Р Е Ш Е Н И Е
№ 150 15.07.2020
год.
Гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, първо гражданско
и търговско отделение,
На
двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесетата година
В открито съдебно заседание в следния
състав
Председател: Мариела Иванова
Секретар: Жанета Граматикова
Като разгледа
докладваното от съдия Иванова гражданско дело № 216 по описа за 2015година и за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от „Трансвагон“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, Северна промишлена зона, Разтоварна гара
„Вл.Павлов“, представлявано от изпълнителния директор Васил Данев Василев, чрез
пълномощника адв.Христина Тодорова против „ЕП-Комерс“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.“Цар Шишман“ № 1, Е.Т.П.,
ЕГН ********* и Г.П., ЕГН **********.
Ищецът „Трансвагон“ АД твърди, че има
парично вземане спрямо ответника „ЕП - Комерс“ ООД, което произтича от продажба на
метали, за което е издадена и фактура № 192/11.12.2009г. Вземането е признато
за основателно със съдебно Решение № 54/25.07.2014г. по в.т.д.№ 154/2014г., по
описа на Апелативен съд – Бургас, невлязло в сила към момента на предявяване на
исковата молба, въз основа на което бил издаден изпълнителен лист от
20.08.2014г. и образувано изп.д.№191/2014г. на СЧИ Трифон Димитров.
На 11.11.2014г. по реда на чл. 47 ГПК на
ответника „ЕП - Комерс“ ООД е връчена Покана за доброволно изпълнение и същият
е уведомен, че е наложена възбрана върху недвижими имоти, собственост на дружеството.
На 11.11.2014г. „ЕП - Комерс“ ООД чрез съуправителя
му Е.П. сключило с двамата съуправители,
съдружници и съпрузи Е.П. и Г.П., договор за установяване на вземания и
учредяване на особен залог върху
търговско предприятие. Според договора дружеството дължи сумата от 1 400
000 лв., представляваща предоставени заеми и в обезпечение на сумата учредило
на заемодателите особен залог върху търговското си предприятие, като съвкупност
от права, задължения, фактически състояния, в т.ч. и активи описани в
приложение № 1 към договора. Описанието е било според състоянието на
дружеството към момента на договора, като изричното съгласие е било да не се
предава управлението. Уговорено е, че залогът върху търговското предприятие се
простира и върху бъдещи активи, както и всички вземания към трети лица. В
посоченото приложение са описани схематично имоти и движими вещи. Самият
договор за особен залог е вписан в ТР на 17.11.2014 г., а в ЦРОЗ – на
27.11.2014 г., съответно в Службите по вписвания, както следва : Ст. Загора –
03.12.2014 г.; Поморие- 09.12.2014 г.; Чепеларе – 16.12.2014 г.; Бургас –
22.12.2014 г. и Несебър – 23.01.2015 г.
Според ищеца противопоставимо му е
учредяването на особен залог върху търговското предприятие, вписан в службите
преди вписването на възбраните и запорите. Също е противопоставимо на ищеца и
вписването на залога в ЦРОЗ по отношение на онези активи, върху които ищецът –
взискател не е наложил мерки на обезпечение.
Тъй като договора за особен залог се простира и върху бъдещи активи,
това пряко ще рефлектира и върху правата на ищеца, основаващи се на съдебни
решения по дела които той е завел срещу свързано с ответното дружество и същите
физически лица за недействителност на продажби. Така особения залог ще
възпрепятства изпълнението върху имотите, предмет на тези договори, тъй като
недействителността има обратно действия към момента на вписването на особения
залог. При всички случаи с особения залог се увреждат правата на ищеца, тъй
като ЗОЗ е специален, поради което изпълнението по ЗОЗ ще направи невъзможно
неговото удовлетворяване по осъдителното решение.
Поради това ищецът се позовава на чл.
135 ЗЗД. Твърди, че има качество на кредитор спрямо ответното дружество. Същото
е извършило разпоредителна сделка с ответниците физически лица, като е сключило
договора за особен залог. Ответното дружество е знаело, че сделката уврежда
ищцовите интереси. Знанието за увредата се предполага при условията на чл. 135,
ал.2 ЗЗД.
Предвид изложеното е направено искане да
се постанови решение, с което на основание чл. 135,ал.1 ЗЗД да обяви за
относително недействителен по отношение на ищеца Договор от 11.11.2014г. за
установяване на вземания и учредяване на особен залог върху търговско предприятие, сключен между „ЕП-Комерс“
ООД, ЕИК *********, Е.Т.П., ЕГН *********
и Г.П., ЕГН **********.
Ответникът „ЕП-Комерс“ ООД оспорва
основателността. Твърди, че ищецът няма качество на кредитор, тъй като няма
вземане. Решението на АС – Бургас по втд № 154/2014 г. не е влязло в сила и
вземането не е установено със СПН. Решението е оспорено и е висящо касационно
производство по тд № 39/2015 г. на ВКС, ТК, І т.о. Ищецът не признава вземането
по фактурата от 11.12.2009 г., която е предмет на съдебното производство. Не е
посочено правоотношението, по което тя е издадена. Дори и да е издадена по
споразумение между страните, то е по отчетна сделка между ищеца – доверител и
ответника-комисионер, т. е отчетено е изпълнение по комисионен договор. По
фактурата ищеца изобщо не е извършвал плащане за да се иска връщане на сумата.
Ответниците Е.и Г.П. възразяват със
същите аргументи.
В допълнителна искова молба ищецът
поддържа иска си. Твърди, че има качество на кредитор. Основанията за вземането
на ответниците-физически лица по отношение на първи ответник е ирелевантно.
Независимо, че решението на АС – Бургас не е влязло в сила, то има изпълнителна
сила по смисъла на закона. Още повече, че за успешното провеждане на иска не е
необходимо дори завеждането на предходен иск за установяване на вземането.
Поради това възражението на ответниците е неоснователно. те са имали
възможността да упражнят правото си да спрат изпълнението на въззивното решение
на АС – Бургас, но не са го сторили. Твърди се, че независимо, че в това производство
не е необходимо да се установява правоотношението, даващо кредиторови права,
ищецът препраща към осъдителното решение на АС – Бургас, където съдът е
установил основанието на вземането на ищеца – заплатена авансово от него цена
срещу недоставени материали, квалифицирано по чл. 55 ЗЗД, за което е издадена
фактурата от 11.12.2009г. Ответното дружество е в знанието си за тази фактура,
тъй като е осчетоводена. Стойността по фактурата е заплатена чрез прихващане по
споразумение от 11.12.2009г.
В допълнителен отговор „ЕП КОМЕРС“
поддържа възраженията си. Оспорва въведеното от ищеца в допълнителната искова
молба. Поддържа, че ищеца не е кредитор. Дори и да е налице вземане на ищеца,
то е погасено по давност.
В допълнителен отговор Е. и Г.П.
поддържат възраженията си. Излагат същите аргументи. Въвеждат същото възражение
за погасителна давност.
В с.з. исковата претенция се поддържа.
В с.з. ответниците, чрез своите
процесуални представители, поддържат подадените отговори и оспорват предявения
иск.
След преценка на събраните по делото доказателства и
във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна
следното:
Съгласно договор № 15/ 23.09.2008 г., по който „ЕП-Комерс“ ООД се
задължава да достави 1 560 мт (+/- 5 %) метали и метални изделия на ищеца, а
той да му ги плати на база единична цена от 1 068.38 лв. за 1 метричен тон/мт/
без ДДС, т. е. за общата сума 1 666 672. 80 лв. без ДДС или 2 000 007. 36 лв. с
ДДС.
На 29.09.2008г. „Трансвагон“
АД и „ЕП-Комерс“ ООД сключили договор за временна финансова помощ, която
ищецът предоставил на ответника за срок от 9 месеца с годишна лихва 8 %., като
се съгласили, че помощта е сумата, платена от купувача по договора за доставка
на метал от 23.09.2008г.
На 19.11.2008г. „Трансвагон“
АД и „ЕП-Комерс“ ООД сключили втори договор за доставка на метал, съгласно
който ответникът се задължил да достави 390 мт (+/- 5%) метали и метални
изделия на ищеца, а той да му плати цена от 1 068.38 лв. на метричен тон без
ДДС, т. е. общата сума по сделката била 500 001. 84 лв. с ДДС
На 28.11.2008 г. „Трансвагон“
АД и „ЕП-Комерс“ ООД сключили втори договор за временна финансова помощ,
според който ищецът предоставил на ответника такава за срок от 7 месеца с
годишна лихва 8 %, като се съгласили, че помощта е сумата, платена от купувача
по договора от 19.11.2008 г.
На 03.06.2009г. „Трансвагон“
АД и „ЕП-Комерс“ ООД подписали споразумение, в което установили по
стойност задълженията на ответника към ищеца по двата договора за финансови
помощи - главници и възнаградителни лихви и по договор за доставка на ламарина
и рулони от 2006г.
На 11.12.2009 г. страните били подписали споразумение, наименувано
„споразумение за прихващане", с което уредили своите насрещни задължения.
На същата дата ответникът издал
на ищеца фактура №192 за „метали съгласно споразумение“, на цена от 2 800 615,
37лв. без ДДС, т.е. 3 360 738,44 лв. с ДДС
За това вземане въз основа на искова
молба от „Трансвагон“ АД е било образувано т.д. №322/2013г. по описа на БОС. В
хода на образуваното исково производство е издаден и изпълнителен лист от
20.08.2014г., издаден по т.д.№ 154/2014г., по описа на Апелативен съд – Бургас
по невлязло в сила въззивно решение № 54/25.07.2014г., с което „ЕП - Комерс“
ООД е осъдено да заплати на „Трансвагон“ АД, сумата от 2 385 274,59
лева с ДДС – главница по фактура № 192/11.12.2009г., мораторна лихва върху
главницата в размер на 56 487,94 лева за периода от 29.03.2013г. до
21.06.2013г. и законна лихва върху главницата от 21.06.2013г. до окончателното
погасяване на главницата.
Във връзка с така издадения изпълнителен лист
е образувано изпълнително дело № 191/2014г., по
описа на ЧСИ Трифон Димитров, с район на действие Окръжен съд – Бургас против
„ЕП - Комерс“ ООД.
На 11.11.2014г. „ЕП - Комерс“ ООД чрез съуправителя
му Е.П., сключило с двамата съуправители и съдружници Е.П.и Г.П. Договор за
установяване на вземания и учредяване на особен залог върху търговско предприятие. Според договора
дружеството дължи сумата от 1 400 000 лв., представляваща предоставени заеми и
в обезпечение на сумата е учредило на заемодателите особен залог върху
търговското си предприятие, като съвкупност от права, задължения, фактически
състояния, в т.ч. и активи описани в приложение № 1 към договора. Уговорено е,
че залогът върху търговското предприятие се простира и върху бъдещи активи,
както и всички вземания към трети лица.
Самият договор за особен залог е вписан
в ТР на 17.11.2014г., а в ЦРОЗ – на 27.11.2014г. съответно в Службите по
вписвания, както следва : Ст. Загора – 03.12.2014г.; Поморие- 09.12.2014г.;
Чепеларе – 16.12.2014 г.; Бургас – 22.12.2014 г. и Несебър – 23.01.2015г.
След няколкократно обжалване на
постановените решения пред ВКС на Р. Бългрия спорът между страните във връзка
издадената фактура №192/11.12.2009г е окончателно решен като с Решение №
15/20.08.2018г., постановено по в.т.д.№ 16/2018г., по описа на Апелативен съд –
Бургас е постановено обезсилване на Решение № 102/10.04.2014г., постановено по
т.д.№ 322/2013г., по описа на Окръжен съд – Бургас, а в друга отмяна, като
вместо това „ЕП Комерс“ ООД е осъдено да заплати на „Трансвагон“ АД сумата от
2 385 274,59 лева, дадена като цена с ДДС на отпаднало основание –
развален договор за покупко – продажба на метали и фактура № 192/11.12.2009г.,
сумата от 56 487,94 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата
за времето от 29.03.2013г. до 21.06.2013г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от 22.06.2013г. до окончателното ѝ изплащане,
както и сумата от 259 126 лева, представляваща всички съдебно – деловодни
разноски.
С Определение № 375/15.07.2019г.,
постановено по т.д.№ 2034/2018г., по описа на ВКС, I т.о.
последното решение на Апелативен съд – Бургас от 20.08.2018г. не е допуснато до
касационно обжалване и е влязло в сила.
След разрешаване на спора с влязло в
сила съдебно решение е възобновено и изпълнително дело № 191/2014г., по
описа на ЧСИ Трифон Димитров. С писмо до длъжника от 31.07.2019г. ЧСИ е
посочил, че задължението към взискателя възлиза на сума от
4 174 159.76лв.
Съгласно удостоверение за размера на
дълга от 13.08.2019г. по изпълнително дело № 191/2014г., по описа на ЧСИ Трифон
Димитров задължението възлиза на сумата от 4 182 301.88лв.
По искова молба от „Еп комерс“ ООД
против ЧСИ Трифон Димитров с рег.№ 801 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд
- Бургас, и „Трансвагон“ АД е образувано т.д. №575/2019г. по описа на БОС с
искане да се приеме за установено по отношение на ответника, че по образуваното
изпълнително производство по изпълнително дело №191/2014 година по описа на ЧСИ
Трифон Димитров дружеството-длъжник, а именно ищецът не дължи към датата на
постановяване на решението /няма парично задължение/ по предмета на спора по
търговско дело № 154/2014 година по описа на Апелативен съд - Бургас /търговско
дело №322/2013 година по описа на Окръжен съд - Бургас/ парична сума в размер
на 100000 лева. Като с определение №621 от 26.06.2020г. по цитираното търговско
дело производство е прекратено като недопустимо.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът от правна страна намира следното:
За да е основателен иск по чл.
135,ал.1 от ЗЗД, законодателят въвежда установяване наличието на няколко
кумулативни предпоставки: качеството на кредитор на ищеца, действия, с които
длъжникът го уврежда, знание на длъжника за увреждането. Когато действието е
възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането.
Вземането на кредитора-ищец, е вече установено с влязло в сила съдебно
решение по в.т.д. №16/2018г. по описа на БАС, осъждащо „Еп комерс“ ООД да заплати на „Трансвагон“
АД посочените по- горе суми: 2 385 274,59лв.-главница,56
487,94лв.мораторна лихва и 259 126 лв. разноски за делата).
Към тях, видно от удостоверението за размера на дълга с изх.
№4082/13.08.19г., издадено от ЧСИ Тр. Димитров по изп.д. №191/2014. (л.741), са
добавени още изтекли междувременно законни лихви за забава в размер 1376
737,64лв. за периода 21.06.13г.- 13.08.19г. и такси към ЧСИ от 108 153,64лв.
Така общият дълг възлиза на 4 182 301, 88лв.
С Определение №135 от 20.02.2020г. по ч.т.д.№38/2020г. по описа на
Апелативен съд Бургас е прието, че размерът на дълга е без значение за
производството по Павловия иск, тъй като производството по чл.135 от ЗЗД е
зависимо от наличието на качеството кредитор на ищеца, но не включва в предмета
си установяване размера на вземането му спрямо длъжника.
Предвид
изложеното съдът не обсъжда въведените от ответната страна възражения за липса
на качеството кредитор от страна на ищеца, след като не са представени
безспорни доказателства за погасяване на вземането, признато с Решение №
15/20.08.2018г., постановено по в.т.д.№ 16/2018г., по описа на Апелативен съд –
Бургас.
Увреждане по смисъла на чл.135 от ЗЗД
има винаги, когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество,
включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото
на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен или
фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника – когато длъжникът се
лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворението на кредитора. Увреждането на кредитора като елемент от
фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и
предполага, че чрез извършеното правно действие, длъжникът създава или
увеличава неплатежоспособността си.
Според правната теория разпореждане е
налице, както когато с правно действие се загубва субективното право от неговия
носител, така и когато същото се
обременява с права на трети лица и тежести, в т.ч. със залог / в този смисъл
проф. М. Павлова , Гражданско право, обща част/. В същия смисъл е и ТР № 91-74
г. на ВС , на което пълномощниците на
ответниците се позовават. Макар като
цяло да се отнася до въпроси, касаещи семейното право, в него изрично е посочено, че разпореждане е
налице, когато правните действия водят до прехвърляне, прекратяване, изменение
или ограничаване на вещното право.
С учредяването на особен залог правата
на залогодателя върху заложеното имущество се ограничават, от което следва, че
това е действие на разпореждане със
същото.
С процесния договор от 11.11.2014г. ответника
уврежда кредитора, тъй като с него се намалява имуществото спрямо, което може
да се насочи принудително изпълнение, което обуславя категоричен извод на съда,
че е налице увреждащо действие на въпросната сделка.
По отношение на третата предпоставка, а
именно наличие на знание в разпоредбата на чл. 135,ал.1 ЗЗД е посочено, че кредиторът
може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които
длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.
Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва
също да е знаело за увреждането.
Знанието
на длъжника за увреждането е разбиране, че с извършеното действие кредиторът ще
бъде ощетен или че длъжникът създава или увеличава платежната си неспособност,
или предприетото действие ще затрудни удовлетворението на кредитора– в този
смисъл Решение № 639/06.10.2010г, постановено по гр.д.№ 754/2009г., по описа на
ВКС, IV г.о., Решение № 45/01.06.2011г., постановено по гр.д.№
450/2010г., по описа на ВКС, III г.о. и Решение №
200/17.03.2010г., постановено по гр.д.№ 1417/2009г., по описа на ВКС, III г.о.
Длъжникът
винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след
възникване на кредиторовото вземане – в този смисъл Решение № 93/28.07.2017г.,
постановено по т.д.№ 638/2016г., по описа на ВКС, II
т.о.
По делото
се установи, че вземането, с което ищецът се легитимира като кредитор е
възникнало с разваляне на договорните отношения между дружествата по повод доставка на метали по фактура №
192/11.12.2009г. Съответно процесната разпоредителната сделка, предмет на
Павловия иск, е сключена на 11.11.2014г. – т.е. след възникване на вземането на
„Трансвагон“ АД. От това следва, че е налице знание за увреждането от страна на
ответното дружество длъжник.
Относно знанието на ответниците Е.и
Г.П. за увреждане.
Договорът за особен залог не е договор
със самостоятелно действие, а обезпечава изпълнение на едно главно задължение. Този
договор притежава родовите белези на гражданскоправните обезпечения в широк
смисъл.
С Решение № 97 от 30.05.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 442/2012 г., IV г. о., ГК е дадено разяснение на понятието "възмездност"
по смисъла на чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД при договор за ипотека като вид
гражданскоправно обезпечение, което поради общия характер на двата договора
може да се приложи и в случая.
Прието е, че предвид характера му на
обезпечителен и акцесорен договор между ипотекарния кредитор и собственика на
ипотекирания имот, който може да бъде както главният длъжник, чието задължение
се обезпечава с ипотеката, така и трето за обезпечавания дълг лице, договорът
за ипотека не може еднозначно и категорично да бъде класифициран като възмезден
или като безвъзмезден договор във всички случаи. Няма съмнение, че договорът за
ипотека може да бъде сключен и като възмезден договор, когато страните изрично
са уговорили срещу учредяването на ипотеката, ипотекарният кредитор да заплати
възнаграждение на ипотекарния длъжник (когато ипотеката се учредява за
обезпечаване, не на негово, а на чуждо задължение), да застрахова ипотекирания
имот и др. подобни. Не може да се отрече, че е налице елемент на възмездност и
тогава, когато страните са уговорили срещу учредяването на ипотеката,
отсрочване или разсрочване на главното обезпечено задължение, заплащане на
по-ниски лихви или опрощаване на изтекли лихви върху него, или други подобни
отстъпки от страна на ипотекарния кредитор (когато ипотеката се учредява за
обезпечаване на собствен дълг на ипотекарния длъжник). Налице е възмездност в
отношенията между страните по договора за ипотека и тогава, когато главният
договор между тях, изпълнението на който се обезпечава с ипотеката, изобщо не
би бил сключен, без сключването на договора за ипотека. При наличие (с оглед
конкретните отношения между страните) на такава неразривна връзка на взаимна
обусловеност между договора за ипотека и главния договор, тя не може да не се
вземе предвид при тълкуването на понятието "възмездност" по смисъла
на чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. В останалите случаи, когато със сключването
на договора за ипотека ответникът-длъжник единствено обезпечава съществуващо задължение
без да е налице някоя от посочените по-горе (или подобна на тях) хипотези на
възмездност в отношенията им, ипотекарният кредитор - също ответник по иска по
чл. 135 от ЗЗД, няма правно-защитим интерес, и за прогласяването на
относителната недействителност спрямо ищеца на увреждащия го договор за
ипотека, не е необходимо и този ответник - ипотекарният кредитор (наред с
ответника-длъжник) да е знаел за увреждането на ищеца.
В Договор от 11.11.2014г. за
установяване на вземания и учредяване на особен залог върху търговско предприятие е признато
съществуването на задължението на дружеството-ответник в размер на 1 400 000
лв., представляваща предоставени заеми-не се посочва колко, какви заеми, за
какви суми всеки, при какви условия, т.е. тези заеми са вече предоставени на
ответника. Тяхното предоставяне не е поставено в зависимост от сключването на
договора за учредяване на особен залог. С други думи не е налице взаимна
обусловеност между договора за особен залог и главния договор/договори за заем.
От сключения договор не може да се
изведе извод, че срещу учредяването на особения залог е уговорено отсрочване
или разсрочване на главното обезпечено задължение или други подобни отстъпки от
страна на заложния кредитор.
Ето защо настоящият съдебен състав
намира, че заложните кредитори - също ответници по иска по чл. 135 от ЗЗД, нямат
правно-защитим интерес, и за прогласяването на относителната недействителност
спрямо ищеца на увреждащия го договор за особен залог, не е необходимо и тези
ответници да са знаели за увреждането на
ищеца.
Само за
изчерпателност на съдебния акт следва да се посочи, че дори и да се приеме, че
е необходимо и двамата ответници-физически лица, да са знаели за увреждането,
то в настоящия случай заложните кредитори по атакуваната сделка са съпрузи и
управители в дружеството-прехвърлител „ЕП - Комерс“ ООД, което обуславя
наличието на хипотезата на свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ по
отношение на тях и приложимост на презумпцията за знание на увреждащия характер
на сделката, съобразно чл.135, ал.2 от ЗЗД.
Предвид
изложеното искът се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен ведно
със законните последици от това.
Направеното
искане от страна на ищеца за присъждане на разноските в размер на
84 160лв., от които 56 000лв. държавна такса и 28 160лв.
адвокатско възнаграждение, е основателно. В случая заплатеното възнаграждение е
съобразено с определените минимални размери предвид разпоредбата на §2а от ДР
на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид
изхода от спора претенцията за разноски на ответниците следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за относително недействителен по
отношение на „Трансвагон“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, Северна
промишлена зона, Разтоварна гара „Вл.Павлов“ Договор от 11.11.2014г. за
установяване на вземания и учредяване на особен залог върху търговско предприятие, сключен между
„ЕП-Комерс“ ООД с ЕИК *********, Е.Т.П.
с ЕГН ********* и Г.П. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА „ЕП - Комерс“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.“Цар
Шишман“ № 1, Е.Т.П. с ЕГН ********* и Г.П. с ЕГН ********** да заплатят на „Трансвагон“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Бургас, Северна промишлена зона, Разтоварна гара
„Вл.Павлов“ сумата 84 160лв. от представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
претенцията на „ЕП-Комерс“ ООД, ЕИК *********,
Е.Т.П., ЕГН ********* и Г.П., ЕГН ********** за присъждане на
съдебно-деловодните разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му.
Окръжен
съдия: