон и че на 31.10.2018
г. договорът за военна служба е прекратен, военнослужещият е зачислен в запаса,
като военна служба като професия е упражнявана от ответника в период от
2години, 3 месеца и 9дни, както и че със заповед било определена сума за
възстановяване в размер на 16639лв. Сочи се, че за времето от 31.10.2018 г. до
11.04.2019 г. ответникът кандидатства и е приет отново на военна служба в
структура на пряко подчинение на министъра на отбраната, с което продължил да
изпълнява задълженията си към МО за изпълнение на военна служба като професия.
Сочи се, че със заповед от 11.04.2019 г. на директора на служба Военна полиция
– София е приет на военна служба и назначен на длъжност „инспектор II степен“ в
първи сектор на отдел „Контрол и охрана“ в регионална служба „Военна полиция“
Варна. Сочи се, че със заповед на МО за времето от 14.10.2019 г. до 19.04.2020
г. участва в обучителен курс в САЩ, поради което е сключено допълнително
споразумение от 11.10.2019 г. за удължаване срока на военната му служба,
пропорционално на направените нови разходи за обучение. Подчертава, че законът
не регламентира по колко договора за военна служба следва да се изпълнява
задължението за упражняване на военна служба като професия. По изложените
съображения моли за отхвърляне на исковете.
В открито съдебно заседание
ответникът, лично и чрез процесуален
представител, оспорва предявения иск. Настоява, че служба „Военна
полиция“ е част от *, поради което ответникът е продължил да изпълнява задълженията си за
полагане на военна служба. Намира, че предвидената в закона санкция се отнася
за случаите, когато обучаващият се не се върне на военна служба. Депозирана е писмена
защита, в която изразява подробни съображения по същество на спора. Подчертава,
че съгласно ЗОВСРБ при заемането на длъжност от военнослужещи следва да се съобразява
техните интереси и военна служба. Настоява, че целта на Ц. е била да започне
работа по своето местоживеене и където трайно е установил битови и социални контакти,
като не е нарушил задължението да полага военна служба. Подчертава, че
процедурата за назначаването му не е била необходима, предвид специалния ред,
разписан в закона. Намира, че Ц. не е имал друг избор освен да кандидатства в последващ конкурс с оглед заемане на желаната от него
длъжност.
Настоящият съдебен състав на ВРС
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, както е прието и с доклада
по делото на основание чл.146, т.3 от ГПК, а и от представените по делото
доказателства се установява, че на 13.08.2011 г. е сключен договор за военна
служба между Д.Ц. и началника на НВУ *“, упълномощен от МО, че срокът за изпълнение на
военна служба като професия след завършване на обучението е 10 години; че
изпълнението на военната служба от ответника е започнало на 22.07.2016 г., като
задължението му за изпълнение изтича на 22.07.2026г.; че със заповед №* г. договорът за военна служба на
ответника е прекратен на основание чл. 163 от ЗОВСРБ – с предизвестие от
военнослужещия до министъра на отбраната, считано от 31.10.2018 г.; че със
заповед № ЗЛС-77 от 30.10.2018г. ответникът е отчислен от списъчния състав на 3
*; че
прослужената военна служба към датата на прекратяване на договора възлиза на 2
години 3 месеца и 9 дни; че размерът на разходите за издръжка, обучение,
квалификация и/или преквалификация за времето на обучението му в НВУ „*“, изчислена пропорционално и след
направено прихващане, възлиза на 16639,36лв.
От представения по делото препис-извлечение
от предложение за преназначаване от 18.04.2018г., отправено от директора на РС
„*
до директора на служба „*, се установява, че от същия с оглед
комплектуване на вакантни и овакантяващи се длъжности с цел попълване на
състава на „Контрол и охрана“ и ефективно изпълнение на поставените задачи в
зоната на отговорност на РС *, е предложено на осн.
чл. 64, ал. 1 от ППЗВП да бъде разгледано служебното дело по изучаване на Д.Ц.
и да започне процедура по назначаването му на длъжност „инспектор“ в първи
сектор в отдел „контрол и охрана“. Изразено е становище за притежаване на
всички необходими качества и изисквания за заемане на длъжността.
От заповед на министъра на отбраната
№* г. е видно,
че договорът на ответника Ц. за военна служба е прекратен и същият е зачислен в
запаса, считано от 30.10.2018 г.
Видно от представената по делото
декларация от 16.10.2018 г. Д.Ц. е дал съгласие за извършване на прихващане с
полагащите му се обезщетения за погасяване на задължения към *.
От
представеното заявление по чл. 63, ал. 1 от ППЗВП се установява, че на
28.11.2018 г. Д.Ц. е отправил искане разглеждане на кандидатурата му за
приемане на военна служба на длъжност „инспектор“ в първи сектор в отдел
„контрол и охрана“ в РС „*
Видно
от писмо
с рег. № ВП-4007/30.07.2018г., отправено до командира на сухопътните войски от
МО, служба *,
е поискано съгласие лейт. Д.Ц. да бъде назначен в
служба *.
От представеното
писмо с рег. № 3СВ-5736/02.08.2018г. на командира на Сухопътни войски,
командване на сухопътни войски до директора на служба „Военна полиция“ е
изразено несъгласие за назначаване на Ц. на вакантната длъжност във *
От представената заповед №
ВП-2183/11.04.2019 г. на Директора на служба „*“ се установява, че Д.Ц. е приет на
военна служба и е назначен на длъжност „лейтенант“ в Регионална служба „*.
С договор за военна служба
№4-42/11.04.2019 г., сключен между Министерство на отбраната и Д.Ц. са уредени
отношенията между страните свързани със заемане на военната служба.
Съгласно Заповед от 12.04.2019 г. на
Директора на РС – * Д.Ц. е зачислен на парично и всякакъв вид доволствие
във военното поделение, считано от 12.04.2019г.
Видно от удостоверение с изх. №
030059 на РС „*, Д.Ц. е
назначен като офицер, считано от 12.04.2019 г.
Съгласно заповед от 21.06.2019 г. на
Директора на РС – * Д.Ц., последният е повишен във военно звание „старши лейтенант“.
Със заповед №КМ-2515/27.09.2019г.
ответникът Ц. е изпратен на обучение във * за срок от 189 дни за периода от 14.10.2019г. до
19.04.2020г.
От представеното допълнително
споразумение №4-82/11.10.2019 г. към договор за военна служба №4-42/11.04.2019г.,
сключен между * и лейт. Д.Ц. се установява, че военният служещият се
задължава да изпълнява * в срок от 2 години след датата на завършването си, като в случай че
сроковете по чл.142, ал.5, чл. 143, ал. 1 и чл. 144, ал.3 от ЗОБСРБ не са
изтекли те се удължават с две години до датата на пределната възраст за съответното звание.
По делото са ангажирани гласни
доказателства посредством разпита на един свидетел * и от чиито показания се установява,
че след разговор с ответника Ц. последния се е съгласил да започне процедура по
преназначаването му в служба „*, за да е по-близо до семейството си и социалното си
обкръжение. Установява, че Д. отговарял на всички изисквания, но командващия на
сухопътни войски е отказал преназначаването му, поради което била прекратена
тази процедура. Сочи, че във Военна полиция имало необходимост и свободни места
и поради несъгласието да бъде преназначен Ц., предприели нова конкурсна
процедура за попълване на състава от бивши военнослужещи, на която Ц. се явил,
бил избран и назначен. Споделя, че за офицеските
длъжности във * е
задължително да има военно образование, поради което и при първоначалната
процедура за попълване на състава са поискали преназначаване от сухопътната
армия. Посочва, че Военна полиция е част от въоръжените на сили на Р. България, не е самостоятелна структура, пряко
подчинена е на министъра на отбраната, поради което при разговора с Ц. да
започне работа не е очаквал да има рестрикции спрямо него. Не знаел дали
командира на сухопътните войски да е имал задължение да даде съгласие за
преназначаване на Ц., но такова не било дадено.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените кумулативно обективно съединени
осъдителни искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 260, ал.
1 от ЗОВСРБ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Съобразно
разпоредбата на чл.260 ал.1 от ЗОВСРБ военнослужещите, освободени от военна
служба на основание чл.163 и чл.165 преди изтичането на първоначалния срок на
военната служба по чл.142 ал.5, чл.143 ал.1 и чл.144 ал.3 и на удължения срок
по чл.145 ал.1, дължат възстановяване на разходите за издръжка, обучение,
квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението.
Съгласно ал.4 от същата разпоредба министърът на отбраната определя реда и
начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или
преквалификация /Наредба №Н-1/14.01.2013г. за реда и начина за изчисляване на
разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на
военнослужещите от министерство на отбраната, структурите на пряко подчинение
на министъра на отбраната и Българската армия/.
За основателността на така предявените искове е
необходимо ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на 13.08.2011 г. на
договор за военна служба и неговите параметри; че договорът е прекратен
едностранно от военнослужещия; размера на разходите за издръжка, обучение,
квалификация и/или преквалификация за времето на обучението му в НВУ „Васил
Левски“ по отделни пера за курса на обучение, както и че изчисляването им е
съобразно Наредба №Н-1/14.01.2013 г. За да отблъсне от своя страна исковата
претенция ответникът следва да докаже точно изпълнение на договорните си
задължения, в т.ч. направените правоизключващи
възражения - че е продължил да изпълнява военна служба като професия.
В случая не е спорно между страните,
че на 13.08.2011 г. е сключен договор за военна служба между Д.Ц. и началника
на НВУ „*“,
упълномощен от МО, че срокът за изпълнение на военна служба като професия след
завършване на обучението е 10 години; че изпълнението на военната служба от
ответника е започнало на 22.07.2016 г., като задължението му за изпълнение
изтича на 22.07.2026г.; че със заповед №КВ-432 от 02.10.2018 г. договорът за
военна служба на ответника е прекратен на основание чл. 163 от ЗОВСРБ – с
предизвестие от военнослужещия до министъра на отбраната, считано от 31.10.2018
г.; че със заповед № ЗЛС-77 от 30.10.2018г. ответникът е отчислен от списъчния
състав на 3 *; че
прослужената военна служба към датата на прекратяване на договора възлиза на 2
години 3 месеца и 9 дни; че размерът на разходите за издръжка, обучение,
квалификация и/или преквалификация за времето на обучението му в НВУ „*“, изчислена пропорционално и след
направено прихващане, възлиза на 16639,36лв.
Спорният по делото въпрос е изпълнил
ли е ответникът задължението си по договора с * да изпълнява военна служба в
уговорения между страните срок от 10 години.
Видно от
чл. 2 от сключения на 13.08.2011
г. договор за военна служба с *, ответникът Д.Ц. се е задължил да изпълнява военна
служба като професия след завършване на обучението в срок от 10 години.
Съобразно нормата на чл. 20а от ЗЗД
договорите имат силата на закон между страните като по правилото на чл. 20 от ЗЗД при тълкуването им следва да се търси действителната обща воля на страните
и отделните договорки да се тълкуват във връзка една с друга.
От тълкуване на представения по
делото договор за военна служба, съдът намира, че ответникът се е задължил да
изпълнява военна служба като професия за уговорения срок, но липсва уговорка
между страните това да е на точно определена длъжност, в точно определено
населено място и това да е непрекъсното в рамките на
уговорения срок. Задължението е да се изпълнява тази професия в период от 10
години, но няма задължение това да е непрекъснато.
От съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства – писмени и гласни такива, посредством разпита на
свидетеля *, чиито
показания съдът кредитира като последователни, вътрешнологични
и непротиворечиви, съдът намира, че Ц. е изпълнил задължението си да упражнява
военна служба като професия. Установи, че няколко месеца преди формално да
напусне сухопътните войски Ц. е направил простъпки за преназначаването му в друга
структура на Министерство на отбраната в друго населено място, но от командира
на сухопътните войски в * е постановено несъгласие с това. Непосредствено след
прекратяване на военната служба (30.10.2018г.) Ц. е депозирал на 28.11.2018
г. заявление за
назначаване на военна служба във „* по своето местоживеене. Само няколко месеца след
прекратяване на военната служба Ц. е започнал работа във „* по обявената конкурсна процедура.
Следователно, с назначаването на Ц. като инспектор във „*, същият е изпълнил задължението си
да упражнява професията, която е упомената в договора, сключен между страните,
в рамките на уговорения срок.
Отделно от това, съдът намира
доводите на ответника, че „*“ е
самостоятелно юридическо лице и затова назначаването му в тази регионална
служба, не може да се счита за изпълнение на договора, за неоснователни.
Съобразно чл. 50, ал. 1 от ЗОВСРБ въоръжените сили на Р. България включват * и *, като по аргумент от чл. 78, ал. 1
от цитирания закон Военна полиция е на пряко подчинение на министъра на
отбраната. Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗВП служба „Военна
полиция“ е структура на пряко подчинение на министъра на отбраната - юридическо
лице на бюджетна издръжка със седалище София към министъра на отбраната. Или, фактът, че е самостоятелно
юридическо лице, не го прави самостоятелна структура извън *. Още повече, новият договор за
военна служба от 11.04.2019 г. е сключен отново с *, представлявано от директора на
служба „*“, което е
показателно, че „Военна полиция“ е структурно образование на това министерство,
респективно на пряко подчинение на министъра на отбраната, т.е. ответникът
продължава да изпълнява задължението си да упражнява като професия военната
служба в структурите на *.
На
следващо място, видно от сключеното допълнително споразумение от 11.10.2019 г.
именно с * е договорено пропорционално
увеличаване на годините, с които Ц. се задължава да полага военна служба във
връзка с новото обучение и разходи за това. Това пролонгиране
на срока на договора не би бил възможен, ако страните считаха, че с
прекратяване на военната служба, отпадат всички последици от сключения между
тях договор, в т.ч. срокът за полагане на военна служба от 10 години. Такова
пропорционално увеличаване не би било възможно, ако страните считаха, че веднъж
прекратена военната служба не може да бъде възобновена в уговорения между тях
срок. Както е посочено и в писмената защита на процесуалния представител на
ответника, съобразно чл. 153 от ЗОВСРБ заемането
на длъжности от военнослужещите, придобиването и повишаването на
професионалната им квалификация, кариерното и кадровото развитие се
осъществяват при зачитане на техните интереси и военната служба. В случая
волята на Ц. за заемане на желаната от него военна служба по местоживеене при
наличие на всички изискуеми от закона предпоставки за преназначаването му, не е
зачетена, което е в пряк противовес с цитираната разпоредба.
По изложените съображения съдът намира, че не се
е осъществил фактическият състав на нормата на чл. 260 от ЗОСВРБ, поради което
искът за заплащане на сумата от 16639,36 лева, представляваща разходите за издръжка,
обучение, квалификация и/или преквалификация за времето на обучението му в НВУ
„*и“ съобразно
Наредба №Н-1/14.01.2013 г. пропорционално на срока на неизпълнение на военна
служба, се преценява за
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед горното, неоснователна се явява и акцесорната
претенция по чл.86 от ЗЗД в размер на 1867,41 лева за периода от 30.11.2018 г. до 07.01.2020
г., представляваща обезщетение за забава
плащането на процесната сума, поради което следва да се отхвърли.
С оглед изхода
на спора, отправеното искане и представените доказателства, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати сторените от ответника разноски в размер
на 800 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от *, представлявано от министъра на
отбраната *, ул. „*, срещу Д.П.Ц., с адрес ***,
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 16639,36 лева, представляваща
разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация за времето
на обучението му в НВУ „*“ съобразно Наредба №Н-1/14.01.2013 г. пропорционално
на срока на неизпъление на военна служба от 7години
8месеца и 21дни, ведно със законна лихва върху сумата от датата на предявяване
на иска 07.01.2020 г. до окончателно изплащане на задължението, както и
мораторна лихва върху главницата в размер на 1867,41 лева за периода от 30.11.2018 г. до 07.01.2020 г.
ОСЪЖДА *, представлявано от министъра на
отбраната *, да заплати на Д.П.Ц., с адрес ***,
сумата от 800лева
(осемстотин лева), представляваща сторени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните на
основание чл. 7, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :