Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….
гр. Велико
Търново, 21.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2023 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите
от ЗАНН
Производството
е образувано по жалба на В.Х.Й. ***, депозирана чрез адв. Д.Д. ***, която не е
съгласна с Наказателно постановление № 19-1275-001813 от 10.09.2019
г. на Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Велико Търново, с
което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП, са й наложени административни наказания "Глоба" в
размер на 200,00 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок
от шест месеца. В жалбата се
сочи, наказателното постановление е издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила, при неправилно приложение на материалния закон и
изложената в него фактическа обстановка не отговаря на действителната такава. Моли
за отмяна на издаденото наказателно постановление по подробно изложени
съображения.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се
представлява, като в писмено становище заявява, че поддържа депозираната жалба
срещу наказателното постановление.
Административнонаказващият орган - редовно призована страна, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана
с издаване на Наказателно постановление № 19-1275-001813 от
10.09.2019 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Велико
Търново за това, че на 05.11.2019 г., часа,
в гр. Велико Търново, бул. „България” № 20, в посока ул. „Беляковско
шосе”, Й. е управлявала лек автомобил „***”, рег. № *** *, собственост на „***”
***, като МПС не е регистрирано по надлежния ред. В НП е посочено, че
автомобилът е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП,
като нарушението е установено с техническо средство АТСС „CANPH m SPEEDET
2D”, монтирано на служебен автомобил „***”, рег. № ****. Отразено е, че НП се
издава във връзка с чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, във връзка с Постановление на ВТРП
за отказ да се образува досъдебно производство № 1896/02.09.2019 г. – квалифицирано
като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. На основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на
В.Й. са наложени административни наказания "Глоба" в размер на
200,00 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест
месеца.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на дата 29.10.2019 г. и е обжалвано от него в
законоустановения срок /жалба, вх. № 127500-20840 от 30.10.2019 г./.
Съгласно приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра
на вътрешните работи НП е издадено от компетентен орган.
По делото като
доказателства са приети материалите по преписка № ***. по описа на ВТРП,
ведно с Постановление от 02.09.2019 г. за отказ да се образува досъдебно
производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК.
При така
описаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Депозираната
жалба е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения срок, поради
което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като
наказателното постановление подлежи на отмяна, по следните съображения:
В наказателното
постановление за дата на нарушението е посочена дата: 05.11.2019 г., ? часа. Самото обжалвано НП е издадено на дата 10.09.2019 г. При това положение, така констатираната неяснота ограничава правото на защита на наказаното лице да
разбере какво конкретно нарушение му е вменено да е извършил. Посочването на
точната дата на извършване на нарушението има съществено значение както с оглед
възможността на лицето, посочено като нарушител да организира защитата си, така
и с оглед осъществяването от съда на контрол за спазване на сроковете по чл. 34
от ЗАНН. Поради санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на
административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура,
завършила със законосъобразен акт. Допуснатото съществено нарушение при
издаването на наказателното постановление се явява формално основание за
неговата отмяна. Дори обаче разминаването да се дължи на техническа грешка
/вместо 05.11.2018 г. да е отразена дата на нарушението 05.11.2019 г./, съдът намира, че
в хода на административноназателната преписка наказващият орган не е събрал
доказателства за това кога и по какъв начин собственикът на автомобила е бил
уведомен по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ, съгласно която норма „Информационният
център на Гаранционния фонд уведомява
собствениците на МПС, за които не е сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или
сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава
срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства
за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка”,
както и кога контролният орган, имащ задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е
уведомил собственика на МПС, че служебно е прекратена регистрацията му поради
получено уведомление от Гаранционен фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ. Нито в
хода на разследването по прокурорската преписка, нито в хода на съдебното
следствие са събрани каквито и да било доказателства жалбоподателят да е управлявал
процесното превозно средство със знанието, че управлява МПС, което е със
служебно прекратена регистрация и в този смисъл не се установява субективната
страна на нарушението. Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно
нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. За да е
налице административно нарушение е необходимо неговото съдържание да обхваща
както елементите, които се отнасят до обективната му страна, така и онези,
които засягат субективната страна на извършеното деяние. Липсата, на който и да
е от елементите от състава на административното нарушение, независимо от това дали е свързано с
обективната или субективната страна, води след себе си като последица
невъзможността да се търси административнонаказателна отговорност на лицето. От
приложените материали по преписка № ***. на ВТРП се установява, че лекият
автомобил, управляван от жалбоподателя на 05.11.2018 г. е бил със служебно прекратена
регистрация, но за това действие не е уведомен собственика на автомобила – „***”
***, като управител и представляващ търговското дружество е именно
жалбоподателката В.Х.Й., т. е. наказващият орган не е
изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП да уведоми собственика за
служебното прекратяване на регистрацията на МПС. Неуведомяването
на собственика на въпросния лек автомобил нито от страна на Информационния
център на Гаранционен фонд /чл. 574, ал. 10 от КЗ/, нито от административнонаказващия
орган по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП налага
извод за несъставомерност на деянието, извършено от жалбоподателя Й.. В този
смисъл, НП се явява издадено в нарушение на закона, като неправилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради
което същото се явява незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1275-001813 от 10.09.2019 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР –
Велико Търново, с което на В.Х.Й., ЕГН **********, с
адрес: ***, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП, са й наложени административни наказания - "Глоба" в
размер на 200,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: