№260017
гр. Дулово, 19.09.2022 год.,
Районен съд –
Дулово, граждански състав, в съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: Емил
Николаев
при секретаря
Росица Радева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 203 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В Районен съд – Дулово е депозирана искова
молба депозирана от „Агростор Енд Трейд“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Калина“, № 12, представлявано от
управителя А.С.Г., с която се иска да
бъде признато за установено по отношение на ответника ЕТ „Хюлия – В.М.“, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Полковник Таслаково, ул. „Четвърта“,
№ 1, общ. Дулово, представляван от В.Л.М., че дължи на ищеца сумата от 3 000 лв., дължима по Запис на
заповед издадена на ****г., с падеж – ****г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в РС-Дулово до окончателното
плащане. Претендира разноски по заповедното и по настоящото производство.
Сочи се, че
записът на заповед от ****г. е издаден за обезпечаване на вземане в размер на
17 700 лв. с ДДС, представляващо продажна цена по Договор за покупко-продажба
на минерални торове – 25 тона, подписан от страните на ****г. Същата трябвало
да бъде заплатена до ****г. От цялата сума останала незаплатена сумата от 3 000
лв. Тъй като ответникът не изпълнил изцяло задължението за плащане по Договора
за покупко-продажба на минерални торове
от ****г., ищецът „Агростор Енд Трейд“ ЕООД се е снабдил със Заповед за
изпълнение, издадена по ч. гр. д. № ****г. по описа на Районен съд – Дулово.
След постъпило възражение е подадена исковата молба.
В хода на
производството е депозиран писмен отговор от страна на ответника. В същия се
оспорва иска по допустимост, основание и доказаност. Моли същият да бъде отхвърлен.
С отговора на
исковата молба е направено възражение за прихващане на насрещно вземане на ЕТ
„Хюлия – В.М.“, с ЕИК *********, срещу „Агростор Енд Трейд“ ЕООД, с ЕИК
*********, до размера на по-малкото.
Представено е като доказателство заверено копие на изпълнителен лист,
издаден на **** г. от РС-Варна по гр. д. № ****г. в полза на ответника по
влязло в сила съдебно решение за дължими от ищеца суми.
Във връзка с
направеното от ответника възражение за прихващане е депозирано писмено
становище от ищеца чрез процесуален представител, с което е оспорил същото с
твърдение, че не е налице ликвидно и изискуемо вземане, тъй като ответникът е
получил изцяло претендираната сума по издадения на **** г. от РС-Варна
изпълнителен лист. Не представя доказателства във връзка с това оспорване.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Видно от ч. гр. дело № ****г. по описа на
РС-Дулово, съдът е издал на 09.10.2017 г. заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено
длъжника „ЕТ „Хюлия – В.М.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Полковник Таслаково, ул. „Четвърта“, № 1, общ. Дулово, да
заплати на кредитора Агростор Енд Трейд“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Калина“, № 12, сумата от 3 000 лв. – дължима по Запис на
заповед от ****г., издаден за сумата от 17 700 лева, ведно със законната лихва
върху главницата от ****г. до окончателно изплащане на задължението.
Сочи се, че
посочената сума e остатък по запис на заповед, издаден на ****г., който
издателят не е платил.
Въз основа на
заповедта за незабавно изпълнение, на ****г. е издаден изпълнителен лист по чл.
418 ГПК в полза на кредитора против длъжника. В срока по чл. 414 ГПК е
постъпило писмено възражение от длъжника, което е обусловило правния интерес на
ищеца от завеждане на настоящия специален установителен иск по чл. 422, ал. 1
от ГПК.
Обстоятелството,
по което не се спори между страните е, че не следва да се доказва по делото
наличието на облигационни правоотношения между ищеца и ответника.
За да обоснове
своето решение, съдът взе предвид и следните приети писмени доказателства:
Запис на заповед, издаден на ****г., заверено копие на Договор за
покупко-продажба на минерални торове от ****г., заверено копие на
приемо-предавателен протокол от 18.03.2017 г., заверено копие на Фактура № ****/****г.,
заверено копие на изпълнителен лист, издаден на **** г. от РС-Варна по гр. дело
№ ****г., заверено копие на изпълнителен лист № ****г., издаден от ОС-Силистра
по търг. дело № ****г. и ч. гр. д. № ****г. по описа на Районен съд – Дулово.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна
следното :
Предявен е
положителен установителен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК. Целта на предявяването на
този иск при подадено възражение от длъжника е да установи по безспорен начин
съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение.
В конкретния случай вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по частното гр. дело, произтича
от документ по чл. 417, т. 9 ГПК /сега чл. 417, т.10 от ГПК/– запис на заповед.
Исковата
претенция почива на издаден от ответника
Запис на заповед, по силата на който той се е задължил безусловно, неотменимо и
без протест да заплати до ****г. на ищеца сумата от 17 7000 лева. Поддържа се,
че задължението не било изпълнено изцяло на падежа, а именно - за остатък от 3
000 лева, което наложило иницииране на
заповедно производство.
Ответникът твърди, че не дължи остатъка по
запис на заповед от ****г. в размер на 3 000 лева, тъй като ги бил заплатил
пред свидетели в офиса на дружеството ищец.
Доказателства в
тази насока, не бяха представени от ответника. Негова беше доказателствената
тежест да обори твърдението на ищеца, че ответникът му дължи процесната сума от
3 000 лв., но това не бе сторено в настоящото производство, поради което съдът
намира че сумата е дължима и не е погасена.
По отношение на
направеното възражение за прихващане, настоящият съдебен състав намира
следното:
Според правната
теория и непротиворечива съдебна практика, възражението за прихващане е
средство за защита на ответника срещу предявения иск, като максималният полезен
резултат, който той може да постигне, е отхвърляне на иска поради погасяване на
вземането по него чрез прихващане с насрещно вземане на ответника към ищеца.
Процесуалното право да се предяви възражение за прихващане е елемент от правото
на защита на ответника в процеса. Процесуалните предпоставки са свързани с
наличието на висящ процес по ищцовото вземане и правният интерес на ответника,
обусловен от твърдените с възражението за прихващане вземане и компенсационно
право, както и погасяването на две насрещни права в резултат на прихващане. От
друга страна, като процесуално действие възражението за прихващане е насочено
към съда и е искане за разрешаване на спора по прихващането и отхвърляне на
иска. Затова възражението за прихващане може да бъде основателно или
неоснователно. Като разпростира силата на пределите на решението и относно
възражението за прихващане, ГПК в чл. 298, ал. 4 посочва, че вземането,
предявено с възражение за прихващане става ликвидно, даже преди това да е било
спорно. Съдебното прихващане погасява насрещните вземания занапред, а не от
деня на възражението за прихващане, защото към този момент насрещните вземания
не са ликвидни.
Във връзка с
горното, съдът е длъжен да разгледа възражението за прихващане като обсъди
всички факти и доказателства, отнасящи се до вземането на ответника, тъй като
ако се окаже, че вземането на ищеца съществува, при постановяване на решението
съдът трябва да се произнесе относно съществуването и изискуемостта на
насрещното вземане на ответника и в зависимост от това да отхвърли, въз основа
на него изцяло или отчасти предявения иск. В този смисъл е и постоянната
съдебна практика.
Предмет на
предявения иск е установяване дължимостта на вземането на ищеца по издадената
вече в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, която има изпълнителна сила и подлежи на принудително изпълнение в случай,
че искът бъде уважен. Срещу основателността на този иск, ответникът има право
да противопостави всякакви възражения /както правоизключващи или
правопогасяващи, че сумата е недължима, че е погасена по давност или чрез
плащане, така и да предяви възражение за прихващане с негово насрещно вземане/,
които биха довели до отхвърляне на иска или до частичното му уважаване.
От представения по
делото като доказателство в заверено копие изпълнителен лист, издаден на **** г.
от РС-Варна по гр. дело № ****г., е видно, че ищецът дължи на ответника парично
вземане, за дължимостта на което е налице влязло в сила съдебно решение.
Ето защо съдът
приема, че възражението за прихващане, така както е направено, е допустимо, а
разгледано по същество е основателно.
Направеното от
ищеца оспорване на възражението за прихващане, тъй като ответникът се бил
обезпечил изцяло за вземането си с изпълнителен лист, издаден на **** г. от
РС-Варна по гр. дело № ****г. и не било налице ликвидно и изискуемо вземане към
ищеца, съдът намира за неоснователно и недоказано.
Във връзка със
същото ищецът не представи никакви доказателства по делото, от които по
безспорен начин да се установява, че вземането на ответника по изпълнителен
лист, издаден на **** г. от РС-Варна по гр. дело № ****г. е изцяло погасено.
Предявеният иск
следва да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане с насрещно вземане по чл.
103, ал.1 от ЗЗД в размер на 12 261,78, изчислен на основание чл. 162 от ГПК,
като съдът взема за критерий заключението на вещото лице.
Ето защо, следва
да се извърши съдебната компенсация между двете насрещни вземания на страните
до размера на по-малкото от тях, които са: на ищеца - сумата от 3 000 лв. и на
ответника от сумата в размер на 13 771.00 лева по изпълнителен лист, издаден на
**** г. от РС-Варна по гр. дело № ****г., като искът следва да се отхвърли като
погасен чрез прихващане. Съдът намира, че за разликата в двете суми не дължи
произнасяне, предвид посочените по-горе съображения, че възражението за
прихващане е средство за защита на ответника срещу предявения иск, като
максималният полезен резултат, който той може да постигне, е отхвърляне на иска
поради погасяване на вземането по него чрез прихващане.
По разноските:
Съобразно изхода
от спора и направеното от страните искане, на ответника следва да се заплатят направените
пред настоящата инстанция разноски в размер на 1 200 лева за адвокатско
възнаграждение.
На ищеца не се дължат
разноски по настоящото и по заповедното производство, поради отхвърляне на
иска.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск, на основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, с
който се иска да се признае за установено по отношение на ЕТ „Хюлия – В.М.“, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Полковник Таслаково, ул. „Четвърта“, № 1,
общ. Дулово, представляван от В.Л.М., че в полза на ищеца „Агростор Енд Трейд“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Калина“,
№ 12, представлявано от управителя А.С.Г.,
съществува вземането по ч. гр. д. № ****г. на Районен съд - Дулово, а
именно: за сума в размер 3 000 лв., поради съдебно прихващане със сумата 13 771.00
лв., като погасен ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещно вземане до размера на по-малкото –
това на ищеца от 3 000 лева, заявено по реда на чл.298, ал.4 от ГПК.
ОСЪЖДА „Агростор
Енд Трейд“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул. „Калина“, № 12, представлявано от управителя А.С.Г. да заплати на ЕТ „Хюлия
– В.М.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Полковник
Таслаково, ул. „Четвърта“, № 1, общ. Дулово, представляван от В.Л.М., сумата от
1 200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляващи разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – Силистра в двуседмичен
срок от връчване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: