№ 51
гр. Ямбол, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Красимира В. Тагарева
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Ваня Д. Динева
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20252300500021 по описа за 2025 година
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Г.
Й. В. с ЕГН ********** от гр.*, подадена чрез пълномощника адв. Г. М. от АК-Бургас
против Решение №47/29.06.2023 г., постановено по гр.дело №78/2022 г. по описа на ТРС, с
което съдът е постановил следното:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Г. Й. В. с ЕГН **********, от град *,
ж.к.**** с ЕГН ********** от с.*, общ.*, обл.* е собственик на 3/6 идеални части от правото
на собственост върху поземлен имот 83, квартал 46, по ПУП на село Хлябово,
общ.Тополовград, обл.Хасково, с площ от 2700 кв.м., ведно с намиращите се в него къща и
плевня, който имот съгласно скица №567/01.12.2021 г. на отдел „ППУТ" към Община
Тополовград е частично идентичен с посочения в саморъчното завещание от 13.03.2020 г. на
Д.Г.М. с ЕГН **********, вписан с акт №164, том първи, дело №589 от 2021 г., вх.рег.№1025
от 23.12.2021 г. на Служба по вписванията -Тополовград, дворно неурегулирано място от
3300 кв.м., заедно с построените в него къща и плевня, съставляващо парцел I-214, кв.53, с
площ от 3300 кв.м. по плана на село Хлябово, общ.Тополовград.
НАМАЛЯВА на основание чл.30, ал.1 от ЗН универсално завещателно
разпореждане по нотариално завещание от Д.Г.М. с ЕГН ********** от дата 13.03.2020 г. -
вписано с акт №164, том първи, дело №589 от 2021 г., вх.рег.№1025 от 23.12.2021 г. на
Служба по вписванията -Тополовград до 3/6 идеални части /три шести идеални части/ в
полза на М. И. Д..
1
НАМАЛЯВА на основание чл.30 ал.1 от ЗН универсално завещателно
разпореждане по нотариално завещание от Д.Г.М. с ЕГН ********** от дата 06.06.2014 г. -
вписано с акт №87, том първи, дело №229 от 2021 г., вх.рег.№473 от 30.06.2021 г. на Служба
по вписванията -Тополовград до 2/6 идеални части /две шести идеални части/ в полза на Г.
Й. В..
ОСЪЖДА Г. Й. В. ДА ЗАПЛАТИ на М. И. Д. направените от нея разноски по
делото в размер на 1497,00 лв. /хиляда четиристотин деветдесет и седем лева/, от които
държавна такса в размер на 207,60 лв./двеста и седем лева и 60 ст./, такса за вписване в
размер на 10,00 лв./десет лева/, 292,00 лв./двеста деветдесет и два лева/ за съдебна
експертиза и 947,40 лв./деветстотин четиридесет и седем лева и 40 ст./ за адвокатско
възнаграждение.
С въззивната жалба на Г. Й. В., депозирана чрез адв.М. от БАК,
първоинстанционното решение се оспорва с твърдения за неправилност поради нарушение
на материалния закон и съществено нарушения на процесуалните правила в производството.
Въззивникът твърди, че съдът не е обсъдил показанията на допуснатите и разпитани в
съдебно заседание свидетели, приемайки в съдебния акт, че с гласни доказателства не е
допустимо да се доказва наличието на обстоятелствата по чл.13 от ЗН, като жалбоподателят
изтъква, че в разпоредбата на чл.164 от ГПК не е предвидено изключение по отношение на
приложението на свидетелските показания. Възразява, че не са обсъдени наведените
възражения, че към датата на съставянето на завещанието завещателката е била в тежко
здравословно състояние, с деменция и в невъзможност да пише и да разбира свойството и
значението на написаното. Сочи, че що се касае до последната хипотеза на чл.13 от ЗН,
съдът е извършил проста препратка към събраните по делото гласни доказателства, без да ги
обсъди. Навеждат се оплаквания, че ТРС не е обсъдил и наведените възражения досежно
нередовност на завещанието от външна страна. Изтъква, че не била обсъдена и липсата на
пълна идентичност в описанието на имота в първото завещание, съответно в последващото.
По направените оплаквания са наведени аргументи. Моли ЯОС да отмени обжалваното
решение с присъждане на направените по делото съдебни разноски.
По повод жалбата на Г. Й. В. и в срока по чл.263 ГПК, е постъпил писмен отговор
от М. И. Д. с ЕГН ****, подаден чрез пълномощника адв. М. Ж. от ЯАК, в който е заявено
становище за неоснователност на жалбата и са изложени подробни съображения за
правилност на обжалваното решение, като постановено в съответствие с материалния и
процесуалния закон и обосновано. Оспорва направените от въззивника възражения. Счита,
че в съдебното решение на първоинстанционния съд се съдържат мотиви, които са
всеобхватни, конкретни и ясни. Твърди, че ТРС е изследвал пълнотата на доводите,
възраженията и твърденията на страните, като им е дал мотивиран отговор, кои счита за
основателни и кои не. Сочи, че съдът е обсъдил в детайли всички доводи и доказателства,
без да е налице противоречиво тълкуване. Изтъква, че първоинстанционният съд е
анализирал правилно и всестранно всички свидетелски показания, обсъдил ги е при
условията на чл.172 от ГПК и ги е преценил според своето вътрешно убеждение, създадено
2
му от тях и от останалите доказателства по делото. Моли ЯОС да остави без уважение
депозираната въззивна жалба като неоснователна и да потвърди атакуваното решение с
присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция, в това число за адвокатско
възнаграждение.
В о.с.з. въззивника Г. В., редовно призован, не се явява, но се представлява от
пълномощника си адв.Г. М. от АК-Бургас, който поддържа въззивната жалба по изложените
в същата съображения.
В о.с.з. въззиваемата М. Д., редовно призована, не се явява, но се представлява от
пълномощника си адв.М. Ж. от АК-Ямбол, който поддържа изложените в отговора на
въззивната жалба съображения.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено от следното фактическа
правна страна:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от
ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ищцата М. Д. с иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Г.И.В., че
ищцата е собственик на 4/6 идеални части от поземлен имот 83, кв.46 по ПУП на село
Хлябово, общ.Тополовград, с площ от 2700 кв.м., ведно с намиращите се в нещо къща и
плевник.
Претенцията си ищцата обосновала с твърдения, че е внучка на Д.Г.М., починала на
**** г. Сочи, че Д.М. била собственик на 4/6 идеални части от дворно неурегулирано място
от 3300 кв.м., заедно с построените в него къща и плевня, съставляващо парцел I-214, кв.53
по плана на селото, като правото й на собственост върху тези идеални части възникнало
след смъртта на съпруга й Й.В.М., починал на *** г., който от своя страна закупил имота
през 1963 г., по време на брака им. Сочи още, че Д.М. на 06.06.2014 г. съставила саморъчно
завещание, с което завещала на ответника Г. Й. В. своите 4/6 идеални части от имота и
намиращите се в него постройки в с.Хлябово, общ.Тополовград, но в последствие
променила волята си и решила да състави ново саморъчно завещание от 13.03.2020 г., като
този път завещала същия имот в полза на внучката си – ищцата по делото М. Д., т.е. и двете
саморъчни завещания касаят едни и същи 4/6 идеални части от един и същи недвижим имот.
Ищцата твърди, че към момента на смъртта на баба си не знаела за наличието на
друго завещание, но след като разбрала, че вуйчо й обявил пред нотариус първото
саморъчно завещание, което е в негова полза и след това декларирал като свои 5/6 идеални
части от имота, а за сестра му В.Й.И. - 1/6 идеална част от имота, ищцата решила да се
възползва от завещанието в нейна полза и също го обявила по надлежния ред.
Ответника Г. Й. В. оспорил предявения иск като неоснователен. Заявил е
възражение за нищожност на саморъчното завещание от 13.03.2020 г., мотивирано с
3
твърдение, че "саморъчното изписване на букви, думи и цифри е толкова нечетливо, че може
да доведе до извод за липса на саморъчно изписване" и съответно за унищожаемост на
същото, мотивирано с твърдение, че не е написано от завещателката, т.к. към датата на
съставянето му е била в тежко здравословно състояние, с деменция и невъзможност да пише
и да разбира значението на написаното. В о.с.з. на 03.11.2022 г., преди приключване на
съдебното дирене и даване ход на делото по същество, ответника Г. В., чрез пълномощника
си и т.к. е наследник с право на запазена част, е заявил възражение по чл.30, ал.1 ЗН и е
поискал от съда да възстанови запазената му част от наследството на наследодателката Д.М..
По делото не се спори, че ищцата М. Д. е внучка на Д.Г.М., б.ж. на с.*, общ.*, поч.
на **** г., а ответника Г. В. е неин син.
От удостоверение за наследници, изх.№91/21.06.2021 г. се установява, че Д.Г.М. е
преживяла съпруга на Й.В.М., поч. на *** г., като двамата са оставили двама законни
наследници, низходящи по права линия от първа степен - деца: В.Й.И. /майка на ищцата/ и
ответника Г. В.. От препис извлечение от Акт за сключен граждански брак се установява, че
Д.Г.М. и Й.В.М. са сключили граждански брак на *** г.
Не е спорно, а и от Нотариален акт №119, том I, рег.№196, дело №271/1963 г. се
установява, че на 02.07.1963 г. Й.В.М. е придобил, чрез покупко-продажба следния
недвижим имот, находящ се в с.Хлябово, общ.Тополовград: дворно неурегулирано място
3300 кв.м., заедно с построените в него къща и плевня, съставляващо парцел I-214, кв.53 по
плана на село Хлябово, общ.Тополовград. Видно от издадената от Община Тополовград
скица №569/01.12.2021 г. понастоящем описания имот съставлява ПИ-83 в кв.46 по ПУП на
с.Хлябово, утвърден през 1983 г. и е с площ от 2700 кв.м.
По делото не е спорно, че Д.М. е съставила две саморъчни завещания, първото с
дата 06.06.2014 г., с което завещала в полза на ответника Г. Й. В. своите 4/6 идеални части от
недвижимия имот в с.Хлябово и второ саморъчно завещание от дата 13.03.2020 г., с което
завещала същия имот в полза на внучката си – ищцата по делото М. Д., т.е. и двете
саморъчни завещания касаят едни и същи 4/6 идеални части от един и същи недвижим имот.
И двете саморъчни завещания са обявени по надлежния ред.
По повод направено от ответника оспорване на саморъчното завещание от
13.03.2020 г. и в частност, че текстът и подписът са неавтентични - не са изпълнени от
завещателя, е допусната и изслушана съдебно–графическа експертиза, заключението на
която е следното: ръкописните текстове на двете саморъчни завещания са с идентични
признаци на почерка и са изписани от едно и също лице, което е Д.Г.М. и подписите
положени в завещанията са изпълнени от Д.Г.М..
От показанията на разпитаните пред ТРС свидетели се установява, че завещателката
не е била в добро здравословно състояние след 2020 г. и до смъртта си, но не е била
освидетелствана от медицински лица.
При така установените по делото факти, първоинстанционния съд с атакуваното
решение признал за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на 3/6
4
идеални части от правото на собственост върху поземлен имот 83, квартал 46, по ПУП на
село Хлябово, общ.Тополовград, обл.Хасково, с площ от 2700 кв.м., ведно с намиращите се в
него къща и плевня, намалил на основание чл.30, ал.1 от ЗН завещателното разпореждане по
саморъчното завещание от дата 13.03.2020 г. до 3/6 идеални части в полза на М. И. Д., както
и намалил на основание чл.30, ал.1 от ЗН завещателното разпореждане по саморъчното
завещание от дата 06.06.2014 г. до 2/6 идеални части в полза на Г. Й. В..
В мотивите си ТРС приел, че предявеният иск с правно основание чл.124 ал.1 от
ГПК е допустим и частично основателен и доказан, приел и двете завещания за
действителни, приел, че и по двете следва на осн. чл.30, ал.1 от ЗН да бъдат намалени
завещаните идеални части и на ищцата и на ответника.
При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно. При проверка относно неговата допустимост, въззивния
съд намери решението за недопустимо, в частите, с които ТРС се произнася на основание
чл.30, ал.1 от ЗН относно възстановяване на запазена част по саморъчното завещание от дата
06.06.2014 г. и по саморъчното завещание от дата 13.03.2020 г., и двете извършени от Д.М..
За да изведе извод за недопустимост на първоинстанционното решение в посочената
част въззивния съд на първо място съобрази, че самостоятелен иск по чл.30, ал.1 ЗН по
делото не е предявен. На следващо място искане по чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на
запазената му част от наследството на наследодателката Д.М. е заявено единствено от
ответника Г. В. и то под формата на възражение, предвид на което съда не дължи
произнасяне с изричен диспозитив.
Ето защо атакуваното решение, в частите, с които ТРС е постановил "НАМАЛЯВА
на основание чл.30, ал.1 от ЗН универсално завещателно разпореждане по нотариално
завещание от Д.Г.М. с ЕГН ********** от дата 13.03.2020 г. - вписано с акт №164, том
първи, дело №589 от 2021 г., вх.рег.№1025 от 23.12.2021 г. на Служба по вписванията -
Тополовград до 3/6 идеални части /три шести идеални части/ в полза на М. И. Д..
НАМАЛЯВА на основание чл.30 ал.1 от ЗН универсално завещателно разпореждане по
нотариално завещание от Д.Г.М. с ЕГН ********** от дата 06.06.2014 г. - вписано с акт №87,
том първи, дело №229 от 2021 г., вх.рег.№473 от 30.06.2021 г. на Служба по вписванията -
Тополовград до 2/6 идеални части /две шести идеални части/ в полза на Г. Й. В..", като
недопустимо, следва да бъде обезсилено.
В останалата част, с която първостепенния съд се е произнесъл по предявения
установителен иск, решението е допустимо, но преценено по същество е неправилно.
Съображенията са следните:
Както вече се посочи установено е, че ищцата М. Д. е внучка на Д.Г.М., б.ж. на с.*,
общ.*, поч. на **** г., а ответника Г. В. е неин син. Установено е също така, че Д.Г.М. е
преживяла съпруга на Й.В.М., поч. на *** г., с когото са сключили граждански брак на *** г.
Двамата са оставили двама наследници по закон, низходящи по права линия от първа степен
- деца: В.Й.И. и ответника Г. В.. Безспорно е и че на 02.07.1963 г. Й.В.М. /по време на брака
си с Д.М./ е придобил по възмезден начин, чрез покупко-продажба, следния недвижим имот,
5
находящ се в с.Хлябово, общ.Тополовград: дворно неурегулирано място 3300 кв.м., заедно с
построените в него къща и плевня, съставляващо парцел I-214, кв.53 по плана на село
Хлябово, общ.Тополовград, който имот понастоящем съставлява ПИ-83 в кв.46 по ПУП на
с.Хлябово, утвърден през 1983 г. и е с площ от 2700 кв.м.
При тези фактически данни, неправилно ТРС е определил дяловете в
съсобствеността на процесния имот, в частност неправилно е изчислил и определил квотата
на Д.М. в съсобствеността.
По отношение имуществените отношения между съпрузите Д.Г.М. и Й.В.М.,
приложение следва да намерят правилата на СК от 1968 г. /отм./, т.к. в чл.103 от ЗПР на СК е
предвидено те да се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от
съпрузи при заварени бракове.
Съгласно чл.13 от СК от 1968 г. /отм./ е предвидена имуществена общност за
съпрузите по отношение на вещите и правата върху вещи, придобити по време на брака,
независимо на чие име са придобити. В чл.14, ал.1 е уредено прекратяване на
имуществената общност при смърт на единия съпруг, като ал.3 на същия член предвижда
равенство на дяловете на съпрузите в този случай. Съгласно чл.14, ал.7 от СК от 1968 г.
/отм./ при прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите се
прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата, но когато преживелият съпруг
наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия
съпруг от общото имущество. По приложението на чл.14, ал.7 от СК от 1968 г. /отм./ е
налице константна практика на ВКС /решение по гр.д.№4895/2014 г. на 4-то ГО; решение по
гр.д.№927/2012 г. на 2-ро ГО; решение по гр.д.№6482/2007 г. на 1-во ГО и др./, съгласно
която когато сънаследява с деца наследствения дял на преживелия съпруг е равен на дела на
децата съгласно чл.9, ал.1 ЗН. Само при действието на чл.14, ал.7 от Семейния кодекс от
1968 г., когато преживелият съпруг наследява с деца на починалия съпруг, той не получава
дял от частта на починалия съпруг от общото имущество.
Имотът в с.Хлябово е придобит по време на брака на двамата съпрузи, заварен от
СК от 1968 г. По силата на чл.103 от същия кодекс е със статут на съпружеска имуществена
общност, поради което при прекратяване на брака, поради смъртта на единия съпруг - Й.М.,
Д.М. е получила 1/2 ид.ч. от имота по силата на качеството си на преживяла съпруга. Тъй
като наследството на Й.М. е открито през 1983 г. при действието на чл.14, ал.7 от СК от 1968
г./отм./ преживялата съпруга не участва в делбата на частта от съпружеската имуществена
общност, която принадлежи на починалия съпруг и тя се поделя само между двете му деца -
В.Й.И. и ответника Г. В., които получават по 1/4 ид.ч.
Не е спорно по делото, че Д.М. е съставила две саморъчни завещания, първото с
дата 06.06.2014 г., с което завещала в полза на сина си Г. Й. В. 4/6 идеални части от
недвижимия имот в с.Хлябово и второ саморъчно завещание от дата 13.03.2020 г., с което
завещала същия имот в полза на внучката си М. Д., т.е. и двете саморъчни завещания касаят
едни и същи 4/6 идеални части от един и същи недвижим имот. И двете саморъчни
завещания са обявени по надлежния ред.
6
Направеното от ответника възражение относно действителността на второто
саморъчно завещание от дата 13.03.2020 г. в частност, че текстът и подписът са
неавтентични - не са изпълнени от завещателя, се прие от настоящия съд за неоснователно, с
оглед заключението на изслушаната графологическа експертиза, че ръкописните текстове на
двете саморъчни завещания и подписите, положени в тях, са изпълнени от Д.Г.М..
При наличието на две действителни завещания, без изрично заявление на
завещателя, че отменя предишното си разпореждане, приложение следва да намери нормата
на чл.39 ЗН, съгласно която последващото завещание, което не отменя изрично по-
раншното, отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими с новите. В
конкретния случай последващото завещателно разпореждане изхожда от същото лице и се
отнася до същото имущество, до което се отнася и предходното, но сочи различно ползващо
се лице, поради което на основание цитираната законова норма то отменя предходното.
С второто саморъчно завещание от 13.03.2020 г., Д.М. е завещала 4/6 идеални части
от недвижимия имот в с.Хлябово в полза на внучката си М. Д.. Както вече се посочи обаче
Д.М. притежава 1/2 ид.ч. от имота, т.е. се е разпоредила с повече права отколкото притежава,
предвид което завещателното разпореждане за горницата над 1/2 идеална част от имота не
би могло да произведе действие.
Ответника Г. В., като наследник с право на запазена част, е заявил възражение по
чл.30, ал.1 ЗН и е поискал от съда да възстанови запазената му част от наследството на
наследодателката Д.М.. По делото не се спори, че завещаните ид.ч. от имота в с.Хлябово
изчерпват имуществото, притежавано от наследодателката Д.М..
Когато запазената част от наследството е накърнена със завещание на идеална част
от недвижим имот, която част изчерпва наследството, то намалението се извършва в идеална
част от имота, съответна на запазената част, без да се формира наследствена маса. След като
наследството включва само завещания недвижим имот, то извършеното завещание е
универсално и се приравнява на разпореждане с цялото наследствено имущество. В тази
хипотеза запазената част се възстановява като дробна част от наследството, определена по
чл.29 ЗН, в случая от единствения наследствен имот. Когато останалата част от недвижимия
имот, извън тази, обект на завещанието, е съсобствена между ползващия се от завещанието
и наследниците със запазена част, то намаляването на завещателното разпореждане и
възстановяването на запазената част ще доведат до промяна на дяловете в съсобствеността.
При дадените разяснения и установените по делото обстоятелства, искането на
ищеца по чл.30, ал.1 от ЗН е основателно. По делото не е спорно, че призовани да наследят
починалата наследодателка Д.М. са сина й ответника В. и дъщеря й В.И., като според
нормата на чл.28, ал.1 ЗН и двамата са наследници със запазена част. След като
наследодателката е оставила две деца, запазената част на всеки от тях от наследството й е
1/3, колкото е и разполагаемата част на наследодателката (чл.29, ал.1 ЗН). При това
положение, с извършеното завещателно разпореждане е била накърнена запазената част на
ответника Г. В. в размер на 1/3 ид.ч. от имуществото на наследодателката Д.М. и на
7
основание чл.30 ал.1 ЗН същата следва да се възстанови до посочения размер.
Ето защо завещанието в размер на 1/2 ид.ч. от процесния имот /до която част
действително произвежда действие/, извършено от Д.М. в полза на ищцата М. Д. следва да
се намали с 1/3 ид.ч. /или 1/6 ид.ч. от целия имот/ и да се възстанови на ищеца запазената
част от наследството на майка му. Останалата 1/2 ид.ч. от имота, които не са обект на
завещанието, съставляват наследство от Й.В. и се разпределят по равно между ответника Г.
В. и сестра му В.И.. Или дяловете на съсобствениците в процесния имот след извършеното
намаляване на завещанието и възстановяване на запазена част са: за М. Д. - 4/12 ид.ч., за Г.
В. - 5/12 ид.ч. и за сестра му В.И. 3/12.
При всичко изложено до тук предявеният от М. Д. установителен иск за собственост
върху процесния имот е основателен до размер на 1/3 идеална част от него. Атакуваното
решение следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което предявения
установителен иск за собственост бъде уважен до размер на 1/3 ид.ч. от спорния имот.
Първоинстанционното решение следва да се ревизира и в частта за разноските. С
оглед крайния изход на спора на ищцата М. Д. следва да се присъдят разноски за първата
инстанция в размер на 599,65 лв. /в т.ч. заплатени ДТ, в размер съобразно правилата на
чл.69, ал.1, т.2, вр. чл.71, ал.2 ГПК и адв. хонорар/, изчислени съобразно уважената част от
претенцията й. На ответника Г. В. следва да се присъдят разноски за първата инстанция в
общ размер на 250 лв., изчислени съобразно отхвърлената част от иска.
Предвид изхода на въззивното производство, въззиваемата няма право на разноски.
На въззивника следва да се присъди сумата от 25,95 лв. - заплатена ДТ, изчислена по
правилата на чл.69, ал.1, т.2, вр. чл.71, ал.2 ГПК, предвид наличието на надлежно искане и
на доказателства за сторени разноски.
Така мотивиран, ЯОС
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №47/29.06.2023 г., постановено по гр.дело №78/2022 г. по
описа на ТРС, в частта с която се намалява на основание чл.30, ал.1 от ЗН универсално
завещателно разпореждане по нотариално завещание от Д.Г.М. с ЕГН ********** от дата
13.03.2020 г. - вписано с акт №164, том първи, дело №589 от 2021 г., вх.рег.№1025 от
23.12.2021 г. на Служба по вписванията -Тополовград до 3/6 идеални части /три шести
идеални части/ в полза на М. И. Д. и в частта с която се намалява на основание чл.30 ал.1
от ЗН универсално завещателно разпореждане по нотариално завещание от Д.Г.М. с ЕГН
********** от дата 06.06.2014 г. - вписано с акт №87, том първи, дело №229 от 2021 г.,
вх.рег.№473 от 30.06.2021 г. на Служба по вписванията -Тополовград до 2/6 идеални части
/две шести идеални части/ в полза на Г. Й. В..
ОТМЕНЯ Решение №47/29.06.2023 г., постановено по гр.дело №78/2022 г. по описа
на ТРС, в частта с която се признава за установено по отношение на Г. Й. В. с ЕГН
**********, от град *, ж.к.**** с ЕГН ********** от с.*, общ.*, обл.* е собственик на 3/6
8
идеални части от правото на собственост върху поземлен имот 83, квартал 46, по ПУП на
село Хлябово, общ.Тополовград, обл.Хасково, с площ от 2700 кв.м., ведно с намиращите се в
него къща и плевня, който имот съгласно скица №567/01.12.2021 г. на отдел „ППУТ" към
Община Тополовград е частично идентичен с посочения в саморъчното завещание от
13.03.2020 г. на Д.Г.М. с ЕГН **********, вписан с акт №164, том първи, дело №589 от 2021
г., вх.рег.№1025 от 23.12.2021 г. на Служба по вписванията -Тополовград, дворно
неурегулирано място от 3300 кв.м., заедно с построените в него къща и плевня,
съставляващо парцел I-214, кв.53, с площ от 3300 кв.м. по плана на село Хлябово,
общ.Тополовград, както и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Г. Й. В. с ЕГН ********** от гр.*,
ж.к."***, че М. И. Д. с ЕГН ********** от с.*, общ.*, обл.* е собственик на 1/3 идеална
част от правото на собственост върху следния недвижим имот, находящ се в с.Хлябово,
общ.Тополовград, а именно: ПИ-83 в кв.46 по ПУП на с.Хлябово, утвърден през 1983 г., с
площ от 2700 кв.м. - по скица, а по НА - с площ от 3300 кв.м., заедно с построените в него
къща и плевня.
ОСЪЖДА Г. Й. В. с ЕГН ********** да заплати на М. И. Д. с ЕГН **********
сумата 599,65 лв. - разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА М. И. Д. с ЕГН ********** да заплати на Г. Й. В. с ЕГН **********
сумата 275,95 лв. - разноски общо за първата и за въззивната инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9