№ 82
гр. ХАСКОВО, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Гражданско дело №
20225600100559 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от В. В. Г. от град
Симеоновград, Хасковска област, с която срещу „Застрахователна компания
Лев Инс“ АД - София се предявяват обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ, във връзка с
чл. 45 от ЗЗД и чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД. Ищецът
претендира сумата 70 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 07.06.2020 година, ведно със
законните лихви върху тази главница от 20.07.2021 година до завеждане на
исковата молба; както и сумата 659,99 лева – обезщетение за имуществени
вреди, причинени от същия деликт, ведно със законната лихва от датата на
завеждането на иска до окончателното изплащане.
В исковата си молба ищецът твърди следните обстоятелства относно
настъпилото застрахователно събитие: На 07.06.2020г. около 21.20 часа в
гр.Симеоновград, на кръстовището, образувано между ул.”Цар Освободител”
и ул.”Шейновска” настъпило ПТП между лек автомобил марка “*********” с
рег.№ ******, управляван от водача Д.К.Д. с ЕГН ********** и лек
автомобил марка “*********” с рег.№ *********, управляван от ищеца В. В.
Г. с ЕГН **********, при което л.а. “*********” с рег.№ *********,
управляван от водача Д.К.Д., не спрял на пътен знак „Б2”, не пропуснал и
ударил движещия се по път с предимство л.а.“*********” с рег. № *********,
управляван от ищеца В. В. Г..
Ищецът пострадал при ПТП-то, бил откаран и приет по спешност в
отделението по Неврохиругия при „МБАЛ-Хасково”АД - Хасково с диагноза:
мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Обективно било
1
установено кръвонасядане по предна гръдна стена с палпаторна болка и
охлузване по лицето. Били назначени и направени изследвания, проведена
медикаментозна терапия. На 10.06.2020 година пострадалият бил изписан с
негативен неврологичен статус с препоръка терапия за дома - аналгетици при
нужда. Поради продължаващи оплаквания и силни болки в областта на
гръдния кош и кръста, ищецът направил допълнителни изследвания на дати
14.06.2020 година и 23.06.2020 година в МБАЛ ”Д-р Атанас Дафовски”АД –
Кърджали. При прегледа били установени: фрактура - луксация в областта на
псевдоартроза на хрущялната част на дясно първо ребро, фрактура на десни
напречни израстъци на Л1, 2, 3, 4 прешлени, фрактура на манубриум стерни.
Впоследствие бил извършен преглед при д-р Мариус Кирков, който поставил
диагноза: травма на неуточнени нерви от гръдния кош и била назначена
терапия - поставяне на лумбостат в рамките на 3 месеца, аналгетична терапия,
съпроводена с изследвания.
Поради продължаващи оплаквания от световъртеж, главоболие,
безсъние, болки във врата, гърба и кръста на 04.09.2020 година и на
01.10.2020г година били извършени прегледи на ищеца при д-р Славка
Тончева, която констатирала световъртеж от централен произход,
посттравматична церебрастения, силна спонтанна и палпаторна болка в
тилната област и ухото в дясно, болка в дясна гръдна половина и в
лумбалната област, дискоординационен синдром-Ромберг/+/ полож., залитане
в неопределена посока, атактична походка. Във връзка с това отново била
назначена терапия за дома с медикаменти. Последвал преглед при д-р
С.Бозалиев-ортопед-травматолог, който констатирал палпаторна болка в
областта на първа костернална става в дясно, усилваща се повече при
дълбоко вдишване на въздух и при кашлица- синдром на титце; контрактура в
областта на страничните израстъци Л1, 2, 3 и 4 в дясно; торзия, флексия и
екстензия в лумбалната област ограничени и болезнени; парастезии в зоната
на нервус ишиядикус в дясно. Била назначена терапия за дома с медикаменти
и провеждане на физиотерапия.
През периода 26.01. - 02.02.2021 година ищецът преминал
физиотерапия в отделението по Физикална и Рехабилитационна медицина
при „СБПЛР-Любимец”ЕООД гр.Любимец, където му били извършени
рехабилитационни процедури.
Във връзка с провежданото лечение по повод травматичните увреди,
резултат от описаното ПТП, ищецът извършил разходи: 71.99 лева - за
лумбостад, 480 лева - за магнитно резонасна томография, 58 лева - за
2
потребителски такси и 50 лева - за прегледи или общо в размер на 659.99
лева.
Ищецът твърди, че пътният инцидент му причинил внезапно и
неочаквано увреждане на здравето с множество болки и страдания. С големи
усилия се справял в ежедневието си самостоятелно след инцидента, изпитвал
трудност при придвижване, при минимални движения чувствал силна болка в
областта на гърба и кръста, както и болки в гръдния кош - при дишане,
кихане и кашляне. Често получавал световъртежи както в спокойно
състояние, така и при резки движения. Страдал от главоболие и безсъние,
лесно се уморявал и имал нестабилна походка. Дълго време бил зависим от
грижите на своите близки. Възстановителният период му се отразявал
емоционално лошо, уврежданията го направили затворен и тревожен.
Изживеният стрес от произшествието рефлектирал негативно върху общото и
емоционално и психическо състояние - ищецът станал раздразнителен, с честа
смяна на настроенията, изпитвал чести приливи на чувство на безпокойство и
притеснение, особено когато оставал сам. Изпитвал неувереност и страх от
МПС. Животът му бил променен изцяло, а последиците щели да останат до
края на живота му. Към настоящия момент възстановяването му все още не
било приключило.
Позовавайки се на Присъда №10 от 26.04.2022г. постановена по НОХД
№ 414/2021г. по описа на PC-Харманли и Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 22/08.06.2020 година, ищецът твърди, че вина за
настъпилото ПТП и вредоносния резултат от него има само водачът Д.К.Д.,
признат за виновен в извършено престъпление по чл.343, ал.1, буква ”б”,
предл. 2-ро, чл.342, ал.1 от НК.
Твърди, също, че ответникът е сключил задължителна застраховка
”Гражданска отговорност на автомобилистите” по застрахователна полица №
BG/22/119001944080, с валидност от 12.07.2019 година до 11.07.2020 година
за увреждащия автомобил “*********” с рег.№ *********. Поради това, на
основание чл. 432 ал. 1 КЗ насочва претенциите си за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди пряко към застрахователя на виновния водач, а именно
дружеството-ответник. Искът за обезщетение за неимуществени вреди се
предявява за сумата 70000 лева, а за имуществени – за сумата 659,99 лева.
Претенциите за обезщетение са съединени с тези за лихви: върху главницата
по обезщетение за неимуществени вреди – за периода от 20.07.2021 година
до завеждане на исковата молба, а върху обезщетението за имуществените
3
вреди – от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане.
В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК ответникът подава писмен
отговор. Оспорва допустимостта на иска с довода, че ищецът не е представил
всички поискани от застрахователя документи за определяне на
обезщетението, както и че не е бил постановен отказ да се изплати
обезщетението. Признава наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застрахователна полица № BG/22/119001944080, с
валидност от 12.07.2019 година до 11.07.2020 година за лек автомобил
“*********” с рег.№ *********. В същото време заема становище за
неоснователност на предявените искове и оспорва всички твърдения в ИМ
относно обстоятелствата на ПТП. Оспорва твърдението, че вина за
настъпилото ПТП има единствено водача на л.а. „*********“. Счита, че не са
изяснени обстоятелствата, причините и механизмът, довели до настъпване на
ПТП, какви са били действията на ищеца, коя от маневрите е допринесла за
настъпване на ПТП като първопричина.
Алтернативно ответникът въвежда довод за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца. Твърди, че той е изложил на риск
живота и здравето си, като е управлявал автомобила с несъобразена скорост,
нарушавайки разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП, не е подсигурил маневрата си
за преминаване през кръстовище, не е предприел „аварийно спиране”, с което
е съпричинил в значителна степен настъпилия вредоносен резултат. Във
връзка със същото възражение ответникът твърди, че ищецът не е управлявал
автомобила вдясно в пътната лента и не е използвал правилно поставен
обезопасителен колан. Счита, че пострадалият е имал възможност и е бил
длъжен да съобрази движението си с л.а. „*********“, и да избегне
произшествието като спре/заобиколи препятствието. В тази връзка
ответникът моли съда да приложи правилото по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД и да
намали обезщетенията с процента на съпричиняване 60%. На самостоятелно
основание се оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между
настъпилото пътнотранспортно произшествие и получените телесни
увреждания на ищеца, както и че от тези травми за ищеца да са настъпили
твърдените неимуществени вреди: вид и характер уврежданията, медико -
биологичния им характер, продължителност на лечението и възстановителния
период. Ответникът счита, че не са налице данни за допълнително
диагностицирано медицинско състояние на ищеца, или да е провеждано
допълнително лечение, което да съответства на изложеното в исковата молба.
Счита, че е недопустимо да се търси обезщетение за неопределени по
4
характер, вид, интензитет и продължителност оплаквания, които при това са
бъдещи и хипотетични.
Исковете се оспорват и по размер, с доводи за прекомерност и липса на
съответствие на принципа по чл. 52 ЗЗД. По иска за обезщетение за
имуществени вреди ответникът твърди, че направените от ищеца разходи за
лечение не са били необходими.
Оспорват се и претенциите за лихви. Ответникът настоява, че ищецът
не е изпълнил задължението си да представи всички необходими за
приключване на щетата документи, следователно е налице кредиторова забава
и застрахователят не дължи лихва.
Ответникът моли съда да отхвърли изцяло предявените искове или,
алтернативно, да присъди значително по-ниско от претендираното
обезщетение за неимуществени вреди. Претендира съдебно-деловодни
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С присъда № 10/26.04.2022 година, постановена по НОХд №
414/2021 година по описа на Районен съд – Харманли, влязла в законна сила
като необжалвана на 11.05.2022 година, Д.К.Д. с ЕГН ********** е признат
за виновен в това, че на 07.06.2020 година в гр. Симеоновград, обл. Хасково,
на кръстовището, образувано между ул. „Цар Освободител“ и ул.
„Шейновска“, при управление на МПС - лек автомобил „*********“, с рег.№
*********, нарушил правилата за движение по пътищата, посочени в Закона
за движение по пътищата и в Правилника за прилагане на ЗДвП, а именно: чл.
6 т. 1 от ЗДвП - „Участниците в движението съобразяват своето поведение
със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка“; чл. 13 ал. 1 от ЗДвП - „За
предупреждаване на участниците в движението за опасности по пътя, за
даване на различни предписания към тях - относно предимството, забраните,
прилагането на специални правила, действията със задължителен характер, за
указване на направления, посоки, обекти, както и за даване на различна
допълнителна информация за улесняване на участниците в движението, на
пътищата се поставят необходимите пътни знаци, допълнителни и други
средства за сигнализиране.“; чл. 50 ал. 1 от ЗДвП - „На кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на
пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство“; чл. 46 ал. 1 от
5
ППЗДвП - „Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че
са длъжни да спрат на „стоп-линията“, очертана с пътна маркировка, или ако
няма такава - на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят
отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които
имат предимство“ и чл. 47 от ЗДвП - „водач на пътно превозно средство,
приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че
при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението,
които имат предимство“, - и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на В. В. Г. от гр. Симеоновград, обл. Хасково изразяваща се в трайно
затруднение в движението на снагата, което се дължи на счупването на
странични израстъци на четири от поясните прешлени, изкълчване в
хрущялната част на първо дясно ребро и счупване на дръжката на гръдната
кост-престъпление по чл. 343 ал.1 б. „б“, предл. 2-ро, вр. чл. 342 ал. 1 от
Наказателен кодекс.
Анализирайки изложената в мотивите на наказателния съд
фактическа обстановка и съпоставяйки я със събраните по настоящото дело
доказателства, съдът приема следните обстоятелства и механизъм на ПТП: На
07 юни 2020 година, около 21 часа пострадалият В. Г. е управлявал лек
автомобил марка „ ***“ с peг. № *********, като се е движил в гр.
Симеоновград по ул. “Шейновска“ , в посока към кръстовището с ул. “Цар
Освободител“ - към бившето поделение на Министерство на отбраната.
Движел се е със скорост от 40 км/час, с включени къси светлини. Улицата, по
която се е движел ищецът - ул.“Шейновска“ в гр. Симеоновград, е „Път с
предимство“ по отношение на моторните превозни средства, идващи от ул.
“Цар освободител“. По това време водачът Д.Д. е управлявал лек автомобил
марка „ *********“ с рег.№ *********, като се е движел по ул. „Цар
освободител“ - в посока към кръстовището с ул.“Шейновска“. Към този
момент и в процесния участък от пътя, пътната настилка е била суха,
изградена от дребнозърнест асфалт. Времето е било сумрачно, но ясно. В
момента на приближаване към кръстовището, управляваният от ищеца
автомобил се е движил със скорост 10,98 км/ч, а този, управляван от
делинквента Д. – със скорост 84,22 км/ч (непосредствено преди
кръстовището).
На ул.“Цар освободител“ в гр. Симеоновград, в дясна част по
посоката на движение на управлявания от Д. автомобил, се намира
железобетонен стълб с надпис „ ТП-МНО-СТ№5-1“, ( приет в впоследствие за
ориентир при извършване на оглед на местопроизшествие ). На 7.70м. след
ориентира върху десния тротоар на същата улица е поставен пътен знак „Б2",
указващ (съгласно чл. 46 ал.1 ППЗДвП) на водачите на пътни превозни
средства, че са длъжни да спрат на „Стоп-линията“, очертана с пътна
маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът и
предписващ задължение на водачите преди да потеглят отново, да пропуснат
пътните превозни средства, които имат предимство.
Приближавайки се към кръстовището, образувано от ул. “Цар
6
освободител“ и ул.“Шейновска“ (в гр. Симеоновград), водачът Д. се е движил
по прав участък, имал е видимост и техническа възможност да възприеме
наближаването на кръстовище и наличието на ПЗ Б2 „Стоп“, да съобрази
действията си с тях при преминаването през кръстовището и да предотврати
настъпване на процесното ПТП, като не допусне предпоставки за
възникването му. Водачът на л.а. „*********“ е приближил кръстовището и е
предприел преминаването през него в момент, когато по ул. „Шейновска“ в
кръстовището е бил навлязъл управляваният от ищеца лек автомобил „***“.
На около 47-48 м преди ПЗ Б2 водачът на „*********“ е забелязал
навлизащия в кръстовището л.о. „*** 320“ и е предприел аварийно спиране.
Поради високата скорост на движение на л.а. „*********“, обаче, (84,22 км/ч)
в момента преди кръстовището, аварийното спиране е било закъсняло.
Водачът Д. не е успял да спре управлявания от него л.а. „*********“ на ПЗ
Б2, навлязъл е в кръстовището, поради което е настъпил удар между двете
МПС –кос, при контакт на предна дясна част на л.а. „*********“ с дясна
странична част на л.а. „*********“, в зоната на дясната врата, около
междинна греда и десен праг.
На място е пристигал екип на ФСМП-Симеоновград който е
откарал пострадалия Г. за оказване болнична помощ. На процесната дата,
около 21.20 часа, за настъпилото произшествие е бил уведомен Я. Я. -мл.
автоконтрольор при РУ Харманли, който по това време е изпълнявал
служебните си задълженията като автопатрул, осъществяващ контрол по
пътното движение на територията, обслужвана от РУ Харманли. След
получаването на сигнала полицейският служител е посетил
местопроизшествието, извършил е първоначален оглед, в резултат на което е
направил извод, че ПТП е настъпило вследствие на това, че водачът на л.а.
„*********“ не е спрял на пътен знак „Б-2“ - „Спри, осигури предимство“, и
не е пропуснал движещия по пътя с предимство л.а. „*** 320 Д“ с peг. №
*********, управляван от ищеца В. Г..
По делото е назначена и изслушана комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза, заключението на която съдът
възприема изцяло като пълно, компетентно, обективно и безпристрастно.
Изводите на експертите относно механизма на ПТП се препокриват с тези на
наказателния съд, изложени в мотивите към присъда № 10/26.04.2022 година
по НОХд № 414/2021 година на РС-Харманли, както и с извода, че
получените от ищеца телесни увреждания са в пряка причинно-следствена
7
връзка с процесното ПТП. От автотехническата част на експертизата става
ясно, че преди кръстовището водачът на л.а. „*********“ е имал видимост и
техническа възможност да възприеме наближаването на кръстовище и
наличието на ПЗ Б2 „Стоп“, да съобрази действията си с тях при
преминаването през кръстовището и да предотврати настъпване на
процесното ПТП, като не допусне предпоставки за възникването му. Освен
това, за невъзможността да спре своевременно и да предотврати е допринесла
високата скорост, с която се е движил водачът на л.а. „*********“. При
избраната от него скорост около 84 км/ч и закъсняла реакция с аварийно
спиране, водачът на л.а. „*****“ не е имал техническа възможност да
предотврати ПТП в момента на откриване на пряка взаимна видимост с
навлизащия в кръстовището л.а. „*** 320, управляван от ищеца. Водачът Д.
би имал техническа възможност да спре на около 1,5 м преди мястото на
удара при движение с максимално разрешената за участъка скорост 50 км/ч и
своевременна реакция за аварийно спиране, т.е. при правомерно движение на
л.а. „*********“ ударът е бил предотвратим. В същото време експертите
заключават, че тъй като ищецът е навлязъл в кръстовището с ниска скорост –
10,98 км/ч, той е имал техническа възможност своевременно да забележи
движението на л.а. „*********“. И при реакция в началото на взаимна
видимост между двете МПС ищецът е могъл да спре на около 1м преди
траекторията на движение на л.а. „*********“.
От медицинската част на КСМАТЕ става ясно, че в резултат на удара
ищецът е получил следните увреждания: счупване с изкълчване в областта на
псевдоартрозата на хрущялната част на 1-во дясно ребро; фрактура на десни
напречни израстъци на Л 1,2,3 и 4 прешлени; счупване на дръжката на
гръдната кост; контузия на главата – охлузвания по лицето, леко мозъчно
сътресение със степенно помрачение на съзнанието; охлузвания по двете
ръце; кръвоносядания по гърдите и коремната стена. Касае се за увреждания,
причиняващи затруднение в движението на снагата в областта на гръдния
кош и торса в поясната област. Уврежданията са със средна тежест и
интензивност. Във връзка с тези увреждания на ищеца е било проведено
консервативно лечение, изразяващо се в спазване на покой, носене на
лумбостат, провеждане на рехабилитационни процедури. Уврежданията са
причинили трайно (за повече от 30 дни) затруднение в движението на снагата.
А контузията на главата, охлузванията по ръцете и кръвонасяданията са
причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от
НК. Интензивността на болките и страданията е била висока в първоначалния
етап от възникването на травмата, като постепенно с времето и провежданото
лечение болката е спадала, но и в момента ищецът изпитва болки в поясната
област. Болките ще продължат и в бъдеще при натоварване и промяна на
времето. Заключението на вещото лице намира опора и в представената и
приета по делото медицинска документация, съставена във връзка с
проведените лечения на В. Г..
И двете вещи лица са категорични, че в момента на ПТП ищецът е
управлявал автомобила с поставен предпазен колан, уврежданията са
получени в условията на поставен обезопасителен колан, а счупването на
8
гръдната кост спада към т.нар. „коланна травма“.
Наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
”Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен с дружеството-
ответник за увреждащия автомобил “*********” с рег.№ *********, по
застрахователна полица № BG/22/119001944080, с валидност от 12.07.2019
година до 11.07.2020 година, се признава от ответника и е признато от съда за
безспорно обстоятелство с доклада по чл. 146 от ГПК.
Няма спор по делото относно това, че ответникът не е заплатил на ищеца
обезщетение за претендираните неимуществени вреди в образуваното пред
него, по искане на ищеца с правно основание чл. 380 от КЗ, производство.
По делото е назначена и изслушана съдебно-психологическа експертиза,
заключението на която съдът кредитира като компетентно, пълно и изготвено
в рамките на поставената задача. Според вещото лице, и до настоящия
момент в психотичното състояние на ищеца доминират хроничен стрес и
посттравматичните индикации, които имат пряка връзка с процесното ПТП и
оказват негативно въздействие върху емоционалното му състояние.
Психотравмата от катастрофата не е преработена и пречи на социализацията
на ищеца. За подобряване на състоянието му е необходима психотерапия и
медикаментозно лечение. За в бъдеще има вероятност – при попадане в
ситуация, близка до тази с процесното ПТП, отново да се отключат
негативните преживявания и страхове от злополуката, а това ще доведе до
трайни негативни изменения в психиката на ищеца.
В хода на исковото производство са събрани гласни доказателства. Така,
св. Д. А. К. – тъща на ищеца, обяснява, че е възприела състоянието му почти
веднага след настъпването на ПТП – на носилка към линейката. Ищецът бил
неконтактен, само леко си отворил очите при назоваване на името му. Същото
било състоянието му и след приемането в спешното отделение. Едва на
третия ден той станал, стигнал до вратата и им споделил, че е зле, много го
болят главата, ръката, гърдите, не може да си поеме въздух. На следващия ден
го изписали, като вкъщи той цяла вечер не могъл да легне поради силни
болки – стоял седнал и облегнат. Наложили се допълнителни медицински
прегледи и изследвания, , както и ЯМР. При тези изследвания вече били
установени счупванията и лекарите дали заключение, че те няма да отшумят
бързо. Свидетелката твърди, че ищецът имал силни главоболия,
9
непоносимост към светлина и топлина. Ето защо отново се подложил на
изследвания и лекарите му казали, че поради увреждането на главата поне
два-три месеца не трябва да се излага на слънце. Във връзка с травмите и
болките ищецът приемал лекарства – около една година, провел курс на
рехабилитация – 2 месеца. Относно емоционалното състояние на ищеца
свидетелят съобщава, че травматичният епизод го променил напълно. Преди
бил кротък, жизнерадостен и работлив. Сега – изнервен, дразнел се и се карал
без причина, не можел да извършва никаква физическа работа, започнал да
забравя. Изпитвал болки при застудяване, при дишане, поради което си
слагал специален колан на кръста и постоянно употребявал медикаменти за
мазане – за туширане на болките. Преди катастрофата ищецът било много
здрав човек, но случилото се и стресът му се отразили много зле.
Показанията на св. Петя Лозкова П., с която ищецът живее на семейни
начала, са изцяло в унисон с показанията на св. Д. К.. Св. П. допълва, че и до
сега ищецът не спи спокойно – бълнува, плаши се насън, подскача – нещо,
което преди не му се случвало. Тъй като станал много изнервен и избухлив,
лекар-невролог му предписал успокоителни лекарства. Но ищецът решил да
не ги пие, тъй като това щяло да попречи на пълноценното изпълнение на
задълженията му като полицай. От самото начало и продължителен период
той приемал болкоуспокояващи медикаменти, но те почти не облекчавали
болките му. И до настоящия момент той всяка сутрин се събуждал с
главоболие и търсил болкоуспокояващо. Сега ищецът карал кола, но се
страхувал когато жена му управлява автомобила със скорост над 80-90 км/ч и
вече не минавал по пътя, където се било случило ПТП. Св. П. твърди, като
цяло ищецът вече не бил същия човек като преди, злополуката му се отразила
крайно негативно и го променила напълно, дори в отношенията с близките му
хора.
В подкрепа на твърденията си за понесени имуществени вреди под
формата на разходи за лечение, ищецът представя и са приети като
доказателства фактури и касови бележки за закупени медицински изделия, за
заплатено изследване ЯМР, заплатена потребителска такса за болничен
престой и такси за медицински прегледи – всичко на обща стойност 659,99
лева. От заключението на КСМАТЕ е несъмнено, че всички тези разходи са
направени от ищеца във връзка с травмите, получени при процесната ПТП и
за налагащите се прегледи, изследвания и лечение.
По делото е представен и приет като доказателство Констативен
10
протокол за ПТП с пострадали лица № 22/07.06.2020 година, съставен от
дежурен по ПТП при ОД на МВР Я. Я.. При обсъждане на обстоятелствата и
причините за ПТП полицейските органи приемат, че „водачът на л.а.
„*********“ с рег. № ****** Д.Д. е нарушил ПЗ Б2, не е пропуснал
движещия се с предимство лек автомобил, управляван от В. Г.и и се е
блъснал в него“.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните изводи:
Изложеното от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба сочи
на предявени в условията на обективно кумулативно съединяване преки
искове на увреденото лице срещу застрахователя на делинквента, сключил с
него задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Първият главният иск е с правно основание чл. 432 ал. 1
вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и е за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, емоционални промени и
занижено самочувствие, както и такива, които ищецът продължава да търпи, в
размер на 70000 лева. Вторият главен иск е за сумата 659,99 лева –
имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, за болничен
престой, за медицински прегледи и изследвания и за закупуване на
медицински пособия. И двата иска са съединени с претенции за законни
лихви върху главниците: върху сумата 70 000 лева - считано от 20.07.2021
година – датата, за която ищецът счита, че е изтекъл срокът за произнасяне от
страна на ответника по предявената пред него щета, до окончателното
разплащане; а върху сумата 659,99 лева – от датата на подаване на ИМ
23.09.2022 година. Претенцията за законните лихви е такава за обезщетение
за забавено плащане с правно основание чл. 429 ал. 3 изр. второ от КЗ вр. чл.
86 от ЗЗД и има характера на акцесорен иск, обективно кумулативно
съединен с главния. Претендират се и деловодни разноски за исковото
производство и присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана на
ищеца безплатна правна защита и съдействие.
На твърденията на ищеца ответникът противопоставя възражения за
съпричиняване от страна на пострадалия. Твърди, че ищецът е управлявал
автомобила си с несъобразена за пътната обстановка скорост, не в
съответствие с предписанието на закона – вдясно на пътното платно, не е
подсигурил маневрата си за безопасно преминаване през кръстовище, не е
11
предприел „аварийно спиране“ и не е направил необходимото за да избегне
ПТП, а също така – управлявал е автомобила си без правилно поставен
обезопасителен колан. Счита, че пострадалият е имал възможност и е бил
длъжен да съобрази движението си с л.а. „*********“, и да избегне
произшествието като спре/заобиколи препятствието. В тази връзка
ответникът моли съда да приложи правилото по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД и да
намали обезщетенията с процента съпричиняване 60%. На самостоятелно
основание се оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между
настъпилото пътнотранспортно произшествие и получените телесни
увреждания на ищеца, както и че от тези травми за ищеца да са настъпили
твърдените неимуществени вреди: вид и характер уврежданията, медико -
биологичния им характер, продължителност на лечението и възстановителния
период. Ответникът счита, че не са налице данни за допълнително
диагностицирано медицинско състояние на ищеца, или да е провеждано
допълнително лечение, което да съответства на изложеното в исковата молба.
Счита, че е недопустимо да се търси обезщетение за неопределени по
характер, вид, интензитет и продължителност оплаквания, които при това са
бъдещи и хипотетични. Исковете се оспорват и по размер, с доводи за
прекомерност и липса на съответствие на принципа по чл. 52 ЗЗД. По иска за
обезщетение за имуществени вреди ответникът твърди, че направените от
ищеца разходи за лечение не са били необходими.
Отговорността на застрахователя за обезщетяване на третото увредено
лице е договорна, тъй като произтича от сключения между него и прекия
причинител на вредата договор за застраховка „гражданска отговорност ", с
който е застрахована деликтната отговорност на водача на моторното
превозно средство. Затова отговорността на застрахователя е обусловена и
функционално свързана с деликтната отговорност на застрахования.
Допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана с
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" и изтичането на тримесечен
срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов
представител - чл. 498, ал. 3 от КЗ. С оглед представените по делото
доказателства – изпратената до ответника и получена от него по поща (за
което не се спори) претенция, съдът приема за доказано обстоятелството, че
ищецът е предявил претенцията си за изплащане на застрахователно
обезщетение пред застрахователя-ответник, но споразумението не е
постигнато, респективно застрахователят доброволно не е заплатил
обезщетение в срока по чл. 496 КЗ и досега.
12
Съобразно разпоредбата на чл. 300 от ГПК е изключена преценката на
доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в
законна сила присъда и е недопустимо преразглеждане на въпросите,
свързани с това – дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Обвързващ е изводът на наказателния съд, че телесните
повреди на пострадалия В. Г. са причинени противоправно и виновно от
Д.К.Д., при процесното пътно-транспортно произшествие, реализирано при
управление на лек автомобил марка „*********“модел „*****“, с рег. №
*********.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи
кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а
именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди,
причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и
вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД при извършено
непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на
противното.
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира да е
налице осъществено противоправно деяние от страна на водача на лек
автомобил марка „*********“модел „*****“, с рег. № ********* Д.К.Д.,
който е нарушил правилата за движение по пътищата, както следва: чл. 6 т. 1
от ЗДвП - „Участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка“; чл. 13 ал. 1 от ЗДвП - „За
предупреждаване на участниците в движението за опасности по пътя, за
даване на различни предписания към тях - относно предимството, забраните,
прилагането на специални правила, действията със задължителен характер, за
указване на направления, посоки, обекти, както и за даване на различна
допълнителна информация за улесняване на участниците в движението, на
пътищата се поставят необходимите пътни знаци, допълнителни и други
средства за сигнализиране.“; чл. 50 an. 1 от ЗДвП - „На кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на
пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство“; чл. 46 ал. 1 от
13
ППЗДвП - „Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че
са длъжни да спрат на „стоп-линията“, очертана с пътна маркировка, или ако
няма такава - на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят
отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които
имат предимство“ и чл. 47 от ЗДвП - „водач на пътно превозно средство,
приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че
при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението,
които имат предимство“.
Безспорно е установено по делото с писмените доказателства и
заключението на комплексната експертиза, онагледено със скица, че в
основата на пътния инцидент стои поведението на водача на застрахования
при ответника МПС – той е управлявал автомобила със скорост, значително
превишаваща разрешената за процесния участък от пътя, при това в населено
място. Тази скорост не му е позволила своевременно да реагира и да спре
аварийно преди мястото на сблъсъка; не е наблюдавал през цялото време
пътните знаци и появата на други участници в движението; не е спазил
изискването на пътния знак „Стоп“, като не е спрял и не е пропуснал
движещия се по пътя с предимство лек автомобил, управляван от ищеца. ХОС
приема за установено, че делинквентът е забелязал автомобила на ищеца и
поради това е задействал спирачната система аварийно, но при избраната от
него скорост на движение и несвоевременната реакция, той вече не е имал
техническа възможност да спре безопасно и да предотврати ПТП. Водачът Д.
не е изпълнил задължения, произтичащи от посочените текстове на ЗДвП и
противоправното му поведение е довело до ПТП, от което са настъпили
уврежданията на ищеца, както е посочено в заключението на комплексната
експертиза. Съдът приема, че и бездействието на ищеца, а именно – той не е
спрял аварийно преди навлизане в траекторията на движение на л. а.
„*********“, макар че според в.л. е имал такава техническа възможност, -
също има значение за настъпване на ПТП-то, но не и до степен да обуслови
извода за случайно деяние. С оглед гореизложеното съдът приема, че не е
оборена презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Установи се реализирането на имуществени и неимуществени вреди в
пряка причинна връзка с противоправното деяние, твърдени от ищеца, а
именно: пътният инцидент му е причинил внезапно и неочаквано увреждане
на здравето, с множество болки и страдания, затруднения в ежедневието -
14
ищецът е изпитвал трудност при придвижване, силни болки в областта на
гърба и кръста, както и болки в гръдния кош - при дишане, кихане и кашляне;
получавал е световъртежи, страдал е от главоболие и безсъние, лесна се
уморяемост и нестабилна походка; в продължение на поне един месец е бил
зависим от грижите на своите близки. Възстановителният период му се е
отразил емоционално лошо, уврежданията са го направили затворен и
тревожен. Изживеният стрес от произшествието е рефлектирал негативно
върху общото и емоционално и психическо състояние - ищецът е станал
раздразнителен, с честа смяна на настроенията, с чести приливи на чувство на
безпокойство и притеснение, неувереност и страх от МПС. Част от тези
негативни промени в здравето и психиката на ищеца са се запазили и до
настоящия момент – чести главоболия, смущения на съня, нервност,
напрежение, тревожност, болки в кръста и в гръдния кош при дишането, при
промяна на времето. Към настоящия момент възстановяването му все още не
било приключило. В същото време съдът счита, че ищецът не доказва
твърдението си за това, че тези негативни промени в здравето и психиката на
ищеца ще продължат и за в бъдеще, до края на живота му.
С оглед наличието на договорно правоотношение по застраховка
Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно
дружество за процесния период, двата главни иска за обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, с правна квалфикация чл. 432, ал. 1 от
КЗ са основателни и застрахователят е пасивно, материално правно
легитимиран да отговаря.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществените
вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т. 11, според което
същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и
15
въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на
чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. №
387/2008 г. на ІІ т. о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.;
№ 59/29.04.2011 г., по т. д. № 635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по
т. д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени
вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето,
ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние,
както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната
икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава".
С оглед изложеното, съгласно чл. 51, вр. чл. 52 от ЗЗД, на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени
вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и
страдания вследствие на претърпени телесни увреждания, както и негативни
психически промени, пряко свързани с преживения пътен инцидент, които
ищецът понася от деня на увреждането до настоящия момент. Доколкото
паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че те са
еквивалентни на сумата в размер на 50 000 лв. При определянето му съдът
съобрази характера на претърпяното телесно увреждане – счупване с
изкълчване в областта на псевдоартрозата на хрущялната част на 1-во дясно
ребро; фрактура на десни напречни израстъци на Л 1,2,3 и 4 прешлени;
счупване на дръжката на гръдната кост, - които увреждания са причинили
затруднение в движението на снагата в областта на гръдния кош и торса в
поясната област със средна тежест и интензивност. В.л. Е. дава заключение,
че затруднение в снагата е над 30 дни, но не детайлизира срока на
възстановяването. Ето защо в тази част съдът се доверява на събраните гласни
доказателства – показанията на близките на ищеца, които са били до него по
време на лечението и които твърдят, че лечението и затрудненията са
продължили около 1 година, а периодът, когато ищецът е бил зависим от
грижите на своите близки – поне 1 месец. Освен това, пострадалият е получил
и контузия на главата – охлузвания по лицето, леко мозъчно сътресение със
степенно помрачение на съзнанието; охлузвания по двете ръце;
кръвоносядания по гърдите и коремната стена. Установено е по делото, че
16
въпреки направената двумесечна рехабилитация в специализирано болнично
заведение, състоянието на ищеца не е напълно възстановено. Той все още
използва колан за кръста, ежедневно приема болкоуспокояващи поради
главоболие и се маже с обезболяващи медикаменти. Събраните гласни
доказателства изцяло кореспондират със заключението на съдебно-
психологическата експертиза и установяват, че в резултат на инцидента
ищецът е претърпял и негативни психологически промени: тревожен е,
загубил е съня и спокойствието си, това се отразява на работата му на
полицай, на отношенията в семейството, страхува се при управление и дори
пътуване в МПС, и като цяло – станал е напълно различен човек в сравнение
с характера му преди процесния деликт (св. П.).
При определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди
съдът взема предвид заключението на КСМАТЕ за търпените болки и
страдания – в началото те са били много силни, ищецът е бил три дни на
стационарно болнично лечение, постепенно са намалявали, но не са
отшумели и до настоящия момент.
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и
лимитите на ГО за релевирания период, съдът намира, че горният размер на
обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл. 52 от
ЗЗД.
Изложените съображения за основателността на първия главен иск са
относими и към претенцията за обезщетение за имуществени вреди. От
представените писмени доказателства – фактури е видно, че ищецът е
направил разноски за престой в болницата, за закупуване на медицински
изделия, за ЯМР, прегледи и изследвания, на обща стойност в размер на
исковата сума. От заключението на КСАТМЕ следва, че всички тези разходи
са били съотносими и необходими за възстановяването на здравето на ищцата
след процесното ПТП. Ето защо искът е доказан и по размер.
Основателни са доводите на дружеството-ответник за допуснато
съпричиняване от страна на ищеца, поради допуснато от него нарушение,
като това в причинна връзка с настъпилото ПТП е както следва: От
заключението на комплексната експертиза се установява безспорно, че тъй
като ищецът е навлязъл в кръстовището с ниска скорост – 10,98 км/ч, той е
имал техническа възможност своевременно да забележи движението на л.а.
„*********“. И при реакция в началото на взаимна видимост между двете
МПС ищецът е могъл да спре на около 1м преди траекторията на движение на
л.а. „*********“. След като не го е сторил, то това му поведение е в
нарушение на правилата по чл. 20 ал. 2 изр. 2-ро от Закона за движението по
пътищата: Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
17
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Нарушавайки това правило, ищецът е допринесъл за настъпване на пътния
инцидент, а от там и причиняване на телесното увреждане. Съдът приема, че
така допуснатите от ищеца нарушения са в пряка причинно-следствена връзка
с настъпилото ПТП и вредоносните последици от него и съпричиняването от
негова страна е в размер на 10%.
По тези съображения, размерите на обезщетенията както за
имуществени вреди, така и за неимуществени вреди от процесния деликт,
следва да бъдат намалени на основание чл. 51, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите, с размера на съпричиняването.
Останалите доводи на ответника в подкрепа на въведеното
възражение за съпричиняване са неоснователни и недоказани. Безспорно се
установява от заключението на КСМАТЕ, че по време на управление на
автомобила, в момента на ПТП ищецът е бил с поставен обезопасителен
колан (именно поради това е получил т.нар. „коланна травма“) и няма данни
да се е движил не в дясната част на пътното платно.
Поради гореизложеното съдът намира предявения главен иск за
обезщетение за неимуществени вреди за основателен и доказан до размер за
сумата 45000 лева. В останалата част до 70 000 лева искът следва да бъде
отхвърлен. Искът за имуществени вреди е основателен и доказан до размера
594 лева, ето защо следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер.
Неоснователни са доводите на ответника за недължимост на
законната лихва, както и забава на кредитора-ищцата. Съгласно чл. 432, ал. 1
КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия
причинител на увреждането. При задължение от непозволено увреждане,
делинквентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от
01.01.2016 г.) предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един
по-късен момент. Настоящият състав се съобразява с формираната съдебна
практика, приемаща, че задължението на застрахователя за изплащане на
лихва за забава е регламентирано в чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ и началният
момент на начисляването на лихвата е датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 от КЗ или датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице
18
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в
който случай той дължи лихва за собствената си забава, и – на второ място, с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в
съда на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ. Тези правила, обаче, не
променят началния момент на дължимост на лихвата по чл. 429 ал. 3 изр. 2 от
КЗ. Ето защо възраженията на ответника за непредставяне на всички
необходими доказателства за произнасяне по щетата и от там – забава на
кредитора, са неоснователни.
В случая няма данни за уведомяване на застрахователя от
застрахования за настъпване на процесното застрахователно събитие, а
ищецът като пострадал от това събитие, т. е. от процесното ПТП, е предявил
претенцията си за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на
датата 20.04.2021 година (разписка на л. 25). Следователно, от тази дата се
дължи законната лихва за забава за обезщетението за неимуществени вреди.
За забава на обезщетението на имуществени вреди се дължи законна лихва от
датата на предявяване на настоящия иск, както и се претендира - 23.09.2022
година.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК дружеството-ответник следва да заплати
по сметка на ОС - Хасково държавна такса в размер на 1850 лева - съобразно
размера на уважените искове.
В производството пред ХОС ищецът е представляван при условията на
чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. чл. 36 ЗА от адв. Г. И. М. от АК-Хасково, който
своевременно заявява претенция за присъждане на дължимото адвокатско
възнаграждение за защита и процесуално представителство. В зависимост от
изхода на спора, ищецът има право на разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК,
съразмерно на уважената част от исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ, а предвид
условията, при които е представляван, по аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК
процесуалният им представител по делото има право да получи
възнаграждение за оказаната безплатна правна защита в размер, редуциран
съобразно уважената част от исковете. Ето защо възнаграждението следва да
бъде изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакция към
19
датата на сключването на договора), съобразено с размера, до който исковете
са уважени и присъдено в размер на 2180 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на
ответника също се дължат разноски – пропорционално на отхвърлената част
на иска. Ответникът има претенция за разноски и доказва такива в размер на
800 лева – заплатен депозит за КСАТСМЕ. По правилото на чл. 78 ал. 3 от
ГПК следва да му бъде възстановена от ищеца сумата 80 лева. Тъй като
дружеството-ответник е било представлявано от юрисконсулт и предвид
правилото по чл. 78 ал. 8 от ГПК, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, също съразмерно на отхвърлената част
от исковете.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс” АД – София, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителни директори
Мария Масларова-Гъркова и Павел Валериев Д.“ да заплати на В. В. Г. с
ЕГН ********** от *********, сумата от 45 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, причинени в
резултат на ПТП, станало на 07.06.2020 година, ведно със законната лихва
върху главницата от 20.04.2021 година до окончателното изплащане, като в
останалата част до пълния предявен размер 70 000 лева – ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс” АД – София, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителни директори
Мария Масларова-Гъркова и Павел Валериев Д. да заплати на В. В. Г. с ЕГН
********** от *********, сумата от 594 лева - обезщетение за имуществени
вреди, представляващи направени медицински разходи за лечение и
изследвания във връзка с ПТП, станало на 07.06.2020 година, ведно със
20
законната лихва върху главницата от 23.09.2022 година до окончателното
изплащане, като в останалата част до пълния предявен размер 659 лева –
ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс” АД – София, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителни директори
Мария Масларова-Гъркова и Павел Валериев Д.“ да заплати в полза на
съдебната власт, по бюджетна сметка на ОС - Хасково държавна такса в
размер на 1850 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс” АД – София, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителни директори
Мария Масларова-Гъркова и Павел Валериев Д.“ да заплати на адвокат Г. И.
М. от АК-Хасково, с л.н. **********, с адрес на дейност град Харманли, бул.
„България“ № 4 ет. 1 офис 4, сумата 2180 лева - адвокатско възнаграждение
за оказано безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 36 ЗА на В. В. Г. с ЕГН ********** от *********, в производството по т.д.
№ 559/2022 година по описа на ОС-Хасково.
ОСЪЖДА В. В. Г. с ЕГН ********** от ********* да заплати на
„Застрахователна компания Лев Инс” АД – София, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, представлявано от изпълнителни директори Мария Масларова-Гъркова и
Павел Валериев Д. сумата 80 лева – деловодни разноски съразмерно
отхвърлената част от исковете, както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред АС - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
21